№ 1804
гр. Плевен, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20254430103731 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 19009/16.06.2025 г. на С. Н.
А., ЕГН **********, чрез адв. Б. П. от АК Плевен, срещу Н. Й. Й., за разваляне на
сключения между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 12.09.1997 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е придобила правото на собственост върху
имот в гр. ***, по силата на договор за доброволно делба от 12.09.1985 г., след което
прехвърлила правото на собственост на ответника чрез договор за покупко-продажба
срещу задължение за издръжка и гледане от 12.09.1997 г. Ищцата сочи още, че си е
запазила правото на ползване на имота докато е жива. Счита, че ответникът е имал
ясно съзнание какви са неговите задължение към момента на сделката, но от тогава до
сега не е полагал грижи за нея. След време ответникът заживял в имота с ***, с която
няма граждански брак, като на 30.01.2003 г. се родил големия и внук *** Й., а на
25.01.2012 г. малкият и внук *** Н. Й.. Докато ответникът и *** живеели заедно, те
работили в Кипър, но ищцата не знае къде са те понастоящем. Твърди, че от 12 години
грижи за децата полагат единствено ищцата и другата баба *** *** от гр. ***. Ищцата
сочи, че е пенсионер и получава пенсия в размер на 422,00 лв., страда от заболявания,
има артроза и високо кръвно, разходите за лекарства счита, че са около 80-100 лв.
Поради това, че е налице неизпълнение на договорното задължение от страна на
ответника и моли предявения иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.
Й. Й., с който не се оспорват фактически твърдения в исковата молба. Ответникът
сочи, че описаното в исковата молба точно и коректно отговаря на действителността,
тъй като той от години живее далеч от нея, няма възможност да се грижи за нея и
никога не се е грижил за нея. Ищцата полагала грижи за неговите деца, но поради
характерови различия ответникът не поддържа контакт с нея. Счита ,че исковата молба
е основателна и следва да бъде уважена. Поради това, че живее далеч и не разполага с
излишни финансови средства моли делото да се гледа в негово отсъствие.
1
В с. з. ищецът редовно призован, се представлява от адв. П.. Уточнява
акцесорното си искане, като сочи, че претендира връщане на правото на собственост
като последица от уважаване на предявения иск за разваляне на договора. Моли
предявеният иск да бъде уважен и претендира разноски според представения списък.
В с. з. ответникът редовно призован, не се явява и представлява.
Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
С договор за доброволна делба от 12.11.1985 г. в дял на С. Н. Й.а от гр. Плевен, е
поставен и същата е приела ап. 16, намиращ се в жилищна сграда, *** построена върху
държавна земя в кв. 10, местност „Дружба“, състоящо се от две стаи, кухня, баня с
клозет, 57,15 кв. м. застроена площ.
От договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу грижи, гледане и
издръжка от 12.09.1997 г., обективиран в нотариален акт по делото, се установява, че
С. Н. А. продала на своя син Н. Й. Й. правото на собственост върху ап. 16, в кв. ***
срещу задължение на приобретателя да гледа и издръжка купувача, като полага грижи
за нея докато е жива и осигурява на същата нормален и спокоен живот.
Съгласно схема №15-1079433-27.06.2025 г. на АГКК, самостоятелния обект в
сграда е с идентификатор №56722.667.869.10.16 по КККР на гр. Плевен, одобрени със
Заповед №РД-18-56/18.09.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес: ***, в жилищна
многофамилна сграда.
Данъчната оценка на гореописания имот според приетото удостоверение от
Община Плевен е 14054,20 лв.
От показанията на свид. *** се установява, че ищцата С. А. я познава, съседи са
от 1980 г., били приятелки с майката на свидетелката. Ищцата продала имота на своя
син, след което той го заложил и се наложило да бъде изкупен от ищцата. Синът и не
живее в този апартамент и не се появява, повече от 10 години. Появил се единствено
миналата година, когато големият му син изпаднал в кома. С. също заминала за
чужбина, децата и сега били в апартамента, а тя си идвала в чужбина всяко лято, но
сама се издържа.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото
писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като са
достоверни и се ползват с придадената по закон чл. 178 и чл. 179 ГПК доказателствена
сила и стойност.
Съдът дава вяра и на показанията на свид. Димитрова, доколкото същите са
последователни и непротиворечиви с останалия доказателствен материал. При
непосредствения разпит съдът не е констатирал поведение на свидетеля обуславящо
дискредитиране на достоверността на нейните показания.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е допустим конститувен иск с правно осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД за разваляне
на договор за издръжка и гледане, който е процесуално допустим, тъй като искът е
предявен своевременно от процесуално легитимирана страна срещу насрещната страна
по договора и искът е изрично предвиден в закона.
Основателността на предявения иск е предпоставена от установяване на
съществуването на следните юридически факти: сключен действителен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 12.09.1997
г.; изправност на праводателя-ищец; пълно и виновно неизпълнение на
продължителната престация за издръжка и гледане; изискуемост на правото на
2
изправната страна да поиска разваляне на договора. В тежест на приобретателя по
алеаторния договор е да докаже, че е изпълнявал поетите задължения за издръжка и
гледане, или че е предложил изпълнение съобразно нуждите на приобретателя към
момента/ Решение № 790 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2008 г., IV г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав намира за безспорно установени по делото всички
кумулативни предпоставки на иска по чл. 87,ал.3 ЗЗД. Между страните не е спорно, а
и от представения нотариален акт се установява, че чрез двустранен ненаименуван
договор за прехвърляне на право на собственост срещу издръжка и гледане,
ответникът е придобил правото на собственост върху процесния обект – ап. 16 в гр.
***. Ищецът е доказал и втората предпоставка по иска – неговата изправност, тъй като
е прехвърлил правото на собственост още към 12.09.1997 г., запазвайки правото на
ползване, когато договорът е обективиран в нотариален акт.
Насрещното задължение на ответника Н. Й., син на ищцата, по процесния
договор е за полагане на грижи за гледане и издръжка на прехвърлителя, докато е жив,
като му подсигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега. Тоест
дължимата от приобретателя-ответник престация има неделим, постоянен и
непрекъснат характер, тъй като е дължима, докато приобретателя е жив. Обемът на
задължението за издръжка и гледане е уговорен в процесния договор като "издръжка и
гледане до края на живота" на праводателя, т.е. не е уговорен конкретен обем, поради
което се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, в .т.ч. изцяло
за храна, режийни разноски, дрехи и други според конкретните нужди на
прехвърителя(без оглед възможността му да се издържа сам от имуществото и
доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда и възможности. За да бъде изправен, длъжникът
трябва ежедневно да предоставя издръжката и грижите в посочения обем за да
удовлетвори позитивния интерес на кредитора(Решение № 20 от 22.07.2015 г. по ГД №
1853/2014 г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № 82 от 5.04.2011 г. по ГД №
1313/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО). Длъжникът по алеаторния договор следва да
осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е достатъчна той да посрещне
всички негови насъщни нужди(Решение № 653 от 8.07.2002 г. на ВКС по г. д. №
295/2002 г., II г. о.). В разглеждания случай, настоящият съдебен състав намира, че в
хода на производството ответникът не е провел успешно доказване на факта, че
изпълнявал и изпълнява точно основното си задължение по договора. По делото се
събра гласно доказателствено средство – показанията на свид. Димитрова, от която
следва несъмнения извод, че нейния син не се е грижил за нея. В подкрепа на този
отрицателен факт е и признанието на самия ответник ,обективирано в отговора на
исковата молба, което съдът цени на осн. чл. 175 ГПК наред с всички събрани
доказателствени средства. Следствие на това може да бъде заключено, че ответникът
виновно не е изпълнил своето задължение по процесния договор за издръжка и
гледане. Не е налице предложение от страна на приобретателя за да се разглежда
хипотезата на чл.95 ЗЗД, тъй като от събраните доказателствени средства не се
установява отправено предложение от страна на ответника за изпълнение по договора.
Следва да бъде изтъкнато, че в случая при всички положения намира приложение
разрешението дадено в съдебната практика, според което липсата на съдействие от
страна на кредитора не може да освободи длъжника от отговорност, тъй като в този
случай приобретателя е длъжен да изпълнява в пари, а липсват данни Я. да е поискал
от съда трансформация на задължението от натурално в парично, нито да е започнал
да плащат на прехвърлителя паричната равностойност необходима за неговата
издръжката. Така и в решение № 165 от 1.3.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г. на ІІІ ГО на
ВКС, решение № 174 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 7500/2013 г., г. к., ІІІ Г. О. на ВКС,
решение № 439 от 22.12.2011 г. по гр. дело № 90/2011 г. на ВКС, I. г.о., решение № 340
3
от 04.11.2015 г. по гр. д. № 1668/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В заключение, съдът
приема, че е налице пълно, съществено неизпълнение на алеаторното задължение на
приобретателя от момента на сключване на договора, което виновно неизпълнение
продължило и до датата на подадената искова молба, и представлява основание за
разваляне на двустранния алеаторен договор.
По гореизложените съображения, предявения конститутивен иск по чл. 87,ал.3
ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като договорът за издръжка и
гледане бъде развален.
Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие, защото при
развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат
това, което са си разменили ( Решение №749/15.12.2010 г. по к. гр. д. №840/2009 г. на
IV г. о. на ВКС, ТР №122 от 01.12.1986 г. ОСГК на ВС). Страните трябва да си върнат
всичко, което са получили в изпълнение на договора на осн. чл. 55,ал.1,пр.3 ЗЗД (т.2А
от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело №4/2014 г. на ОСГТК на
ВКС). Ето, защо съдът намира за основателен и иска по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за връщане
на вещта, правото върху която е прехвърлено в изпълнение на договорно задължение
на подлежащия на разваляне договор.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати
сторените от ищеца разноски в исковото производство, а именно140,54 лв. за платена
държавна такса и 2650 лв. адвокатско възнаграждение, които са доказани по основание
и размер. От представения на л.3 по делото договор за правна защита и съдействие се
установява, че адвокатското възнаграждение платено в брой, поради което в тази част
договорът има значение на разписка за плащане на дължимата по него сума.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87,ал.3 от ЗЗД, по предявения конститутивен иск от
С. Н. А., ЕГН **********, като прехвърлител, срещу Н. Й. Й., ЕГН **********, като
приобретател, изцяло договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 12.09.1997 г., обективиран в нотариален акт №100, том 17, рег.
№ 3366/1997 г.
ОСЪЖДА Н. Й. Й., ЕГН ********** да върне на С. Н. А., ЕГН **********, на
осн. чл. 55,ал.1, пр. 3 ЗЗД, прехвърления с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 12.09.1997 г., обективиран в нотариален
акт №100, том 17, рег. № 3366/1997 г., ап. 16 в гр. ***, с идентификатор
№56722.667.869.10.16 по КККР на гр. Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-
56/18.09.2007 г. на ИД на АГКК.
ОСЪЖДА Н. Й. Й., ЕГН ********** да върне на С. Н. А., ЕГН **********, на
осн. чл. 78,ал.1 ГПК, сумата от 2790,54 лв., представляваща сторените от ищеца
разноски в исковата производство за платена държавна такса и платен адвокатски
хонорар.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните с въззивна жалба пред ОС Плевен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4