№ 95
гр. Кюстендил, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Веселина Д. Джонева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Г. Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20241500500304 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на адв.Е. Й. от АК-Кюстендил, в
качеството му на пълномощник на Е. Р. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил,
ул*** и съдебен адресат с адрес: гр.Кюстендил ул.„Гороцветна“ №35, насочена против
решение №214/26.02.2024г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№562 по
описа за 2022г. на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС - Кюстендил е: 1/ поставил,
на основание чл.349 ал.2 от ГПК, в дял на Л. Р. Х. с ЕГН **********, с адрес в
с.Жиленци, *** следния допуснат до делба недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор №29386.501.295 по КККР на с.Жиленци, одобрени със заповед №РД-
18-1234/13.06.2018г. на изп.д. на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 15.02.2022г., с адрес на поземления имот: с.Жиленци, ***, площ:
874 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 192, квартал 30, парцел VIII, при съседи: 29386.77.88, 29386.501.296,
29386.501.366, 29386.501.294, ведно с построената в имота сграда с идентификатор
№29386.501.295.1, със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи 2, предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна; 2/ осъдил е Л. Р. Х. да заплати на Е. Р. Г., с ЕГН
**********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.*** в 6 -месечен срок от влизане на решението
в сила, сума в размер на 35 993 лева, представляваща парично уравнение на дела й,
ведно със законна лихва от влизане на решението в сила до окончателното изплащане;
3/ указал е на Л. Р. Х., че собствеността върху възложения й по реда на чл.349 ал.2 от
ГПК недвижим имот ще се прехвърли след изплащане на определените парични
1
уравнения в посочения срок, заедно със законните лихви върху тях, като при
неплащане в 6-месечен срок, решението за възлагане се обезсилва по право; 4/ указал
е на Е. Р. Г., че на основание чл.349 ал.3 от ГПК, за вземанията си за уравнение на дял
може да впише законна ипотека, както и 5/ е осъдил Е. Р. Г. да заплати на Л. Р. Х. сума
в размер на 14107.86 лева, представляваща 1/2 част от увеличена стойност на
наследството от общите наследодатели, ведно със законна лихва, считано от
22.10.2022г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от 14
575.50 лева е отхвърлил иска като неоснователен. Със същото решение КнРС е осъдил
Е. Р. Г. да заплати на Л. Р. Х. деловодни разноски в размер на 2 270 лева, както и е
осъдил Л. Р. Х. да заплати по сметка на Районен съд-Кюстендил държавна такса в
размер на 1 439.72 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното решение, като се твърди наличие на допуснати нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на процесуални норми, както и
необоснованост при определяне на пазарната цена на недвижимия имот.
Жалбоподателката счита, че КнРС не е извършил комплексна, цялостна и
задълбочена оценка на събрания доказателствен материал и намира решението за
немотивирано до степен да не може да се провери правилността на мотивите. Не били
посочени фактическите констатации, направени от съда, доказателствата, въз основа
на които тези констатации са направени, както и как спрямо тях се прилага правната
норма. Прави се оплакване, че районният съд не е дал възможност на въззивницата да
докаже действителната пазарна цена на процесия имот във фазата по извършване на
делбата. Счита се за немотивиран и неправилен отказът на съда да назначи повторна
техническа експертиза, който се квалифицира като нарушаваш принципа за равенство
на страните в процеса, този за установяване на истината и принципа за служебното
начало. Изтъква се значимостта за решаването на делото на въпроса за действителната
пазарна цена на имота.
Във въззивната жалба се излагат аргументи за извършен неправилен анализ на
доказателствата, събрани чрез показанията на свидетели, като се счита, че районният
съд необосновано е кретидирал показанията на свидетелите на насрещната страна и не
е кредитирал тези на свидетелите, посочени от въззивницата.
Счита се за неправилен извода на районния съд, че ищцата отговаря на
изискванията да й бъде възложен допуснатия до делба имот, като се сочи, че ищцата
не е успяла да опровергае обстоятелството, че не притежава друго жилище и се прави
оплакване, че съдът не е взел предвид данните, че в подадената от същата декларация
са били декларирани неверни данни.
Във въззивната жалба се поддържа, че подадената молба по чл.12 ал.2 от ЗН е
била неясна и районният съд е дължал оставянето й без движение, както и се
поддържа възражението, че претенциите са погасени по давност като извършени от
починал наследник (един от родителите на страните) след откриване на наследството
на Райчо С. Григоров, починал на 19.09.2021г.
Въззивницата изтъква, че се претендира заплащане на подобрения, извършени
по време, когато ищцата не е била съсобственик на имота, поради което няма право на
обезщетение за полезни разноски. Възразява, че ищцата не е доказала да са направени
разходи за подобрения в процесния имот, а ако такива са били направени, те са били
направени и в свой интерес. Цитира се съдебна практика, според която отговорността
за извършени подобрения тежи върху лицето, което е било собственик на имота към
2
момента на извършването им и по изключение – към неговите универсални
правоприемници.
Поддържа се, че ищцата не е заявявала към ответницата искане за заплащане на
платени от нея суми за получени подаръци за нея и детето й, както и, че даденото в
изпълнение на нравствен дълг не подлежи на връщане, като се аргументира, че иск за
връщане на даденото, основан на който и да е състав от института на неоснователното
обогатяване, би бил неоснователен.
Изтъква се, че относно възникването на субективното право по чл.12 ал.2 от
ЗН, е необходимо претендиращият сънаследник да не е получил възнаграждение за
приноса си в увеличаването на имуществото на наследодателя. Сочи съдебна практика
в насока, че допринеслият наследник следва да не е бил възнаграден по друг начин, т.е.
да не е облагодетелстван от наследодателя посредством дарение, завещание, ползване
на имота за определено време или под някаква друга форма, като се подчертава, че
това обстоятелство подлежи на служебно изследване от съда, което в случая КнРС не
е сторил, респ. не е констатирал, че ищцата е била възнаградена чрез ползването на
имота само от нея.
Във въззивната жалба се прави оплакване, че по делото са били допуснати
няколко съдебно – технически експертизи, но районният съд не е посочил коя от тях
приема за достоверна и я кредитира, като с избрания способ за извършване на делбата
– възлагане на имота на ищцата и с присъждането й на половината от увеличената му
стойност, съдът е способствал за неправомерното й обогатяване.
Възразява се срещу представения втори договор за правна помощ и съдействие
от страна на ищцата, с аргументи, че същият не е следвало да се взема предвид, както
и се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е осъдил въззивницата да заплати
такси и разноски, въпреки че същата е била освободена от заплащане на такива.
Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и връщане на делото на друг състав на
РС – Кюстендил или отмяна на решението относно поставянето на основание чл.349
ал.2 от ГПК на имота в дял на ищцата, и постановяване на решение за изнасянето на
процесния имот на публична продан, както и за осъждането й да заплати на ищцата
сумата в размер на 14107.86 лева, представляваща 1/2 част от увеличената стойност на
наследството от общите наследодатели, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.10.2022г. до окончателното изплащане и разноски. Претендира се
присъждане на сторените деловодни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
С определение №608 от 02.05.2024г. в производство по чл.248 от ГПК,
инициирано от пълномощника на Е. Г., КнРС е допълнил постановеното решение с
№214 от 26.02.2024г. като е осъдил Л. Х. да заплати на адв.Ев.Й. сумата от 509.05 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оттеглена част от иска с правно
основание чл.12 ал.2 от ЗНасл. Определението не е предмет на въззивно обжалване.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в
контекста на оплакванията и възраженията на страните, намира следното от
фактическа страна:
С влязло в сила съдебно решение №522 от 14.07.2022г.на РС-Кюстендил по гр.д.
№562/2022г. по описа на същия съд, е допуснато извършването на съдебна делба
между Л. Р. Х., с ЕГН **********, с адрес в с.Жиленци, *** и Е. Р. Г., с ЕГН
**********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.*** на следния недвижим имот: поземлен имот
3
с идентификатор №29386.501.295 по КККР на с.Жиленци, одобрени със заповед №РД-
18-1234/13.06.2018г. на изп.д. на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 15.02.2022г., с адрес на поземления имот: с.Жиленци, ***, с площ:
874 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 192, квартал 30, парцел VIII, при съседи: 29386.77.88, 29386.501.296,
29386.501.366, 29386.501.294, ведно с построената в имота сграда с идентификатор
№29386.501.295.1, със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи 2, предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна. Делбата на имота е допусната при равни права - 1/2
ид.част за Л. Р. Х. и 1/2 ид.част за Е. Р. Г..
В срока по чл.349 ал.4 от ГПК, възстановен от КнРС по реда на чл.64 от ГПК с
определение от 25.11.2022г., съделителката Л. Р. Х. е заявила искане по чл.349 ал.2 от
ГПК допуснатия до делба неподеляем жилищен имот да бъде възложен в неин дял,
доколкото същата при откриване на наследството е живяла в него и не притежава
друго жилище. Съдът е допуснал за разглеждане направеното искане за възлагане.
Налице са данни по делото, че за установяване на твърдението, че ищцата не
притежава друго жилище, същата е представила декларация в този смисъл. Такава
декларация по делото липсва, като потребно е да се отбележи, че поради изгубване на
делото от вещо лице, е била проведена процедурата по чл.94 от ПАС по
възстановяването му и в акта за възстановяване на гр.д.№562/2022г. по описа на
КнРС– акт с №1/29.03.2023г., при описанието на възстановените копия на документите
по делото не фигурира представена от Л. Х. декларация.
Пред въззивната инстанция на страните бяха поставени въпроси за установяване
твърденията им какви имоти Л. Х. притежава, при което се установи, че страните не
спорят, че освен по 1/2 ид.ч. от делбения имот, както Л. Х., така и Е. Г. притежават по
1/4 ид.ч. от поземлен имот в махала „Мазнево“, ведно с жилищна сграда с площ от 39
кв.м., които се съпритежават и от още две лица.
Относно поделяемостта и действителната пазарна цена на допуснатия до делба
имот КнРС е приел заключение, изготвено от в.л. Н. Г., според което жилищната сграда
е еднофамилна, а разположението на помещенията в нея не позволява от същата да се
образуват две самостоятелни жилища. За да определи справедливата пазарна стойност
на имота, вещото лице е приложило два метода при равна относителна тежест на
всеки от тях. Според метода на вещната стойност, пазарната цена на имота възлиза на
72 698 лева, а според сравнителния метод - на 71 274 лева, които при равно
съотношение дават справедлива пазарна цена от 71 986 лева.
Ответницата Е. Г. не е оспорила заключението и е възразила срещу уважаване
на доказателственото искане на насрещната страна за назначаване на повторна
експертиза със задача да бъде извършена нова оценка на допуснатия до делба имот.
Съдът е уважил искането и по делото е прието заключение с вх.№256/11.01.2023г.,
изготвено от в.л.инж.Е.Л.. Според това заключение, справедливата пазарна стойност на
делбения имот е 52 400 лева, определена по два метода, с равна относителна тежест –
метода на сравнителните продажби и метода на възстановителната стойност.
Във втората фаза на делбеното производство, в преклузивния срок по чл.346 от
ГПК (който срок по отношение на Л. Х. е бил възстановен по реда на чл.64 от ГПК)
всеки от съделителите е предявил срещу другия претенции за уреждане на сметни
отношения помежду им. На всяка от страните районният съд е дал указания за
отстраняване на нередовности на заявените претенции. Поради неизпълнение на
4
дадените указания от Е. Г., с определение, постановено в съдебно заседание от
25.11.2022г., КнРС е върнал на същата подадената молба за уреждане на сметки с
другата съделителка.
С определение от 19.01.2023г. КнРС е приел за съвместно разглеждане в
делбеното производство иск на Л. Р. Х. против Е. Р. Г. с правно основание чл.346 от
ГПК във вр. с чл.12 ал.2 от ЗНасл. за осъждане на Г. да заплати на Х. сума в размер на
16 666 лева, представляваща половината от стойността, с която приживе на
наследодателите на страните Х. е спомогнала да се увеличи наследството,
извършвайки подобрения в делбения имот на обща стойност от 33 332 лева, ведно със
законната лихва върху търсената сума, считано от датата на депозиране на молбата за
заплащане на подобрения.
Времето на извършване на съответните подобрения, тяхната стойност и
естество са били подробно посочени от претендиращата съделителка в молба с вх.
№10751/01.12.2022г., а именно: 1/ подобрения в дворното място, направени през
2014г.: изливане на бетонни пътеки – 55 кв.м. – 2 200 лева за труд и материали;
поставяне на тръби за мръсен канал – 27 м. – 260 лева за труд и материали; бетонна
площадка за стопанска постройка – 10 кв.м. – 400 лева за труд и материали; желязна
ограда за стопанска постройка – 7 л.м. – 350 лева; 2/ подобрения в първия приземен
етаж на сградата, направени през 2014г.: измазване на банята 24 кв.м. – 360 лева за
труд и материали; закупуване на поставяне на казанче за тоалетната – 50.00 лева; 3/
подобрения на покрива, стълбището на сградата и втория етаж, който е бил в груб
строеж, направени през 2013г.- 2014г.: закупуване и поставяне на улуци – 40 л.м. –
1 600 лева за труд и материали; обшивка на комини – 3 броя – 120 лева за труд и
материали; претрисане на покрив – 80 кв.м. – 800 лева за труд; закупуване на керемиди
втора употреба – 700 броя за 700 лева и транспортни разходи – 100.00 лева; пясък – 1.5
куб.м. – 100 лева; итонг – 10 кв.м. – 700.00 лева; поставяне на врата за банята от
мукава – 250 лева за труд и материали; алуминиеви малки прозорци – 2 бр. – 320 лева
общо за закупуване и монтаж; разтвор за мазилка – 300 лева; труд за измазване – 179
кв.м. – 2 685 лева; електрическа инсталация – 25 л.м. – 400 лева за труд и материали;
водопроводна инсталация – мръсен и чист канал – 850 лева за труд и материали;
шпакловка – 90 кв.м. – 2 700 лева за труд и материали; монтаж на дюшеме – 40 кв.м.
– 450 лева за труд и материали; циклене и лакиране на дюшеме – 40 кв.м. – 450 лева за
труд и материали; первази за дюшеме – 36 л.м. – 100 лева за труд и материали;
измазване на стълбище – 70 кв.м. – 1 050 лева; ново ел. табло – 260 лева за труд и
материали; извозване на строителни отпадъци – 55 кв.м.- 550 лева; плочки за баня – 33
кв.м. – 594 лева; труд за лепене на плочки за баня – 33 кв.м. – 1 320 лева; боядисване –
156 кв.м. – 2 340 лева за труд и материали; хидроизолация на тераса – 8 кв.м. – 480
лева за труд и материали; замазка на тераси – 10 кв.м. – 400 лева за труд и материали;
PVC прозорец с еркер – 1 400 лева за труд и материали; вградено кухненско
обзавеждане – фурна, керамични котлони, абсорбатор, мивка и шкафове – 2 800 лева
за труд и материали; обзавеждане за баня – моноблок, бойлер, шкаф с мивка, огледало
с осветление, душ, смесител за вода – 1 300 лева за труд и материали; закупуване на
теракол за баня, кухня, стълбище и всекидневна – 270 лева; закупуване на ел.контакти
и ключове – 15 броя – 75 лева; през 2016г. – 2017г.: корнизи – 2 броя от по 10 л.м. –
100 лева за труд и материали и боядисване на парапети и тераси – 4 кв.м. – 210 лева за
труд и материали; през 2020г. – 2021г.: боядисване на стълбище и тераса – 70 кв.м. –
1 050 лева за труд и материали; плочки за кухня – 9 кв.м. – 162 лева за материали;
лепене на плочки в кухня – 9 кв.м., и цокъл – 7 л.м. – 500 лева за труд и материали;
5
плочки за стена във всекидневна – 5 кв.м. – 150 лева за материали; лепене на плочки
във всекидневна – 5 кв.м. – 200 лева за труд; лепене на плочки на стъпала в
стълбището – 16 стъпала и 2 площадки по 3 кв.м.- 880 лева за труд; материали за
стъпала в стълбището (плочки) – 22 кв.м. – 396 лева; цокъл в стълбищната клетка –
18 л.м. – 360 лева за труд и материали; поставяне на парапети на стълбище- 5 л.м. –
150 лева за труд и материали.
Съделителката Ем.Г. е заявила, че оспорва твърденията на ищцата за извършени
подобрения, оспорила е момента на извършването им, и – позовавайки се на сочените
години на извършване, е направила възражение за погасяването им по давност.
По делото във връзка с претенцията по чл.12 ал.2 от ЗНасл. са били разпитани
свидетели. Свидетелят А.З., чиято съпруга е братовчедка на страните, е заявил, че той
е правил строително-ремонтни работи в имота по молба на Л. Х., която е искала
втория етаж да бъде направен годен за живеене. Сочи, че дейностите не са били
извършени на един път, а на няколко етапа; че когато е работил по имота родителите
на страните са били живи; само ищцата му е плащала за труд и материали,
включително докато е била в Испания. Свидетелят сочи, че когато е започнал да
работи по етажа нищо не е било оправено, с изключение отчасти банята, която е
довършил напълно – измазване, плочки, оборудване; поставил е дограма; направил е
шпакловка и боядисване на етажа; измазал е стълбището; оправил всичко по терасите;
поставил ел.табло; в кухнята поставил ел.контакти и ключове, залепил плочки;
поставил вградено обзавеждане; оправил тоалетната, ползвана от родителите на
страните; направил бетонни пътеки на двора.
Свидетелят К.П., който е посочил, че работи като строител на свободна
практика, е заявил, че по поръчка на Л.Х. е правил ремонт в къщата по време, когато
родителите й били живи. Етажът бил с тухли, направила се ел.инсталация; измазали се
стени; наковано било дюшеме; стълбището било измазано; направило се преграждение
от итонг. Свидетелят твърди, че по време на ремонта ищцата е живяла в Испания и
само тя е давала пари за труд и материали.
Свидетелят О.П., който живее в съседство, е посочил, че всички в къщата е било
направено от страна на Л. Х., с нейни средства. В двора на къщата имало пътеки, но
били стари и издълбани – направили се нови, с хубав цимент, с отводняване към
канализацията; направил се покрива. Според свидетеля, ищцата е оправила и целия
етаж в къщата по нов, съвременен начин. Стълбището било циментово – налепили
плочки, било измазано и боядисано; кухнята с трапезарията била оправена. Ремонтите
били извършвани приживе на родителите на страните, със средства, давани от Л.Х.,
която се върнала от Испания и живяла на етажа 3-4 години преди те да починат.
Свидетелят Л.Г., който е първи братовчед на страните, е посочил, че знае, че
първият етаж на къщата е бил пригоден за живеене, но вторият е бил неизмазан и
негоден; такова било и стълбищното пространство – всичко на тухла, без подови
настилки. Л.Х. живеела в Испания и пращала от там пари, при което се направил
козметичен ремонт на покрива, оправило се стълбището, сложили се парапети, подови
настилки, сменила се дограмата, измазали се стаите, обзавели се; на двора се
направила бетонова площадка и нова пътека. Според свидетеля, Л.Х. се върнала в
България след 2015г.- 2016г. Същият е отрекъл да му е известно ищцата да е имала
финансови задължения, заради които да е изпращала пари, като е посочил, че знае, че
парите, които тя е пращала са били предназначени за ремонт на имота.
Свидетелят К.Г., който е съпруг на ответницата, е посочил, че бетонна площадка
6
и пътека в двора е имало, а направените от ищцата са били без съгласието на сестра й
и са „подигравка“. Свидетелят е посочил, че той лично е разбивал в банята, но ищцата
е решила друг да я довърши, при което фугите не били изпълнени правилно; плочки за
банята купувал той със средства на ищцата; стълбището не било измазано, но в
последствие било измазано с подръчни материали, в момента навсякъде имало
пукнатини. Свидетелят е посочил, че материалите за покрива били закупени от
майката на страните; само в една стая в къщата нямало инсталация. Според Г., ищцата
може да е пращала пари за покрива, но е имала задължения към банки. Дюшемето
било поставено от свидетеля К.П., но материала за него бил на бащата на страните,
съхранявал го на тавана; хидроизолация на терасата не била правена. Свидетелят е
посочил, че ищцата е сменила дограма и е поставила PVC врата, но счита, че сумите за
това не съответстват на претендираните; сам той лепил плочки в една от стаите и
сменил водопроводна тръба.
Свидетелят К. Г., който е син на ответницата, е посочил, че баща му е лепил
плочки в банята на втория етаж; направил е чешма на двора и е сменял тръби. Бил на
11-12 години, но си спомнял, че на втория етаж от къщата имало електричество; две от
стаите били пригодени за живеене, а две – не и именно там ищцата финансирала
правенето на подобрения приживе на родителите си.
Свидетелката Р.Ц. е посочила, че познава страните от 26 години и знае, че л.Х.
не е дала една стотинка за къщата, а всичко е от майка й и баща й. Парите, които
изпращала били за да плаща дълговете на майката на В., с когото живеела. К.Г.
направил банята, правил ремонти, помагал, работил е. На етажа имало ток и ако Л.Х. е
правила ремонт, то той бил само на нейните две стаи; възможно било да е правила
пътеки в двора, но и К. помагал. Свидетелката е посочила, че живее в гр.София;
последно е ходила в имота преди да почине бащата на страните, но не се е качвала на
втория етаж, защото ищцата и мъжа й сменяли тапети там. За дълговете знаела от Е. Г..
Във връзка с претенцията за извършени в имота подобрения, КнРС е приел две
заключения на вещи лица.
Според заключението на в.л. Е.Т., описаните в молбата на Л.Х. строително-
ремонтни дейности са извършени през посочения период и са налични на място. При
огледа вещото лице е установило на място, че състоянието на подобренията е много
добро, а овехтяване има само по отношение на тези от тях, които са изложени на
външни фактори, като атмосферно влияние – прозорци, външни замазки, бетонови
настилки и др. В заключението всички описани в уточняващата молба подобрения са
оценени по вид, единична стойност, обща стойност, овехтяване и са оценени общо на
29 151 лева.
С молба от 28.09.2023г. Л.Х. е намалила размера на претенцията по сметки,
съобразно извода на вещото лице, а именно – на сумата от 14 575.50 лева.
Изменението е допуснато от съда, като за разликата до първоначалния размер,
производството по делото е прекратено.
Според заключение с вх.№ 504/15.01.2024г. на в.л.инж.К.С., на място е
установено следното: 1/ в двора са изпълнявани бетонови настилки към входа на
сградата и пред нея; около фасадите, без южната и в дъното на парцела при стара
стопанска постройка; 2/ в приземния етаж са извършени СМР в тоалетната с измазване
на стени и закупуване на тоалетно казанче и монтирането му; 3/ стълбищната клетка е
напълно завършена с латекс по стени и тавани; облицовани стъпала и площадки и
цокъл, с монтиран към стената парапет; 4/ вторият етаж е напълно обновен и отлично
7
поддържан; подовите настилки са от дюшеме (изциклено и лакирано), с изключение на
една стая; стените и таваните на жилищните помещения са с латекс, а в кухненския
бокс и изцяло нова баня с тоалетна, стените са с фаянс, а подовата настилка е от
теракот; 5/ банята е обособена след изграждане на стена от итонг, като е оформено и
корито за душа в банята; оформен е сводест отвор за връзка между кухненския бокс и
дневната/трапезария; на стена в дневната е изпълнена облицовка с декоративни плочи
с малък размер; изпълнена е нова ВиК мрежа за монтиране на оборудването;
прокарана е и нова ел.инсталация; 6/ изпълнени са дейности по покрива. Вещото лице
е посочило, че на място няма реализирана ограда на стопанска постройка.
Изпълнените СМР са били извършени в периода от 2013г. до 2021г. според вещото
лице, с извършените на място подобрения, стойността на имота към м. септември
2021г. се е увеличила със сумата от 28 215.73 лева.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-
Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в
обжалваните части, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-
Кюстендил е валидно и допустимо.
Оплакванията във въззивната жалба в посока, че решението не съдържа
обосновка на правните изводи на съда и е лишено от мотиви, поради което делото
следва да се върне на КнРС за ново разглеждане, не могат да бъдат споделени.
Подобен порок сам по себе си не влияе нито върху валидността, нито върху
допустимостта на проверявания акт, тъй като въззивната инстанция е инстанция по
същество, която е длъжна да формира свои фактически и правни изводи.
2. Относно правилността на решението:
Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при преценка относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти.
Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество
въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във
въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността
само на изрично посочените негови фактически констатации.
Съобразявайки посочените предели на въззивната проверка и преценявайки
оплакванията във въззивната жалба, настоящата инстанция достига до извод, че
решението на КнРС в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди,
поради следното:
1/ Относно способа за приключване на делбата:
Допусната е делба между двама съделители, притежаващи равни права в
съсобствеността, по отношение на жилищен имот – двуетажна еднофамилна жилищна
сграда и поземления имот, в който същата е построена.
Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да
получи дял в натура.
Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко
8
способа: 1) ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на
реален дял не може да бъде спазен – чрез изнасяне на публична продан (чл.348 от
ГПК), или при наличието на определени предпоставки, възлагането му на един от
съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете - чл.349 от ГПК; 2) ако
имотът е поделим и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът
съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за
теглене на жребий - чл.350 и чл.352 от ГПК; 3) ако съставянето на дялове и тегленето
на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като
разпредели имотите между съделителите - чл.353 от ГПК.
За да се извърши преценка за това, кой от предвидените в ГПК способи да бъде
използван при извършване на процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти
и обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот, включително неговата стойност,
вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия
съсобствеността факт и т.н.
Имотът би бил поделим тогава, когато при спазване на всички законови
изисквания, позволява всеки от съделителите да получи реален дял, според правата си
в съсобствеността. Не е спорно между участниците в настоящата делба, а е и
установено от събраните във фазата по извършването й доказателства – основно
посредством данните, съдържащи се в приетото заключение по назначената съдебно-
техническа експертиза, че жилищният имот и дворното място, в което се намира, не
могат да бъдат поделени по начин, така, щото всеки съделител да получи реален дял
според правата си в съсобствеността, т.е. имотът е неподеляем.
В случай, че допуснатият до делба имот е неподеляем, разпоредбата на чл.349
ал.2 от ГПК допуска делбата да се извърши чрез поставяне на имота в дял на един от
съделителите и извършване на уравнение в пари или в други имоти на останалите
съделители, при наличие на конкретни предпоставки, а именно - неподеляемият имот
да е жилище; съделителят да е живял в него при откриване на наследството и да не
притежава друго жилище.
Според чл.349 ал.4 от ГПК, искането за възлагане може да се направи най-късно
в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по
чл.344 ал.1 от ГПК.
Доколкото нормата на чл.349 ал.2 от ГПК въвежда изискване направилият
искане за възлагане съделител да е живял в имота при откриване на наследството, в
своята тълкувателна дейност, имаща задължителен характер, ВКС е имал възможност
ясно да посочи, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт, възлагането по чл.239 ал.2 от ГПК е недопустимо и делбата следва
да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан. В този
смисъл е разрешението, дадено в т.8 от Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на
ВКС по гр.д.№1/2004г., ОСГК, което не е загубило действие при ГПК, в сила от
01.03.2008г., с оглед липсата на различни правила при приложение на този институт.
В конкретния случай се констатира, че възлагателната претенция е заявена от
ищцата Л.Х. своевременно, след като с влязло в сила определение по чл.66 ал.1 от
ГПК районният съд е възстановил пропуснатия срок по чл.349 ал.4 от ГПК.
Допустимата за разглеждане претенция за възлагане на неподеляемия имот
обосновано е била уважена от районния съд.
Съсобствеността между страните е възникнала в резултат на наследяване от
техните родители, което очертава приложимостта на способа по чл.349 ал.2 от ГПК, в
9
контекста на тълкувателното разрешение, цитирано по-горе.
Основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на
жилище. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя
и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки
на изискванията на ЗУТ. В конкретния случай и това изискване е изпълнено.
От показанията на по-голямата част от разпитаните свидетели е установено, че
към момента на смъртта и на двамата наследодатели, които приживе са живели в
имота, Л.Х. е живяла в жилището на наследодателите. Относно този факт няма спор
между страните.
По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя
отрицателното условие същият да не притежава друго жилище. По този въпрос между
страните се спори. Пред настоящата инстанция изрично и двете страни посочиха, че
Л.Х., освен правата в делбения имот, притежава и 1/4 ид.ч. от дворно място и
жилищна сграда. Така, следва да се отговори на въпроса дали притежаването на
идеална част от друг жилищен имот съставлява пречка за уважаване на искането по
чл.349 ал.2 от ГПК.
В практиката си ВКС на РБ е дал отговор на този въпрос. Безпротиворечиво се
приема, че притежаването на идеална част от недвижим имот не е пречка за възлагане
на делбен имот по реда на чл.349 ал.2 от ГПК. Това разрешение се обосновава с факта,
че жилище по смисъла на §5 т.30 от ПЗР от ЗУТ е самостоятелен /цял/ жилищен имот,
а също така със социалната цел на разпоредбата - да осигури задоволяване на
жилищните нужди на определен кръг съделители, които нямат друг жилищен имот.
Притежаването на идеална част от друго жилище не се приравнява на пълноправно
право на собственост с оглед вътрешните отношения между съсобствениците и
правото да си служат с общата вещ съобразно правата им в съсобствеността – чл.31 от
ЗС. В този смисъл са: решение №229 от 07.04.2010г. на ВКС по гр.д.№14/2009г., I г.о.,
ГК; решение №72 от 08.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6017/2014г., I г.о., ГК и определение
№3522 от 14.11.2023г. на ВКС по гр.д.№841/2023г., II г.о., ГК.
Изложените доводи недвусмислено очертават извода, че избраният от КнРС
способ за приключване на делбата кореспондира в пълна мяра на закона и на
задължителната съдебна практика, приложими към настоящия случай. Възлагателната
претенция, заявена от Л.Х., правилно е била уважена от районния съд.
2. Относно действителната пазарна цена на имота:
Жалбоподателката счита, че възприетата от районния съд стойност на имота, по
която да се извърши уравняване на дела й, е необоснована и, че съдът е допуснал
процесуално нарушение, като е отказал да назначи повторна експертиза.
Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само
конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали,
овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и
търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в
делбения процес с помощта на вещи лица. Стойността на имота по даденото след
влизане в сила на решението за допускане на делба и надлежно прието в хода на
делбения процес експертно заключение следва да послужи за база на съда при
уравняване на дяловете (по аргумент от мотивите към т.7 от Тълкувателно решение
№1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г., ОСГК).
В конкретния случай, КнРС е приел две заключения, имали за цел да установят
действителната пазарна цена на делбения имот, като е възприел, че уравнението на
10
дяловете следва да се извърши по по-високата цена – тази по заключението на в.л.Н. Г.
- 71 986 лева, който извод съдът детайлно е аргументирал. Неясен остава правният
интерес на жалбоподателката от оплакването й относно преценката на районния съд,
тъй като според другата експертиза, пазарната цена на имота е с около 20 000 лева по-
ниска, което би довело и до по-малка стойност на уравнението на дела й.
За допуснато от районния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на
съда да назначи повторна експертиза относно стойността на имота, е неуместно да се
коментира, тъй като такъв отказ не е бил постановяван, а жалбоподателката в рамките
на първоинстанционното производство не е оспорила заключението на в.л.Н.Г., чиято
оценка е възприета от съда, и не е правила искане за назначаване на повторна такава.
По изложените съображения, въззивният съд счита, че възприетата на КнРС
действителна пазарна стойност на делбения имот, е обоснована от данните по делото.
3/ Относно претенцията по чл.346 от ГПК:
В разглежданата му част решението на РС-Кюстендил също е правилно и следва
да се потвърди.
На първо място следва да се посочи, че КнРС е дал правилна правна
квалификация на предявените от Х. претенции, доколкото същите имат за предмет
искане за заплащане стойността на извършени от нея подобрения, приживе на двамата
наследодатели, поради което намират правното си основание в нормата на чл.12 ал.2
от ЗНасл. Тази правна квалификация кореспондира на твърденията на съделителката и
на установената по тези въпроси съдебна практика, включително и задължителна
такава.
Разпоредбата на чл.132 ал.2 от ЗНасл. установява, че сънаследник, който
приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил
възнаграден по друг начин, има право на избор увеличението да се пресметне в имот
или в пари.
В настоящия случай, съделителката Л.Х. е предявила искания за увеличение на
наследството приживе на наследодателите, като е заявила, че тя е извършила
посочените подобрения, които са увеличили стойността на имота, и – заявявайки
осъдителната си претенция - е поискала това увеличение да й се пресметне в пари.
Искът по сметки е от категорията на облигационните вземания между сънаследниците,
които могат да бъдат разгледани във втората фаза на делбата. Посоченият фактически
състав урежда признатата от закона възможност сънаследник, който приживе на
наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил възнаграден по
друг начин, да поиска в делбата това увеличение да му се пресметне в имот или пари.
Затова, когато наследникът има материален принос в увеличаването и при
предпоставка, че не е възнаграден по друг начин /чрез завещание, дарение, ползването
на имота през определен период от време/, той може да иска в делбата това
увеличение да се пресметне в негова полза.
Посоченото, в контекста на оплакванията в жалбата, налага необходимостта да
се изследва въпроса дали описаните дейности са извършени от и/или за сметка на Х.,
същите налични ли са към момента и ако отговорът е положителен – да се прецени
дали те са спомогнали да се увеличи наследството, като за размера на увеличението е
от значение наследникът не колко труд и средства е изразходил, а с колко е увеличено
наследственото имущество, съобразявайки неговата стойност.
Л.Х. е депозирала молба, в която е описала извършените от нея подобрения, а в
уточняваща молба ги е детайлизирала и конкретизирала. Не може да се сподели
11
оплакването на жалбоподателката, че искането за заплащане на подобрения е неясно,
тъй като в молбата с вх.№10751/01.12.2022г. всяко мероприятие е описано по вид,
стойност, количество и година на извършване. Всички претенции са детайлно
посочени по-горе в настоящия съдебен акт.
От претендираните от Х. дейности, предхождащи откриването на наследството,
според въззивния съд - а този извод съвпада напълно и с направения от първата
инстанция - е установено по делото – чрез показанията на свидетелите, включително
посочените от ответницата, както и чрез констатациите на вещите лица, извършвали
оглед на имота, че Х. със собствени средства е извършила всички описани от нея
строително-монтажни работи, с изключение на поставянето на ограда на стопанска
постройка, за каквато в.л.К.Сотирова е установило, че са налични платна, но те не са
поставени. Показанията на всички свидетели, обсъдени и от настоящия съд,
преценявани в съвкупност, безпротиворечиво сочат на извод за извършените със
средства на Х. ремонтни дейности в двора и в жилищната сграда. Единствено
свидетелката Р.Ц. е твърдяла, че ищцата „не е дала стотинка“ за подобренията, но
нейните показания не се базират на лични, непосредствени и съответни по време
възприятия и не намират подкрепа в останалия доказателствен материал.
С оглед обхвата на въззивната проверка за правилността на решението и
предвид липсата на конкретни оплаквания относно възприетите от районния съд
изводи за извършени подобрения (жалбоподателката не оспорва извършването на
никоя конкретна дейност, за да се дължи проверка на правилността на конкретен
фактически извод), съдът не дължи да навлиза в анализ на отделните видове СМР, но
независимо от това, намира за потребно да посочи, че по делото е проведено
необходимото доказване относно тяхното осъществяване.
Както се посочи, от значение е дали извършените ремонтни дейности са
спомогнали да се увеличи наследството и каква е стойността на увеличението.
Обосновано е възприетото от КнРС, че извършените в имота ремонтни дейности са
увеличили стойността му и не е състоятелно оплакването в жалбата, че съдът не е
изложил аргументи кое заключение кредитира, тъй като съвсем ясно е посочил, че по
отношение на увеличената стойност на имота следва да се кредитира заключението на
в.л. инж.К.Сотирова, което е имало за задача именно да посочи с колко се е увеличила
стойността на имота в резултат на извършените подобрения. Изводите на това вещо
лице аргументирано са възприети от районния съд, тъй като заключението на
в.л.Ел.Трайкова е акцентирало върху разходваните средства за извършване на
ремонтните работи, които – както се посочи – не са от значение за претенцията по
чл.12 ал.2 от ЗНасл.
Районният съд е осъдил жалбоподателката да заплати половината от стойността
на увеличението по заключението на в.л.К.Сотирова, която сума възлиза на 14 107.86
лева. С уважаването на иска за тази сума, районният съд е предотвратил
неоснователното обогатяване на Г. за сметка на другата съделителка, спомогнала да се
увеличи наследството, а не е създал условия за неоснователно обогатяване на Х., както
се сочи в жалбата.
Във връзка с оплакванията на жалбоподателката е потребно да се посочи, че не
рефлектира върху основателността на иска по чл.12 ал.2 от ЗНасл. обстоятелството, че
Х. не е била собственик на имота към момента на извършване на подобренията, тъй
като това обстоятелство е елемент от фактическия състав на разпоредбата и ако не би
било така хипотезата на чл.12 ал.2 от ЗНасл. въобще не би била мислима. Не е налице
и разрешението, което се поддържа от жалбоподателката, а именно, че отговорност за
12
подобренията на чужд имот носи собственика на същия към момента на извършването
им. Това разрешение само по себе си е вярно, но то е неприложимо в конкретната
хипотеза, която е специална и е свързана с делбата на наследство.
Не е основателно и оплакването, че претенцията е погасена по давност. Според
т.4 б.„б“ от Постановление №7 от 28.XI.1973г., Пленум на ВС, давността за исканията
по чл.12 ал.2 от ЗНасл. започва да тече от предявяване на иска за делба. Според
мотивите на Постановлението, употребеният в закона израз, че правото да се иска
увеличението за вземането по чл.12 ал.2 от ЗНасл. в имот или в пари се прави в
делбата, дава основание да се приеме, че давността за това вземане започва да тече
именно от предявяване на иска за делба. ППВС в тази му част не е изгубило сила, а в
този смисъл е ориентирана и съдебната практика на ВКС, в която последователно се
приема, че давността за тези вземания започва да тече от предявяване на исковата
молба за делба. В случая исковата молба е предявена на 30.03.2022г. и давността за
вземането категорично не е изтекла.
Не кореспондира на задълженията на съда, разглеждащ претенция по чл.12 ал.2
от ЗНасл., да проверява служебно дали наследникът, спомогнал за увеличаване на
наследството приживе на наследодателя, не е бил възнаграден по друг начин, в
какъвто смисъл са част от доводите, изложени във въззивната жалба. Ако ответникът
по този иск твърди, че претендиращият наследник е бил възнаграден следва да посочи
начина, по който е станало това и да го докаже. В конкретния случай, липсват
доказателства Л.Х. да е била надарена или да й е било завещано имущество.
Установено е, че в течение на няколко години преди смъртта на наследодателите
същата е ползвала част от делбения имот, но този факт сам по себе си не е достатъчен,
за да изключи отговорността на другата съделителка, тъй като не се твърди, а и не е
установено категорично с каква продължителност е било това ползване; данните, че
същото е от порядъка на няколко години сочат на извод, че ползването не е съответно
и тъждествено на увеличението на наследството, за да може да го компенсира, още
повече, че и от двете заключения на вещите лица Трайкова и Сотирова е установено,
че подобренията в жилището са в много добро състояние без почти никакво
овехтяване. При тези данни не може да се приеме, че подобрявайки жилищния имот по
начина, по който това е направено в конкретния случай, Х. няма право да пресметне в
своя полза увеличението, тъй като не се установява да е била възнаградена и
компенсирана по друг начин.
Що се отнася до твърденията, че изпращаните от ищцата средства са били за
подаръци и те представляват дарения в изпълнение на нравствен дълг, които не
подлежат на връщане, то следва да се посочи, че тези твърдения са голословни и не
рефлектират върху правилността на изводите на първата и на настоящата инстанция.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че решението на КнРС в
обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.
4/ Относно разноските:
Правилността на обжалваното решение очертава и правилност на изводите на
районния съд относно разпределянето на отговорността за разноските, което е сторено
както със самото решение, така и с постановеното в производството по чл.248 от ГПК
определение, с което в полза на адв.Ев.Й. е присъдено адвокатско възнаграждение.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателката, респ. на
процесуалния й представител не се следва присъждане на разноски.
Въззиваемата е претендирала присъждане на разноски за адвокатско
13
възнаграждение в общ размер на 3 200 лева, от които: 1 500 лева за процесуално
представителство пред въззивната инстанция по иска за делба и 1 700 лева за
процесуално представителство пред въззивната инстанция по иска по чл.12 ал.2 от
ЗНасл. Представен е договор за правна защита и съдействие, според който между Л.Х.
и адв.Г.М. са уговорени и са заплатени тези възнаграждения. Представен е и списък по
чл.80 от ГПК.
Насрещната страна е направила възражение за недължимост, недоказаност,
неплатеност и прекомерност на претендираните възнаграждения.
Договарянето и заплащането на претендираните суми за сторени разноски е
удостоверено в представения и намиращ се на л.19 от настоящото дело договор за
правна защита и съдействие. Подлежи на разглеждане направеното от адв.Й.
възражение за прекомерност на сторените разноски.
Несъмнено, страната, осъществила успешна защита срещу неоснователната
жалба има право да иска заплащане на направените за тази защита разноски. Подобно
искане въззиваемата страна е заявила своевременно. Въпреки приложимостта на
Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, безспорно
съдебната практика налага, че определените по правилата на Наредбата
възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи
и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката работа.
По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в сочената Наредба размери на
адвокатските възнаграждения е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024г. по
дело C-438/22г., с което е прието, че чл.101, §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 от ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда
на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички
съдилища, по силата на чл.633 от ГПК, поради което цитираното следва да бъде
съобразено и от настоящия състав, като се приеме, че предвидените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения, макар след измененията да не представляват
задължителен минимум, не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като
ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение.
Водещи при преценката налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на такова
на по-ниска стойност, са действителната правна и фактическа сложност на делото
(чл.78 ал.5 от ГПК). В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в
Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК на ВКС, за да
прецени основателността на искането за намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение, настоящият съд следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси.
В конкретния случай, съдът съобразява, че действията на процесуалния
представител на Х., в качеството й на ответник по жалбата на Геориева, в хода на
развилото се въззивно производство се изразяват в явяването в три съдебни заседания,
само в едно от които е бил даден ход на делото, и изготвяне на писмена защита. Не е
подаван отговор на въззивната жалба и не са извършвани действия по събиране на
доказателства. Делото във фазата на въззивното производство не се отличава с особена
14
фактическа и правна сложност, като по подлежащите на разглеждане въпроси има
изобилна и константната съдебна практика.
Съобразявайки посоченото, съдът достига до извода, че исканото от страната да
й бъде присъдено възнаграждение в размер на 3 200 лева – 1 500 по иска за делба и
1 700 по иска за уреждане на сметки, се явява прекомерно спрямо правната и
фактическа сложност на делото и съобразно процесуалните усилия на адвоката на Х.,
положени за защита срещу въззивната жалба на другата страна и намира, че
справедливият и обоснован размер на адвокатско възнаграждение е сумата от 1 200
лева общо, от които по 600 лева за всеки от исковете. Именно тази сума следва да се
присъди в полза на претендиращата разноски страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №214/26.02.2024г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д.№562 по описа за 2022г. на същия съд, в частите, в които РС -
Кюстендил е: 1/ поставил, на основание чл.349 ал.2 от ГПК, в дял на Л. Р. Х. с ЕГН
**********, с адрес в с.Жиленци, *** следния допуснат до делба недвижим имот, а
именно: поземлен имот с идентификатор №29386.501.295 по КККР на с.Жиленци,
одобрени със заповед №РД-18-1234/13.06.2018г. на изп.д. на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 15.02.2022г., с адрес на поземления
имот: с.Жиленци, ***, площ: 874 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 192, квартал 30, парцел VIII, при
съседи: 29386.77.88, 29386.501.296, 29386.501.366, 29386.501.294, ведно с построената
в имота сграда с идентификатор №29386.501.295.1, със застроена площ от 85 кв.м.,
брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; 2/ осъдил е Л. Р. Х. да
заплати на Е. Р. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.*** в 6 -месечен срок
от влизане на решението в сила, сума в размер на 35 993 лева, представляваща
парично уравнение на дела й, ведно със законна лихва от влизане на решението в сила
до окончателното изплащане; 3/ указал е на Л. Р. Х., че собствеността върху
възложения й по реда на чл.349 ал.2 от ГПК недвижим имот ще се прехвърли след
изплащане на определените парични уравнения в посочения срок, заедно със
законните лихви върху тях, като при неплащане в 6-месечен срок, решението за
възлагане се обезсилва по право; 4/ указал е на Е. Р. Г., че на основание чл.349 ал.3 от
ГПК, за вземанията си за уравнение на дял може да впише законна ипотека; 5/ осъдил
е Е. Р. Г. да заплати на Л. Р. Х. сума в размер на 14107.86 лева, представляваща 1/2 част
от увеличена стойност на наследството от общите наследодатели, ведно със законна
лихва, считано от 22.10.2022г. до окончателното изплащане; 6/ осъдил е Е. Р. Г. да
заплати на Л. Р. Х. деловодни разноски в размер на 2 270 лева, както и 7/ осъдил е Л. Р.
Х. да заплати по сметка на Районен съд-Кюстендил държавна такса в размер на 1
439.72 лева.
В частта, в която искът по чл.12 ал.2 от ЗНасл. за осъждане на Е. Р. Г. да заплати
на Л. Р. Х. сума над 14 107.86 лева до пълния предявен размер от 14 575.50 лева е
отхвърлен като неоснователен, решение №214/26.02.2024г. по гр.д.№562/2022г. по
описа на КнРС не е обжалвано и е влязло в сила.
15
ОСЪЖДА Е. Р. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.*** да заплати
на Л. Р. Х. с ЕГН **********, с адрес в с.Жиленци, *** сума в размер на 1 200 лева
(хиляда и двеста лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок, считано от датата на връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16