№ 33612
гр. София, 12.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110127108 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от С. П. М., ЕГН
********** срещу „Сентилион“ ООД, ЕИК ., в обстоятелствената част на
която се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 1 203,75 лева
(хиляда двеста и три лева и 75 стотинки), представляваща главница за
неизплатено трудово възнаграждение, представляващо остатък от бонус за
2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2025 г. до изплащане на
вземането и сумата 17,77 лева (седемнадесет лева и 77 стотинки),
представляваща лихва за период от 06.01.2025 г. до 13.02.2025 г. По така
подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 9237/2025 г. по описа на
СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК,
поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за
предявяването на установителен иск. Ищецът поддържа, че е бил в трудово
правоотношение с ответника по трудов договор от 21.08.2023 г., което е било
прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 08.01.2025 г. Твърди, че
с предложението за работа, предхождащо трудовия договор, ответникът се е
задължил да изплати на ищеца бонус в размер на 50% от брутното трудово
възнаграждение заедно с 12-та заплата. Счита, че поетото задължение не е
изменено с трудовия договор. Вместо пълния обещан бонус ответникът
заплатил единствено половината, а именно – 1203,75 лв., поради което ищецът
моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
1
„Сентилион“ ООД, ЕИК . дължи на С. П. М., ЕГН ********** сумата от 1
203,75 лева (хиляда двеста и три лева и 75 стотинки), представляваща
главница за неизплатено трудово възнаграждение, представляващо остатък от
бонус за 2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2025 г. до
изплащане на вземането и сумата 17,77 лева (седемнадесет лева и 77
стотинки), представляваща лихва за период от 06.01.2025 г. до 13.02.2025 г.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, приемането на които като
доказателства се иска. Прави се искане по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне на
документи от ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
ищцата основава претенцията си на предложение за работа, което не
представлява договор, вкл. трудов, и не обвързва работодателя. Счита, че
работодателят не е поемал задължение за изплащането на посочения бонус с
трудовия договор, който освен това следва по време предложението за работа.
Посоченото допълнително възнаграждение не фигурира и в Правилата за
структуратата и организацията на работната заплата, с които ищцата се е
запознала и е подписала в първите дни на трудовото правоотношение. В тези
правила, както и в индивидуалния договор на ищцата този бонус фигурира
като незадължителен и изплащан по усмотрение на работодателя за
постигнати резултати. Накрая твърди, че исканият от ищцата бонус е изплатен
и то в по-голям от претендирания от нея размер.
Към отговора на исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ответника копие, приемането на които като
доказателства се иска. Прави се искане по чл.183, ал. 1 ГПК за представяне на
документи в оригинал от ищеца.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422
ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ и чл. 86 ЗЗД.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е
да докаже, че по съществувало между страните трудово правоотношение
действително е било уговорено допълнително трудово възнаграждение като
2
част от съдържанието на трудовото правоотношение, че са настъпили
предпоставките за неговото изплащане, както и неговия размер.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД ищецът следва
да докаже, че е настъпила изискуемостта на вземането и периода на забавата,
както и размера на мораторната лихва.
В тежест на ответника при доказване на горното е, че е изпълнил
задълженията си по договора, както и да докаже възраженията си.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че между страните е възникнало трудово правоотношение с
Трудов договор от 21.08.2023 г., което е било прекратено от ищцата на
основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 08.01.2025 г.
Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. №
9237/2025 г. по описа на СРС, 90 състав.
Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими
като доказателствени средства и относими към така очертания предмет на
доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като доказателства
по делото.
Искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне от ответника на
свързаните с прекратяването на трудовото правоотношение документи следва
да бъде оставено без уважение, тъй като това обстоятелство е безспорно
между страните и не е пряко свързано с претендираното от ищеца
допълнително възнаграждение.
Искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне от ответника на
други допълнителни споразумения към трудовия договор следва да бъде
оставено без уважение, тъй като е общо и бланкетно. Ищецът не посочва
конкретно какви са тези допълнителни споразумения, нито каква е тяхната
релевантност за производството.
Искането на ответника по чл. 183, ал. 1 ГПК за представяне от ищеца на
предложението за работа в оригинал се оставя без уважение, тъй като то е
представено в заверен от адвокат препис, като ответникът не твърди
документът да има недостатъци и/или непълноти, или други причини, които
налагат представянето му в оригинал.
3
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 9237/2025 г. по описа на СРС, 90
състав.
ОТДЕЛЯ за безспорно и нунуждаещо се от доказване между страните
по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение с Трудов
договор от 21.08.2023 г., което е било прекратено от ищцата на основание чл.
326, ал. 1 КТ, считано от 08.01.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за
представяне на документи от ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183, ал. 1
ГПК за представяне от ищеца на предложението за работа в оригинал.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2025 г. от 09.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца - и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4