Решение по НАХД №344/2020 на Районен съд - Ловеч

                                                    Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                гр.ЛОВЕЧ, 24.10.2025 год.

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав :

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА    

 

при секретаря Василена Илиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №344 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

 

          Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление №1396/06.04.2020 год., издадено от инж.П.ПБ., Директор на Регионална Дирекция по горите-гр.Ловеч, упълномощен със Заповед РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено административно наказание – глоба по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите в размер на 300.00 лева на лицето Б.Х.Д., ЕГН-**********, с адрес ***, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София с Удостоверение №8632 от 19.12.2012 год., за това, че на 07.11.2019 год., в землището на гр.Угърчин, Община-гр.Угърчин, местност „Мерата“, временен склад по Позволително за сеч №0522339/20.09.2019 год., като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, регистрирано по чл.235 от същия закон за упражняване на лесовъдска практика и упълномощено то собственика на имот с кадастрален №75054.807.5 в землището на гр.Угърчин, Община-гр.Угърчин, с договор от 20.09.2019 год. за експедиране на дървесина, добита в имота, не е изпълнил задължение да издаде Превозен билет №6822/00756/L04PK27 от 07.11.2019 год. за транспортиране на дървесина от мястото, посочено като временен склад с Позволително за сеч №0522339/20.09.2019 год. – местност „Мерата“, който съгласно регистрирания в www.system.iag технологичен план се намира на 747 м. от имота. По координати, посочени в Превозния билет №6822/00756/L04РК27- LАТ:43.12188114006592 и LON:24.415512773608707 е установено, че същият е издаден в местност „Беглишки харман“ до асфалтов път гр.Угърчин-с.Орляне, Община-гр.Угърчин, на разстояние от 2 350 м. от временния скляд по Позволително за сеч №0522339/20.09.2019 год. При установяване на нарушението от служители на РДГ-гр.Берковица и РДГ-гр.Ловеч е съставен Констативен протокол Серия А00 №141560 от 07.11.2019 год., с което виновно е нарушил чл.257, ал.1 предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за горите във връзка с чл.211, ал.1 и ал.2, т.2 от същия закон.

          Недоволен от наказателно постановление останал жалбоподателят Б.Х.Д. ***, който чрез пълномощника си адв.А.М. *** го обжалва пред съда, считайки, че то противоречи за закона и е необосновано. Адв.М. заявава, че в актовата преписка не са събрани достатъчно доказателства, че именно той е нарушил задълженията си и контролните си правомощия, вменени му по закон. В АУАН и НП всички обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението, за което е санкциониран също не са отразени, което води до непълно и неточно описание на нарушението. Счита, че НП е издадено и в противоречие с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. От посоченото в него е видно, че не е извършена проверка на  спорните обстоятелства и не е взето предвид, че деянието е извършено виновно. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е следвало да установи, че именно Д. е извършил деянието виновно и ако няма основание за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН да издаде наказателно постановление. В обжалваното наказателно постановление, дори не е посочено въз основа на какво наказващият орган е приел, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

          Моли съда, след като се увери в основателността на изложеното по-горе да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

          Видно от Протокол за избор на съдия-докладчик от 15.04.2025 год. е, че делото е преразпределено на съдия Наталия Райкова, тъй като предходния съдия-докладчик Галя Маринова е освободен от длъжност, считано от 01.04.2025 год.

          Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощика си адв.А.М., която от името на доверителя си поддържа жалбата. Моли съда да прекрати производството по делото, тъйкато е изтекъл абсолютният давностен срок за административно наказателно преследване. От името на доверителя си Б.Х.Д. заявява, че не претендира съдебно-деловодни разноски.

          Ответикът Регионална дирекция по горите-Ловеч, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Ц.Й., който от името на доверителя се посочва, че така издаденото наказателно постановление е напълно законосъобразно, правилно и обосновано. Предвид това, че нарушението е извършен он а07.11.2019 год. е изтекла абсолютната давност, поради което моли съда да прекрати така образуваното производство. Не претендира съдебно-деловодни разноски и счита, че не следва въззивната инстанция да присъжда такива на никоя от страните.

          С оглед императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи :

          Жалбата е депозирана в законния срок, от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите-гр.Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението. Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от приложеното по делото наказателно постановление №1396/06.04.2020 год., издадено от инж.П.ПБ. – Директор на Регионална дирекция по горите-гр.Ловеч, нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 07.11.2019 год., намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност.

          Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното /съответно административно-наказателното/ преследване, следва да намерят приложение правилата на чл.80, ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящият казус административното нарушение е извършено на 07.11.2019 год. От тази дата е започнала да тече и давността за административно-наказателно преследване. С издаването на наказателното постановление на 06.04.2020 год. давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче на 07.05.2024 год. е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.81, ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление и прекратяване на цялото административно-наказателно производство.

          По тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, съдът следва да отмени наказатеното потановление и да прекрати административно-наказателното производство.

          Страните по делото, чрез техните процесуални представители, не са претендирали съдебно-деловодни разноски, поради което такива не следва да се присъждат от съда.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.6 във връзка с ал.2, т.3 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.334, т.4 и чл.24, ал.1, т.3 от НПК, съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1396/06.04.2020 год., издадено от инж.П.ПБ., Директор на Регионална Дирекция по горите-гр.Ловеч, упълномощен със Заповед РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено административно наказание – глоба по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите в размер на 300.00 лева на Б.Х.Д., ЕГН-**********, с адрес ***, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София с Удостоверение №8632 от 19.12.2012 год., за извършено нарушение на чл.257, ал.1 предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за горите във връзка с чл.211, ал.1 и ал.2, т.2 от същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство по НАХД №344/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч.  

          Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Адм.съд-гр.Ловеч, по реда на Глава дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :