№ 69
гр. Добрич, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200883 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „СТАР ПОСТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, СО – Район Лозенец, бул. „Черни
връх“ № 73, представлявано от управителя Д. Д. В., срещу наказателно
постановление № 08-002147/99 от 25.06.2021 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „СТАР
ПОСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 73, в качеството на работодател, за нарушение
по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
1
за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл.
416, ал. 1 от КТ и приложената по делото Заповед № З-0035/29.01.2014 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана с изх. № 21022475/16.04.2021г. /л. 22 от
делото/, представляващият „Стар Пост“ ООД - Д.В. е била поканена да се яви
в Дирекция „Инспекция по труда” - Добрич, адрес: „Независимост“ № 7, ет. 5,
стая 503, в 10:00 часа на третия работен ден от получаване на поканата за
съставяне на АУАН. Поради неявяването на представляващия или
упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на
19.05.2021 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, актът за установяване
на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу
подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай, АУАН № 08-
002147/19.05.2021 г. е бил изпратен до санкционираното ЮЛ – „Стар Пост“
ООД по пощата, съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ, като същото е
било връчено на търговеца на 25.05.2021 г. по надлежния ред, съгласно
правилата за връчване по КТ, който нормативен акт се явява специален по
отношение на ЗАНН и като такъв следва да намери приложение, в която
насока е и разпоредбата на чл. 416, ал. 6 от КТ /известие за доставяне – л. 47/.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по
2
акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение,
като неоснователно.
Наказателното постановление /НП/ е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ, наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399,
400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от разпоредбата
на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ, бр.
6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., изм. и доп. ДВ. Бр. 28 от 29 март
2018 г., Директорите на дирекции „Инспекция по труда” осъществяват
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания”. В настоящия случай,
ноторно известен факт е, че А.Н.П. както към датата на издаване на
наказателното постановление, така и към настоящия момент изпълнява
длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Добрич, т.е,
същият притежава материална компетентност да издава наказателни
постановления за нарушения на трудовото законодателство, в която насока е
и приложената по делото Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416,
ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила
за отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 16.03.2021 г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич - свидетелите Е.К.И. и Т. Н. АК., извършили проверка в
офис за куриерски услуги на „Стар пост” ООД, находящ се в гр. Добрич, ул.
3
„Батак” № 13. Проверката е била инициирана във връзка с постъпил сигнал
(жалба) от В. Н. АТ. за нарушение на трудовото законодателство - некоректно
отношение и неизплащане на трудовите й възнаграждения.
При проверката в офиса била заварена В. Н. АТ., ЕГН **********, от
която е било изискано писмено да декларира факти и обстоятелства, свързани
с условията по наемането й на работа. Видно от попълненото сведение, В.А.
работи като „куриер“, въз основа на сключен граждански договор, при 5-
дневна работна седмица. Трудовата й функция включва приемане, пренасяне
и доставка на пратки до държавни инситуции и частни адреси и отчитане на
извършената работа пред „офис-мениджъра“. Възлагането на задачите се
извършва от мениджъра на офиса. Заплащането на труда е в размер на 0,04 лв.
за обикновено писмо и 0,10 лв. за писмо с разписка за връчване и зависи от
обема на извършената работа, периодичността на изплащане на
възнагражденията е между 25-то и 30-то число на следващия месец.
По време на проверката е била връчена призовка за представяне на
документи на свидетеля М. ПЛ. Д. – „мениджър“. На 29.03.2021 г. по
служебната ел. поща на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
Добрич е било получено сканирано копие на граждански договор от
01.03.2021 г., сключен с В.А..
От прегледа на събраните в хода на проверката писмени доказателства,
а именно – сведения от 16.03.2021 г. и от 30.03.2021 г., граждански договор №
4020 от 01.03.2021 г., платежен фиш за месец февруари 2021 г., разходен
касов ордер № ****** от 29.03.2021 г., се установило, че „Стар Пост“ ООД, в
качеството си на работодател е приело на работа на 16.03.2021 г. В. Н. АТ.,
ЕГН **********, въз основа на граждански договор, като й е възложило да
изпълнява функции, присъщи на трудово правоотношение, включващи
организиране и извършване на доставка, получаване и пренасяне на пратки
(писма, документи, пакети и др.) до и от клиенти и контрагенти на
дружеството, отчитане на работата, текущ контрол от страна на дружеството,
йерархична подчиненост на мениджъра на офиса, повторяемост на трудовите
функции всеки ден без събота, неделя и официалните празници, стриктно
спазване на установените от дружеството правила и механизми за разнос на
пратки, периодичност за заплащане на труда, без да е изпълнило
задължението си да сключи с лицето трудов договор в писмена форма.
4
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият
орган приели, че „Стар Пост” ООД, в качеството си на работодател е било
длъжно, но не е уредило отношенията си с наетото лице като трудови, чрез
сключване на писмен трудов договор преди постъпване на работа –
нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че нарушението е извършено на 16.03.2021 г.,
установено е на 29.03.2021 г. и е доказано от данните, обективирани в
протокол ПР2109809/15.04.2021 г. за извършена проверка, призовка от
16.03.2021 г., писмено сведение от В.А. от 16.03.2021 г. и от 30.03.2021 г.,
граждански договори на В.А. със „Стар Пост“ ООД № 4020/01.03.2021 г. и
4020/01.02.2021 г., платежен фиш на В.Д., придружително писмо с изх. №
2102482 от 16.04.2021 г., покана за съставяне на АУАН с изх. № 2102475 от
16.04.2021 г., констативен протокол с изх. № 21022608 от 16.04.2021 г.,
кореспонденция по електронна поща, т.ч. и за изпращане на протокол от
извършена проверка и покана за АУАН, пощенски плик с отбелязано
„непотърсено“, РКО № ******/29.03.2021 г. и сигнал с вх. № 21018109 от
05.03.2021 г.
За така описаното нарушение, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Е.К.И., Т. Н. АК. и М. ПЛ. Д., чийто показания са
еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани
изцяло.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
Е.К.И., Т. Н. АК. и М. ПЛ. Д., както и от приложените и приети по делото
писмени доказателства – протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2109809 от 15.04.2021 г., граждански договор № 4020 от 01.03.2021 г.,
платежен фиш за месец февруари 2021 г., разходен касов ордер № ****** от
5
29.03.2021 г.
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с
жалбата, така и в съдебно заседание се навеждат доводи, че
административнонаказващият орган неправилно е приел, че е било налице
трудово правоотношение със страни - жалбоподателят и физическото лице.
Сочи се, че правоотношението между „Стар Пост” ООД и В. Н. АТ. е
гражданскоправно.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се
извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от
действителната воля на страните и съдържанието на договорените клаузи.
По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в Глава V,
раздел І от Кодекса на труда, едно физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време, работно място, а предмет на гражданския договор
за услуга, респ. изработка е постигане на конкретен трудов резултат, също
свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването
на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. В настоящия
случай, от значение за изхода на спора е, какъв е видът на приложените по
делото граждански договори и създадени ли са с тях между страните трудови
правоотношения по смисъла на Кодекса на труда. Следва да се установи
дейността, възложена на В. Н. АТ. представлява ли извършване на услуга по
облигационен договор или става дума за отдаване на работна сила, което
може да бъде предмет единствено на трудов договор. За изясняване на този
спор, следва да се разтълкуват спорните еднотипни договори, като се потърси
действителната обща воля на страните по тях, при условията на чл. 20 от
Закона за задълженията и договорите, според който отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, които произтича от целия договор, с оглед целта на договора и
6
обичаите в практиката и добросъвестността.
В настоящия случай съществено е постигнатото съгласие, по силата на
което, Възложителят възлага на Изпълнителя да извършва доставка,
пренасяне и получаване на пратки (писма, документи, пакети и др. подобни)
до клиенти и контрагенти на Възложителя, като следва да се приеме, че
действителната воля на страните е престирането на работна сила, а не
конкретен резултат. В самите договори действително не е договорено
работното време и работното място. В същото време обаче в договора са
конкретизирани трудовите задължения и йерархичната зависимост на
работника от компанията, като същият е задължен стриктно да се съобразява
с фирмената политика, точно да спазва указанията и да се отчита за
извършената дейност пред офис-мениджъра. Необходимостта от
изпълнението на дейността, предмет на договора не е възникнала случайно,
нито е еднократен процес. В подкрепа на това са и показанията на свидетеля
М. ПЛ. Д., изпълнявала към датата нарушението длъжността „регионален
мениджър“ в „Стар Пост“ ООД.
В процесния случай, съдът намира, че са налице всички елементи на
трудовото правоотношение, като за съда не остава съмнение, че характерът на
правоотношението е именно трудов, а не граждански. Всички доказателства
сочат на изпълнение на трудови функции. Ето защо в конкретния случай е
налице именно престиране на работна сила, а не на престиране на конкретен
трудов резултат. Престацията на труд е предмет на трудово правоотношение.
Действително страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е
ограничена от повелителните разпоредби на закона. Чл. 1, ал. 2 от КТ
задължава страните да уредят отношенията си по повод предоставянето на
работна сила като трудови. Чл. 62, ал. 1 от КТ повелява, че трудовият договор
се сключва в писмена форма, като съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпване на работа.
В настоящия случай жалбоподателят е прибягнал до граждански
договор, за да прикрие по същество предоставянето на работна сила и
съществуването на трудови правоотношения, което е недопустимо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното
в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 62, ал. 1 от
7
КТ за доказано. При издаване на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е
постановено при непълнота на доказателствата.
Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В случая „Стар Пост“ ООД се явява
работодател и субект на нарушението.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се
приеме за маловажен случай. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произлезли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от
50 до 100 лв., но от приложното поле на чл. 415в, ал. от КТ, на основание чл.
415в, ал. 2 от КТ са изключени нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Това е така, тъй като обект на защита са обществените
отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на
гражданите - трудовите права. Следва да се отбележи, че единствено чрез
сключването на трудов договор са защитими правата на работника, полагащ
труд на определено място и съответно възможностите му да се ползва от
свързаните с полагането на труда права на отпуск, осигуровки, обезщетения и
т.н.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна
дружеството е извършило нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, което е основание
за реализиране на административнонаказателната му отговорност. В тази
насока е и константната съдебна практика /Виж: Решение № 11 от
24.02.2015г. на АдмС - Добрич по к.адм.д. № 614/2014 г. и Решение № 186 от
03.07.2015 г. на АдмС - Добрич по к.адм.д. № 306/2015 г./
Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна,
безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде
констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на
8
засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
При безспорно установеното нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, същото е
било подведено под санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ, съгласно
която, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателсво
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за
реализиране на административнонаказателната му отговорност, но не на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ, така както е сторил наказващият орган, а на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно която разпоредба, работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или ал. 3 и чл. 63, ал. 1 или
2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.,
а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение.
В този смисъл неправилно наказващият орган е приложил нормата на
чл. 414, ал. 1 от КТ, като е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв.
По тези съображения съдът счита, че отговорността на нарушителя
следва да бъде ангажирана не на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, а на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Съобразно разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 3 във вр.
с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, съобразявайки задължителната съдебна практика-
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т.д. № 1/2020 г., ОСС,
І и ІІ колегия, докладвано от съдията Юлия Радева, районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
Ето защо, настоящият съдебен състав, действащ като въззивна
инстанция счита, че следва да измени наказателното постановление. Тези
правомощия следват от нормата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 3 във
вр. с чл. 337, ал. 1, т 2 от НПК – при непроменена фактическа обстановка, по
отношение на която наказаното лице е разполагало с възможността да
9
упражни правото си на защита, е налице основание за прилагане на закон за
еднакво наказуемо нарушение, какъвто се явява чл. 414, ал. 3 от КТ.
Всичко това налага изменение на наказателното постановление, като
нарушението бъде подведено под санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от
КТ, с налагане на имуществена санкция в размер на 1500 лева.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в две съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели - четирима, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 08-002147/99 от 25.06.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
Добрич, с което на „СТАР ПОСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 73, в качеството на
работодател, за нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв., като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като наказуемо по чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда и ОПРЕДЕЛЯ ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лв., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, СО – Район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 73,
представлявано от управителя Д. Д. В., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич, сума в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11