Решение по к. адм. дело №219/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - София, чрез процесуален представител ст.юрк. Г. Х., срещу решение № 477 от 09.05.2025 г. по адм. дело № 298/2024 г., постановено от Административен съд Монтана, в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на л.св. К. Д. И., понастоящем в Затвора -Враца, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5200 лв. за периода 03.01.2018 г. - 27.06.2019 г. вкл., ведно с лихва за забава, считано от 27.06.2019 г. до окончателното му изплащане.

Касаторът сочи, че решението на Административен съд – Монтана е неправилно и необосновано, поради което моли за неговата отмяна на основание чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, тъй като по делото не са установени реално претърпени вреди, нито е доказана пряка причинно-следствена връзка между действия или бездействия на администрацията и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Касаторът твърди, че неимуществените вреди не се предполагат, а подлежат на доказване. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се презумира, но останалите елементи от фактическия състав – противоправно поведение, вреда и причинна връзка – следва да бъдат установени от ищеца. В случая липсата на доказателства за тези елементи изключва отговорността на ответника. Поради това касаторът счита, че искът е неоснователен и недоказан, а претенциите за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат изцяло отхвърлени. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

От ответникът л.св. К. Д. И., понастоящем в Затвора Враца, е постъпил писмен отговор по касационната жалба. Оспорва същата като необоснована, немотивирана, несъстоятелна, формална и бланкетна. Счита оспореното решение за справедливо, законосъобразно, мотивирано, като твърди, че съдът е ценил правилно всички доказателства по делото, както и, че присъденото му обезщетение е справедливо за причинените му неимуществени вреди. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание се явява лично, доведен от органите на ОЗ „Съдебна охрана” – Монтана. Оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да не бъде уважавана. Излага, че жалбата е бланкетна и лишена от конкретни мотиви, докато решението на едноличния състав на Административен съд – Монтана е правилно, законосъобразно и постановено след пълно и обективно обсъждане на всички доказателства по делото. Поддържа, че присъденото обезщетение е справедливо, съобразено както с вътрешната съдебна практика, така и с тази на Европейския съд по правата на човека. Поддържа подадения писмен отговор по касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. На основание чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС заявява, че разноски в полза на ответника не се дължат по исковите производства по този закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава заключение, че касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е частично основателна. Посочва, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и събрани достатъчно доказателства, от които се установява нарушение на правата на лишения от свобода по чл. 3 ЗИНЗС, но само за ограничен период – от 03.01.2018 г. до 20.01.2018 г., поради неосигуряване на предписаните медикаменти. Счита, че за останалия период не са налице данни за противоправно бездействие, тъй като не е доказано обостряне на състоянието на ищеца, както и по отношение на режима на хранене се констатира бездействие и от страна на самия лишен от свобода. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е съобразил поведението на ищеца и липсата на активност от негова страна. Поради това предлага решението да бъде изменено в съответствие с изложеното.

В реплика ответникът възразява срещу становището на прокуратурата, като поддържа, че твърденията за съпричиняване от негова страна са неоснователни. Излага, че по време на изтърпяване на наказанието е бил в ограничена среда и не е имал възможност сам да осигурява необходимите медикаменти или подходящ хранителен режим. Твърди, че многократно е уведомявал медицинските лица за влошеното си състояние, за стомашните болки и необходимостта от специална диета и лечение, но молбите му са били оставяни без уважение. Поддържа, че не носи вина за настъпилите последици, тъй като е бил лишен от свобода и зависим изцяло от действията на администрацията.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна

Настоящият състав, като извърши служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Производството пред Административен съд – Монтана е образувано по искова молба на л.св. К. Д. И., понастоящем в Затвора [населено място] против Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] за присъждане на обезщетение в размер на 39 888 лв. неимуществени вреди за периода: 03.01.2018 г. – 27.06.2019 г., включително ведно със законната лихва от датата на увреждането, затова че за посочения период ответникът е бездействал и не му е осигурявал лекарства за лечение на гастродуоденит и подходяща за така установеното му заболяване храна – хранителна диета.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че л.св. К. Д. И. е изтърпявал наказание лишаване от свобода първоначално в затвора Бобов дол, а впоследствие във Враца. По делото са събрани медицински справки и документи, според които му е поставена диагноза „гастродуоденит“, за което са предписвани медикаменти като Ормус, Дуспаталин, Ранитидин и Гавискон, както и хигиенно-диетичен режим (ХДР). Същевременно от НЗОК и РЗОК е удостоверено, че тези лекарства не са включени в списъка на заплащаните от касата, поради което не е издавана рецептурна книжка. Представени са медицински документи и епикризи от болнични заведения, където на ищеца е провеждано лечение. Съгласно становища от администрацията на затвора, на лишените от свобода се осигуряват безплатно медикаменти по техническа спецификация на договор с доставчик, като за останалите лекарства снабдяването е за сметка на лицата. По отношение на храненето е представена таблица за полагаемата се дневна дажба и диетични режими. По делото е приложена и книга за диети, в която ищецът не фигурира като включен на специален хранителен режим. Събрани са свидетелски показания на надзиратели, медицински лица, лишени от свобода и служители в кухнята. Част от свидетелите сочат, че ищецът често се е оплаквал от стомашни проблеми и настоявал за диета, но други свидетели заявяват, че не са констатирали оплаквания или конкретни откази от храната. Установено е също, че ищецът е имал достъп до лавката и е пазарувал хранителни продукти. От разпита на лекари и заключението на вещото лице се установява, че при гастродуоденит се предписва Диета № 1, целяща щадящо хранене и избягване на определени продукти, като неспазването ѝ може да доведе до обостряне на заболяването. Вещото лице разяснява, че медикаментите Ормус и Еманера са взаимозаменяеми и липсата им не води до невъзможност за хранене, но неприемането на предписаното лечение и диета може да доведе до влошаване на състоянието. Представени са още менюта за процесния период, медицински графици, справки, жалби на ищеца до Омбудсмана и Българския хелзинкски комитет, както и съответни становища и документи от затворническата администрация.

За да постанови решението си, от правна страна първоинстанционният съд е изходил от разпоредбите на чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека, които забраняват подлагането на осъдените и задържаните на изтезания, нечовешко или унизително отношение и включват като такива и неблагоприятните условия за изтърпяване на наказанието – липса на достатъчно жилищна площ, храна, медицинско обслужване и др. Позовал се е и на чл. 128, чл. 284–285 ЗИНЗС и чл. 203–204 АПК, които уреждат задълженията на администрацията за опазване здравето на лишените от свобода и отговорността на държавата при незаконосъобразни действия или бездействия. Въз основа на доказателствата съдът е приел, че на ищеца е поставена диагноза „гастродуоденит“, за която му е предписан хигиенно-диетичен режим и медикаменти. Въпреки това не са налице данни той да е бил включен в книга за диети, нито да му е осигурявана съответната храна, а също така не са предоставяни и предписаните лекарства, въпреки че част от тях фигурират в утвърдения списък на затворническата администрация. Това е счетено за две самостоятелни нарушения – непредоставяне на диетичен хранителен режим и непредоставяне на необходимите медикаменти. Съдът е приел, че бездействието на администрацията е продължило през целия исков период и че задължението за медицинска грижа е безусловно, независимо от подаването на молби от страна на ищеца. Показанията на лекаря Ч. са счетени за противоречиви и неподкрепени от доказателствата. Възприето е заключението на вещото лице д-р Джурджов, че липсата на диета и терапия означава липса на адекватно лечение, което обективира нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. При определяне на обезщетението съдът е отчел практиката на ЕСПЧ по делата „Димитър Ангелов срещу България“ , „Асен Ранков Черваров срещу България“, „Петър Петров Аргиров срещу България“, както и националните социални и икономически показатели – линия на бедност, минимална заплата и пенсия. С оглед продължителността на нарушението и характера на претърпените вреди, но и при липса на трайни увреждания, е определено справедливо обезщетение в размер на 5200 лв., ведно със законната лихва от момента на преместването на ищеца в друг затвор, когато нарушението е преустановено.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил множество писмени доказателства – медицински справки, епикризи, менюта и становища от администрацията на затвора, както и свидетелски показания на служители и лишени от свобода. Въпреки това анализът на доказателствения материал е непълен и вътрешно противоречив, поради което направените правни изводи се явяват преждевременни. Съдът е приел, че през целия исков период – от 03.01.2018 г. до 27.06.2019 г., администрацията е бездействала, като не е осигурявала предписаните медикаменти и необходимата диета на лишения от свобода. Този извод обаче не се подкрепя с категорични доказателства относно съществуването и характера на заболяването, предписания режим, както и в кой точно период не е била осигурявана специална храна.

Не са обсъдени в пълнота представените медицински документи, нито е дадена оценка на епикризите и болничните листове, от които би могло да се установи дали лицето действително страда от посоченото заболяване „гастродуоденит“, в каква форма и с какви симптоми, нито дали състоянието му е налагало продължително прилагане на специална диета. От заключението на вещото лице се установява единствено общ медицински принцип за необходимостта от Диета № 1 при това заболяване, но не и дали при ищеца е било задължително да се прилага такава и въобще дали същия е страдал от това заболяване с органичен характер.

Същевременно част от свидетелските показания съдържат съществени противоречия – някои свидетели твърдят, че ищецът се е оплаквал и е настоявал за диета, други заявяват, че не са забелязали подобни оплаквания или отказ от храна. Тези противоречия не са обсъдени и не е посочено защо съдът е възприел едни показания за достоверни, а други е отхвърлил.

Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от незаконосъобразни действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията. За да се ангажира тази отговорност, следва кумулативно да са налице елементите на фактическия състав – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина (последната се предполага).

В конкретния случай не е изяснено в достатъчна степен дали е налице противоправно бездействие на администрацията през целия посочен период, нито дали е настъпила реална вреда, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с това бездействие. При липсата на конкретизация относно заболяването и неговото протичане не може да се приеме за доказано, че непредоставянето на определени медикаменти или храни е причинило действително страдание, обостряне на състоянието или друг неблагоприятен резултат.

Първоинстанционният съд е приел наличие на нарушения и за двата аспекта – медикаментозно лечение и диетичен режим – без да разграничи кои от тях са установени по несъмнен начин и за какъв времеви обхват. По този начин решението не почива на пълно изясняване на фактите, както изисква чл. 170, ал. 1 АПК, и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Настоящият състав, счита че касационният жалбоподател – ГДИН, основателно възразява, че не са доказани елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 284 ЗИНЗС, тъй като липсват убедителни данни за настъпили вреди и причинна връзка. Тези възражения се подкрепят частично и от заключението на прокурора при Окръжна прокуратура – Монтана, който приема, че нарушение е налице само за ограничен период – от 03.01.2018 г. до 20.01.2018 г., когато не са били осигурени предписаните медикаменти.

От своя страна ответникът – лишен от свобода, сочи, че е бил в невъзможност сам да осигурява необходимите лекарства и храна, като многократно е уведомявал медицинските лица за влошеното си състояние. Тези твърдения обаче изискват допълнителна проверка и съпоставка с медицинските журнали и епикризи, за да се установи реално дали са налице посочените симптоми и в кои периоди е потърсена медицинска помощ.

С оглед гореизложеното касационният състав намира, че делото е неизяснено от фактическа страна и следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва: да изиска и приобщи всички относими медицински документи – епикризи, амбулаторни листове, болнични справки и книги за прегледи, удостоверяващи действителното наличие и степен на заболяването; да установи чрез допълнителни доказателства и/или експертиза в кой конкретен период на ищеца не е била осигурявана специална храна, какъв е бил предписаният режим и какви са били последиците от неспазването му; при необходимост да назначи нова медицинска експертиза за уточняване дали неприемането на медикаментите и липсата на диета е довело до влошаване на здравословното състояние и в каква степен; да обсъди в мотивите си всички събрани свидетелски показания, като посочи кои кредитира и по какви съображения; да изложи ясни и конкретни изводи по всеки от елементите на фактическия състав на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.

Само след пълно и всестранно изясняване на горните обстоятелства може да се направи обоснован извод относно наличието или липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата.

Поради допуснати съществени процесуални нарушения и непълно изясняване на релевантните факти, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Монтана, който следва да се съобрази с дадените по-горе указания.

На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Административен съд – Монтана, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 477 от 09.05.2025 г., постановено по адм. дело № 298/2024 г. по описа на Административен съд – Монтана, в обжалваната част, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е осъдена да заплати на л.св. К. Д. И. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5200 лв.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Монтана, който следва да се съобрази с дадените по-горе указания относно изясняване на здравословното състояние на ищеца, периода на неосигуряване на специална храна и лекарствата, както и относно доказването на вредите и причинната връзка между тях и действията или бездействията на администрацията.

Решението е окончателно.