О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..………./10.05.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви
състав, в закрито
заседание, проведено
на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 5783 по описа
на съда за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ЕИК
*********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер
на 11668,19 лв., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20198080400077
по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на КЧСИ с район на действие Окръжен
съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист № 737/29.01.2019 г.,
издаден по гр.д. № 14132/2009 г. по описа на Районен съд – Варна, която сума
включва главници, законни лихви и разноски по изпълнителния лист, както и
разноски по изпълнителното дело.
С исковата молба съдът е сезиран с искане за допускане на обезпечение на
предявения иск чрез спиране на изпълнителните действия по посоченото
изпълнително производство.
Съдът, след преценка на твърденията на
молителя и представените по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Молбата за
обезпечение на предявения иск е допустима - подадена е от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, пред родово и местно
компетентния съд, пред който делото е висящо.
Основателността на същата е обусловена от наличието на следните
нормативно установени в чл. 391 ГПК кумулативни предпоставки, а именно:
предявеният иск да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна
нужда и посочената
обезпечителна мярка да е подходяща (адекватна на нуждата от обезпечаване).
При извършената проверка по реда на
чл. 391 във вр. чл. 129 и чл. 130 ГПК, съдът
констатира, че предявеният иск е
недопустим в частта за установяване недължимост
на разноските по изпълнителното дело в общ размер на 1195,21 лв., от които
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 1095,21 лв. такси по Тарифата към
ЗЧСИ. Чрез специалния отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК, с който длъжникът оспорва правото на принудително изпълнение на кредитора
(взискател), се цели установяване недължимостта
на обективираните в изпълнителното основание вземания
поради факти, настъпили след приключване на съдебното дирене. Определените от
съдебния изпълнител и включени в поканата за доброволно изпълнение разноски по
изпълнителното дело не са предмет на изпълнителното основание, въз основа на
което е издаден изпълнителният лист и предприето принудително изпълнение,
поради което длъжникът няма правен интерес от предявяването на иск срещу взискателя за тези разноски. Освен това недължимостта
на същите е последица от евентуалното уважаване на претенцията по чл. 439 ГПК с
предмет вземанията по изпълнителния лист – арг. от
чл. 79, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
С оглед на гореизложеното,
производството по делото следва да бъде прекратено в обсъжданата част, на
основание чл. 130 ГПК.
В
останалата част (за главници, лихви и разноски по изпълнителния лист) искът се
явява допустим, предвид
наведените в исковата молба фактически твърдения.
Налице
е и обезпечителна нужда, доколкото ищецът претендира да не дължи сумите,
предмет на принудителното изпълнение.
Посочената обезпечителна
мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно ГПК е адекватна на нуждата от обезпечаване, тъй като спирането на изпълнителното
дело ще гарантира правата на ищеца (длъжник) при евентуално уважаване на предявения
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предмет на който са именно вземанията
по изпълнителния лист, чието принудително изпълнение е инициирано от ответника
(взискател).
С оглед висящността
на производството пред настоящия съдебен състав и етапа, на който се намира
същото, не следва да бъде преценявана вероятната основателност на иска и при
наличие на всички други положителни предпоставки, молбата по чл. 389 ГПК следва
да бъде уважена, като бъде допуснато обезпечение на предявения иск в частта за
установяване недължимост на главници, лихви и
разноски, присъдени с постановеното решение по гр.д. № 14132/2009 г. по описа на Районен съд – Варна.
Доколкото обезпечителното
производство е едностранно и към настоящия момент ответникът не може да релевира възражения срещу предявения иск, респективно да
представи доказателства за осъществяването на факти, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност, на която се позовава ищецът, спирането на
изпълнението следва да бъде допуснато срещу представяне на парична гаранция в размер на сумата от
1047,30 лв.
Така мотивиран,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по
гр.д. № 5783/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, В ЧАСТТА по предявения от Т.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника разноски по изпълнително дело №
20198080400077 по
описа на ЧСИ Захари Димитров, вписан с рег. № 808 на КЧСИ и район на действие
Окръжен съд – Варна, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ в
размер на 1095, 21 лв., поради липса
на правен интерес, на основание чл. 130 ГПК;
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на
предявения от Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ЕИК *********, с адрес: гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 97,07 лв., представляваща обезщетение
за ползване на имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“, 17-ти п.р. за месец юли
2008 г., ведно със законната лихва от 91,40
лв. за периода 18.12.2009 г. – 01.03.2019 г., сумата от 4 659,50
лв., представляваща обезщетение за ползването на същия имот за периода от
01.08.2008 г. до 18.11.2009 г., ведно със законната лихва от 4 386,93 лв. за периода 18.12.2009 г. –
01.03.2019 г., както и сумата от 1238,08
лв. за присъдени разноски, които
вземания са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20198080400077 по описа на ЧСИ Захари Димитров, вписан с рег. № 808 на КЧСИ и
район на действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на изпълнителен
лист № 737/29.01.2019 г., издаден по гр.д. № 14132/2009 г. по описа на Районен
съд – Варна, ЧРЕЗ СПИРАНЕ НА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело №
20198080400077 по описа на ЧСИ Захари Димитров, вписан с рег. № 808 на КЧСИ
и район на действие Окръжен съд – Варна, след
представяне на доказателства за внесена по сметка на Районен съд - Варна парична
гаранция в размер на 1047,30 лв. (хиляда четиридесет и седем лева и
тридесет стотинки), на основание чл. 389, ал.1 ГПК;
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД в
полза на ищеца след представяне на
доказателства за внесена парична гаранция в определения размер;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с
която се прекратява частично производството по делото, може да бъде обжалвано от
ищеца с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от
връчването му;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с
която се допуска обезпечение на предявения иск, може да бъде обжалвано от страните с частна жалба пред Окръжен
съд – Варна в едноседмичен срок, който за ищеца тече от
връчването му, а за ответника – от деня, в който й е връчено съобщение за
наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител;
ПРЕПИС от настоящето определение да се връчи на ищеца, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК;
ДА
СЕ ДОКЛАДВА делото
след влизане в сила на настоящото определение, за произнасяне по реда на чл.
131 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: