РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Дряново, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20234220100073 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от В. И. П. от гр. ***, чрез пълномощник адв. Р. И., съдебен
адрес гр. ***, ул. „***“ ***, против „Вагонен завод – Интерком“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** *** представлявано от В.К.Д., се
излага, че ищцата работела в ответното дружество на длъжност „***“. Със заповед №
16 от 16.03.2023 г. трудовото правоотношение било прекратено, като на ищцата не
били изплатени заплати за м. април 2022 г. в размер на 733,45 лв., за м. май 2022 г. в
размер на 625,19 лв., за м. декември 2022 г. в размер на 615,32 лв., за м. януари 2023 г. в
размер на 667,77 лв., за м. февруари 2023 г. в размер на 637,50 лв. и за м. март 2023 г. в
размер на 342,80 лв. или общо 3 622,03 лв., както и обезщетение за 8 дни неизползван
годишен отпуск - 2 дни за 2022 г. и 6 дни за 2023 г., в общ размер от 274,24 лв. На
ищцата се дължало и не било изплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер
на 736,00 лв.
Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
следните суми: 3 622,03 лв. - трудово възнаграждение за м. април, м. май и м. декември
2022 г., м. януари, м. февруари и м. март 2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 138,57 лв. -
мораторна лихва за периода от 01.05.2022 г. до 19.03.2023 г. върху дължимото трудово
възнаграждение за м. април, м. май, м. декември 2022 г. и м. януари 2023 г.; 274,24 лв. -
обезщетение за 8 дни неизползван годишен отпуск, 2 дни за 2022 г. и 6 дни за 2023 г.,
1
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и 736,00 лв. - обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира се да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл.
38, ал. 2 от ЗА.
С Определение № 69/31.03.2023 г. производството по делото е прекратено в
частта относно претендираното трудово възнаграждение за м. декември 2022 г. в
размер на 615,32 лв., а с протоколно определение от 30.05.2023 г. производството по
делото е прекратено в частта относно претендираното трудово възнаграждение за м.
януари 2023 г. в размер на 667,77 лв., поради оттегляне на предявения иск по чл. 128, т.
2 КТ в тези части, тъй като сумите са заплатени от ответника след завеждане на
исковата молба.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е
взел становище по предявения иск. Редовно призован, не се явява в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание на 30.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца адв.
Р. И. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК. Въз основа на направеното искане, с
протоколно определение от 30.05.2023 г. е приета за разглеждане претенцията по чл.
238 ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея,
както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания
срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се
разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото доказателства, съдът счита предявените искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД за
вероятно основателни.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2338,94 лв. -
неизплатени трудови възнаграждения за м. април и м. май 2022 г. и за м. февруари и м.
март 2023 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
2
молба – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 138,57 лв. - мораторна
лихва върху върху неизплатените трудови възнаграждения за м. април, м. май, м.
декември 2022 г. и м. януари 2023 г. за периода от 01.05.2022 г. до 19.03.2023 г.; сумата
от 274,24 лв. - обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск - 2 дни за
2022 г. и 6 дни за 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане и 736,00 лв. - обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху
уважените искове общо в размер на 243,56 лв.
В проведеното на 30.05.2023 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за
присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице,
което се установява и от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 20.03.2023 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно
ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете. В случая са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД, които са уважени изцяло, поради
което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. И. от АК гр.
Габрово, оказал безплатна адвокатска помощ на ищеца, възнаграждение общо в размер
от 1733,89 лв., изчислено по правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 5 и чл.
7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес, поотделно за всеки от
предявените обективно съединени искове в минимален размер съобразно цената на
иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК *********, седалище и
3
адрес на управление гр. ***, ул. *** *** представлявано от изпълнителния директор
В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на В. И. П., с ЕГН **********, от гр. ***, съдебен адрес гр. ***,
ул. „***“ ***, следните суми: СУМАТА от 2338,94 лв. (две хиляди триста тридесет и
осем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. април и м. май 2022 г. и за м. февруари и м. март 2023 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ; СУМАТА от 138,57 лв. (сто
тридесет и осем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 01.05.2022 г. до 19.03.2023 г. върху неизплатените трудови
възнаграждения за м. април, м. май, м. декември 2022 г. и м. януари 2023 г., на
основание чл. 86 ЗЗД; СУМАТА от 274,24 лв. (двеста седемдесет и четири лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за 8 дни неизползван платен
годишен отпуск - 2 дни за 2022 г. и 6 дни за 2023 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 224 ал. 1 КТ и СУМАТА от 736,00 лв. (седемстотин тридесет и шест
лева), представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. *** *** представлявано от изпълнителния директор
В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от АК гр. Габрово, ЕГН **********, с адрес на
кантора гр. ***, ул. “***” *** СУМАТА от 1733,89 лв. (хиляда седемстотин тридесет и
три лева и осемдесет и девет стотинки), на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и
чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. *** *** представлявано от изпълнителния директор
В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 243,56 лв.
(двеста четиридесет и три лева и петдесет и шест стотинки), представляваща държавна
такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4