РЕШЕНИЕ
№ 1240
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110106167 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П. Д. П., ЕГН ********** против ЗК
„Л. И.“ АД, ЕИК * , осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
присъждане на сумата в размер от 11 800,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на лява колянна става, дясно
стъпало, ожулвания в областта на корема и долните крайници и кръвонасядания в долните
крайници, както и за причинените негативни психически преживявания и състояния на
емоционален стрес, настъпили вследствие на претърпяно на 27.09.2023 г. ПТП по вина на
водача на л. а. марка „М.“, модел „*“ с рег. № *, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно с лихвата
върху горепосочената главница от датата на уведомяване на застрахователя -21.02.2024 г. до
окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 27.09.2023 г. около 12:00 ч. в гр. В., е настъпило
ПТП между движещия се по бул. „О. п. п.“ по посока ж. к. „В.“ и завиващ надясно за
навлизане в ул. „Д-р Л. П.“ л. а. марка „М.“, модел „*“ с рег. № *, управляван от Т. С. Г. и
мотопед „Д. Р.“ с рег. № *, управляван от ищеца, като водачът на лекия автомобил не е
пропуснал мотопеда на ищеца и го е блъснал.
За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 2002/27.09.2023 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР – В., като в протокола е
посочено, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомибл Т. Г..
На виновния водач бил съставен АУАН GA 1068924/27.09.2023 г., а въз основа на него
било издадено и наказателно постановление № 23-0819-004864/12.01.2024 г. за извършено
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и му е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева.
Наказателното постановление било влязло в законна сила на 12.04.2024 г.
Сочи се, че лекият автомобил на виновния водач бил застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застрахователна полица № BG/22/123002424754 със срок на действие от 09.08.2023 г. до
08.08.2024 г.
1
Ищецът посочва, че след настъпване на процесното ПТП е посетил кабинет за спешна
медицинска помощ, като след извършения преглед и направените снимки било установено,
че са налице телесни повреди, изразяващи се в контузия на лява колянна става, дясно
стъпало, ожулвания в областта на корема и долните крайници и кръвонасядания в долните
крайници, като са му били извършени необходимите манипулации и е изписан за домашен
стационар. Излага се, че поради силните болки в областта на двете колена, през първите
вечери след настъпване на ПТП, на ищеца му се е налагало да приема допълнителни
болкоуспокояващи медикаменти, като това състояние продължило повече от месец. Ищецът
твърди, че поради настъпилия инцидент преживял емоционален стрес, изпадал в паника
винаги, когато покрай него преминава кола, изпитвал силен страх и шок, когато трябва да се
качи в автомобил. Започнал да страда от безсъние, чувствал се много зле, като през първия
месец избягвал да води всякакви разговори, общуването му коствало големи усилия поради
преживения стрес и поради главоболие, също така изпитвал панически страх от тълпи с хора
и спрени автомобили.
В молбата се посочва още, че в законоустановения срок ищецът подал молба до
ответното дружество по чл. 380 от КЗ, но ответникът не изплатил обезщетение за
нанесените имуществени и неимуществени вреди в желания размер, поради което за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
По същество се моли за уважаване на предявения иск.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът
се оспорва по основание и по размер.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „М.“, модел „*“, с
рег. № * към датата на настъпване на процесното ПТП. Посочва се, че е заведена претенция,
по повод на която е образувана щета № 000-1000-03-24-7171, като към настоящия момент не
е изплащано обезщетение. Сочи, че до заявителя е изпратено писмо, с което са изискани
допълнителни медицински документи, както и лична банкова сметка или нотариално
заверено пълномощно, с което дава изричното си съгласие да получи претендираното
обезщетение по сметка на друго лице, но това не било извършено от заявителя.
Поради гореизложеното счита, че е налице неизпълнение от страна на пострадалото
лице, което е поставило и ответната страна в невъзможност да изпълни задълженията си,
поради което дружеството не е дало повод за завеждане на настоящия иск и не следва да му
бъде присъждано възнаграждение за адвокат или лихва за забава, тъй като в случая се касае
за забава на кредитора.
Оспорва твърденията, че процесното ПТП е настъпило поради действия на водача на
л. а. „М. *“, с рег. № *, като се навеждат и твърдения, че същото е настъпило изключително
по вина на ищеца, като в условията на евентуалност се релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищеца с правна квалификация по чл. 51, ла. 2 от ЗЗД.
Ответникът оспорва твърденията, че са настъпили посочените в исковата молба травми и
увреждания вследствие на процесното ПТП, както и че ищецът има здравословни проблеми
към настоящия момент и не се е възстановил, включително, че е претърпял силен шок или
изпитва панически страх от хора и автомобили.
Претенцията се оспорва и по размер, като в отговора е посочено, че същият не
кореспондира нито с естеството на травмите, нито с характеристиките на проведеното
лечение и срока за възстановяване. На самостоятелно основание се посочва, че сумата е
недължима поради съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че ищецът е
управлявал МПС със завишена скорост, несъобразена с пътната обстановка и с другите
участници в движението, като също така не е спазил и необходимата дистанция. Твърди се,
че ищецът неправомерно се е движел в дясната част на пътното платно и не е изчакал
движещия се пред него автомобил да завърши маневрата завиване надясно и е предприел
изпреварване на л. а. от дясната му страна, вместо да го заобиколи отляво, с което сам се е
поставил в опасност и е нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди се още, че за
водача на лекия автомобил не е било възможно да предотврати ПТП, като в момента, в
който движещият се зад него мотопед е могъл да бъде възприет от него, същият се е намирал
2
в опасната за него зона на спиране и не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на процесното произшествие. Оспорва се и предявения иск за лихви,
претендирани от датата на уведомяване на ответника за настъпилото застрахователно
събитие.
Противопоставя се на искането за присъждане на направените по делото съдебно-
деловодни разноски. Противопоставя се на претенцията за заплащане на адвокатски хонорар
като сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. В условията на
евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на проведеното о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява лично, чрез адв.
И. В. поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Н. В. поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото страните не спорят, че л. а. марка „М.“, модел „*“, с рег. № * е застрахован
по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество към датата на настъпване на процесното ПТП; че на 27.09.2023 г. в гр. В. е
настъпило ПТП между ищеца и водача на л. а. марка „М.“, модел „*“, с рег. № *, за което
ответникът е уведомен и е образувана щета № 0000-1000-03-247171.
От представения констативен протокол за ПТП № 2002 от 27.09.2023 г. /л. 7/;
наказателно постановление № 23-0819-004864 от 12.01.2024 г. и приобщеното експертно
заключение по САвТЕ се установява по несъмнен начин следният механизъм на порцесното
застрахователно събитие: в * посока кв. „В.“, Т. С. Г. управлява лек автомобил „М. *“ с рег.
№ *. При завиване на дясно за навлизане по ул. „Д. Л. П.“ не пропуска и бива блъснат от
мотопед „Д. Р.“ с рег. № *, управляван от ищеца. В следствие на ПТП водачът на потопеда –
ищецът е отведен в МБАЛ „Св. А.“ и изписан с травматични увреждания. В заключение е
установено, че водачът на лекия автомобил, предприемайки маневра надясно, е създал
опаснот за участниците в движението, без да се съобразява с тях.
Констатира се още от експертното заключение по изслушаната САвТЕ, че
ограничението на мястото на ПТП е 50 км/ч; водачът на лекия автомобил се движел с около
10 км/ч, а ищецът с около 15 км/ч. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да
предотврати ПТП, като спре и пропусне, движещия се в същото време от дясната му страна
ищец.
В о.с.з. вещото лице инж. А. Н. Я. поддържа заключението си.
По делото е разпитан и автоконтрольорът, съставил констативния протокол за ПТП -
свид. Г. П. Г.. Свид. Г. сочи в показанията си, че не си спомня нищо за инцидента.
От ангажираната медицинска документация и експертното заключение по
назначената СМЕ се установява, че в резултат на реализираното ПТП на ищеца са
причинени следните травматични увреждания: контузия на коремната област –
повърхностно ивичесто охлузване по кожата на корема 7/1 см; контузия на десен долен
крайник – охлузвания 3/0, 4-0,5 см и 2/0,2-0,3 см и кръвонасядане 2 см по кожата в долната
трета на бедрото, дълбоки охлузвания по коляното 2,5 и 2 см, болезненост по горно-
вътрешна повърхност на стъпалото при ротационни движения; контузия на ляв долен
крайник – кръвонасядане по кожата на коляното – 4 см и ожулване 1 см окоо него,
болезненост при движенията в ставата. За травматичните увреждания не е назначено
специфично лечение. Проведена е първична хирургична обработка на констатираните
наранявания по повърхността на кожата. освен първичните не се представят други
медицински документи, които да свидетелстват за конкретни затруднения и усложнения във
връзка с травмите. Обичайният възстановителен период при процесните наранявания е
около 3-4 седмици. Получените при процесното ПТП увреждания не са изисквали
3
оперативно лечение. Такова не се налага и към настоящия момент. Във връзка с получените
на 27.09.2023 г. травми не са налични обективни данни, сочещи за белези и остатъчни
нарушения, които да обуславят анатомични дефекти и функционални ограничения.
Състоянието на ищеца непосредтсвено след ПТП се е определяло от контузии, изразени с
увреждания по кожата и болезнени и затруднени движения в коленните стави и дясното
ходило. Видът на травмите и клиничните симптоми, с които те са проявени, са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При ищеца не се установяват
трайни, необратими и невъзстановени наранявания.
От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свид. Е. К. П. – съпруга на
ищеца – се установява, че ищецът е участвал в ПТП в края на септември 2023 г. След
инцидента бил откаран в спешния център на МБАЛ „Св. А.“ – гр. В.. При падането ищецът
си наранил двете колена и ходилото на десния крак. След ПТП ищецът две седмици не
ходил на работа, тъй като трудно се движел. Приемал болкоуспокояващи. Известно време
след ПТП трудно се качвал и слизал по стълбите, като сега е бил добре. След инцидента
отказвал да управлява мотоциклет.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ /Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015 г. в сила от 1 януари 2016 г./ за присъждане в полза на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./ наличието на валидно
застрахователно правоотношение между виновния водач и застрахователя – ответник; 2./
настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за
застраховка „ГО на автомобилистите“; 3./ всички елементи от обективната и субективна
страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./ противоправност на
деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между вредите и
противоправното деяние, като вината на деликвента се предполага до доказване на
противното по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД; 4./ размера на претендираните вреди, включително
характера, степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени
вреди и всички конкретни факти по делото, обуславящи справедливия им размер; 5./
изискуемостта на главните вземания, т.е. изпадането на ответното дружество в забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
обори презумпцията за вина на Т. Г., включително да докаже всички свои дилаторни и
перемпторни възражения, в това число и възражението за съпричиняване, като установи по
несъмнен начин по делото, че поведението на водача на мотопед „Д. Р.“, с рег. № * е било в
разрез с правилата за движение по пътищата, а при установяване на горното от ищеца – да
докаже, че е погасил претендираните суми.
В конкретиката на казуса не се спори между страните, че лекият автомобил марка
„М.“, модел „*“ с peг. № *, управляван от Т. Г., е застрахован по застраховка „ГО на
автомобилистите" при ответника - застрахователна компания „Л. И.“ АД, което обуславя
извода за възникването на облигационна връзка между страните. Не се спори също, че в
срока на действие на сключения помежду им договор за застраховка, с участието на
процесния автомобил на 27.09.2023 г. е реализирано пътно-транспортно произшествие в *
посока кв. „В.“.
Във връзка с възраженията на ответника за съпричиняване с правна квалификация по
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД настоящият съдебен състав приема, че представеният по делото протокол
за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП,
тъй като не е съставен от длъжностно лице очевидец, което да е възприело непосредствено
фактите и обстоятелствата относно ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в настоящия случай, не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава. От друга страна, протоколът за
ПТП, като официален свидетелстващ документ, обвързва съда досежно удостоверените в
4
него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП – местоположение на ППС, пътна маркировка, пътни знаци, щети по автомобила и т. н.
– в този смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 15 от 25.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.
Във връзка с установяване на твърденията на ответника относими към възражението
му, по делото освен процесния протокол е приобщено и заключението на вещото лице по
назначената Съдебно-автотехническа експертиза /САвТЕ/. Видно от експертното
заключение, водачът на застрахованото МПС е имал пряка видимост към мястото на удара и
състоянието на пътната настилка и е имал възможност да спре безопасно до мястото на
удара. Не са налице данни за отклоняване на вниманието на водача, което да е довело до
промяна на траекторията на движение на застрахованото МПС. Ищецът не е имал
възможност да предотврати удара чрез спиране в момента на възникване на опасността. Не
са налице обективни причини освен действията на водача на застрахования лек автомобил,
които да доведат до отклоняването на последното от първоначалната траектория на
движение, навлизането му изцяло в дясната лента за движение, по която се е движел
мотоциклетът. Съдът кредитира експертното заключение, тъй като е достатъчно пълно, ясно,
обективно и обосновано.
Предвид изложеното, по несъмнен начин е установен описаният в исковата молба
механизъм на ПТП.
С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов ред в
държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност, като елемент от обективната страна на
деликта, за което му е наложено и административно наказание с влязло в законна сила
наказателно постановление.
Причинната връзка между противоправното деяние и настъпилите неимуществени
вреди се констатира по несъмнен начин от заключението по СМЕ, което съдът кредитира
като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните. В същото
вещото лице с категоричност сочи, че е възможно процесните травматични увреждания да
се получат при ПТП и по описания в конкретния случай механизъм.
Вината в обективното гражданско право се предполага до доказване на противното –
арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като въведената от законодателя оборима презумпция размества
тежестта на доказване. В конкретния случай ответникът не е ангажирал никакви
доказателстве досежно невиновността на делинквента.
С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск за присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е доказан по основание.
В тежест на ищеца е да докаже предявените граждански притезания и по размер, като
ответникът изрично е инвокирал възражение и в тази насока, като е оспорил размера на
обезщетението за неимуществените вреди с оглед вида, характера, степента, интензитета и
периода на възстановяване на претърпените от ищцата травматични увреждания, негативни
емоционални и психически преживявания и другите конкретни данни по делото.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и
страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото
лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите.
Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др - в този смисъл е задължителната тълкувателна практика на
ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост,
5
а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението. Обезщетението
не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-
икономически условия на живот.
Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните
обстоятелства, а именно:
I. Вида на телесните повреди, който се установява от експертното заключение по
назначената СМЕ, а именно лека по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК;
II. Характера на съвкупността от телесни повреди – временно разстройство на
здравето неопасно за живота;
III. Интензитетът на уврежданията по тялото на ищеца – контузия на коремната
област – повърхностно ивичесто охлузване по кожата на корема 7/1 см; контузия на десен
долен крайник – охлузвания 3/0, 4-0,5 см и 2/0,2-0,3 см и кръвонасядане 2 см по кожата в
долната трета на бедрото, дълбоки охлузвания по коляното 2,5 и 2 см, болезненост по горно-
вътрешна повърхност на стъпалото при ротационни движения; контузия на ляв долен
крайник – кръвонасядане по кожата на коляното – 4 см и ожулване 1 см около него,
болезненост при движенията в ставата.
IV. Периодът на възстановяване на процесните травми – около 3-4 седмици, като
получените при процесното ПТП увреждания не са изисквали оперативно лечение. Такова не
се налага и към настоящия момент. Във връзка с получените на 27.09.2023 г. травми не са
налични обективни данни, сочещи за белези и остатъчни нарушения, които да обуславят
анатомични дефекти и функционални ограничения;
V. Съдът съобрази и факта, че при ищеца не се наложила първична и последваща
хирургична обработка нито допълнително оперативно лечение;
На основание чл. 172 от ГПК, доколкото разпитаните свид. Е. П.а е съпруга на ищеца,
съдът преценява достоверността на показанията й с оглед на всички други данни по делото,
като се има предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на делото. След
съвкупния анализ на показанията й с останалите писмени и експертни доказателства, съдът
достигна до извода, че показанията на същата са логични, последователни,
вътрешнонепротиворечиви, пълни и взаимно допълващи се, включително и непосредствени,
доколкото и свид. П.а е възприела пряко последиците от злополуката върху здравето на
ищеца, поради което съдът при определяне размера на обезщетението съобрази и следното:
VI. Около две седмици ищецът е бил в болнични, първите няколко седмици – до
месец, трудно се качвал и слизал по стъпалата, след инцидента го било страх да управлява
мотоциклет;
VII. Съдът съобрази и годините на пострадалия – 49 г., като средната възраст
обуславя по-висок праг на търпимост към физическите болки и страдания, но по-доброто
общо физическо здраве е от особена важност на тези години за работоспособен млад човек,
който е зареден с хъс, енергия и позитивизъм за живота.
VIII. Съдът съобрази обстоятелството, че уврежданита не са довели до промяна в
начина на живот на ищеца и качеството му, доколкото към датата на тяхното
освидетелстване е напълно възстановен и здрав физически.
IX. Следва да бъде взето предвид, че начинът, по който се е реализирало процесното
ПТП, а именно при упралвение на мотоциклет, наред с физическия дискомфорт, ищецът е
изпитал и много негативни психически и емоционални преживявания;
X. При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази и с обществено –
икономическата конюнктура в страната към 27.09.2023 г., чието отражение са минималната
работна заплата, която остава един от важните инструменти за влияние в политиката по
доходи; нарастването на БВП; повишаване на потреблението на домакинствата;
6
повищаващата се инфлация и т. н.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със
съществуващите обществено-икономически условия в страната, съдът намира, че пълният
размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 5 000.00 лева.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от ГПК, като липсват данни дължимите
суми по обезщетенията, предмет на исковете, да са заплатени изцяло на увредените лица.
Крайният извод на съда е, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е основателен до размера на 5 000.00 лева, като за горницата до претендираните 11
800.00 лева, следва да бъде отхвърлен. Основателността на иска за присъждане на
главното вземане обуславя дължимостта на произтичащото от него акцесорно вземане за
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от уведомяването на
застрахователя – 21.02.2024 г. до окончателното погасяване на задължението – арг. от чл.
429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 от КЗ.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете, чийто общ размер възлиза на 937.29 лева – за държавна такса; депозит за вещи
лица по СМЕ и САвТЕ; за призоваване на свидетел и хонорар за един адвокат.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, чийто общ
размер възлиза на 461.02 лева - за депозит за вещи лица по СМЕ и САвТЕ и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на П. Д. П., ЕГН ********** сумата в размер на 5 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на лява колянна
става, дясно стъпало, ожулвания в областта на корема и долните крайници и кръвонасядания
в долните крайници, както и за причинените негативни психически преживявания и
състояния на емоционален стрес, настъпили вследствие на претърпяно на 27.09.2023 г. ПТП
по вина на водача на л. а. марка „М.“, модел „*“ с рег. № *, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно
с обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва, начислена върху главницата,
считано от датата на уведомяване на застрахователя - 21.02.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. П., ЕГН ********** против ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер от 6 800.00 лева, съставляваща разликата над уважения размер от
5 000.00 лева до предявения размер от 11 800.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на лява колянна става, дясно
стъпало, ожулвания в областта на корема и долните крайници и кръвонасядания в долните
крайници, както и за причинените негативни психически преживявания и състояния на
емоционален стрес, настъпили вследствие на претърпяно на 27.09.2023 г. ПТП по вина на
водача на л. а. марка „М.“, модел „*“ с рег. № *, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно с
обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва, начислена върху главницата,
считано от датата на уведомяване на застрахователя - 21.02.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на П. Д. П., ЕГН ********** сумата в общ размер от 937.29 лева, представляваща
7
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П. Д. П., ЕГН ********** да заплати
в полза на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * сумата в общ размер от 461.02 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8