Решение по дело №7644/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260051                        28.03.2022 г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На четвърти март                              две хиляди двадесет и втора година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Недялка Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №7644 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК …………….., седалище и адрес на управление в ……………….., представлявано от инж.Г.Т., подадена чрез пълномощник-юк.Б., против П.А.Д., ЕГН **********, адрес ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумата от 232,54 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 25.10.2017 г. – 28.10.2019 г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 08.08.2017 г. – 05.10.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от общо 24,98 лева, считано за периода от 25.11.2017 г. до 12.12.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №4913/19.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№10 632/2019 г. по описа на РС-Бургас.

                              Основанията за дължимост на горната сума се основават на твърдения, че ответникът е наследник по закон на В.В.Д.,***, починала на ……………. г. и като такъв е клиент на „ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по силата на което има качеството на потребител в отношенията си с ищцовото дружество по отношение на водоснабден обект с адрес в …………….., за който има открита и заведена партида с абонатен №…………... Твърди се, че съгласно показанията на измервателните средства – водомер, монтиран в санитарния възел в апартамента, находящ се на горепосочения адрес, ответникът дължи сумата от 232,54 лева, представляваща половината от стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода 25.10.2017 г. – 28.10.2019 г., която сума не е заплатена от последния, поради което и се претендира ведно с обезщетение за забавено плащане в периода 25.11.2017 г. – 12.12.2019 г. в размер на 24,98 лева, за които ищецът се е снабдил със Заповед №4913/19.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№10 632/2019 г. по описа на РС-Бургас.

                              В подкрепа на иска са ангажирани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поискано е и изготвянето на съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна експертизи. Претендират се разноски.

                              В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник – адв.П., която поддържа исковата молба и моли за уважаването й, претендира разноски.

                              В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.

                              В съдебно заседание ответникът Д. се явява лично и не оспорва исковете по размер.

                              Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                              Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                              По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№10632/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД, въз основа на което има издадена на 19.12.2019 г. Заповед №4913 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В.В.Д. да заплати на кредитора сумата от 465,08 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода 08.08.2017 г. – 05.20.2029 г. и сумата от 49,96 лева, представлява лихва за периода 25.11.2017 г. – 12.12.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 16.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. С определение №260028/07.08.2020 г., като страна в производството са констуирани ответницата Д. и В.А.Д., а с разпореждане от 11.12.2020 г., издадената заповед е обезсилена по отношение на П.А.Д. в припадащата й се част от дълга, а именно за сумата от 232,54 лева, представляваща ½ от главницата, за сумата от 24,98 лева, представляваща ½ от лихвата за периода 25.11.2017 г. – 12.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда на 16.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и половината от сторените разноски в общ размер на 37,50 лева.

                              Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №7644 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против длъжника П.Д. е подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 27.10.2020 г., съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 13.10.2020 г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.

                              Спорен между страните е въпросът дали ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е потребявал такива в периода 08.08.2017 г. – 05.10.2019 г.

                              Ответницата не оспорва, че е наследник по закон на В.В.Д.,***, починала на ………….. г. и в това си качество е собственик по наследство на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ……………. В тази връзка са приетите като доказателства по делото Удостоверение по декларирани данни №**********/09.05.2019 г., издадено от Община Бургас, Дирекция МП ДТР и Удостоверение за наследници, изх.№200-00-577/31.07.2020 г., издадено от Община Бургас.

                              По делото в качеството на свидетел е разпитана Я.П.Г., от показанията на които се установява, че след смъртта на В.Д., имотът се обитава от синът й, който живее в него заедно със семейството си.

                              При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

                              В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 23.09.2021 г., настоящият съдебен състав приема, че предявените главен и акцесорен искове са основателни.

                              В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., съгласно която потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект.

                              От данните по делото се установява, че ответникът, като наследник по закон на В.В.Д.,***, починала на ……………. г. има качеството на съсобственик на водоснабдения имот. Доказателства в различен смисъл не са ангажирани от ответната страна, поради което и изводът, който се налага, е че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, възникнало по силата на изричното предвиждане на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за процесния период. В същия смисъл е и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

                              Видно от текста на чл.8 от цитираната по-горе Наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Според чл.32 от същата, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е и чл.32 от публично известните общи условия на ВиК, като според ал.4 на чл.32 от цитираната по-горе наредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящия казус.

                              Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на потребител да заплати извършената ВиК услуга.

                              За процесния период ищцовото дружество е доставило в обект, находящ се в ……………… вода, чието количество възлиза на сумата от 465,08 лева, от която ответницата като собственик на ½ ид.ч. от имота дължи половината или сума в размер на 232,54 лева, поради което и предявеният главен иск се явява основателен и доказан в претендирания размер.

                              Основателността на главната претенция има за своя закономерна последица основателност на акцесорната – за дължимост на законната лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 16.12.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

                              С горните аргументи, изцяло основателна се явява и претенцията за признаване на дължимост от страна на ответника в полза на ищеца и на претенцията за мораторна лихва, кято се явява доказана в претендирания размер от 24,98 лева за периода 25.11.2017 г. – 12.12.2019 г.

                              На основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ размер на 95,00 лева, от които 75,00 лева за платена държавна такса и 20,00 лева – възнаграждение за свидетел. Доказателства за заплащане на осъщественото от адв.Попова процесуално представителство не са ангажирани, поради което и съдът не присъжда разноски за адвокат.

                              При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 37,50 лева.

                              Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

                             

                              Р  Е  Ш  И :

                             

                              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че П.А.Д., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца „ВиК” ЕАД, ЕИК ……………, седалище и адрес на управление в ……………., сумата от 232,54 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 25.10.2017 г. – 28.10.2019 г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 08.08.2017 г. – 05.10.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от общо 24,98 лева, считано за периода от 25.11.2017 г. до 12.12.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 16.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №4913/19.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№10 632/2019 г. по описа на РС-Бургас.

                              ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца „ВиК” ЕАД, ЕИК ……………., седалище и адрес на управление в ……………., 95,00 лева, представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски и сума в размер на 37,50 лева, представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

                              Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                             

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.