РЕШЕНИЕ
№ 628
гр. Бургас, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100500946 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „ДЗИ –
Общо застраховане“- гр.София, ответник в първоинстанционното производство,
против Решение №566/17.03.25г., постановено по гр.д.№3719/2024 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на С. С. К., ЕГН –
**********, по банкова сметка в лева с титуляр ищецът К. в „БАНКА ДСК“ АД
сумата от 12413,38 лева, представляваща застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско+“ на автомобил марка „БМВ“, модел „М4 Компетишън ХДрайв“, с
рег. № ******** по щета № 44010212401133/05.03.2024 г. по описа на застрахователя,
ведно със законната лихва върху тази сума от 07.06.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 304,32 лева, представляваща законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за периода от 04.04.2024 г. до 06.06.2024 г.; сумата от
2525,32 лева, представляваща разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага
съображения, че съдът не е обсъдил всички твърдения и възражения на страните,
правнорелевантните факти и всички събрани доказателства и е достигнал до
неправилни изводи. С позоваване на първоначалната и допълнителната експертизи,
въззивникът оспорва извода на съда, че не е налице небрежност в поведението на
водача, управлявал застрахованото МПС. Цитира т.9.1.8, раздел І от ОУ, за да обоснове
извод, че в случая рискът е бил изключен от покритите по застрахователното
правоотношение рискове. В тази връзка посочва съдебна практика, за да обоснове
извод, че свободата на договарянето дава възможност за конкретно посочване на
покритите застрахователни рискове и чл.408, т.3 КЗ не намира приложение.
1
Въззиваемият – ищец С. С. К., чрез адв. Кралев, представя в срока по чл.263,
ал.2 ГПК писмен отговор на жалбата. В него излага съображения за потвърждаване на
решението. Намира че съдът е анализирал събраните доказателства и е установил
настъпване на застрахователно събитие, изразяващо се не в умисъл или груба
небрежност, а в неправилна маневра на водача. Поради това застрахователят е длъжен
да заплати обезщетение – излага съображения в подкрепа изводите на съда.
Въззиваемият извършва анализ на понятията „небрежност“ и „груба
небрежност“, за да обоснове извод, че избраният от ищеца начин за предотвратяване
на сблъсък на колата с животното не е нарушение, обосноваващо наличие на груба
небрежност.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, вр. чл.293, ал.3 ГПК. Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от лице, за което съществува правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, свидетелски
показания и съдебно – технически експертизи намира, че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272
ГПК препраща към мотивите на съдебното решение в тази им част. Съдът е установил
възникнало на 29.02.2024 г., в около 23.00 часа ПТП. Ищецът, придружен от свидетеля
М., управлявал своя лек автомобил марка „БМВ“, модел „М4 Компетишън ХДрайв“, с
рег. № ********, в посока от магазин „Мастърхаус“ към кръгово кръстовище на ул.
Крайезерна. При навлизане в кръговото кръстовище на ул. Крайезерна, със скорост
около 25 км/ч., на пътя излязло куче. В опит да го избегне, ищецът извършил
неправилна маневра, при която автомобилът частично напуснал пътното платно вляво,
преминал с предните гуми на чакълената алея и спрял с опряна предна броня в
крайпътен стълб за улично осветление. Тъй като превозното средство било в
движение, нямало пострадали лица, ищецът не уведомил органите на КАТ за
настъпилото ПТП, а продължил пътя си. Тъй като ищецът използвал автомобила, той
закупил увредените части и извършил ремонт, всичко на стойност исковата сума –
12413.38 лева.
Съдът е установил безспорните по делото обстоятелства, че по отношение на
горепосочения автомобил между ищеца и ответника е сключен и действащ към датата
на ПТП застрахователен договор по застраховка „Каско+“. Установил е, че на
05.03.2024 г. ищецът е подал до застрахователя уведомление за щета. На 05.03.2024 г. е
изготвен опис заключение по щета, в който са констатирани уврежданията. На
25.03.2024 г. застрахователят е уведомил ищеца, че не са налице основания за
изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно т.9.1.8. Раздел I от ОУ. След
изразено несъгласие от 27.03.2024 г. От страна на ищеца, на 01.04.2024 г.
застрахователят отговорил, че становището му по щетата остава непроменено.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно. И в тази им част въззивният съд споделя мотивите на
първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение, по изложените в жалбата оплаквания следва да се каже: пред
въззивната инстанция спорен е въпросът, дали ПТП е настъпило поради проявена от
ищеца груба небрежност при извършената маневра, в следствие на която са настъпили
щетите, чието обезщетяване се претендира. Съдебната практика трайно дефинира
понятието „груба небрежност“. Такава съставлява неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия.
Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Като
2
такава може да се определят тежките нарушения на правилата за движение по
пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие (Решение № 18 от
8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка
Георгиева).
В настоящия случай от доказателствата по делото – показанията на св.М.,
както и от извършените основна, допълнителна и повторна съдебно – технически
експертизи не се установява ищецът да е действал в условията на груба небрежност:
макар да е извършил неправилна маневра, същата не се дължи на самонадеяност или
умисъл – например да ускори, въпреки появата на кучето, с намерение да го изпревари
или дори за да го блъсне. Следва да се каже, че всеки човек реагира различно при
внезапна поява на препятствие – в такива случаи се задействат инстинктите, които
често не съставляват волеви движения. В случая внезапната появата на кучето е
провокирала инстинктивна реакция, която не е била подходяща, но в никакъв случай
не може да се квалифицира като груба небрежност. На следващо място - няма данни
или доказателства ищецът да е извършил тежко нарушение на правилата за движение
– движил се е с ниска скорост, съобразена с пътните условия. Ето защо въззивната
инстанция намира, че ищецът не е действал при груба небрежност, поради което не са
налице основания да му бъде отказано заплащането на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско+“.
Искът е основателен. Първоинстанционното решение, с което е уважен е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 1200 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №566/17.03.25г., постановено по гр.д.№3719/2024
г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, да
заплати на С. С. К., ЕГН – **********, сума В РАЗМЕР НА 1200.00 лева (хиляда и
двеста лева), съдебно – деловодни разноски във въззивното производство.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,
в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3