О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907/22.4.2020г.
22.04.2020 г.
гр.Ямбол ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XV – ти състав
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марина
Христова
като разгледа докладваното от съдия Христова
гр.дело № 265 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
се води по реда на чл. 310, т.1 ГПК и сл.
Образувано е по искова молба, предявена от К.Г.С. против ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - София, с която
се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1634, 46 лв. – дължимо и незаплатено възнаграждение за
положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 01.10.2016 –
30.09.2019 год., в едно със законната лихва от датата на исковата молба.
Представят се писмени доказателства.
Прави се искане за назначаване на ССЕ, както и за задължаване на ответника да
представи находящи се у него документи.
В законоустановения
срок е депозиран отговор, с който искът се оспорва. Представят се писмени
доказателства.Прави се искане за спиране на производството.
В изпълнение на процесуалното си
задължение по чл. 312, ал.1 т.1 ГПК, ЯРС преценя исковата молба за редовна с
оглед разпоредбата на чл.127 и чл.128 ГПК, а предявения иск за допустим, поради което намира, че делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
Представените от ищцовата
и ответната страна писмени доказателства са относими
и необходими и следва да бъдат допуснати.
Основателно е искането за назначаване на
ССЕ. Предвид, че към отговора са приложени исканите с исковата молба писмени
доказателства, искането за задължаване на ответника да ги представи се явява
безпредметно.
Съдът намира за неоснователно искането
на ответника за спиране на производството по делото до приключване на
образувано ТД, т.к. съгласно постановките на ТД №8/2013 год. на ОСГТК на ВКС -
при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ
правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в
касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната
и първата инстанция.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя
без уважение искането за спиране на производството.
НАСРОЧВА /на осн. Заповед № 161/08.04.2020 год. на ИФ
адм. ръководител – Председател на ЯРС и Решение на
Народното събрание на Република България от 07.04.2020 г. за удължаване на
срока на извънредното положение/ делото в
открито съдебно заседание на 07.07.2020 г. от 10,20
часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДОПУСКА представените от ищеца и
ответника писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА ССЕ вещото лице по която след
като се запознае с материалите по делото, извърши справки при ответника и
навсякъде, където е необходимо да отговори на поставените в исковата молба
въпроси.
Експертизата да
се изготви от вещото лице Светлана Димитрова, при депозит в размер на 150 лв.,
платими от бюджета на съда, предвид характера на настоящото производство.
Вещото лице да
се уведоми.
В изпълнение на процесуалното си
задължение по чл.312, ал.1 т.2 ГПК съдът докладва исковата молба и отговора :
В исковата молба се посочва, че ищецът
работи като младши експерт при
РС”ПБЗН”-гр.Ямбол, към ГД”ПБЗН” към МВР-София. Полагал труд на 24 – часови
смени при сумарно изчисляване на работното време. Съгласно чл. 176 от ЗМВР БТВ
на държавните служители се състояло от основни и допълнителни възнаграждения.По
силата на чл. 178,ал.1,т.3 от ЗМВР се изплащали допълнителни възнаграждения.
Нормалната продължителност на работното време се регламентирала в чл. 187 от ЗМВР. Предметът на иска произтичал от размера на нощния труд полаган в
системата на МВР, както и нормите за неговото полагане, т.к. материята останала
неуредена със специални норми, поради което и следвало да се прилагат общите
такива на МСОРЗ – чл. 9,ал.2 , чл. 140 КТ, като коефициентът за превръщане бил
равен на 1, 143. За исковият период ищецът положил общо 1664 часа нощен труд, който следвало да бъде преизчислен с
коефициента, поради което и следвало да му бъде заплатена исковата сума.
Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски .
В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в
който заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и
размер. Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния
период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е
полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при
сумирано отчитане на отработеното време. Според ответника НСОРЗ се прилага за
работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по
смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ. Посочва, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е
уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното
време за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице
твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че не е налице
празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е
допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Твърди, че според
ЗМВР-чл.187,ал.1 , нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по
КТ – 8 часа : 7 часа , което е равно на 1,143. За положеният нощен труд на
държавните служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто
е ищецът, е в рамките на 8 часова продължителност и се заплаща по смисъла на
Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25 лв.
на час. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като
извънреден труд като неоснователна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно
разграничение на извънреден от нощен труд. Допълнителните възнаграждение за
двата вида труд се изплащат по различен
ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че
полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не
се явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се
преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен
по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на
вътрешните работи. Според ответника положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото
му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради
което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.Оспорва се и претендираната мораторна
лихва/такава не е предявена в процеса/ с оглед неоснователността на главните
вземания.
Претендират се разноски и се прави
евентуално възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Предявени ят иск е с правно чл.178,ал.1,т.3, вр. с
чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР.
Съдът намира за безспорни следните обстоятелства: факта, че през процесният период ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника и че трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и
графици, при режим на труд на смени /дневна и нощна/, като нощната смяна е от
22.00ч. до 06.00 ч. и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.
УКАЗВА на ищеца, че в
негова тежест е да докаже фактите, на които основава претенцията си , че е полагал извънреден и нощен труд за
исковия период, който не е преобразуван, чрез преизчисление
с коефициент 1.143, както и размера на претенциите си.
В тежест на ответника е да доказва
плащане, респ. наличието на основания за недължимост
на сумите.
В тежест на двете страни е да докажат
твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.
Приканва страните да се спогодят, като
им указва, че чрез спогодбата между тях, уреждането на спора помежду им по пътя
на медиацията, чрез посредник или по друг алтернативен начин, те ще уредят
спора си посредством своята пряка лична воля на основата на взаимни отстъпки.
Препис от определението да се връчи на
страните, като им се укаже, че в едноседмичен срок могат да вземат становище по
доклада на делото, да направят възраженията и исканията си във връзка с това, както и да извършат съответните
процесуални действия, като в случай на несвоевременно направено становище,
възражения, искания или предприети процесуални действия, същите ще бъдат
недопустими поради преклудиране на възможността за
реализирането им.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: