РЕШЕНИЕ
№ 747
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120101802 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от В. Н. П. против „МИМ КАР“
ЕООД осъдителен иск (след направено изменение на иска) за сумата от 1 700 лв., която е
била дадена от ищеца на ответника без основание и с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че на 04.07.2020 г. между страните е бил сключен договор за наем
на лек автомобил „********” ****** с рег. № ********, като при сключване на договора
ищецът е заплатил гаранционен депозит в размер на 816 британски паунда, който е следвало
да му бъде възстановен при липса на щети по автомобила при връщането му на
наемодателя. Твърди се също така, че автомобилът е бил взет от ищеца от Летище С*****
на 04.07.2020 г. и е следвало да бъде върнат на 11.07.2020 г., като при връщането му
представител на ответника е заявил, че на предното стъкло на автомобила има две малки
точки, ищецът е бил уведомен за тази щета, както и че трябва да заплати сумата от 943 евро,
равняваща се на стойността на щетите. Ищецът оспорил щетата и отказал да плати
посочената сума, след което ответникът удържал платения от ищеца депозит от 816 паунда,
равняващи се на 1 700 лв. През м. ноември 2020 г. ищецът отправил покана към ответника за
възстановяване на сумата, но поканата е била върната невръчена, а ответникът не е върнал
на ищеца процесната сума. Ищецът счита, че ответникът е получил сумата от 1 700 лв. при
начална липса на основание, тъй като при получаването й, което е станало чрез самоволно
удържане на гаранционния депозит от банковата сметка на ищеца, е липсвало основание за
преминаването й от имуществото на ищеца в това на ответника и същата следва да бъде
върната. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
1
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като същият
е допустим.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, в който е оспорил иска като
неоснователен. Твърди, че автомобилът е бил предаден на наемателя без увреждания, а при
връщането му са били налице две олющвания върху предното стъкло. Твърди се също така,
че съставеният при връщането на автомобила приемо-предавателен протокол е бил
подписан от ищеца без възражения – нито по отношение на щетите, нито по отношение на
дължимата неустойка, като посочената в протокола неустойка е била в размер на 943 евро,
но ответникът е усвоил само част от нея, равняваща се на 1 700 лв. На следващо място
ответникът твърди, че сумата от 1 700 лв. е получена от него при наличие на правно
основание, а именно на основание договор за наем на МПС и същата представлява вземане
на наемодателя за неустойка, която служи като обезщетение за вредите от лошото
изпълнение на договора от страна на наемателя. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа отговора, представени са доказателства.
Направено е възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен сключен между страните договор № ******* за наем на лек
автомобил „*******” с рег. № ****** за периода 04.07.2020 г. – 11.07.2020 г., с наемна цена
в размер на 150,92 евро, като в договора е посочено, че автомобилът е предаден на
наемателя в изправно техническо състояние.
Представени са и общи условия към договора за наем, които са подписани от
наемателя. Съгласно чл. 25 на общите условия наемателят носи пълна материална
отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер за претърпени вреди и
пропуснати ползи, калкулирани в съответствие с чл. 28, в следните случаи: 1/ ПТП или щета
по вина на наемателя, включително и при взаимна вина; 2/ кражба на части от автомобила и
неговото оборудване, липса на детайли или липса на предоставени вериги за сняг, рутери,
детски седалки, ски багажник и друго подобно допълнително оборудване или аксесоари; 3/
ПТП, щета, кражба, пожар или счупване на стъкло и липса на Констативен протокол или
служебна бележка от полиция /КАТ/; 4/ щети и загуби, настъпили вследствие на управление
на автомобила под влияние на алкохол или други упойващи средства, както и при
предоставяне на автомобила на трето лице, което не е упълномощено в договора или
непритежаващо валидно свидетелство за управление на МПС; 5/ щети по гумите, джантите,
шасито или ходовата част на автомобила или счупване на стъкло, настъпили по време на
срока на договора за наем на автомобила, които не са причинени от пожар или ПТП,
удостоверено с протокол за ПТП от полиция /КАТ/; 6/ невръщане от наемателя на
свидетелството за регистрация, ключа и дистанционното на автомобила, полицата на
„Гражданска отговорност” при кражба от автомобила от трето лице; 7/ при загубване,
унищожаване или кражба на свидетелството за регистрация, ключ, дистанционно, знак за
технически преглед и номер на автомобила.
Чл. 28 от общите условия предвижда, че дължимите обезщетения и неустойки от
наемателя се определят по официален ценоразпис, посочен на гърба на приемо-
предавателния протокол, като в случай, че ремонтът на автомобила е по-скъп или се касае за
щета, която не е посочена в този ценоразпис, обезщетението се определя от служител на
дружеството, упълномощен от управителя.
По делото е представен и приемо-предавателен протокол по договор № ******* (с
превод на български език), в който е посочено, че процесният автомобил е бил предаден на
2
наемателя без щети, а при връщането му е имало две олющвания (наранявания) на предното
стъкло, които са на стойност 943 евро и за които ще бъде удържана такса в размер на 943
евро. Приемо-предавателният протокол е подписан от наемателя и от представител на
наемодателя, като в него не са вписани други забележки, нито оспорвания от страна на
наемателя.
Представена е и ценова листа за нанесени щети по екстериор (т.нар. в чл. 28 от ОУ
официален ценоразпис), в която са определени размери на дължими суми за конкретни
видове увреждания, като за нанесено олющване на ********* е определено обезщетение в
размер на 449 евро, както и че за инцидент с автомобила се дължи административна такса в
размер на 45 евро, без значение по чия вина е настъпил инцидентът.
Като доказателство по делото е представено извлечение от сметката по кредитна
карта на ищеца, от което е видно, че на 11.07.2020 г. от тази сметка по сметка на „МИМ
КАР” ООД е преведена сумата от 811,64 паунда, представляваща равностойността на 1 700
лева с включена трансферна такса от 23,56 паунда.
Представена е писмена покана от пълномощника на ищеца до „МИМ КАР“ ЕООД от
20.11.2020 г., с която последното е поканено да възстанови задържания депозит, като от него
бъде удържана сума, съответстваща на причинената щета, но не повече от 100 лв. Тази
покана обаче не е била връчена на ответното дружество, като върху обратна разписка е
отбелязано, че адресатът е „преместен“.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е
посочило, че ако има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят
на съответните изисквания, автомобилът е технически неизправен. Посочено е също така, че
наранявания на предното стъкло е възможно да бъдат причинени от клони на дървета, малки
камъчета и др., като малките повреди е възможно да се превърнат в сериозна пукнатина,
която да обхване цялото предно стъкло. Според вещото лице не всички автомобилни стъкла
подлежат на ремонт за възстановяване, като това зависи от големината, дълбочината и вида
на пукнатината върху стъклото. Възстановяване на пукнатини като процесните в
специализиран автосервиз е в рамките от 40 лв. до 60 лв., като цената зависи от големината
на пукнатината. В заключението също така е посочено, че предното обзорно стъкло за лек
автомобил ******** с вградени сензори и с включен монтаж струва 298 лв. В съдебно
заседание вещото лице е заявило, че посочената в заключението цена е за обикновено
предно стъкло за такъв автомобил, което е без допълнителни екстри.
При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен и доказан по следните съображения:
Установи се по безспорен начин, че на 04.07.2020 г. ищецът е наел от ответника
автомобил „*******”, както и че е върнал автомобила на 11.07.2020 г., като при връщането
му са били установени 2 олющвания (наранявания) по предното стъкло на автомобила.
Установи се също така, че при връщането на автомобила ищецът е подписал съставения
приемо-предавателен протокол, без да е направил възражения по него, поради което следва
да се приеме за доказан фактът, че при връщането на автомобила на предното му стъкло е
имало две наранявания.
Тълкувайки нормите на чл. 25 и чл. 28 от общите условия на процесния договор за
наем на МПС, съдът намира, че в съвкупност те уреждат случаите, в които наемателят
дължи на наемодателя неустойка за причинените му вреди при неточно изпъление на
договора, както и размерите на тази неустойка при различни хипотези на неточно
изпълнение. Съдът намира, че процесните увреждания попадат в хипотезата на чл. 2, т. 1,
предл. 2 от ОУ, а именно щета, настъпила по вина на наемателя, а в колона 6 на ред Е от
ценовата листа е определен и размерът на дължимата неустойка за такъв вид вреда, а
именно 449 евро за всяко олющване. С оглед заключението на изготвената по делото
експертиза, съдът намира, че този размер на неустойката е прекомерен, тъй като вещото
3
лице е посочило, че цената за поправка на такива пукнатини е от 40 лв. до 60 лв., която сума
е драстично по-малка от удържаната от сметката на ищеца сума от 1 700 лв. Поради това и
тъй като в становище от 18.03.2022 г. ищецът е поискал ако съдът не уважи иска в пълен
размер, то да се приеме, че на ответника е била дължима сума от 50 лв., евентуално 298 лв.,
а не удържаната сума от 811,64 паунда, което по същността си представлява възражение за
прекомерност на неустойката и което съдът намира за основателно, то следва да се приеме,
че недължима в случая е била сумата от 1 640 лв. (1700 лв. – 60 лв. - стойност на вредите) и
ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца тази недължимо платена сума.
На осн. чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за
забавено плащане на главницата, дължимо от датата на предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
Предвид частичното уважаване на иска за сумата от 1640 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени съответна част от направените от него разноски
по делото. В случая за представителството по настоящото дело ищецът е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., като ответникът е направил възражение за
прекомерност на това възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй
като с оглед цената на иска минималният размер на адвокатското възнаграждение е 349 лв.,
като в случая фактическата и правна сложност на делото не обосновава заплащане на
възнаграждение, което за надвишава значително този размер. Поради това при изчисляване
на разноските следва да бъде взето предвид адвокатско възнаграждение в намален от съда
размер, а именно в размер на 350 лв. С оглед на това направените от ищеца разноски са в
общ размер от 618 лв. (350 лв. – адвокатски хонорар, 68 лв. – държавна такса и 200 лв. –
възнаграждение на вещото лице), от които следва да му присъдена част, съответна на
уважената част от иска, а именно 596,19 лв.
Ответникът е направил разноски по делото в размер на 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, като предвид частичното отхвърляне на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
на ответника следва да бъде присъдена част от тези разноски, съответстваща на
отхвърлената част от иска, а именно сумата от 12,35 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МИМ КАР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б******, ж.к. ********, да заплати на В. Н. П., ЕГН **********, от гр.
П*****, ж.к. *********, сумата от 1 640,00 лв. (хиляда шестстотин и четиридесет лв.),
представляваща част от задържан от ответника депозит за щета по наето МПС, с която сума
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
596,19 лв. (петстотин деветдесет и шест лв. и деветнадесет ст.), представляваща част от
направените от ищеца разноски по делото, като в останалата му част над уважения до
предявения размер от 1 700 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: Българска
пощенска банка, IBAN: *************, BIC: *********, титуляр: адв. Р.Д..
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН **********, от гр. П******, ж.к. **********, да заплати на
„МИМ КАР“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. Б*****,
ж.к.************, сумата от 12,35 лв. (дванадесет лв. и тридесет и пет ст.), представляваща
част от направените от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5