№ 930
гр. Перник, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20251720103146 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от С. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Перник, ул. ***** *****, бл.***,ап.** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо П.
Казанджията № 4 – 6, представлявано от Тихомир Иванов Вълчев -
управител.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден 17.05.2021 г. по ЧГД №
3002/2010 г. на ПРС е осъден да заплати на „Юробанк и Еф Джи България“ АД
сумите, както следва: 4366.50 лв. - главница по договор за потребителски
кредит № ******** от 29.08.2007 г., 875.73 лв. - договорна лихва за периода от
29.09.2007 г. до 16.04.2009 г., 100.20 лв. - наказателна лихва за периода от
26.11.2009 г. до 16.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 22.04.2010 г. до окончателното плащате, както и
сумата от 137.33 лв. - заплатена държавна такса и 720.65 лв. - платено
адвокатско възнаграждение.
Сочи, че въз основа на изпълнителния лист по молба на кредитора е
1
образувано изпълнително дело № 222/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. №
*** на КЧСИ.
Излага, че ответникът е придобил вземането по изпълнителния лист по
силата на договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор на 18.01.2016
г. и на 11.03.2016 г., с молба, е поискал да бъде конституиран като взискател
по ИД № 222/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Твърди, че на 25.11.2016 г.
ответникът е подал молба по изпълнителното дело, с която е поискал
извършване на справки за имущественото състояние на ищеца и предприемане
на изпълнителни действия за събиране на вземането. Въз основа на нея, ЧСИ е
изпратил запорно съобщение до ЦКБ АД и „Райфйзен банк“ АД . Поддържа,
че с писмо от 11.09.2017 г. „ЦКБ“ АД е отговорило, че върху сметката на
длъжника, разкрита при него е наложен запор, но не са налични средства, а с
писмо от 13.09.2017 г. „Райфайзен банк“ АД е дала отговор, че е наложила
запор върху сметката на длъжника.
Сочи, че след 13.09.2017 г. не са извършвани изпълнителни действия по
изпълнителното дело, поради което към настоящия момент е изтекъл срок по-
дълъг от пет години.
Счита, че по тази причина правото на принудително изпълнение на
вземането, обективирано в изпълнителния лист е погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника, в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен на
18.01.2016 г с „Юробанк България“ АД, с предишно наименование „Юробанк
Еф Джи България“, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение сумите от: 4366.50 лв. - главница по договор за потребителски
кредит № ******** от 29.08.2007 г., 875.73 лв. - договорна лихва за периода от
29.09.2007 г. до 16.04.2009 г., 100.20 лв. - наказателна лихва за периода от
26.11.2009 г. до 16.04.2010 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от
17.05.2010 г. по ЧГД № 3002/2010 г. по описа на Районен съд – Перник и е
образувано изпълнително дело № 222/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. №
*** на КЧСИ.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът признава
2
иска и моли съда да се произнесе с решение по реда на чл. 237 от ГПК.
Твърди, че не е дал повод за образуване на настоящото дело, тъй като трайно
се е дезинтересирал от принудителното събиране на вземането и не е
извършвал никакви действия по изпълнителното дело. Излага подробни
съображения в подкрепа на становището си и цитира съдебна практика.
Искането към съда е при условие, че уважи предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи в тежест на ищеца направените по делото
разноски. Алтернативно прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК с искане в
полза на ищеца да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител – адв. А.
Ц., е направил искане за произнасяне при условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК
съобразно признанието на ответника. Иска се предявената претенция да бъде
уважена и да се присъдят направените разноски. Сочи се, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е бил представляван.
Съдът, счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за
произнасяне с решение при признание на иска. С отговора ответникът изцяло
е признал твърдените от ищеца факти и предявения иск. В съдебно заседание,
пълномощникът на ищеца е поискал съдът да се произнесе по реда на чл. 237
от ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и
не е от категорията права, с които страната не може да се разпорежда.
Предвид изложеното съдът следва да постанови решение, като се основе на
направеното от ответника признание и да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът е поискал при разпределение на разноските по делото съдът да
приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като остави направените от ищеца
разноски в негова тежест.
Чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда две кумулативно изискуеми предпоставки за
прилагането и – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска.
С отговора ответникът е признал иск и настоящото решение се постановява
съобразно това признание.
Съдът счита, че съгласно приетото с Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на
3
ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 242 от 31.05.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2062/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 709 от
28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК, в настоящия случай
не е налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото. В мотивите на цитираните съдебни актове,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК е възприето, че предпоставките
за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени
правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване
на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна
давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за
което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може
да се направи извън исковия процес.
Или отнесено към настоящия случай, наличието на изпълнителен титул в
полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на
пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на
погасителната давност, за съдебното предявяване, за което причина е
поведението на кредитора.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК и направените от ищеца
разноски следва да бъдат възложени на ответника на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Основателно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил на адвокат Ц.
сумата от 600 лв. за осъществяване на правна помощ и съдействие.
Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв не са обвързващи за съда, като адвокатското възнаграждение следва да
4
бъде в справедлив размер, съобразен с фактическата и правна сложност на
делото и извършената работа. В настоящия случай е предявен един иск в
защита на един интерес. Защитаваният интерес е на обща стойност 6218.16
лв., производството по делото не разкрива фактическа или правна сложност и
е протекло в едно открито съдебно заседание, със събиране само на писмени
доказателства. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа справедливото адвокатско
възнаграждение за делото е в размер на 400 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи такова в размер на 400 лв.,
който е справедлив и съответен на фактическата и правна сложност на делото
и извършената работа.
По изложените съображения и на основание чл. 237 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.
110 от ГПК, че С. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. ***** *****,
бл.***,ап.** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо П. Казанджията № 4 – 6,
представлявано от Тихомир Иванов Вълчев - управител, в качеството му на
цесионер по договор за цесия, сключен на 18.01.2016 г с „Юробанк България“
АД, с предишно наименование „Юробанк Еф Джи България“, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумите от
4366.50 лв. - главница по договор за потребителски кредит № ******** от
29.08.2007 г., 875.73 лв. - договорна лихва за периода от 29.09.2007 г. до
16.04.2009 г., 100.20 лв. - наказателна лихва за периода от 26.11.2009 г. до
16.04.2010 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 17.05.2010 г. по
ЧГД № 3002/2010 г. по описа на Районен съд – Перник и е образувано
изпълнително дело № 222/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. № *** на
КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 5 от ГПК „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Рачо П. Казанджията № 4 – 6, представлявано от Тихомир Иванов Вълчев -
5
управител ДА ЗАПЛАТИ на С. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул.
***** *****, бл.***,ап.** сумата от 210.00 лв. /двеста и десет лева/ -
заплатена държавна такса и 400.00 лв./четиристотин лева/ - заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1 от ГПК
на посочения съдебен адрес, а на ответника - по реда на чл. 38, ал. 2, т. 3 от
ГПК - чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6