№ 1168
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 116 от 16.11.2020 г., постановено по т.д. № 136/2020 г. от
Софийски окръжен съд, ответникът – ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, е
осъден да заплати на А. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
12.05.2017 г. по вина на Т. В. Н., като водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г., като
е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения /25 000 лв./ до предявения
размер от 50 000 лв., като част от обща претенция, в размер на сумата от 100
000 лева;
- сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
12.05.2017 г. по вина на М. Д. И., като водач на лек автомобил „БМВ 320 И“ с
рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения /25 000 лв./ до предявения
размер от 50 000 лв., като част от обща претенция в размер на сумата от
100 000 лева;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. В.И. И., на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв., в размер на сумата от 1 765 лева;
- по сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, държавна такса в размер на сумата от 2 000 лв. и деловодни разноски в
размер на сумата от 50 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - А.
И. В., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на сумата от 1 050 лева и за вещи лица, в размер на
сумата от 250 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца А. И. В.,
ЕГН ********** в частта, в която всеки един от преките искове, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения до предявения размер с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че размерът на присъдените от
първоинстанционния съд обезщетения е занижен и не съответства на
действително претърпените неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително по 25 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди до размера на предявените частични искове от
50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г.
Моли да се присъдят направени в двете инстанции деловодни разноски,
както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника - ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК ********* в частта, в която е осъден по всеки един от
преките искове да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, за разликата над сумата от 5 000 лева (общо 10 000 лв.)
по всеки един от преките искове до присъдения размер от 25 000 лв.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди е завишен и не съответства на действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът е пътувал в лекия автомобил без
поставен обезопасителен колан и с това си поведение пряко и непосредствено
е допринесъл в голяма степен за настъпване на вредоносния резултат.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
2
това да отхвърли всеки един от преките искове, за разликата над сумата от по
5 000 лв. до присъдените 25 000 лв., както и в частта, в която е осъден да
заплати разноски, съразмерни на посочените суми.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски в двете
съдебни инстанции.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който
подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – А. И. В., ЕГН ********** е предявил против ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК: *********, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
12.05.2017 г., около 22:00 часа, на главен път Е-79, в района на 188 + 800
километър е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ***, управляван от Т. В. Н., ЕГН ********** и лек автомобил „БМВ 320
И“ с рег. № ***, управляван от М. Д. И., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- произшествието е настъпило по вина на двамата водачи на леките
автомобили;
- пътувал е на задната средна седалка в лекия автомобил „БМВ 320 И“ с
рег. № ***;
- вследствие на удара е претърпял увреждания, за което е бил
транспортиран до МБАЛ Ботевград, а след това приет за лечение в Клиника
по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, гр. София;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили
протокол за оглед и Констативен протокол;
- образувано е наказателно производство срещу виновните водачи – ДП
№ 136/2017 г. по описа на ОД-МВР – София (РУ-Ботевград), пр.пр. №
500/2017 г. по описа на Районна прокуратура Ботевград, като всяко едно е
завършило със споразумение по чл. 381от НПК, т.е. със съдебен акт, имащ
3
последиците на влязла в сила осъдителна присъда;
- лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, управляван от Т.
В. Н., ЕГН ********** и лекият автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ***,
управляван от М. Д. И., ЕГН ********** са имали валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП;
- на 05.04.2018 г. е предявил претенцията за обезщетяване по чл. 380, ал.
1 от КЗ, по която ответникът не заплатил обезщетения за претърпените от
ПТП неимуществени вреди;
- посочил е застрахователя банковата сметка, по която да преведе
обезщетението на 18.07.2019 г.;
Ищецът поискал ответникът, като застраховател на всеки един от
водачите – участници в ПТП да заплати по всеки един от предявените преки
искове обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на
сумата от 50 000 лв., представляваща част от обща искова претенция, в
размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
18.07.2019 г.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, както и
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, подал отговор на
исковата молба /л. 6 по гр.д. № 2031/2019г. по описа на Районен съд
Ботевград/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал
да се отхвърлят с доводи, че застрахованите водачи, участници в ПТП с
поведението си не са осъществили деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, тъй
като отсъства причинно-следствена връзка между поведението им и
претърпените от ищеца вреди.
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за
неимуществени вреди, които да са съобразени с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
ищецът като пътник в лекия автомобил „БМВ 320 И“ не е ползвал
обезопасителния колан и с това си поведение пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК, всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции и възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
4
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.05.2017
г., около 22:30 часа в тъмната част на денонощието на главен път Е-79 в с.
Скравена е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ***,
управляван от М. Д. И. и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***,
управляван от Т. В. Н..
Лекият автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № *** се движел по главния път
със скорост около 117 км/ч. при максимално разрешената за движение в
населеното място от 50 км/ч.
Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ се движел по
странична улица, образуваща с Главния път Т - образно кръстовище и
извършил маневра завой наляво, с която навлязъл на главния път, където
настъпил удара между двата автомобила.
Мястото на произшествието е посетено от служители на пътна полиция,
които извършили оглед и съставил протокол за оглед и Констативен
протокол.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция
автотехническа експертиза /л. 4 по т.д. № 136/2020 по описа на Софийски
окръжен съд/ и Констативния протокол.
С определение от 22.02.2019 г., постановено по н.о.х.д. № 102/2019 г. от
Районен съд Ботевград е одобрено споразумение, с което М. Д. И., ЕГН
**********, като водач на лекия автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ***, е
признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на
правилата за движение, установени в ЗДвП и ППЗДвП и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, в това число и на
ищеца – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а" във вр. с ал. 1, б. „б“ от НК - л.
10 по т.д. № 263/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд.
С определение от 15.02.2019 г., постановено по н.о.х.д. № 90/2019 г. от
Районен съд Ботевград е одобрено споразумение, с което Т. В. Н., ЕГН
**********, като водач на лекия автомобил „Фолксваген Гоф“ с рег. № *** е
признат за виновен за това, че при управлението му е допуснал нарушение на
5
правилата за движение, установени в ЗДвП и ППЗДвП и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, в това число и на
ищеца – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а" във вр. с ал. 1, б. „б“от НК - л.
15 по т.д. № 263/2020г. по описа на Софийски окръжен съд.
Ищецът е пътувал на задна средна седалка в лекия автомобил „БМВ 320
И“ с рег. № ***, която е била оборудвана с двуточков /поясен/ обезопасителен
колан, но без облегалка за главата.
От писменото заключение не вещото лице, извършило в първата
съдебна инстанция медицинска експертиза, приложена по гр.д. № 2031/2019
г. по описа на Районен съд Ботевград се установява, че вследствие на ПТП от
12.05.2017 г. ищецът е получил:
- черепно-мозъчна травма със сътресение на главния мозък и
травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, лявата
ябълчена област на лицето и лява лицева половина;
- множество стъкла във външния слухов проход и тъпанчевата
мембрана на ляво ухо без нараняване на канала и мембраната по данни от
консултациите на УНГ специалисти;
- контузия на шийния отдел на гръбначния стълб без рентгенови и
магнитно-резонансни данни за счупване на тела и израстъци на прешлени и
без клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък;
- нарушена цялост на горно дясно латералните апофизарни компоненти
на телата на Тн 2;Тн 3и Тн 4 /втори, трети и четвърти/ гръдни прешлени, по
магнитно-резонансни данни /стабилни счупвания на телата/, без фрагменти
към гръбначно-мозъчния канал и без клинични данни за контузия на
подлежащия гръбначен мозък на нивата на счупванията;
- лицево-челюстна травма, състояща счупване на короната на 31-ви зъб,
без данни за счупване на лицеви кости.
По своите медико-биологични характеристики най - тежкото увреждане
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, което
кореспондира със съставомерните вреди по двете споразумения, с които са
завършили двете наказателни производства.
Общият лечебен и възстановителен период е продължил около 4 – 5
месеца.
Извършен е личен преглед, при който вещото лице е установило, че
лечението е приключило успешно, няма медицински документи за
усложнения и няма невъзстановени вреди.
6
Вещото лице е констатирало, че ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан, тъй като липсват данни за охлузвания от такъв по
тялото, които е следвало да са налични при високата скорост на движение на
лекия автомобил „БМВ“, но допуска, поради техническото естество на колана
да се получат същите увреждания и при поставен колан.
Всеки един от леките автомобили – участници в ПТП е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът е предявил претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на вредите
на 05.04.2018 г., по която е образувана щета, но не е изплатено обезщетение.
Банковата сметка, по която да се преведе обезщетението е представена
значително по-късно, като законните лихви се претендират от 18.07.2019 г.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до размера
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и наличието,
респективно отсъствие на поведение, с което ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
7
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***, управляван от Т.
В. Н., ЕГН ********** и лекият автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ***,
управляван от М. Д. И., ЕГН **********, са имали застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Наказателните производства по отношение на водачите Т. В. Н., ЕГН
********** и М. Д. И., ЕГН ********** са завършили със съдебен акт, който
има последиците на влязла в сила осъдителна присъда и е задължителен за
настоящия съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца - чл. 300 от ГПК.
Последното обстоятелство и събраните по делото доказателства
обосновават извод, че всеки един от застрахованите водачи, при условията на
независимо съпричиняване, в равна степен, с поведението си е осъществил
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът е пътувал в лекия автомобил „БВМ 320 И“ без да постави
обезопасителния колан, с който е бил оборудван лекият автомобил, но същите
травми са могли да настъпят и при правилно поставен колан, което
обосновава извод за отсъствие на съпричиняване.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са
допустими и доказани по основание, като размерът на обезщетенията за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от уврежданията, следва да се определят от съда по справедливост
/чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
8
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалата и нейното обществено положение; вида и
характера на получените увреждания; периода, в който болките и страданията
са били интензивни; продължителността на общия лечебен и възстановителен
период; липсата остатъчни негативни проявления на уврежданията;
обществено - икономическите условия в страната и лимита на
застрахователните обезщетения към деня на настъпване на ПТП – 12.05.2017
г.
При наличието на независимо съпричиняване от двамата водачи и
равната степен, с която всеки един е способствал за настъпване на
вредоносния резултат, както и обстоятелството, че ответникът поотделно с
всеки един от двамата деликвенти са субекти на материално правоотношение,
възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, всеки един от преките искове е основателен до размер на
сумата от 25 000 лева и подлежи на отхвърляне до предявения размер от
50 000 лева, представляващ част от обща претенция, в размер на сумата от
100 000 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
9
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
В случая ищецът в своето заявление по чл. 380, ал. 1 от КЗ не е посочил
банковата сметка, по която да се преведе обезщетението и съобразно
диспозитивното начало ще следва да се присъди законната лихва върху всяко
едно от обезщетенията, така както е поискано с исковата молба – считано от
18.07.2019 г.
С оглед на гореизложеното всяка една от въззивните жалби е
неоснователна, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден поотделно да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г., за
разликата над сумата от 5 000 лв. до размер на сумата от 25 000 лв.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която всеки един от предявените преки искове е отхвърлен, за разликата над
уважения размер от 25 000 лева до предявения от 50 000 лева, представляващ
част от обща претенция от 100 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът
поотделно, като застраховател на двамата деликвенти е осъден да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 18.07.2019 г., до размер на сумата от 5 000 лв. не е обжалвано от
ответника и е влязло в сила.
По разноските:
Предвид неоснователността на всяка една от жалбите и непромененото
съотношение на уважена, респективно отхвърлена част на предявените
искове, всяка една от страните да следва да поеме направените от нея
разноски във въззивното производство.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116 от 16.11.2020 г., постановено по т.д.
№ 136/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът – ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на А. И. В., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
12.05.2017 г. по вина на Т. В. Н., като водач на лек автомобил „Фолксваген
голф“ с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г., за
разликата над сумата от 5 000 лева до размер на сумата от 25 000 /двадесет и
пет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116 от 16.11.2020 г., постановено по т.д.
№ 136/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът – ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на А. И. В., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
12.05.2017 г. по вина М. Д. И., ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„БМВ 320 И“ с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019
г., за разликата над сумата от 5 000 лева до размер на сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116 от 16.11.2020 г., постановено по т.д.
№ 136/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която всеки един от
преките искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявени от А. И. В.,
ЕГН ********** против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, имащи за предмет
обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.05.2017 г.,
при наличието на независимо съпричиняване от Т. В. Н. и М. Д. И., ЕГН
********** - водачи на застрахованите автомобили, ведно със законната
лихва, считано от 18.07.2019 г. е отхвърлен, за разликата над сумата от 25 000
лева до предявения размер от размер на сумата от 50 000 лева,
представляваща част от обща претенция от 100 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116 от 16.11.2020 г., постановено по т.д.
№ 136/2020 г. от Софийски окръжен съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 116 от 16.11.2020 г., постановено по т.д. № 136/2020 г. от
Софийски окръжен съд в ЧАСТТА, в която ответникът – ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, е осъден поотделно да заплати на А. И. В., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.05.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 18.07.2019 г., причинени от М. Д. И. и Т. В.
Н. при условията на независимо съпричиняване, до размер на сумата от 5 000
лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12