Решение по дело №100/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 121
Дата: 15 април 2020 г. (в сила от 15 април 2020 г.)
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20205200500100
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 18.03.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на пети март..............................…………………………

през две хиляди и деветнадесета година......................... в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                       Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                     МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Галина Младенова.........…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова……....в. гр. дело № 100 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по редана чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1508/15.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1494/2019 г., Пазарджишкият районен съд е осъдил Община Септември, Булстат *********, представлявана от Кмета М. В. Р., с адрес: гр…, ул. “А. С.“ № 37а да заплати на „ДИ ЕНД ТИ" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Пазарджик, ул."Генерал Гурко" №12, представлявано от управителя Т. М. Т., с пълномощник адв.К.Й.К.,***, със съдебен адрес:*** сумата от 1000 лева, предявена като частична от общата сума по изброените в исковата молба и в мотивите по-горе фактури в общ размер на 11544 лева с ДДС, представляваща дължима сума, съгласно договор № 220/15.09.2015 г. за периода 01.03.2017 г. - 15.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в настоящето производство в размер общо на 650,00 лева.

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от О. С. с оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че неправилно районният съд е приел, че се дължи заплащане на месечен абонамент при липса на реално изпълнение на поетите с договора ангажименти. По делото било езспорно установено, че иецът не е изпълнил задълженията си по договора от 15.09.2015 г. през релевантния период от време, а по предходно решение на ПОС за предходен период от време съдът бил приел, че абонаментният договор не освобождава длъжника да изпълни своето задължение. Анализирани са подробно мотивите на районния съд с краен извод за незаконосъобразност на обжалваното решение и искане то да бъде отменено, вместо което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

         В законния срок е постъпил писмен отговор от „ДИ ЕНД ТИ" ЕООД с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правино и законосъоразно.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разопердбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против ответната община ищецът „ДИ ЕНД ТИ" ЕООД е твърдял, че страните сключили договор № … г., по силата на който О. С. възложила на "ДИ ЕНД ТИ" ЕООД, ЕИК ********* да изпълни и осъществи PR обслужване при месечен абонамент в размер на 520 лева без ДДС. Изпълнителят по договора приел да изпълни и осъществи следните дейности: позициониране и популяризиране на дейността на общината; отразяване на дейността на общината в местни, регионални и централни медии; организиране и провеждане на пресконференции по избрана тема или при възникване на проблем /дата, час, място, персонален тренинг на участниците/, подпомагане на общинската администрация при организиране на обществени обсъждания; консултиране при възникване на кризисна ситуация в общината в общественото пространство; поддържане на интернет блог „О. С.".

Съгласно раздел II, т.1 от договора възложителят приел да заплаща месечния абонамент на стойността на договора в седемдневен срок след получаване на фактурата. Изпълнителят ежемесечно издавал фактура и представял същата в деловодството на О. С., както следва: Фактура **********/03.04.2017г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец март 2017г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/02.05.2017г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец април 2017г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/06.06.2017г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец май 2017г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/14.07.2017г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юни 2017г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/14.08.2017г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юли 2017г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/12.09.2017г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец август 2017г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/03.10.2017г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец септември 2017г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/06.11.2017г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец октомври 2017г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/18.12.2017г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец ноември 2017г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/16.01.2018г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец декември 2017г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/08.02.2018г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец януари 2018г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/20.03.2018г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец февруари 2018г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/17.04.2018г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец март 2018г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/25.05.2018г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец април 2018г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/25.06.2018г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец май 2018г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/24.07.2018г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юни 2018г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/24.08.2018г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юли 2018г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/25.09.2018г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец август 2018г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/23.10.2018г. за PR обслужване за 1/2 месец от септември 2018г. за сумата 312 лева с ДДС.

Ищецът е твърдял, че възложителят без възражение приемал фактурите и осчетоводявал същите. Всяка от фактурите била изпращана в О. С. с придружително писмо по Б. п. с обратна разписка - известие за доставяне, както следва: баркодове №№№ … от ..2017г; ИД .. от ..2017г; ИД.. от ..2017г; ИД … от ..2017г; ИД … от …2017г; ИД ..от..2017г; ИД PS .. от ..2017г; ИД .. от ..2017г; ИД PS 4400 00VQK3 X от 22.12.2017г; ИД PS ..от ..2018г; ИД .. от…2018г; ИД … от ..2018г; ИД .. от ..2018г; ИД .. от ..2018г; ИД .. от ..2018г; ИД … от …2018г; ИД .. от ..2018г; ИД .. от ..2018г; ИД .. от ..2018г.

С приложените към фактурите придружителни писма ищецът всеки месец демонстрирал желанието си за изпълнение задължението по договора като заявявал необходимостта и готовността по изпълнението му. За целта обаче било необходимо възложителят да предоставено на "ДИ ЕНД ТИ" ЕООД информация, касаеща срещи и консултации, необходими за изпълнението на договора като позициониране и популяризиране на дейността на общината; отразяване на дейностите на общината в местни, регионални и централни медии, организиране и провеждане на пресконференции и др.

Ищецът е твърдял, че въпреки това О. С., чрез кмета М. Р. не изявил желание да възлага работа на "ДИ ЕНД ТИ" ЕООД, гр.Пазарджик, но и не прекратявал договора. Последният изтекъл на 15.09.2018 г., когато ищецът издал последната ½ фактура на стойност 312 лева.

С писмо до О. С. ищецът заявил, че поради изтичането на договора за PR обслужване и некоректността на ответника по договора същият не желае за в бъдеще да продължават търговските взаимоотношения между страните като за окончателното изпълнение на задълженията по договора депозирал фактурите за изплащане от О. С.

До датата на подаване на ИМ възнаграждението по договор № …2015 г. за периода 01.03.2017 г. - 15.09.2018 г. в общ размер на 11544.00 лева с ДДС, за което имало издадени и предоставени на О. С. фактури, не е изплатено, поради което предявява настоящия иск частично за сумата от 1000 лева.

С допълнителна уточняваща молба с вх. № 11926/10.05.2019 г. ищецът е уточнил, че частичните претенции по всяка фактура са, както следва: Фактура **********/03.04.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец март 2017 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/02.05.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец април 2017 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/06.06.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец май 2017 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/14.07.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юни 2017 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/14.08.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юли 2017 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/12.09.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец август 2017г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/03.10.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец септември 2017 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/06.11.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец октомври 2017 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/18.12.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец ноември 2017 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/16.01.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец декември 2017 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/08.02.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец януари 2018г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/20.03.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец февруари 2018 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/17.04.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец март 2018 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/25.05.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец април 2018 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/25.06.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец май 2018 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/24.07.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юни 2018г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/24.08.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юли 2018 г., предявена частично за сумата от 38,22 лева с ДДС; Фактура **********/25.09.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец август 2018г., предявена частично за сумата от 38,26 лева с ДДС; Фактура **********/23.10.2018 г. за PR обслужване за 1/2 месец от септември 2018 г. за сумата 312 лева с ДДС, предявена цялостно.

Моли съда да осъди община Септември, БУЛСТАТ ********* да заплати на „ДИ ЕНД ТИ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1000 лева, предявена частично от общата сума по изброените фактури в исковата молба в общ размер на 11 544 лева с ДДС, представляваща дължима сума, съгласно Договор № …. г. за периода 01.03.2017 г.-15.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Претендира разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва изцяло предявения иск, както по основание така и по размер.

Твърдението е, че в действителност между Община Септември в качеството й на възложител и „Ди Енд Ти" ЕООД в качеството му на изпълнител е сключен договор № .. г., който с оглед неговите клаузи представлявал договор за изработка по смисъла на чл.258 и следващите от ЗЗД. Съгласно така сключения договор изпълнителят се е задължил да осъществява следните дейности: Позициониране и популяризиране на дейността на Общината; Отразяване дейността на Общината в местни, регионални или централни медии; Организиране и провеждане пресконференции по избрана тема или при възникване на проблем /дата, час, място, персонален тренинг на участниците/; Подпомагане общинската администрация при организиране на обществени обсъждания; Консултиране при възникване на кризисна ситуация в Общината в общественото пространство; Поддръжка на интернет блог на „О.. С..".

Съгласно договора възложителят се е задължил да заплаща месечен абонамент в размер на 520.00 лева без ДДС.

По така сключения договор изпълнителят „Ди Енд Ти" ЕООД не бил изпълнил дори и частично договорните си задължения. Конкретно „Ди Енд Ти" ЕООД не е позиционирало и популяризирало дейността на Общината, не е отразявало дейността на Общината в местни, регионални или централни медии, не е провеждало пресконференции по възникнали проблеми, не е подпомагало общинската администрация при организиране на обществени обсъждания, не е консултирало когото и да било при възникване на кризисни ситуации в Общината, не е поддържало и не поддържа интернет блог на Община Септември.

Твърдения за реално осъществени дейности по сключения договор не били изложени в исковата молба, а така също не били ангажирани доказателства в тази насока. Следвало да се отдели като безспорно обстоятелството, че ищецът „Ди Енд Ти“ ЕООД не бил осъществил дори и частично нито една от дейностите, предмет на сключения договор, подробно описани по-горе. Ответникът е твърдял, че с оглед липсата на изпълнение на работата, съгласно договора липсвало и предаване и приемане на същата, съгласно разпоредбата на чл.264 от ЗЗД. Твърдял е, че ищцовото дружество не било осъществило абсолютно никаква дейност в изпълнение на договора, поради което е било и невъзможно предаването и приемането й. В счетоводството на Община Септември били осчетоводени единствено първите две фактури, издадени от ищеца по процесния договор, а именно Фактура № 150/05.10.2015 г. за обслужване на 1/2 от месец септември 2015 г. и Фактура № 153/28.10.2015 г. за обслужване за месец октомври 2015 г., но и двете фактури не били предмет на настоящия иск. Тези фактури били осчетоводени, тъй като касаели период преди встъпване в длъжност на новото ръководство на О. С. и независимо от липсата на писмени доказателства за конкретно извършени действия в изпълнение на договора от страна на ищеца общината преценила, че трябва да ги осчетоводи. Всички последващи фактури, издадени за абонаментно обслужване по проценсия договор, включително и всички фактури, на които се основава ищцовата претенция в настоящия процес, не били приемани и осчетоводявани от О. С.. В този смисъл било невярно твърдението в исковата молба, че Общината е приемала без възражения и е осчетоводявала фактурите.

Не отговаряла на истината и твърдението, че „ищецът всеки месец депозирал желанието си за изпълнение на задълженията по договора като заявявал необходимостта и готовността по изпълнението му“. За периода от 25.10.2015 г. до 05.06.2018 г. ищцовото дружество не било осъществило контакт с възложителя и не бли водени никакви разговори във връзка с изпълнението по процесния договор. Не били изпращани писмени уведомления в тази насока, още по-малко ежемесечни такива.

Между страните се развило предходно съдебно производство по гражданско дело № 1744/2017 г. по описа на Районен съд - Пазарджик на основание същия договор № .. г. и с предмет издадени фактури за месечно абонаментно обслужване за периода от месец септември 2015 г. до месец февруари 2017 г. Делото бил образувано на 16.05.2017 г. и едва след приключване на производството с Решение на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по въззивно гр. дело № 286/2018 г., както и с оглед мотивите на цитирания съдебен акт, „Ди Енд Ти" ЕООД изпратил три броя уведомления с входящи номера както следва: 2600-458/05.06.2018 г., 2600-522/27.06.2018 г. и 2600-604/25.07.2018 г. Първото от тези уведомления според ответника било антидатирано /посочената в същото дата е 22.05.2018 г./, тъй като е получено на 05.06.2018 г. И трите уведомления били с идентичен характер и според ответника били изпратени, тъй като в мотивите към горепосочения съдебен акт на Окръжен съд - Пазарджик било изрично прието, че възнаграждението, договорено между страните като месечен абонамент не променя възнаградителния характер на престацията, което означавало, че договореното възнаграждение се дължи единствено и само при изпълнена и приета работа.

В отговор на така получените уведомления Община Септември изпратила писмо изх. № 2600-604-1/06.08.2018 г., в което били изложени подробно доводите на възложителя във връзка с неизпълнението на задълженията на изпълнителя по сключения договор. Изхождайки от изложението на исковата молба, в което не се твърдяла, че „Ди Енд Ти" ЕООД е изпълнило, макар и частично задълженията по сключения между страните договор, както и от съдържанието на представените с исковата молба фактури, във всяка от които като основание за плащане на сумата било посочено „месечен абонамент по договор за PR услуги", се налагал изводът, че в настоящото производство ищецът претендира заплащането на месечния абонамент без да твърди извършването на каквито и да било дейности по договора. В тази връзка е била оспорена дължимостта на „месечен абонамент", тъй като ответникът счита, че дори такъв да е уговорен между страните, то същият би се дължал единствено при изпълнена работа от страна на изпълнителя и съответно приета от страна на възложителя. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като в полза на ответната страна присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

Установява се от доказателствата по делото, че на 15.09.2015 г. между ответната О. С. в качеството й на възложител и ищецът „Ди Енд Ти" ЕООД в качеството му на изпълнител е бил сключен договор № … г., по силата на който възложителят – О. С.. е възложила наа ищеца и последният е приел да изпълни и осъществи PR обслужване при месечен абонамент в размер на 520 лв. без ДДС, платими в брой или по банков път в банкова сметка, ***, като осъществи следните дейности: 1.Позициониране и популяризиране на дейността на Общината; 2.Отразяване дейността на Общината в местни, регионални и централни медии; 3.Организиране и провеждане на пресконференции по избрана тема или при възникване на проблем /дата, час, място, персонален тренинг на участниците/; 4.Подпомагане общинската администрация при организиране на обществени обсъждания; 5.Консултиране при възникване на кризисна ситуация в Общината в общественото пространство; 6.Поддръжка на интернет блог „Община Септември".

Съгласно Раздел II, т.1 от договора възложителят се задължил да заплаща месечния абонамент на стойността на договора в седемдневен срок след получаване на фактурата. Задължил се да съдейства на изпълнителя за изпълнение предмета на договора – предоставяне на информация, срещи,  консултации, видно от Раздел II, т.2 от договора.

С Раздел IV от договора страните се уговорили, че договорът влиза в сила от 15.09.2015 г. и е валиден в срок от три години.

Видно от процесните 19 фактури е, че като изпълнител е посочено търговското дружество-ищец, а възложител /получател/ е ответната община. Фактурите са издадени на датите, посочени в исковата молба. Като начин на плащане във фактурите е отразено „с платежно нареждане“. Посочено е и основанието за издаването им, а именно месечен абонамент по договор за PR услуги за съответния месец. Посочени са и сумите за плащане. В осемнадесет от фактурите сумата за плащане е в размер на 624,00 лева с включен ДДС, а последната – тази за месец септември 2018 г. /през който месец е изтекъл срокът на договора/ е за сумата от 312 лева с включен ДДС. Установява се от приложените обратни разписки, че вкато към 4 от тях /съответно от 22.03.2018 г., 19.04.2018 г., 05.06.2018 г. и 27.06.2018 г./ е приложено придружително писмо с искане за оказване на съдействие за изпълнение на договорните задължения и за предоставяне на информация, срещи и консултации, необходими за изпълнение на дейностите по договора. Изпращането е ставало по Български пощи с обратна разписка. В останалите разписки е посочено само изпращането на фактура без придружително писмо, като липсват други доказателства, установяващи получаването на придружителните писма.

С писмо до О. С. ищецът е заявил, че поради изтичането на срока на договора за PR обслужване и некоректността на ответника по договора, не желае за в бъдеще да продължават търговските си взаимоотношения. За окончателното изпълнение на задълженията по договора от 15.09.2015 г. е поискал от ответника сумите по депозираните фактури да му бъдат заплатени.

Към писмения отговор на ответника е приложено Уведомление от О. С. до ищцовото дружество с изх. № 26-00-604-1/06.08.2018 г. с изложени в него подробни доводи за неизпълнение на задълженията на изпълнителя по сключения договор. По делото не са представени, обаче, доказателства за изпращането на това уведомление до ищеца, както и за получаването му от същия.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание се установява, че в счетоводството на О. С. не са осчетоводени процесните фактури и няма отразени извършени плащания по тях. В счетоводството на ищцовото дружество „Ди Енд Ти“ ЕООД са осчетоводени всички процесни фактури. Няма отразени извършени плащания по тях. Ищецът е декларирал всички процесни фактури в месеца на издаването им.

В откритото съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 г. пълномощникът на ищеца изрично е заявил, че не оспорва факта, че представител на изпълнителя по договора не е ходил в О. С. и не е извършвана работа по договора. Изрично признава, че работа не е била извършвана, но поради липса на възлагане.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображеня:

В конкретния случай се касае за договор за PR услуги, които ищецът се задължил да извърши по възлагане от О. С.. В договора не е уговорено изрично мястото на изпълнение, а то не може да бъде определено и от естеството на задължението - PR услуги. По принцип мястото на изпълнение на поето договорно задължение се определя от волята на страните, от естеството на престацията или от нормативно правило. ВКС трайно приема, че ако мястото на изпълнение не е определено по някой от посочените три способа, приложими са субсидиарните правила на чл. 68 ЗЗД. Мястото на изпълнението определя и това дали някоя от страните изпада в забава. Длъжникът по носимо задължение изпада в забава щом не предложи изпълнение по местожителството на кредитора. Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД пък дефинира случаите, в които кредиторът изпада в забава - когато не оказва необходимото съдействие и когато неоправдано не приема престацията. За да е налице първата хипотеза, следва изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора без осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено, а втората хипотеза предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора. Съгласно чл.68 от ЗЗД ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;

б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;

в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.

         В настоящия спор задълженията, поети от изпълнителя по договора, са за извършването на PR услуги и тъй като мястото на изпълнение не е изрично уговорено и не може да бъде определено с оглед естеството на задължението, нито пък се касае за парично задължение или за задължение да се предаде определена вещ, приложение следва да намери правилото на чл.68, б.“в“ от ЗЗД, т.е. задължението на ищеца е „търсимо“, а не „носимо“. Правното значение на местоизпълнението се проявява във връзка с проблема за забавата. Когато задължението е „носимо“, длъжникът изпълнява точно задължението си, ако осъществи дължимия резултат по местоизпълнението. Когато търсимото задължение е срочно и кредиторът не потърси вземането си в срока, той изпада в забава, защото не е направил необходимото, за да получи изпълнение. В този случай длъжникът не изпада в забава, а кредиторът е този, който трябва да докаже, че е търсил изпълнението си.

         Няма спор в настоящия казус, че естеството на поетите с договора задължения от изпълнителя е такова, че той не може да изпълни без съдействието на възложителя, който трябва да му предостави информация за дейността на общината, за да може тя да бъде популяризирана. По делото липсват както твърдения, така и доказателства, че кметът на общината или друго лице е потърсило изпълнителя, за да получи изпълнение по договора от 15.09.2015 г. Без съмнение в случая се касае за забава на кредитор, но забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението да изпълни. Договорът, сключен между страните по делото, е двустранен, т.е. всяка от страните дължи на другата насрещна престация, поради което заплащане по договора ще се дължи само срещу извършена работа. В конкретния случай няма спор между страните, че ищецът не е изпълнил поетите с договора задължения, нещо повече, налице е признание на този факт от негова страна. Съгласно чл.98 от ЗЗД ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора. Следователно при неизпълнение от страна на длъжника, дължащо се на забава на кредитора, длъжникът има право както да развали договора, така и да претендира обезщетение, но не може да претендира заплащане въз основа на договора, защото е неизправна страна и не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Неизпълнението от страна на длъжника, дължащо се на забавата на кредитора, може да го освободи от отговорност за неизпълнение на основание чл.83 от ЗЗД, но не му дава право да получи насрещната престация по договора, без самият той да е изпълнил.

         Исковата претенция в случая се претендира на договорно основание, а не като обезщетение по чл.98 от ЗЗД, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора в полза на О. С. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за първа инстанция в размер на 880 лв. За въззивна инстанция разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не са поискани с въззивната жалба, нито пък е направено искане до приключване на устните състезания.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОТМЕНЯ изцяло решение № 1508/15.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1494/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „ДИ ЕНД ТИ" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Пазарджик, ул."Генерал Гурко" №12, представлявано от управителя Т. М. Т., с пълномощник адв.К.Й.К., Адвокатска колегия - гр. Пловдив, със съдебен адрес:***, Булстат *********, представлявана от Кмета М. В.. Р.., с адрес: гр.С.., ул.“А.. С..“ № ., за заплащане на сума в общ размер на 1000 лв., представляваща частична претенция от общата сума в размер на 11544 лева с ДДС, дължима по договор № .. г. за периода 01.03.2017 г. - 15.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2019 г. до окончателното й изплащане въз основа на следните фактури: Фактура **********/03.04.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец март 2017 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/02.05.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец април 2017 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/06.06.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец май 2017 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/14.07.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юни 2017 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/14.08.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юли 2017 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/12.09.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец август 2017 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/03.10.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец септември 2017 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/06.11.2017 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец октомври 2017 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/18.12.2017г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец ноември 2017 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/16.01.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец декември 2017 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/08.02.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец януари 2018 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/20.03.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец февруари 2018 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/17.04.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец март 2018г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/25.05.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец април 2018 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/25.06.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец май 2018 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/24.07.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юни 2018 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/24.08.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец юли 2018 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/25.09.2018 г. за месечен абонамент по договор за PR услуги за месец август 2018 г. за сумата 624 лева с ДДС; Фактура **********/23.10.2018 г. за PR обслужване за 1/2 месец от септември 2018 г. за сумата 312 лева с ДДС.

         ОСЪЖДА „ДИ ЕНД ТИ" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. "Генерал Гурко" № 12, представлявано от управителя Т. М. Т., с пълномощник адв. К.Й.К., Адвокатска колегия - гр. Пловдив, със съдебен адрес:***, да заплати на Община Септември, Булстат *********, представлявана от К. М. В. Р., с адрес: гр.С.., ул.“А. С..“ № .., деловодни разноски в размер на 880 /осемстотин и осемдесет/ лева.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: