№ 129
гр. Бургас, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120204294 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на С. И. А., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. И.
И. – БАК, против заповед за задържане на лице № 251 зз-233/08.10.2024 г., издадена от А. И.
В.- младши експерт в с-р „СПС“ ОДМВР-Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
пълномощник – адв. И. – БАК, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – А. В., редовно уведомен, се явява лично, като посочва, че
задържането е законосъобразно.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика -
оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.
1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
1
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че има
данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, за това, че в гр. Бургас, е
нанесъл телесна повреда на друго лице в условията на домашно насилие.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкрИ.ето на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
По мнение на съда тези обстоятелства в случая не са налице. С определението си за
насрочване съдът е изискал от административния орган, в съответствие с разпределената
доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които са послужили за издаване
на заповедта. В изпълнение на това указание в съда са депозирани писмени доказателства.
На 08.10.2024 г. жалбоподателят С. А. отишъл с лек автомобил до поземлен имот в
гр. Бургас, ж.к. „*“, местност „*“, който бил негова собственост. В имота имало хале, в което
работил св. *. В същия имот живеел и бащата на С. А.- И. А., като двамата били в обтегнати
отношения.
С. А. бил закарал автомобила си на диагностика при св. *. Докато се извършвала
диагностиката, И. А. дошъл при двамата и започнал да подканя с думи С. А. да си тръгва от
имота. С. А. си тръгнал, но впоследствие отново се върнал до халето. Същият подал сигнал
до тел. 112, че не го допускат в имота, като през това време И. А. му минал в гръб и взел
2
намиращи се в задния му джоб документи и тръгнал да се отдалечава с тях. С. А. го
настигнал и хванал документите, като и двамата започнали да ги дърпат. При дърпането И.
А. се спънал и паднал назад на бетонно покритие.
Във връзка с подадения от С. А. сигнал, на място пристигнали полицейски
служители, сред които бил и ответникът А. В.. И. А. твърдял пред него, че е бил нападнат от
С. А., който отричал. На място бил и св. *, който разказал какво се е случило на
полицейския служител от 04 РУ-Бургас *.
Поради това че по И. А. имало охлузвания, ответникът В. докладвал ситуацията на
дежурен служител и било преценено С. А. да бъде задържан, поради предположение за
извършено домашно насилие. По отношение на С. А. в 17:40 часа била издадена процесната
заповед, като впоследствие бил освободен на 09.10.2024 г. в 13:40 часа.
Така изложената фактология се установява от приложените по делото писмени
доказателства, показанията на св. *, отговорите на ответника на поставените от адв. И.
въпроси, както и приложените по делото писмени доказателства. В частност, по отношение
на показанията на св. * следва да се отбележи, че няма основание същите да не бъдат
кредитирани. От отговора на 04 РУ-Бургас на л. 56 става ясно, че действително същият е дал
устни сведения на мястото на инцидента. Също така, част от изложеното от него съвпада и
със записаното в протокола за разпит на И. А. и по-точно това, че И. А. е дръпнал
документи от ръката на жалбоподателя С. А., което е станало причина за възникналия
инцидент. В този смисъл, доказателствената съвкупност е изцяло еднопосочна.
По мнение на настоящия състав, фактите, които се установяват в преписката не
подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или
съпричастен към престъплението, описано в заповедта. Още към момента на пристигането
на ответника В. друго лице, различно от двамата участници в инцидента, са заявили, че
жалбоподателят С. А. не е нападнал баща си. Нещо повече- самият С. А. е подал сигнал до
тел. 112 за възникнал инцидент. При това положение съдът намира, че преценката за
извършване на престъпление от страна на А. е напълно необоснована. Както бе посочено по-
горе, действително не се изисква при задържането на едно лице фактите по случая да са
доказани по несъмнен начин. Все пак обаче, следва ограничаването на свободното
придвижване на лицата да почива на някакви обективни данни. В случая единствено
сведенията на И. А. съдържат твърдения, че той първи е бил нападнат. Още на място обаче,
тези сведения са били изцяло оборени от изложеното от другите присъстващи на място лица.
С оглед на това, съдът намира, че са липсвали каквито и да е данни, които да обосноват
евентуално предположение, че А. е извършил престъпление.
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав,
не са били налице достатъчно данни, че А. е евентуален извършител на престъпление,
каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена.
Съгласно 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени оспорвания акт, държавните такси,
разноските по делото и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. По делото е била заплатена държавна
такса в размер на 10 лв. С оглед на това, доколкото полицейският орган, издал отменената
заповед, е част от структурата на ОДМВР-Бургас, което е самостоятелно юридическо лице,
именно последният субект следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото
разноски в общ размер на 10 лв.
3
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 251 зз-233/08.10.2024 г., издадена от А. И.
В.- младши експерт в с-р „СПС“ ОДМВР-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е постановено задържането за срок от 24 часа на С. И. А., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на С. И. А., ЕГН: **********, сумата от 10
(десет) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4