№ 86
гр. Балчик, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.А
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200211 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ****, със седалище и адрес на управление: ****
представлявано от А. П., против Наказателно постановление № Р**** г. на ****, с което на
основание чл. 231, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето на въззивното дружество е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за
нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 за условията
и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено
предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Излага се,
че е нарушено правото на защита на жалбоподателя с твърдения, че представителят на
въззивното дружество не бил редовно призован за актосъставянето и не му били връчени
събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Наред с
това се сочи, че не е изпълнен фактическият състав на нарушението, за което е съставено
НП. Поради изложените съображения се отправя искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба на заявените основания.
Пледира за отмяна на издаденото НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде
намален размерът на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Претендира
присъждане на сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение. В писмени
бележки акцентира, че не са спазени изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и чл. 43, ал. 5 от
1
ЗАНН. Оспорва извършването на соченото в НП нарушение. Твърди, че към датата на
проверката къща за гости „****“ не е функционирал като обект с обществено
предназначение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юриск. Н. Г., която
оспорва жалбата и сочи, че издаденото НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
В **** постъпили писма с вх. **** от областен управител на обл. Добрич за оказване
съдействие по жалби с вх. **** г., за неспазване на обществения ред и наднормени шумови
нива от дейността на обекти на ****, находящи се в ****
По повод постъпилите сигнали на **** г. била извършена проверка от служители на
****, сред които свид. С. Т. Б., С. И. Т. и М. Х. Х., съвместно с представители на ****, на
посочения обект, в хода на която било установено, че на адреса функционират места за
настаняване, в които има настанени гости. При извършена проверка в Националния
туристически регистър на местата за настаняване било констатирано, че на адрес **** с
валидна категоризация са вписани места за настаняване - къща за гости „****“ с
експлоатираща фирма ****. След извършена справка в публичния регистър на обектите с
обществено предназначение, контролирани от **** и Автоматизирана информационна
система **** било установено, че къща за гости „****“ с адрес: **** функционираща като
обект с обществено предназначение - места за настаняване, не е вписана в публичния
регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от **** и не е подадено
уведомление от експлоатиращата фирма **** за откриване на обект с обществено
предназначение.
При така направената констатация АНО е приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 за условията
и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено
предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.
По куриерска фирма „****“ са изпратени предписания и покана за съставяне на
АУАН до адреса на управление на фирмата и до адреса по местоживеене на управителя, но
не са получени. Освен това на **** предписанията са изпратени и чрез ****. все още са
неотворени, респ. невръчени. След като управителят на въззивното дружество не се е явил
на изпратените покани, с оглед изчерпване на възможностите за призоваване, на **** г.
свид. С. Б., в присъствието на свид. С. И. Т. и М. Х. Х., съставила АУАН в негово отсъствие
при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
По повод поискано съдействие от ОД на МВР Добрич за връчване на съставения
АУАН, с писмо от **** г. началникът на ****, че адресът в ****, е посещаван многократно
от служители на ****, но управителят на **** – А. К. П. не е установен нито там, нито на
домашния му адрес. В писмото е посочено е, че **** г. е проведен разговор по телефона с А.
2
П., който заявява, че е запознат с материалите от ****, но категорично отказва да се яви и да
ги получи. Разговаряно било и с адв. В. К., който също отказвал да получи материалите.
Видно от писмо рег. № ****, издадено от Началника на Първо РУ към ****,
адресирано до Директора на ****, на ****. лицето А. П. е запознато със съставянето на
АУАН и категорично отказва да го подпише.
На **** Директорът на ****, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 231, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето наложил на ****
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за
здравето, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на
публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от
регионалните здравни инспекции.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят С. Т. Б., свидетелите по акта С. И. Т. и М. Х. Х., Х. В. Н., Й. Т. Й., както и
водения от жалбоподателя свидетел – К. П.. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за
случая с необходимата конкретика, което дава основания на съда да кредитира показанията
им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, от
надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Законът за административните нарушения и наказания установява императивни
изисквания към съдържанието както на АУАН, така и на НП, чието неспазване води до
незаконосъобразност на актовете. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, АУАН задължително трябва
да съдържа описание на нарушението, включващо мястото, където е извършено. Това
изискване се отнася и за Наказателното постановление, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Целта на тези реквизити е да индивидуализират точно административното нарушение.
3
Прецизното посочване на мястото, датата и времето е от съществено значение за правото на
защита, тъй като позволява на наказаното лице да разбере конкретното обвинение срещу
него, да събере доказателства и да организира защитата си. Когато предметът на
нарушението е свързан с експлоатацията на обекти с обществено предназначение, чиято
регистрация е строго обвързана с физическия им адрес, всяка неточност в адреса може да
компрометира легитимността на санкцията.
В конкретния случай в АУАН е посочено, че нарушението липса на регистрация на
къща за гости „****“ е установено на адрес: ****, а с НП се налага имуществена санкция за
същото нарушение, но се посочва адрес на обекта: ****. Така административнонаказващият
орган е излязъл извън рамките на установените в АУАН факти, като е променил ключов
индивидуализиращ признак.
Установи се по делото, че въззивното дружество **** стапонисва множество сходни
туристически обекти в непосредствена териториална близост, като **** ги разграничава в
своите официални документи (предписание № ****.) по следния начин: къща за гости
„****“ на **** и четири апартаменти за гости **** Следователно **** признава обектите на
адреси **** за отделни обекти с обществено предназначение, изискващи отделно
уведомяване по чл. 36 ЗЗ. В този контекст, грешката в адреса в НП не може да бъде
квалифицирана като техническа неточност.
Доколкото нарушението е „неподаване на уведомление за откриване на ООП“, което е
пряко свързано с конкретния адрес на обекта, несъответствието между адрес: **** (посочен
НП) и адрес: **** (посочен в АУАН) лишава наказаното лице от възможността
недвусмислено да идентифицира конкретното деяние, за което е санкционирано.
Противоречието в индивидуализацията на обекта представлява абсолютна неяснота във
фактическия състав на нарушението (кой от многобройните сходни обекти, експлоатирани
от дружеството, е предмет на санкцията), което пряко ограничава правото на защита на
наказаното лице.
По изложените съображения за допуснати съществени процесуални нарушения,
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Независимо от горното следва да бъде посочено, че свид. Б. признава в съдебно
заседание, че инспекторите са приели обектите „под общ знаменател“ и не са успели да ги
разграничат или да установят категорично, че конкретно къща за гости „****“ е
функционирала с гости на датата на проверката. Отказът на достъп от гостенката, в
комбинация с показанията на свид. К. П., според които на **** г. в къща за гости „****“ не е
имало туристи, създава разумно съмнение относно изпълнението на фактическия състав за
конкретния обект по НП.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото на въззивната страна
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
4
500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р**** г. на ****, с което на ****, със
седалище и адрес на управление: **** представлявано от А. П., за нарушение по чл. 36, ал. 1
от Закона за здравето, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и
поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани
от регионалните здравни инспекции, му е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3000 лв., на основание чл. 231, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 3 от
Закона за здравето.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Добрич, да заплати на ****, със седалище
и адрес на управление: **** представлявано от А. П., сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5