Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 27.09.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2446 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.11.2018г., гр.д.88600/17г., СРС, 120 с-в
приема за установено, че Х.Д.Х. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 341,93 лв. -
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.05.2013г. до м.4.2015г., ведно със законна лихва за периода от 07.09.2017г.
до изплащане на вземането, сумата 341,05 лв. - лихва за периода от 15.09.2014г.
до 25.08.2017г., сумата 35,28 лв. - главница за услугата дялово разпределение и
сумата 8,97 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2014г. до 25.08.2017г., на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, като осъжда ответника да заплати на ищеца 84.54 лв. -
разноски за заповедно производство и 530.55 лв. - разноски за исково
производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника
по исковете Х.Д.Х.. Счита за недоказано количеството на доставената топлинна
енергия. Експертизите са основани на едностранно съставени документи от ищеца. Съдът
не обсъжда възражението за погасяване на исковете по давност. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и
по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема
следното:
Неоснователно е оплакването, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено
количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени
суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата
експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при
съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за
спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на
постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва.
Неоснователно е оплакването, че не е приложен
института на погасителната давност. На основание чл.120 ЗЗД давността не се
прилага служебно. Изрично възражение в тази насока е следвало да се предяви или
с възражението по заповедното производство или най-късно с отговора на исковата
молба, което не е направено. На
основание чл.133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на
представения документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и
чл.219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства, за каквито в случая няма данни.
Релевираното едва в първото открито съдебно заседание възражение за погасителна
давност, като преклудирано още в първа инстанция, правилно не е обсъдено с
решението и допълнително с оглед ограниченията на чл.266 ГПК е недопустимо пред
въззивния съд.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за
главница и мораторна лихва са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.11.2018г., гр.д.88600/17г., СРС, 120 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца – „Б.Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.