Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                        № 260131      

                     Ботевград, 15.12.2021г.

           

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ******

при секретаря-******,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  ******

гражданско дело № 1320 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

              С Определение № 170024 от 06.08.2020г. по гр.д.№ 7248/2020г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с Определение № 260012 от 11.09.2020г. по ч.гр.д. № 9285/2020г. по описа на СГС, е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград.

             Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.213, ал. 1 от Кодекс за застраховането/КЗ/ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.

                                 Застрахователно акционерно дружество ”******”АД, със седалище и адрес на управление: ***, ул.****** №2, с ЕИК:******, чрез пълномощник юрисконсулт В.К., моли да бъде признато за установено  по отношение на ответника ******, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****** №***, Областно пътно управление-София, за съществуване на вземането му,  за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.12.2019г. по ч.гр.д.№ 70155/2019г. по описа на РС-София, както следва: за сумата-главница от 713.50лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета № *** за вреди, причинени на застрахован лек автомобил Шкода Октавия с рег. № СА***СН, при ПТП, настъпило на 21.11.2014г. на Републикански път при км. 183+100 от главен път І-1,  в  посока от с.Скравена към с.Новачене, за което е съставен Протокол за ПТП № 1498313 от 21.11.2014г. от полицай в РУ Ботевград, от които сумата от 466.28лв., представляваща изплатено обезщетение във връзка с описаното по-горе ПТП на 21.11.2014г., причинено поради неизпълнение на задължението за обезопасяване на пътното платно от страна на служителите на АПИ, с включени ликвидационни разноски в размер на 10лв. и разноски за репатриране в размер на 237.22лв.,  ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 04.12.2019г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 217.22лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 02.12.2016г. до 02.12.2019г.  Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в настоящето и заповедното производство, за които е приложил списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразени в молба с вх.№ 263012 от 07.06.2021г.

              В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.В.К. е депозирала писмени молби с вх.№№261040 от 18.02.2021 година и № 263012 от 07.06.2021г., с които заявява, че поддържа така подадената искова молба и моли да бъде уважен иска.

               Ответникът-****** Областно Пътно Управление-София, чрез  пълномощник главен юрисконсулт *****/пълномощно от 31.08.2019г./ е направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 267344 от 29.12.2020г., изпратен по пощата с п.кл. от 23.12.2020г.,  в предвидения в закона срок.

              В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП. Прави възражение, че представеният Протокол за ПТП № 1498313 от 21.11.2014г., съставен от полицай в РУ Ботевград  е в противоречие с чл.179, ал.2 от ГПК във вр. с чл.183 от ГПК, тъй като е непълен, неточен и противоречив. В него липсва пълно и ясно описание на механизма на ПТП, на цялата пътна обстановка. Същият е съставен в 14.50 часа, а местопроизшествието е от същата дата, но в 15.00 часа. Произшествието не било извършено в присъствието на съставителя на акта. Същият не е подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодни факти. В Протокола за ПТП не е описан размера на препятствието, което е причина за настъпване на ПТП, както и местонахождението му. Също така няма снимков материал, на който да е отразено ПТП. Няма описание на скоростта, с която се е движел водача на МПС. Няма данни последният да е тестван за употреба на алкохол или други упойващи вещества при реализиране на ПТП. Не са събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на лекия автомобил, както и при настъпили обстоятелства, довели до изключение застрахователя да заплаща обезщетение. Не е установено дали сключеното застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС покрива евентуално щетата, отразена в Протокола за ПТП, както и че ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това изпълнение. Правят възражение за съпричиняване, т.е. увреденият е допринесъл за настъпването на вредите съгласно чл.51 и чл.55 от ЗЗД. Ответникът твърди, че ищецът не е доказал, че причина за ПТП е евентуално несигнализирано препятствие на пътя /необезопасена дупка/. Обратното от приложения протокол за ПТП е видно, че евентуалното ПТП не е с местонахождение пътното платно. Същото е с местонахождение извън него, на територията на крайпътна отбивка при заведение за бързо хранене. Правят възражение за изтекла петгодишна обща погасителна давност съгласно чл.110 от ЗЗД от плащането на обезщетението на ищеца на увреденото лице на 06.01.2015г.  Молят да им се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.

      В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк.*****/пълномощно на л.18 от делото/ оспорва исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърлят  исковете като неоснователни и недоказани и се присъдят направените разноски по делото, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

      От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

      ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

      Видно от представените писмени доказателства-оригинал на ч.гр.дело №70155/2019г. по описа на РС-София, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 19.12.2019г. е разпоредено по искане на ищеца със Заявление с вх.№ 3088404 от 04.12.2019г. издаване на Заповед от 19.12.2019. по ч.гр.д.№70155/2019г. по описа на РС-София за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 713.50лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 04.12.2019г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 217.22лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.12.2016г. до 02.12.2019г. Заявлението  е подадено по пощата на 02.12.2019г. с ден за доставяне-03.12., за което  е приложена разписка.

     Описаната по-горе заповед по ч.гр.д.№70155/2019г. по описа на РС-София за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на 08.01.2020г. В срок с възражение с вх.№ 3001706 от 13.01.2020г. ответникът, чрез пълномощник гл. юрк.*****е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

     Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане № 12613 от 15.01.2020г., което му е връчено със съобщение на 23.01.2020г.

     Исковата молба, по която е образувано гр.дело № 7248/2020г. по описа на РС-София  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 11.02.2020г. в РС-София, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

     На 21.11.2014г.  около 15.00 часа на главен път І-1 /Е79/  на км 183+100, в района на община Ботевград, при движение  по платното на описания път в посока от с.Скравена до с.Новачене, лек автомобил Шкода Октавия с рег. № СА***СН, управляван от св.К.И. ***, който автомобил е собственост на ***ЕООД, реализира пътнотранспортно произшествие/ПТП/ като автомобилът при навлизане в крайпътна отбивка е пропаднал в голяма, необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, при което е получено увреждане на картера на двигателя. Повредата в двигателя е сигнализирана на арматурното табло на автомобила. Репатрирането на МПС е било задължително, тъй като движението на лекия автомобил на собствен ход след станалото ПТП е могло да доведе до увреждане на лагерите на двигателя поради липса на смазване. В механизма на станалото ПТП и щетите, настъпили в резултат на него, са само в долната предна част на автомобила в областта на картера на двигателя. От показанията на разпитания по делото св. К.И. се установява, че дупката е била отстрани на платното за движение, но на самия път, като тя преминала през нея, тъй като е искала да спре на отбивката, но преминавайки е увредила автомобила като е спукала картера и е потекло масло. Сигнализирала веднага в полицията, на място бързо дошли полицаи, взели й проба за алкохол и съставили Протокол за ПТП, който тя подписала. След това лекият автомобил, който е служебен, с помощта на „Пътна помощ“ е качен на репатрак. Дупката се намирала на границата на платното за движение и крайпътната отбивка, като имало и нарушение на пътната настилка като препятствието се намира в обхвата на пътното платно. Същата не е в урбанизирана територия, тъй като е много преди село Новачене.

     Горните факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства-копие от ПТП № 1498313 от 21.11.2014г., съставен в 14.50 часа, от регистрационен талон, от свидетелство за управление на МПС и от контролен талон, както и от събраните гласни доказателства-показанията на св. К.И.И., която е управлявала МПС,  както и от приетата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице-инж.В.Т.П. и приетата допълнителна съдебно-автотехническа експертиза/ДСАТЕ/, изготвена от вещото лице инж.С.К.Д..

     От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж.П., неоспорена от страните, е отразено, че при анализ на механизма на ПТП и нанесените материални щети, същите могат да се получат при описаното в Протокола ПТП № 1498313 от 21.11.2014г. Налице е причинно-следствена връзка между причинените имуществени вреди на автомобила и процесното ПТП, така както е описано в приложения Протокол за ПТП. В този смисъл са и показанията на св.К.И.

        Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от застраховка „Каско“ на МПС от 30.10.2013г. и от Общи условия за застраховка на моторни превозни средства /“Каско“/, се установява, че за описаният по-горе автомобил има сключена застраховка „Каско”, застрахователна полица № **********, със срок на валидност от 01.12.2013г. до 30.11.2014г., сключена между собственика ***ЕООД, от една страна и от друга страна-ищеца.  От приложените Общи условия се установява, че  при увреждания от препятствия на пътното платно, нарушена цялост на пътното покритие се заплаща застрахователното обезщетение. 

        От останалите приложени писмени доказателства-копия от уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, от доклад по щета №***, от опис на претенция, от опис-заключение, от възлагателно писмо, от фактура, от свидетелство за регистрация част І, от удостоверение за техническа изправност на ППС, от контролен талон, от свидетелство за управление на МПС на К.И.И., от преводно нареждане, се установява, че ищецът на основание договор за застраховка „Каско“ е възстановил претърпените вреди като е заплатил извършения ремонт на МПС в автосервиз Еуратек ООД въз основа на възлагателно писмо и фактура от 04.12.2014г. за сумата от 466.28лв., която е преведена на 17.12.2014г. За репатрирането на автомобила е издадена фактура на 30.11.2014г., транспортен лист и сумата от 237.22лв. е преведена на 06.01.2015г.

         Приложено е копие от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника  за заплащане на сумата от 713.50лв., получена от ответника съгласно приложената  обратна разписка на 26.02.2015г.

         Съгласно приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж. П., се установява, че стойността на ремонта, необходим за възстановяване на лекия автомобил към 21.11.2014г. е в размер на 466.28лв. Стойността на обичайните ликвидационни разходи към момента на настъпване на ПТП е в рамките от 10лв. до 15лв.

         Видно от приетата ДСТА, изготвена от в.л. инж.Д., се установява, че заплатената от ищеца сума от 237.22лв. за репатриране на автомобила отговаря на средните пазарни цени.

         От направена справка с онлайн Калкулатор.бг, се установява, че размерът на законната лихва за забава върху сумата-главница от 713.50лв. за периода от 02.12.2016г. до 02.12.2019г. е в размер от 217.22лв.

         Ответникът не е представил доказателства за плащане на сумите, предмет на исковете, до приключване на устните състезания.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

         От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал. 1  от Кодекс за застраховането/отм. на 01.01.2016г./ и чл.86 от ЗЗД, са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК и между надлежни страни.

       Разгледан по същество искът за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 713.50лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета № *** за вреди, причинени на застрахован лек автомобил Шкода Октавия с рег. № СА***СН, при ПТП, настъпило на 21.11.2014г. на Републикански път при км. 183+100 от главен път І-1,  в  посока от с.Скравена към с.Новачене, за което е съставен Протокол за ПТП № 1498313 от 21.11.2014г. от полицай в РУ Ботевград, от които сумата от 466.28лв., представляваща изплатено обезщетение във връзка с описаното по-горе ПТП на 21.11.2014г., причинено поради неизпълнение на задължението за обезопасяване на пътното платно от страна на служителите на АПИ, с включени ликвидационни разноски в размер на 10лв. и разноски за репатриране в размер на 237.22лв., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 04.12.2019г. до окончателното заплащане, е  основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

        Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. В случая е приложим Кодекса за застраховането /обн. ДВ. бр.103 от 23.12.2005г., който е отменен от 01.01.2016г./, тъй като увреждането е настъпило на 21.11.2014г.  Това е т.нар. регресно застрахователно право, което възниква при наличието на деликтна отговорност на трето лице към увредения-застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на вредите и твърдените от ищеца претърпени вреди. Следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД  за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяването на тези вреди, т.е. тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа, вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние (действие или бездействие) на това лице при или по повод на възложената работа – в случая това означава вредите да са настъпили от неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане изправността на пътния участък.

         Отговорността на ****** следва да бъде ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на 21.11.2014г. на главен път І-1 183+100 км., в района на община Ботевград, в посока от с.Скравена до с.Новачене, настъпило при навлизане на автомобила в крайпътна отбивка, при което е пропаднал  в голяма необезопасена и несигнализирана дупка / пътна неравност/ на платното за движение, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които ответникът е възложил работа за поддържане и ремонт на пътя и за съответната сигнализация. Съгласно ДСАТЕ и приложените писмени доказателства-протокол за ПТП и снимков материал за препятствието, изготвен при опис на щетата, се установява, че описаното по-горе препятствие се намира в обхвата на пътното платно. Съдът приема, че тази част от пътя се стопанисва от ответника, тъй като е част от Републикански път І-1  и не се намира в урбанизираната територия на село Новачене.

        Съдът намира за неоснователни като недоказани възраженията на ответника, че пътното препятствие/дупка/ се е намирала в обхвата на площ, извън пътя, която е в урбанизираната територия на село Новачене, която същият няма задължение да стопанисва. Ясно и точно е отразено в приложения Протокол за ПТП, че автомобилът е пропаднал в изронена дупка в асфалта на платното за движение, която е при отбивка за заведение за бързо хранене. В този смисъл са и показанията на св.К.И., която е управлявала увредения автомобил, от които се установява, че препятствието е част от платното за движение.  

        Касае се до ПТП, възникнало на републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за пътищата/ЗП/, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника ***. Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл.30, ал.1 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието, изразяващо се в наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, която е част от платното при движение главен път І-1 183+100 км., в посока от с.Скравена до с.Новачене и вземе мерки по отстраняването й от пътното платно, е довело до неизпълнение на задължението по чл.30, ал.1 от ЗП, поради което и на основание чл.49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл.49 от ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника, тъй като причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно.

     Нормата на чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да го отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф 1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Нормата на чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.

       В конкретния случай установената на мястото на ПТП дупка е налична повреда-пътна неравност /дупка/, която според показанията на св.К.И. и приетата САТЕ на в.л. инж.П. и ДСТА на в.л. Д. е разположена на платното за движение,  в неговия край при отбивка. Съдът приема, че същата представлява препятствие по смисъла на посочената по-горе разпоредба, която е създала опасност за движението с оглед липсата на сигнализация съобразно изискванията на цитираните норми.

       С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на ответната агенция за своевременно отстраняване на препятствието чрез съответния ремонт, за сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му.

       От приложения Протокол за ПТП № 1498313 от 21.11.2014г., който представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, която ответникът не е оборил по делото, не се установява да е имало сигнализация, тъй като логичното съждение, че ако е била налице такава, същата ще бъде отразена в протокола. В този смисъл са и показанията на св. К.И., които съдът кредитира, тъй като същата е свидетел-очевидец на ПТП.

       Направените от ответника възражения в писмения отговор и поддържани в открито съдебно заседание са изцяло неоснователни като недоказани. В този смисъл възражението на ответника, че ищецът е заплатил без основание застрахователно обезщетение, тъй като не е налице покрит риск. И това е така, тъй като настъпването в резултат на ПТП на щета на застрахованото МПС, е уговорена като покрит от застраховката риск, изрично посочени в приложените от ищеца Общи условия, които са приложими към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съдът приема, че в подкрепа на твърденията си, че е налице изключен от застрахователния договор риск ответникът не е ангажирал каквито и да е данни, а доказателствената тежест в тази насока е била негова. Възражението на ответника относно часа на съставяне на Протокола за ПТП от служител при РУ Ботевград, а именно 14.50  и извършване  на произшествието около 15.00 часа и липса на снимков материал на дупката, придружаващ Протокола за ПТП, не водят до недоказаност на иска с оглед на останалите събрани и преценени от съда доказателства.

      Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на МПС. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В частност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта /както и на други правила, установени в нормативен акт/, поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.

      Съгласно установеното по делото водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила с допустима скорост, като липсват данни същата да не е била съобразена с релефа на местността и пътните условия. Горното се установява от отразеното в Протокола за ПТП, който представлява официален документ съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му-по установените форма и ред. С оглед липсата на данни за сигнализирането на препятствието-съществуващата на пътя неравност и установената от вещото лице по САТЕ и ДСАТЕ невъзможност за адекватна реакция-заобикаляне или спиране, съдът приема, че водачът на увреденото МПС не е бил длъжен да се съобрази със съществуващата на пътя дупка и съответно не е могъл да я избегне.

       От събраните по делото писмени доказателства и приетите САТЕ и ДСАТЕ, които съдът кредитира, се установи, че уврежданията, които ищецът е възстановил, са в размер на сумата от  общо 713.50лв., която включва: сумата от 466.28лв., представляваща заплатено обезщетение за вредите на МПС на 17.12.2014г.; сумата от 10лв. за ликвидационни разходи; сумата от 237.22лв. за репатриране, тъй като с оглед на полученото увреждане на МПС /спукан картер/ не е било възможно автомобилът да се премести на собствен ход, която сума е заплатена на 06.01.2015г.

       Неоснователно е възражението на ответника, че дължимата сума от общо 713.50лв. е недължима като погасена по давност, тъй като регресните суброгационни искове се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица. Плащанията в случая са извършени на 17.12.2014г. и на 06.01.2015г., а Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 70155/2019г. по описа на СРС е подадено в СРС на 02.12.2019г. по пощата и входирано в съда на 04.12.2019г., т.е. в петгодишния срок, считано от най-ранното плащане на 17.12.2014г.

             По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответната агенция по чл.49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди на застрахования автомобил.

             Не е спорно обстоятелството, че настоящият иск е установителен иск за признаване на съществуване на парично вземане, произтичащо от регресно правоотношение.

             Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право. Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес-чл.213, ал.1 от КЗ/отм./. Именно  поради правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ встъпва в правата на застрахования/увреденото лице/ след плащането, като упражнява тези права от свое име. В този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора-застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях.

             Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважи изцяло предявения от ищеца против ответника главен иск за установяване на вземането му за сумата-главница от 713.50лв., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2019г. до окончателното заплащане.

             По отношение на акцесорният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за установяване на съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 70155/2019г. по описа на РС-София за сумата от 217.22лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата-главница от 713.50лв. за периода от 02.12.2016г. до 02.12.2019г. е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

             Установи се, че главният иск е основателен, ищецът е поканил ответника да му заплати паричното вземане, представляващо процесната сума-главница и от 02.12.2016г. същият е изпаднал в забава. Размерът се определи съгласно онлайн Калкулатор БГ. Горната сума не е погасена по давност, тъй като Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 70155/2019г. по описа на РС-София е подадено на 02.12.2019г., т.е. не е изтекла тригодишната погасителна давност за лихвите за забава съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

           Съгласно изложените съображения предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК се явяват основателни и доказани.

       ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

       С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 75лв. за направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 70155/2019г.  по описа на СРС/, както и сумата от 505лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса /75лв./, платен депозит за вещи лица и свидетел /330лв./ и юрисконсултско възнаграждение/100лв./.

               Водим от горното съдът

                          Р   Е   Ш   И:

              ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на ****** с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****** №3,  ***с адрес: ***за съществуване на вземането  на Застрахователно акционерно дружество ”******”АД, със седалище и адрес на управление: ***, ул.****** №2, с ЕИК:******, за което е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.12.2019г. по ч.гр.д.№ 70155/2019г. по описа на РС-София, както следва: за сумата-главница от 713.50лв./седемстотин и тринадесет лева и 50 стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета № *** за вреди, причинени на застрахован лек автомобил Шкода Октавия с рег. № СА***СН, при ПТП, настъпило на 21.11.2014г. на Републикански път при км. 183+100 от главен път І-1,  в  посока от с.Скравена към с.Новачене, за което е съставен Протокол за ПТП № 1498313 от 21.11.2014г. от полицай в РУ Ботевград, от които сумата от 466.28лв., представляваща изплатено обезщетение във връзка с описаното по-горе ПТП на 21.11.2014г., причинено поради неизпълнение на задължението за обезопасяване на пътното платно от страна на служителите на АПИ, с включени ликвидационни разноски в размер на 10лв. и разноски за репатриране в размер на 237.22лв.,  ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 04.12.2019г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 217.22лв./двеста и седемнадесет лева и 22 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 02.12.2016г. до 02.12.2019г..

                ОСЪЖДА ****** с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****** №3,  ***с адрес: ***да заплати  на Застрахователно акционерно дружество ”******”АД, със седалище и адрес на управление: ***, ул.****** №2, с ЕИК:****** сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство /по ч.гр.д.№ 70155/2019г. по описа на РС-София/, както да заплати и сумата от 505лв./петстотин и пет лева/ за направени разноски по настоящето дело.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:         

                                            /******/