Определение по гр. дело №45476/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 818
Дата: 8 януари 2026 г. (в сила от 8 януари 2026 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20251110145476
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 818
гр. София, 08.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело №
20251110145476 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на Р. М. Б. срещу „.“ ЕООД, която отговаря на
изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи документи на
основание чл. 190 ГПК подлежи на отхвърляне, защото една част от документите вече са
представени с отговора, погасителни планове по твърдения на ответника не са изготвяни,
поради което не се намират при него, а тарифата за таксите, възнагражденията и разходите за
услугите не е необходима.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно,
защото всички поставени задачи касаят безспорни между страните факти.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.02.2026 г. от 09:45 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, представени от
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от Р. М. Б. срещу „.“ ЕООД при условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: 147.25 евро /евровата равностойност на
288 лв./ – платена без основание сума по Договор за кредит № **********/18.02.2024 г.;
129.53 евро /евровата равностойност на 253.34 лв./ – платена без основание сума по Договор
за кредит № ../12.03.2024 г.; 107.98 евро /евровата равностойност на 211.20 лв./ – платена без
основание сума по Договор за кредит № ../11.01.2025 г. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключил в качеството на кредитополучател с ответника в
качеството на кредитодател процесните три договора. Излага, че по Договор за кредит №
**********/18.02.2024 г. и по Договор за кредит № ../12.03.2024 г. му е предоставена в заем
сумата от по 1 200 лв., а по Договор за кредит № ../11.01.2025 г. – сумата от 1 100 лв., като и
в трите договора били посочени ГЛП в размер на 40.99 % и ГПР в размер на 49.70 %. Сочи,
че по всеки от договорите е уговорена такса за бързо разглеждане, изчислявана спрямо
сумата на кредита и срока на договора, дължима пропорционално към всяка вноска и
отразена в съответния погасителен план. Релевира възражения за нищожност на договорите
за кредит в тяхната цялост поради противоречие на закона. Сочи, че са посочени грешни
ГЛП и ГПР, защото таксата за бързо разглеждане в действителност представляват скрита
печалба и добавък към възнаградителната лихва, но не е включена в размера на посочения
лихвен процент, нито като разход по съответния кредит. Счита, че посочването в договорите
на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните,
представлява заблуждаваща търговска практика. Евентуално сочи, че клаузите относно
такса за бързо разглеждане нарушават добрите нрави, защото са в разрез с принципа на
справедливостта и целят неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя.
Навежда възражение за противоречие на клаузите относно таксата за бързо разглеждане със
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото таксата в действителност е свързана с усвояването
на съответния кредит. Възразява, че клаузите относно възнаградителната лихва по всеки от
кредитите противоречат на добрите нрави, защото тя значително надхвърля трикратния
размер на законната лихва. Твърди, че платените от него суми над главниците по договорите
включват възнаградителна лихва, такса за бързо разглеждане и други такси и са в следните
размери: по Договор за кредит № **********/18.02.2024 г. – 288 лв.; по Договор за кредит
№ ../12.03.2024 г. – 253.34 лв.; по Договор за кредит № ../11.01.2025 г. – 211.20 лв. Счита, че
всички платени от него суми по договорите над главниците са платени без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните е сключен по реда
на ЗПК и ЗПФУР Договор за кредит № **********/18.02.2024 г., по който той е предоставил
на ищеца сумата от 1 200 лв. за срок от 30 дни, а ищецът се задължил да върне на 19.03.2024
г. сума в общ размер на 1 488 лв., включваща освен главницата, но също договорна лихва в
размер на 40.43 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на
искането за кредит в размер на 247.57 лв. Твърди, че цялата сума е платена от ищеца на
11.03.2024 г. Излага, че между страните е сключен по реда на ЗПК и ЗПФУР Договор за
кредит № ../12.03.2024 г., по който той е предоставил на ищеца сумата от 1 200 лв. за срок от
30 дни, а ищецът се задължил да върне на 11.04.2024 г. сума в общ размер на 1 453.34 лв.,
включваща освен главницата, но също договорна лихва в размер на 40.43 лв. и такса за
допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит в размер
на 212.91 лв. Заявява, че цялата сума е платена от ищеца на 10.04.2024 г. Твърди, че между
страните е сключен по реда на ЗПК и ЗПФУР Договор за кредит № ../11.01.2025 г., по който
той е предоставил на ищеца сумата от 1 100 лв. за срок от 30 дни, а ищецът се задължил да
върне на 10.02.2025 г. главницата заедно с договорна лихва в размер на 37.06 лв., като
страните са сключили и Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо
2
разглеждане на искане за кредит от 11.01.2025 г., по което ищецът се е задължил да плати
такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 226.94 лв.,
намалена на 174.14 лв. Твърди, че задълженията по договора и споразумението са платени
от ищеца на 24.03.2025 г. Излага, че ищецът доброволно е кандидатствал за отпускане на
кредитите, като е попълнил желаните параметри, включително желанието да ползва услугата
за бързо разглеждане, и е одобрил общите условия на ответника, като към договорите се
прилагат и специални условия. Оспорва договорите да са нищожни. Излага, че при
приемане на исканията за отпускане на кредити е предоставил на ищеца пълна и ясна
преддоговорна информация. Твърди, че ГЛП е фиксиран, а ГПР е формиран изцяло в
съответствие със законовата формула, като в него е включена само договорната лихва, но не
и таксата за бързо разглеждане, защото тя не подлежи на включване в него, след като не се
заплаща във връзка с договора, а е дължима за самостоятелна услуга, която не касае самото
кредитиране, а по-бързата оценка на кредитоспособнността на потребителя, и щом
ползването на услугата не е задължително условие или гаранция за получаване на кредита
или за получаването му при предлаганите условия. Счита, че е получил процесните суми на
годно правно основание. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните факти: извършени от него в полза на ответника
престации на определени блага – процесните суми, платени над главниците по Договор за
кредит № **********/18.02.2024 г., Договор за кредит № ../12.03.2024 г. и Договор за кредит
№ ../11.01.2025 г.; получаване на сумите от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесните суми, което в случая
предполага да установи съществуването на валидни правоотношения, възникнало по силата
на Договор за кредит № **********/18.02.2024 г., Договор за кредит № ../12.03.2024 г. и
Договор за кредит № ../11.01.2025 г., и тяхното съдържание.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: 1.
сключването между страните на Договор за кредит № **********/18.02.2024 г., по който
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 200 лв. за срок от 30 дни, при посочени ГЛП
в размер на 40.99 % и ГПР в размер на 49.70 %, включващ само договорната лихва, а ищецът
се задължил да върне на 19.03.2024 г. сума в общ размер на 1 488 лв., включваща главницата,
договорна лихва в размер на 40.43 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за
бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 247.57 лв., както и заплащане на
11.03.2024 г. от ищеца на ответника на сума по договора в общ размер на 1 488 лв., с която е
погасил следните задължения: 1 200 лв. – главница по кредита; 40.43 лв. – договорна лихва;
247.57 лв. – такса за бързо разглеждане; 2. сключването между страните на Договор за
кредит № ../12.03.2024 г., по който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 200 лв. за
срок от 30 дни, при посочени ГЛП в размер на 40.99 % и ГПР в размер на 49.70 %,
включващ само договорната лихва, а ищецът се задължил да върне на 10.04.2024 г. сума в
общ размер на 1 453.34 лв., включваща главницата, договорна лихва в размер на 40.43 лв. и
такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит в
размер на 212.91 лв., както и заплащане на 10.04.2024 г. от ищеца на ответника на сума по
договора в общ размер на 1 453.34 лв., с която е погасил следните задължения: 1 200 лв. –
3
главница по кредита; 40.43 лв. – договорна лихва; 212.91 лв. – такса за бързо разглеждане; 3.
сключването между страните на Договор за кредит № ../11.01.2025 г., по който ответникът е
предоставил на ищеца сумата от 1 100 лв. за срок от 30 дни, при посочени ГЛП в размер на
40.99 % и ГПР в размер на 49.70 %, включващ само договорната лихва, а ищецът се
задължил да върне на 10.02.2025 г. главницата заедно с договорна лихва в размер на 37.06
лв. и да заплати такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на
искането за кредит, както и заплащане на 24.03.2025 г. от ищеца на ответника на следните
задължения по договора: 1 100 лв. – главница по кредита; 37.06 лв. – договорна лихва;
174.14 лв. – такса за бързо разглеждане.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4