РЕШЕНИЕ
№ 788
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330102511 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът Г. Н. Н. ЕГН **********, от гр. П...... ул. „Б..... чрез а....... Д.Б., със съдебен адрес:
гр. П.......... ул. „Б.... П..... моли съда, да бъде осъден ответника „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК .................със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от Г..... Т.....
и А........ М.....да му заплати 1 354,08 лева недължимо платена по клауза за неустойка по
договор за заем № ............ ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените
по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него в качеството му на кредитополучател и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, в качеството на кредитодател, бил подписан договор за
потребителски кредит № .......................
Твърди, че договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК). Недействителен бил на специалните основания предвидени в чл.22 ЗПК.
Твърди, че договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на
годишния процент на разходите (ГПР) и липсвало каквато и да било яснота по какъв начин
бил формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК,
определяла, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и
общите разходи по кредита. Последните били регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето
същество представлявали годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР,
1
съгласно законовата дефиниция, се включвала възнаградителната лихва и всички други
разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. По изложените съображения,
определената в договора неустойка представлявала „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако
била добавена неустойката към общата сума за плащане посочена в договора, потребителят
щял да установи, че ГПР ще надвиши 50%. Твърди, че с това се допускало нарушение на
чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. От тук бил нищожен е й договора на
основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Твърди, че неустойката, предвидена в договора, била нищожна, тъй като била уговорена в
нарушение на добрите нрави и прекомерна. Нищожността се извличала от следните
обстоятелства:
Поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора за кредит,
следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният
длъжник, следвло да представят на кредитното дружество обилна документация, която било
невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Твърди, че
неустойката била прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила, по които
да се определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на
обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. Тук следвало да се има предвид,
че всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на
страните по договора, били покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК). Затова
неустойката била начислена за покриване именно на тези разходи.
По изложените съображения, клаузата за неустойка била недействителна, но и на
допълнителното основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения,
които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването
по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на Законната лихва
Твърди, че клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон - чл.71 ЗЗД.
Съгласно коментираща разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не представи
исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички
задължения по договора предсрочно. С неустойката обаче в конкретния случай, се искало
нещо друго - натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което
противоречи на материалния закон.
Твърди, че клаузата за неустойка противоречала и на императивната разпоредба на чл.33
ЗПК, която предвиждала, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума 3а времето на забавата. Това била единствената санкция предвидена
в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната наустойка се
заобикаляла тази разпоредба и затова тя била нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК).
По повод на всичко изложено до тук предявява осъдителен иск - за връщане на недължимо
платените суми от ищеца по нищожната клауза за неустойка, тъй като били заплатени при
начална липса на основание. Нищожността на клаузата произтичала, както от
обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, така и от
обстоятелството, че е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, материалния
закон и поради неговото заобикаляне.
2
ОТВЕТНИКЪТ „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК...................с отговора на исковата
молба твърди, че предявеният иск са допустим но неоснователен, поради което го оспорва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от изложеното от страните по делото страните не спорят, че между тях е бил сключен
договор за паричен заем № ..................... като заемната сума е била получена. По силата на
този договор на ищеца е предоставен на потребителски паричен заем в размер на 2 600,00
лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на
разходите в размер на 47,56 %. Посочена е общата дължима сума от заемателя, която
възлиза на 2 825,55 лв. Страните са уговорили погасяването да стане на 21 седмични
погасителни вноски по 134,55 лв., както и падежът на всяка една от тях.
Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 2 825,55 лева и
какви вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
3
фиксиран размер от 40 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК е налице.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 47,56 %. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Ищецът дължи плащане единствено на предоставения заем
4
от 2 600,00 лева, а доколкото се установява, че са платени общо 4 178,29 лева, сумата
представляваща 1 354,08 лева за неустойка е недължима, като получена при начална липса
на основание.
По отоншение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 54,16
лева държавна такса.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на 497,00 лева с
ДДС, от които 377,00 лева с ДДС за възнаграждение на един адвокат и 120,00 лева на
основание чл.7 ал.9 от НМРАВ който следва да бъде присъден лично на пълномощника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
.........................със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ №
28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от Г.......Т......... и А......... М..............
да заплати на Г. Н. Н. ЕГН **********, от гр. П........ ул. „Б......... чрез Адвокатско дружество
„Г.....“, БУЛСТАТ ................ със съдебен адрес: гр. П........ ул. „Б..... П............ сумата от 1
354,08(хиляда триста петдесет и четири лева и 08 ст.) лева, недължимо платена по клауза за
неустойка по договор за паричен заем №........................ ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба – 10.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ...................със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от Г..... Т........и А......М..................да заплати на Г. Н. Н. ЕГН **********, от
гр. П..... ул. „Бугариево“ № ......................... чрез Адвокатско дружество „Г.................
БУЛСТАТ ...................със съдебен адрес: гр. П..... ул. „Б......... П................ сумата от
54,16(петдесет и четири лева и 16 ст.)лева представляваща направени по делото разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ..............със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от Г..... Т....и А..... М.............да заплати на Адвокатско дружество Г..............
ЕИК ..........представлявано от ..... С...... Г.... сумата от 497,00 (четиристотин деветдесет и
седем) лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
6