№ 1227
гр. Горна Оряховица, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20254120102160 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба на С. Т. С. с вх. № 11597/18.08.2025 г., подадена
чрез Началник – РУ – Г. Оряховица и е с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДН, действаща в качеството си на майка и законен представител на детето
С. Б. С. /конституирано в производството на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН/
срещу Б. С. С. - баща на детето, с искане за налагане на мерки за защита по
отношение на детето на страните по реда на ЗЗДН, за извършен от него акт на
домашно насилие на 04.08.2025 г., изразяващи се в това, че казал на
малолетното дете, че ще го води в съда да свидетелства пред адвокат против
майка си и своята баба.
В молбата се твърди, че родителските права по отношение на общото
дете на страните са предоставени на майката, като на бащата е определен
режим на лични отношения. Сочи се, че по време на режима на лични
контакти детето се обработвало психически, т.к. ответникът отправял лични
обиди към детето, че е дебело, клюкарка и др. Ответникът в присъствието на
детето постоянно отправял заплахи и закани с думите (сега ще видиш, какво
ще ти се случи с майка ти, ще те взема от майка ти и ще изхвърля баба ти в
контейнера.) Последният случай бил на 04.08.2025 г., когато ответникът
1
заявил на детето си С., че ще я води в съда при адвокат,за да свидетелства
против майка си и баба си, с които живее, с цел детето да бъде отнето от
майка си. Сочи, че от тогава детето С. изпитвала постоянен страх от баща си,
че категорично заявявало, че не желае срещи с него. Твърди, че многократно
детето се прибирало от срещите с баща си разплакано. Иска от съда да наложи
мерки за защита от домашно насилие.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Изразява становище,
че депозираната молба е неоснователна, съдържаща голословни твърдения.
Посочва, че различията между родителите възниквали в резултат на
разногласия относно начина на упражняване на родителските права. Предлага
вариант за нормализиране на отношенията между страните. Възразява срещу
изслушване и провеждане на сеанси с цел изготвяне на съдебно психологични
експертизи, т.к. счита, че това ще подложи детето на допълнителен стрес и
натоварване на детската му психика. Твърди, че не е налице акт на домашно
насилие и иска молбата да бъде отхвърлена.
Горнооряховски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което е в родство по права линия
с пострадалото лице и на което са поверени грижите за пострадалото лице,
поради което съгласно чл. 8, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН е налице валидно сезиране на
съда от процесуално легитимирано за това лице. Молителят твърди, че на
04.08.2025 г. ответникът е извършил спрямо детето на страните акт на
домашно насилие, молбата до съда е подадена на 18.08.2025 г., поради което е
спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН "домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство" - съгласно това определение актът на домашното
насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са
2
налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД:
виновност и противоправност на деянието на извършителя.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани
твърдения акт на насилие от 04.08.2025 г.
Представени са и приети по делото като писмени доказателства:
докладна записка 268р-19480/18.08.2025 г., молба по чл.8, ал.1 от ЗЗДН от
18.08.2025 г., молба по чл.67 от ЗМВР от 18.08.2025 г., протокол за
предоставяне информация на пострадало от домашно насилие лице от
18.08.2025 г., протокол от 18.08.2025 г., декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от
18.08.2025 г., протокол за предупреждение от 15.08.2025 г. при отказ,
въпросник за оценка на риска, сведение от С. С. от 15.08.2025 г., сведение от
В.Е. от 15.08.2025 г., сведение от С. С. от 18.08.2025 г., сведение от Б. С. от
15.08.2025 г., амбулаторен лист от 05.08.2025 г., рецепта и касов бон,
протоколи от проведено психологическо консултиране с детето С. Б. С. от
12.03.2025 г. и от 01.08.2025 г., споразумение от 03.07.2025 г., разпечатка от
съобщения по телефон, справки за съдимост от 26.08.2025 година на Б. С. и С.
С., справка изх.№ 794/03.09.2025 г. от Център за психично здраве Велико
Търново, че лицата не се водят на психиатричен отчет, приложени към
становище вх.№ 12840/17.09.2025 година протокол от проведено
психологично консултиране на дете изх. № ПХЗДК 374/14.09.2025 г.,
въпросник–скала за проучване, медицинска бележка № 004061/02.09.2025 г.,
амбулаторен лист от 02.09.2025 г., протокол за предупреждение от 15.08.2025
г.
По делото са представени и други документи, които са не относими към
предмета на настоящото производство поради което съдът не намира за
необходимо да ги обсъжда.
По делото са събрани свидетелски показания. От показанията на Е. –
баба на детето по майчина линия, се установява, че родителите на С. са се
развели през м.септември 2024 г. Посочва, че между тях никога не е имало
разбирателство. Детето живеело при тях, а баща му не се интересувал от него.
След развода на страните забелязала, че детето се връщало разстроено и
разтревожено от срещите с баща си. Разказало им, ч била обиждана с думите
“дебеланка“, че е „клюкарка“. Бащата настройвал детето срещу тях. Заканвал
се пред детето, че ще хвърли баба му(свидетелката) в кофата за боклук, както
3
и казвал, че майка му е грозна вещица. Постепенно усетила, че детето
започнало да изпитва страх от срещите с баща си,поради която причина
започнали да я водят на срещи с психолог. Последният случай бил, когато
завела детето при баща му, а той и се заканил, че ще я заведе при адвокат да
подаде жалба срещу нея. Свидетелят уточнява, че на 04.08. 2025 г. ответникът
й казал, че ще я хвърли в кофа за боклук.
От показанията на свидетелката С. се установява, че винаги когато
детето е идвало на срещи с нея и сина й е било спокойно, играело си,
чувствало се добре. На 04.08. 2025 г. С. било с баща си в парк „Детски кът“, а
през това време тя била в „Кауфланд“ Отишла при тях. Детето си играело. По-
късно ответникът и детето й дошли на гости, като не забелязала да е
разтревожена. Забелязала, че по време на срещите на детето с баща си, то
винаги ядяло храната, която майка му й била сложила в раницата. Детето
обяснил, че майка му му е забранила да яде, каквото и да е било приготвено от
нея или от сина й. Посочва, че никога не е забелязвала детето да изпитва
притеснения от баща си. В края на показанията си сочи, че след 04.08.2025 г.
не е виждала внучката си, т.к. майка му не позволявала. Счита, че настоящото
дело е заведено, защото синът й иска да си вижда детето, а майката не
позволява.
Съдът прецени показанията на свидетелките по реда на чл. 172 от ГПК,
като ги кредитира отчасти само десежно обстоятелствата, свързани с
процесната дата 04.08.2025 г. и по конкретно, че ответникът е взел детето си,
завел го е в парк „Детски кът“ в гр. Г. Оряховица, а след това са отишли на
гости на свидетелката С.- негова баба по бащина линия. В останалата част
показанията на свидетелките са противоречиви, както едни спрямо други, но и
в противоречие и с останалия събран по делото доказателствен материал. На
първо място свидетелката В. Е. сочи, че на 04.08.2025 г. бащата на детето е
казал, че ще я хвърли в кофа за боклук, докато от друга страна в декларация по
чл. 9 се сочи, че е казал, че ще води детето в съда, да свидетелства пред
адвокат против майка си и баба си. От една страна Е. сочи, че при
наближаване на срещите с ответника детето ставало неспокойно и се
страхувало, докато от друга страна С. сочи, че на срещите с детето и баща му е
спокойно, играе си, но непрестанно е търсено от майка си по телефона и е
ограничавано да яде от храната приготвяна от баща си и баба му.
Противоречията между показанията на свидетелите водени от страните съдът
4
намира, че са породени от силно изострените отношения между майката и
бащата на С.. Същите не следва да се преценяват като достоверни.
Други допустими и относими доказателства по делото не са
представени, а по отношение на представеното психологическо изследване от
психолог, съдът не може да приеме заключенията на психолога, т.к. същият
въобще не е изследвал поведението на детето с баща му, а и същото е
процесуално недопустимо.
При съвкупния анализ на доказателствата по делото съдът приема за
установено по безспорен и несъмнен начин, че на процесната дата 04.08.2024
г. ответникът е взел детето С., за да осъществи режима на личните си контакти
с него, завел го е на разходка, а доказателства да го е увещавал да го води при
адвокат и в съда за да свидетелства против майка си и баба си, не се събраха.
Следва да се отбележи, че дори и бащата на детето да е говорил за евентуален
бъдещ съдебен процес с участието на детето, то това не представлява форма
на насилие, а законен начин да се уредят отношенията на родители по повод
правата върху детето и режима на лични контакти. Предвид това съда намира,
че в случая не се установява бащата да е извършил акт на домашно насилие по
отношение на детето С. Б. С.. В тази връзка от доказателствата по делото, по
отношение на детето, се констатира данни за емоционално насилие, но
породено от поведението и отношението на бабата по майчина линия към
ответника, както и от конфликта между родителите и липсата на комуникация
между тях, породени от изискванията на майката по отношение отглеждането
на детето, изразяващи се дори в забрана детето да яде, каквото и да било
приготвено от баща му или баба му по бащина линия. В случая съдът не
приема доводите на молителя, че ответникът е застрашили или засегнал
психическото здраве на детето. Това обстоятелно не се подкрепя и в най-малка
степен от събрания в достатъчен обем доказателствен материал.
Предвид всичко гореизложено настоящия състав счита, че в случая
ответната страна не е извършила твърдения акт на домашно насилие по
отношение на детето, поради което молбата на молителя следва да бъде
отхвърлена изцяло.
По разноските:
Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете страни. С
оглед изхода на делото молителят дължи на ответника разноски, които се
5
установява да са в размер на 600,00 лева, с оглед представения договор за
правна защита и съдействие.
Молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Горнооряховски районен съд държавна такса за производството в размер на 25,
00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 11597/18.08.2025 г.,
депозирана от С. Т. С., ЕГН**********, с адрес: гр. Г.О., ул. ***, действаща в
качеството си на майка и законен представител на детето С. Б. С., ЕГН
********** /конституирано в производството на основание чл. 9, ал. 2 от
ЗЗДН/ срещу Б. С. С., ЕГН**********, баща на детето, по повод твърдян акт
на домашно насилие от 04.08.2025 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С. Т. С., ЕГН**********, с.
адрес: гр. Г.О., ул. ***, да заплати на Б. С. С., ЕГН**********, разноски по
делото в размер на 600, 00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С. Т. С., ЕГН**********, с.
адрес: гр. Г.О., ул. ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Горна
Оряховица държавна такса в размер на 25, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. В. Търново в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6