Р Е Ш Е Н И Е № 228
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 30.07.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на
секретаря Катя Митева, като
разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №35 описа
на ПАС за 2020 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от П.и.б. АД против
постановеното решение №281 по т.д.№48/2018 г. на Окръжен съд С., в
отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над
2 078,95 евро до претендирания размер 5 845,09 евро.
Във
въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят не е
съгласен с изводите на съда за ненастъпване на предсрочна изискуемост на
процесния банков кредит, поради ненадлежно
съобщаване на ответниците. Изложил е съображенията си за настъпване на
предсрочна изискуемост. Ако не се възприеме тази негова теза, счита, че следва
да бъдат уважени вземанията на банката за падежирали вноски към датата на
приключване на устните състезания във въззивната инстанция. В тази връзка е назначена
на съдебно-счетоводна експертиза за размерът на падежиралите вноски към
посочения от него момент.
Моли да се отмени решението в обжалваната
отхвърлителна част и се уважи исковата претенция в пълен размер, поради
настъпила предсрочна изискуемост на кредита към момента на връчване на исковата
молба на ответниците. При условие на евентуалност, ако се приеме, че не е изискуем пълният размер на
претенцията, моли да се установят
вземанията за вноските с настъпил падеж, които са изискуеми към датата на
приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците С.Р.Х. и Р.Е.Х. са представили отговори, в които
считат въззивната жалба за неоснователна. Молят да се потвърди решението в
обжалваната част. Претендират разноски.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Решението е връчено на
жалбоподателя на 10.07.2019 г., а въззивната жалба срещу него е подадена по
пощата на 24.07.2019 г. съгласно положения пощенски печат върху плика, с който
е изпратена, което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК.
Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата е
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и.
С решението е разгледан
специалният установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане за
главница, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№279/2016 г. на Районен съд Д.. Установява се, че е издадена заповед по
реда на чл.417 от ГПК за вземанията на банката, произтичащи от договор за банков кредит от 22.05.2012 г. и договор за поръчителство от същата дата,
сключени съответно с Р. и С. ***., а именно
за главница, за договорна лихва, за наказателна лихва и за разноски.
Поради постъпило възражение срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение, в едномесечния срок от връчване на
възражението е предявена искова молба за установяване на вземанията по
издадената заповед. Образувано е т.д.№72/2016 г. по описа на Окръжен съд С.,
приключило със съдебно решение. Това решение е влязло в сила за главница в
размер на 1 837,96 евро, представляваща вноски с настъпил падеж към
13.09.2016 г. – датата на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство,
както и за установените с него договорна лихва, наказателна лихва и разноски. В
частта му за сумата 5 845,09 лв.,
представляваща изискуема главница, настъпила с обявяване на предсрочна
изискуемост с връчване на исковата молба на ответниците на 25.01.2017 г. не е
влязло в сила. Било е обезсилено с решение на ПАС по в.т.д.№196/2018 г. и върнато
на окръжния съд за произнасяне в тази част и за разглеждане на установителната
претенция. В изпълнение на въззивното решение е образувано т.д.№48/2018 г. на
Окръжен съд С., по което е постановено решение №281 от 04.07.2019 г. С него е
признато за установено съществуване на вземане на банката в размер на
2 078,95 евро за месечни погасителни вноски с настъпил падеж, ведно със
законната лихва върху всяка вноска, считано от съответната дата, на която
изискуемостта е настъпила, до окончателното изплащане на задължението, като е
отхвърлен иска за разликата над 2 078,95
евро до 5 845,09 евро, като неоснователен. Предмет на настоящото въззивно
производство е решението в отхвърлителната му част - за разликата над 2 078,95 евро до 5 845,09 евро или
за сумата от 3 766,14 евро.
Банката
ищец твърди, че има вземания, произтичащи
от договор за банков кредит от 22.05.2012 г. с кредитополучател Р.Х. и договор
за поръчителство от същата дата със С.Х., които са поели задължението солидарно
да отговарят за отпуснатия кредит. Предмет на договора е предоставянето на
сумата от 7 800 лв. главница, като са
уговорени договорна и наказателна лихва. Предоставеният кредит е усвоен на 25.05.2012
г.
Твърди, че частично
са погасени три вноски, като последно това е станало на 24.08.2012 г., че
кредитът е в просрочие от 05.07.2014 г., че е обявен за предсрочно изискуем на
08.07.2016 г., че ответниците са уведомени за предсрочната изискуемост с
нотариални покани, връчени им на 28.07.2016 г.
В допълнителната искова молба банката е
развила и тезата за изискуемост на вземанията с настъпил падеж, ако не се
приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем.
Ответниците оспорват настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като не се установява надлежно
връчване на поканите до тях. Правят възражение за изцтекла погасителна
давност за вноските, които са дължими за
периода 1009.2012 г. – 10.09.2013 г.
В допълнителния отговор са доразвили
съображенията си, подкрепящи възраженията им.
В подкрепа на становищата си страните са
ангажирали доказателства. Представили са писмени доказателства, както и са изготвени
съдебно счетоводни експертизи.
Приложено е заповедното производство.
Доколкото във въззивната жалба е поставен
въпросът за предсрочната изискуемост на
вземането на банката и оплакванията са свързани с него, следва да се
пристъпи към даване на отговор на този въпрос. По делото е приложен договор за кредит от дата 22.05.2012 г.,
както и договор за поръчителство, със страни съответно банката, като
кредитодател, Р.Х., като кредитополучател, и С.Х., като поръчител, за отпускане на кредит в размер на
7 800 лв. за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна
карта от 14.01.2008 г. Приложен е и погасителен план, неразделна негова част,
съгласно който месечните погасителни вноски са на 10 число от месеца. Договорът
за кредит е усвоен на 25.05.2012 г. Няма изменения на договорените клаузи за
главница, договорни и наказателни лихви. Договорът е сключен при Общи условия.
Поради
просрочия в плащането от м. семтември 2012 г. и последно плащане по кредита на 24.08.2012 г., ищецът е пристъпил към обявяване на кредита в
предсрочно изискуем, като се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост по силата на изпратени нотариални
покани до ответниците. По делото са приложени няколко нотариални покани до
ответниците. Видно от нотариалните покани на листове 20-25 от първоинстанционното дело, ответниците са
уведомени, че предвид липсата на плащане на посочените задължения в 3-дневен срок и съгласно връчените им
нотариални покани на 04.05.2016 г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем на 08.07.2016 г. Видно от
разписките към поканите, на 13.07.2016 г. е посетен адресът на ответниците. Тъй
като не се намерили лица, които да получат поканите, били залепени уведомления
на входната врата на основание чл.47,ал.1 и 2 от ГПК. На 28.07.2016 г. е
констатирано, че в двуседмичния срок от
залепване на уведомленията не са се явили лица, които да получат
поканите, в резултат на което същите се считат за надлежно връчени на
27.07.2016 г.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от
страните по договора – кредиторът посочва, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и вноските с
непогасен падеж, които към момента на
посочването не са били изискуеми. Уредена е в чл.60,ал.2 от Закон за кредитните
институции/ЗКИ/ и представлява сложен фактически състав от два елемента. Първият е обективен. Това е обективният факт на
неплащане. Вторият е субективен, предполагащ възможност на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем,т.е. да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Действието на предсрочната изискуемост започва от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са налице обективните факти, обуславящи настъпването и. Доказателствената
тежест е на страната на кредитора. Той следва да докаже настъпването на
предсрочната изискуемост, в т.ч., че е уведомил длъжника за това.
В договора и Общите условия се съдържат
уговорки за предсрочна изискуемост. В чл.10 от Общите условия са посочени
хипотезите за това, една от които е при неплащане повече от 5 работни дни след
датата, на която плащането е станало изискуемо. Следователно на тази база
следва да се прецени забавата на длъжника и наличието на обективния елемент.
Субективният елемент изисква писмено уведомяване на длъжника, че е упражнено
правото на предсрочна изискуемост при доказателствена тежест за ищеца в
производството по
чл.422 от ГПК.
По делото от посочените по-горе доказателства
– нотариални покани не се установява надлежно уведомяване на ответниците на основание чл.47 от ГПК. При отсъствието на
ответниците от посочения адрес, връчителят следва да удостовери не по-малко от
три посещения на адреса по различно време, включително в обичайното време на
пребиваване на адреса, в продължение на един месец. Трябва да положи усилия да
узнае дали получателите живеят на адреса, кога могат да бъдат намерени на
адреса, за да направи следващо посещение там. В случая той не е сторил това,
като е посетил адреса само един път. Ето защо, не се
установява субективния елемент , като част от фактическия състав на
предсрочната изискуемост, което е достатъчно, за да се приеме, че не се
установява нейното настъпване.
Следва да се посочи, че волеизявлението на
кредитора, съдържащо се в исковата молба по чл.422 от ГПК, не може да има
характер на упражняване правото на предсрочна изискуемост с получаването на
препис от исковата молба от ответниците и да служи за установяване на
субективния елемент. Това е така, тъй като релевантен момент за установяване на
вземанията по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е датата
на заявлението за образуване на заповедно производство. Към този момент следва
да се установява съществуването на вземанията, като следва да се отчитат
настъпилите факти и обстоятелства, настъпили и след подаването на заявлението
по сила на на чл.235,ал.3 от ГПК.
Следва да се посочи, че по
издадената заповед за изпълнение има влязло в сила съдебно решение, с което се
установява дължимостта на сумата
1 837,96 евро главница по процесния договор за кредит, представляваща вноските с настъпил падеж към
13.09.2016 г. Има и влязло в сила съдебно решение за сумата 2 078,95 евро за погасителните
вноски с настъпил падеж след 13.09.2016
г. до 05.06.2010 г. - датата на съдебното заседание, в което устните състезания са обявени за приключили
по т.д.№48/2018 г., а именно от 10.10.2016 г. до 10.05.2019 г., съгласно
мотивите на съдебното решение.
На основание чл.235,ал.3 от ГПК
следва да се отчете, че след 10.05.2019 г. продължава да има неизпълнение на
задължението за погасяване на месечните вноски с настъпил падеж. Пред настоящата инстанция е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява размер на тези
вноски, считано от 10.06.2019 г. до 10.06.2020 г., а именно – 80,18 евро, 83,01
евро, 82,50 евро, 83,67 евро, 86,44 евро, 86,09 евро, 88,81 евро, 88,58 евро, 89,84
евро, 93,85 евро, 92,45 евро, 95,04 евро 95,11 евро, като всяка вноска е
дължима на 10 число от съответния месец. Общият размер на тези вноски към
датата на изготвяне на заключението на вещото лице е 1 145,57 евро. Следва да се признае съществуването на вземане в размер на
посочената сума.
Ето защо, основателно се явява
оплакването на жалбоподателя, направено при условие на евентуалност. Следва да
се отмени решението в обжалваната му част за сумата от 1 145,57 евро, като
се признае съществуването на вземане в посочения размер, като се потвърди в
останалата обжалвана част.
Съразмерно уважената част на
въззивната жалба на жалбоподателя банка се дължат направените разноски в размер
на 204,91 лв.
Съразмерно отхвърлената
част следва да бъде присъдено адвокатско
възнагрлаждение на пълномощниците на ответниците на основание чл.38,ал.1,т.2 от
ЗАдв. в размер на 455,36 лв.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен
съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановеното
решение №281 по т.д.№48/2018 г. на Окръжен съд С., в отхвърлителната му част, с
която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 2 078,95 евро до 3 224,52
евро, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на П.и.б. АД
срещу Р.Е.Х. и С.Р.Х. в размер на
1 145,57 евро главница, представляваща непогасени месечни падежирали вноски
за главница по договори за банков кредит и поръчителство от 22.05.2012 г. за
периода 10.06.2019 г. – 10.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка
вноска, както следва: 80,18 евро, 83,01
евро, 82,50 евро, 83,67 евро, 86,44 евро, 86,09 евро, 88,81 евро, 88,58 евро,
89,84 евро, 93,85 евро, 92,45 евро, 95,04 евро, 95,11 евро, считано от
10 число на съответния месец до окончателното изплащане на задължението, която
сума е част от главницата по заповед за незабавно изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№279/2016 г. на Районен съд Д..
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №281 по
т.д.№48/2018 г. на Окръжен съд С., в отхвърлителната му част, с която е
отхвърлен предявеният иск за главница за
разликата над 3 224,52 евро до 5 845,09 евро.
Осъжда Р.Е.Х. и С.Р.Х. да заплатят на П.и.б. АД направените
разноски по съразмерност в размер на 204,91
лв. за насотящото въззивно производство.
Осъжда П.и.б. АД да заплати на адвокат ***.
Л.Л. адвокатско възнаграждение в размер на 455,36 лв., както и на адвокат С.В.В. адвокатско възнаграждение в размер на 455,36
лв.
Решението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: