№ 16331
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110156389 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „фирма“ ЕАД срещу В. Л. П.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми, а
именно: сумата от 671,04 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия (ТЕ), доставена в имот: гр. София, район
„Изгрев“, адрес, аб. № 36832, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от
25,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
от 01.10.2019 г. до 07.01.2021 г.; сумата от 62,99 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение (УДР) за периода от 01.12.2017 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата от 10,90 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за УДР за периода от 31.01.2018 г. до 07.01.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 3353/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата, в качеството й на собственик/титуляр на вещно право на
ползване на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като тя не е престирали насрещно – не е заплатила
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на продавача. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3353/2021 г.
по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице
облигационно отношение с ответника, доколкото не е нито собственик, нито
ползвател на процесния имот. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност. Оспорва да е извършено заснемане на
отоплителната инсталация в процесния имот, както и сертифицирането на
измервателните уреди. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
С молба вх. № 112131/04.04.2024 г. ответникът изрично е заявил, че
признава доставката на ТЕ в твърдяното от ищец количество и качество,
поради което и не следва да се допуска СТЕ.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 21.01.2021 г. от „фирма“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.03.2021
г. по ЧГД № 3353 по описа за 2021 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжника
В. Л. П. за следните суми: сумата от 671,04 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на
2
вземането, мораторна лихва в размер на 25,96 лв. за периода от 01.10.2019 г. до
07.01.2021 г., сумата от 62,99 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 10,90 лв. за периода от 31.01.2018 г. до 07.01.2021 г. и 75,00 лв.
разноски по делото, а именно: 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 13.04.2021 г., като
същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед на 23.04.2021 г.
С разпореждане от 25.08.2021 г., връчено на 01.09.2021 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 30.09.2021 г.
ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по
исков ред.
Представен е нотариален акт за собственост на жилище (апартамент) в
сграда, построена върху отстъпено право на строеж върху държавна земя на
ЖСК № 26, том I, дело № 17/1974 г. от 12.12.1974 г., от който се установява, че
Л.К.П. е получил в дял и е станал собственик на процесния топлоснабден
имот.
Представено е удостоверение за наследници № 001203/07.03.2011 г., от
което се установява, че Л.К.П. е починал на 26.02.2011 г., като е оставил за
наследник по закон ответницата В. Л. П. – дъщеря.
Представен е списък за таксуване на ТЕ на живущите по апартаменти в
жилищната сграда, находяща се на адрес: гр. София, район АДРЕС, като за ап.
2 е посочен Л.К.П., ЕГН **********.
По делото е представен протокол от проведено на 24.10.2001 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, район АДРЕС, на
което те са взели решение да се сключи договор с „ФИРМА“ ООД за
индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него
списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.
Представен е договор № 1348/29.10.2001 г., сключен между ЕС като
възложител и „ФИРМА“ ООД като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение. Действително съдът на основание чл. 190 от ГПК е
3
задължил ТЛП да представи договора в оригинал, същият не е представен в
срок и съдът е обявил на страните, че ще разгледа и реши делото без събиране
на това доказателство. Същевременно обаче по делото се установи, че ОС на
ЕС е взело решение за сключване на такъв договор, същевременно ТЛП е
представило документи, от които се установява, че в исковия период е
извършена услуга дялово разпределение, т. е. по косвен път може да се
установи, че действително е сключен договор за възлагане извършването на
услугата за дялово разпределение между ЕС като възложител и „ФИРМА“
ООД.
Представено е писмо от 06.12.2001 г., с което ФДР е уведомило ищеца за
липсващ договор за дялово разпределение с аб. № 36832.
По делото е представен договор от № 144/29.07.2015 г., сключен между
„фирма“ ЕАД – възложител и „ФИРМА“ ООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представени са фактурите, издадени от ищеца за исковия период
относно процесния топлоснабден имот с аб. № 36832.
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР.
Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца талон за
главен отчет, изравнителни справки и протоколи за дата на връчване на
годишни изравнителни справки.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
4
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Във връзка с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и
ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по
иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за цена на услугата
дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да
получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява
на претендирания размер.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
В отношенията на страните не е спорно и че в топлоснабдения имот
ищецът е доставил в исковия период в твърдяното от него количество и
качество ТЕ.
Основният спорен въпрос е дали между страните е налице облигационно
отношение, респ. дали ответницата има качеството потребител на ТЕ като
собственик на процесния имот.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
5
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
6
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства
– нотариален акт за собственост и удостоверение за наследници на Л.К.П., се
установи, че посоченото лице е придобило еднолично процесния имот,
починало е на 26.02.2011 г. и ответницата е негов единстен наследник по
закон, респ. същата е била собственик на процесния имот в исковия период и в
това си качество – собственик на топлоснабдения имот, е бил клиент на
доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по възникналото с
ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до
процесния имот. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че в исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно
7
право на ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2014 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство се установи от представените от третото лице-помагач писмени
доказателства, а и не е спорно между страните, доколкото ответницата
изрично се противопостави на допускането на СТЕ и ССЕ и съдът обяви за
безспорни всички факти и обстоятелства, за установяването на които са
поискани същите, без възражения от страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
8
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Страните по делото не спорят относно доставката на топлинна енергия
до имота през исковия период, нейното количество, качество и стойност, както
и че топлинната енергия е изчислена в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката. По тази причина и съдът е
оставил без уважение исканията за допускане на СТЕ и ССЕ.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск е предявен на
21.01.2021 г. (по арг. от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК).
Доколкото претендираните вземания са за период от 01.05.2018 г.
обективно не е било възможно да изтече 3-годишния давностен срок.
По отношение на цената на услугата за дялово разпределение съдът
9
намира, че същата е дължима в цялост, тъй като представлява годишна такса и
нейната изискуемост е настъпила след края на отоплителни сезон. Общият
размер на дължимата цена за услугата дялово разпределение за исковия
период възлиза на сумата 62,99 лв.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание. Установи се по
делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от
„ФИРМА“ ЕООД.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
обаче нито твърди, нито представя доказателства в тази насока.
По отношение на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
10
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.,
приложими в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.
е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определена на база изравнителните сметки. Според чл. 32,
ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето
на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора
или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Ето
защо претенцията за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия в исковия период се явява изцяло основателна.
11
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 200,00 лв., от които: за заповедното
производство 25,00 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и
за исковото производство 25,00 лв. за ДТ и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. От тях на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с
уважената част от исковете следва да се присъдят разноски в размер на 197,17
лв. за заповедното и исковото производство.
Ответникът не претендира и доказва разноски.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв.
Н.И.И., ЕГН ********** следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната от него безплатно адвокатска помощ и съдействие в заповедното
производство, чрез нейната майка и законен представител в размер на 5,66 лв.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв.
В. Ф. С., ЕГН ********** следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната от него безплатно адвокатска помощ и съдействие в заповедното
производство, чрез нейната майка и законен представител в размер на 22,62
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Л. П., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „фирма“
12
ЕАД, ЕИК *********** следните суми, а именно: сумата от 671,04 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
доставена в имот: гр. София, район „Изгрев“, адрес, аб. № 36832, за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.01.2021 г. до
изплащане на вземането; сумата от 25,96 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за ТЕ за периода от 01.10.2019 г. до 07.01.2021 г.;
сумата от 62,99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10,90 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от
31.01.2018 г. до 07.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3353/2021 г. по описа на
СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА В. Л. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК *********** разноски в размер на
197,17 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв да заплати на адв. Н.И.И., ЕГН ********** сумата от
5,66 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от него
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответницата в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН ********** сумата от
22,62 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от него
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответницата в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ООД, ЕИК
*********** – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13
14