№ 3217
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110201994 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Р. Т. Т. срещу електронен фиш серия К №
5893147, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лв. (сто лева).
В жалбата се излагат аргументирани доводи в посока на твърдението, че
издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, поради
противоречие с материалния закон, както и че е постановен при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Моли съда да
отмени издадения електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и
поддържа жалбата. Последващо, не взима становище по въпроса, да се отмени
ли ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява от процесуален представител. Депозират се писмени бележки с
приведени аргументи по същество, в които се иска да бъде постановено
решение, с което да се потвърди издаденият електронен фиш като
законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност по отношение на претендирано адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя, при условията на евентуалност.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
1
На 05.05.2022 г. в 20:17 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ до
№ 459, с посока на движение от „Околовръстен път“ към бул. „Вл.Вазов“, при
ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място, била засечена скорост
на движение на моторно превозно средство – лек автомобил марка „М.“, с рег.
№ *********, собственост на жалбоподателя, при условията на повторност, в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5008873. Отчетената скорост на
движение била 66 км./ч., при грешка в измерване на скоростта от 3 км./ч., при
разрешена такава – 50 км./ч. Било констатирано превишаване на разрешената
скорост с 16 км./ч. Техническото средство, с което е установено движението с
превишена скорост, е видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип „CORDON M2”, с Ф№ MD1196.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за
налагане на глоба в размер на 100 лв. на жалбоподателя, в качеството му на
собственик на посочения автомобил за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 5893147; Справка от Български институт по метрология,
ведно с протокол за проверка; извадка от регистъра на одобрените типове
средства за измерване; снимков материал; справка за регистрация на МПС;
ежедневна форма за отчет; копие от проект за организация на движението на
бул.“Ботевградско шосе“ в района на № 459. Съдът кредитира посочените
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват релевантната обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок,
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е „електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи“. Необходимо е да се уточни, че електронният фиш представлява
един своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
който е приравнен едновременно към акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) и към наказателно постановление (НП),
но само по отношение на правното му действие, с оглед фикцията, уредена в
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване (включително срокове) на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН.
В тази връзка и предвид Тълкувателно решение № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013
г. на ВАС, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН не намира приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса
2
на изрична разпоредба, поради което възражението на жалбоподателя за
изтекла давност е неоснователно. ЗАНН може да бъде приложен единствено
по отношение на неуредени в ЗДвП случаи. Следователно изискванията за
форма, съдържание, реквизити и редът за издаване на АУАН и НП, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Реквизитите на електронни
фиш са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП
– териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Същевременно в изр. 3
на същата разпоредба се предвижда, че образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Процесният електронен
фиш съдържа всички изброени реквизити и съответства на утвърдения със
Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
образец. Мястото на извършване на нарушението е описано подробно –
посочен е не само точен адрес, а именно: гр. София, бул. „Ботевградско шосе“
до № 459, но и посоката на движение на моторното превозно средство – от
„Околовръстен път“ към бул. „Вл.Вазов“, които данни съответстват на
информацията, отразена в приложения по делото снимков материал, т.е
правилно и изчерпателно е посочено предполагаемо местоизвършване на
процесното нарушение. Видно от приложената към материалите на делото
снимка към ЕФ (заснета със система за видеоконтрол „CORDON M2” с №
MD1196), измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е
била 69 км./ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %,
поради което правилно във фиша е отразена скорост от 66 км./ч. Именно тази
скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната
скорост е намалена на 66 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 16 км./ч., което
обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият
е бил санкциониран, затова съдът счита, че законосъобразно е конкретизирана
установената скорост на движение на моторното превозно средство и е
приспадната максимално допустимата грешка.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013
г. на ВАС издаването на електронен фиш е строго ограничено и е възможно
само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически
средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т.
6 и т. 7 от ЗДвП), които работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на
тълкувателното решение, водещото в случая е необходимостта от наличието
на правила, които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на
3
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП се
регламентира, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП
министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система. Анализът на всички
посочените нормативни разпоредби налага извода, че към датата на
нарушението, отразена в процесния електронен фиш, нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. В случая нарушението е установено от мобилна система
за видеоконтрол „CORDON M2“, представляваща одобрен тип средство за
измерване. Процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно
по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател,
тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Същата е разположена на пътното платно, като това обстоятелство е
удостоверено по предвидения от закона ред, със съответната фотоснимка.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
4
Протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по
метеорология, преглед на вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна
система за видеоконтрол тип "CORDON М2", ведно с Решение за одобрение
на типа на уреда за измерване.
За пълнота на изложението, визирана е в процесния електронен фиш
повторност на нарушението - в случая на жалбоподателя е била определена
глоба в размер на 100 лв., като наказващият орган се е позовал на чл. 182, ал.
4 от ЗДвП. Тази норма, предвид посоченото превишаване на скоростта с 16
км./ч. и записаното в ЕФ обстоятелство, че нарушението е извършено „в
населено място“, следва да предпостави, че разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП препраща към разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
определеният размер на глобата от 100 лв. всъщност е двукратният размер на
глобата от 50 лв., предвидена в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По отношение на
въпроса, дали е налице повторност, то трябва да се уточни, че в процесния
ЕФ са отбелязани факти около тази повторност – посочено е словесно, че
нарушението е извършено повторно, в 1-годишен срок от влизане в сила на
друг ЕФ, който е цитиран по номер (ЕФ серия К № 5008873). Според § 6, т. 33
от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а
в случаите по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на
Наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание
за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач.
Въпреки изложеното до тук, съдът намира, че електронният фиш следва
да бъде отменен. В процесния електронен фиш не е конкретизиран пътен
знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км./ч. на инкриминираното
място, видно и от приобщено по делото като писмено доказателство копие от
проект за организация на движението в гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ в
района на № 459, затова възраженията на жалбоподателя се явяват
основателни; на същия, съгласно диспозитива на ЕФ, е повдигнато
административно обвинение за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
несъответстващо на установеното по делото от фактическа страна, предвид
наличие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км./ч.
в населено място. Не само текстово, но и цифрово административното
обвинение е отразено неправилно: по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не по чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП. Необходимо е изрично да се подчертае, че в електронния
фиш следва да е посочено, че разрешената скорост на движение е била 50 км.
/ч., ограничена с пътен знак В 26, както и да се фиксира писмено, къде се е
намирал посоченият знак, на какво разстояние от него е била поставена
системата, на какво разстояние действа ограничението, тоест схема и
описание на пътния участък, с цел установяване по несъмнен и безспорен
5
начин на извършеното нарушение.
С оглед на изложеното съдът счита, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
По делото не се претендира заплащане на разноски за правна защита и
съдействие, но се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото, претенцията на въззиваемата страна не следва да бъде
уважена.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5893147, с който за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).
НЕ УВАЖАВА искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6