Решение по дело №974/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на С. К. П. от с. Черна гора, общ. Братя Даскалови, против Заповед №24-0375-000136/31.10.2024 год. на Младши автоконтрольор в Районно управление Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на С. К. П. за срок от шест месеца, считано от 31.10.2024 год.. Жалбоподателят оспорва заповедта, като счита същата за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Твърди, че заповедта е постановено в нарушение на чл.35 от АПК – не са изяснени всички факти и обстоятелства по случая. В оспорената заповед липсвало каквото и да е или конкретно описание на случая, което било нарушение на чл.42, т.4 във връзка с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В заповедта също така не била посочена нарушената разпоредба. Твърди, че заповедта не е издадена в предвидената от закона писмена форма и при неспазване на изискването за посочване на фактическото описание. Съставеният АУАН страдал от съществени и груби нарушения на процесуалните правила. Направено искане за отмяна на оспорения акт и направените разноски.

В представените по делото писмени бележки от адв. М. З., са доразвити изложените в жалбата съображения. Твърди, че управлението на МПС не е доказано по категоричен начин.

Ответникът, В. И. М. - Младши автоконтрольор в Районно управление Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изразява становище по подадената жалба.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №24-0375-000136 от 31.10.2024 год. на Младши автоконтрольор в Районно управление Чирпан при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят С. К. П. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест месеца, считано от 31.10.2024 год. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, на 30.10.2024 год. около 23.50 часа в с. Черна гора по [улица]управлява собственият си лек автомобил „Мерцедес Е 280“ с рег. №[рег. номер] ,като същият отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. На водачът е издаден талон за медицинско изследване №271246/31.10.2024 и е съставен АУАН серия GA №3328252 от 31.10.2024 год. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца.

Заповедта е връчена на С. К. П. на 04.11.2024 год., а жалбата е входирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 18.11.2024 год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:

По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №349з-2996/02.11.2020 год. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, противно на изложеното в жалбата. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в отказ да бъде тестван водача и собственик на МПС С. К. П.. С налагането на ПАМ, се цели преустановяването на извършването на административното нарушение. Не е спорно по делото, че на процесната дата и място, МПС е било управлявано от водача С. П., както и че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. Тези обстоятелства се подкрепят от АУАН, съставената за случая докладна записка. Доказателства в обратна посока не бяха събрани и не са представени такива от страна на жалбоподателя, въпреки указаната му доказателствена тежест.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел наличието на втората хипотеза на законовата разпоредба – водача на МПС отказва да бъде тестван с техническо средство.

В хода на съдебното производство не е оборена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от АПК от страна на жалбоподателката. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.174, ал.3, предло. първо от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят е отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от него.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая в производството по издаването на оспорената заповед, не са приложими разпоредбите на ЗАНН, както и че В. И. М. е действал в качеството на административен орган, издал заповедта, но няма качеството на свидетел.

Единствената преценка, която административният орган трябва да направи, е по отношение на срока на принудителната административна мярка. С процесната заповед е постановено прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№[рег. номер] за срок от шест месеца, колкото е минималния срок, предвиден в закона. Съгласно чл.6, ал.3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. В случая прекратяването на регистрацията на МПС е наложено в минимално предвидения в закона срок. Поради това оспорената заповед за налагане на ПАМ на основание чл.172,ал.2 АПК във връзка с чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара Загора, шести състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. К. П., [ЕГН] от с. Черна гора, общ. Чирпан против заповед №24-0375-000136/31.10.2024 год., издадена от В. И. М. - Младши автоконтрольор в Районно управление Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.

Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.