Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1026                               23.06.2016 г.                            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На тридесети май                                                                     Година 2016

В открито заседание в следния състав:

 

              Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: С.А.

 

като разгледа докладваното гр.д. № 2345 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от К.Д.Ф., Г.И.Ф. и И.С.Ф. против М.Д.Т. и Л.Д.Д. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъдат осъдени ответниците да предадат на К.Ф. и на И.Ф. собствените им в режим на СИО 28,75/457,50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., находящ се в гр. Б., ***, както и да предадат на Г.Ф. собствените му 28,75/457,50 кв.м. ид.ч. от същия имот, евентуално да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на така посочените части от имота, да бъде отменен частично констативен нотариален акт № ***, т. ***, рег. № ***, дело № *** от 02.12.2010 г. на нотариус И. К. по отношение на 57,50/457,50 кв.м. ид.ч. от описания в него имот, както и да бъдат присъдени на ищците направените от тях съдебно-деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че през 1925 г. К. Д. е закупила 171,05 кв.м. дворно място- застроено и незастроено, находящо се в гр. Б., ***, което впоследствие е било поделено между синовете й Д.Д. и П.Д.. Твърди се също така, че наследниците на Д.Д., един от които е ищцата К.Ф., са извършили делба на имота, като същият е останал в дял на К.Ф. срещу платено от нея парично уравнение на дяловете на останалите двама наследници, но тъй като уравнението е платено по време на брака й с И.Ф., то поставеният й в дял имот, представляващ 57,50/325,20 кв.м. ид.ч. от дворното място и втория етаж от построената в него сграда, е придобит от нея и съпруга й И. Ф. в режим на СИО, а на 15.11.1989 г. те са дарили на сина си Г.Ф. ½ ид.ч. от имотите. На 16.12.1994 г. тримата ищци и ответникът Л.Д. са сключили договор за доброволна делба, с който са разпределили собствеността върху построената в имота сграда. Твърди се също така, че с нотариален акт от 02.12.2010 г. ответниците, които са двама от тримата наследници на П.Д., незаконосъобразно са били признати за собственици на 171,05/457,50 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.611.263, като по този начин са се обявили за единствени собственици на закупения през 1925 г. от К. Д. недвижим имот и са завзели притежаваните от ищците и от сестра им Г.П. идеални части от имота и към момента ответниците владеят без правно основание притежаваните от ищците идеални части от имота. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищците, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявените главни искове са с правно основание чл. 108 от ЗС, евентуално предявените установителни искове за собственост са с правно основание чл. 124 от ГПК, а акцесорният иск за отмяна на нотариалния акт на ответниците е с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Въпреки, че с доклада си по делото, обективиран в определение 30.12.2015 г., съдът е приел, че и трите иска са допустими, в съответствие с приетото след това Тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. по описа на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че евентуално предявеният установителен иск за собственост е недопустим, тъй като съгласно т. 2А от посоченото тълкувателно решение при предявен ревандикационен иск съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив по отношение претендираното от ищеца право на собственост, а не само с осъдителен диспозитив по искането за ревандикация. Ето защо производството по евентуално предявените искове следва да бъде прекратено като недопустимо.  

Ответниците оспорват исковете както в отговорите на исковата молба, така и в съдебно заседание и молят същите да бъдат отхвърлени, както и да им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че през 1963 г. процесният имот е бил отчужден и актуван като държавна собственост, а през 1994 г. е бил възстановен само на наследниците на П.Д. (*** на ответниците), поради което ищците нямат никаква собственост в имота. Оспорена е активната процесуална легитимация на ищеца И.Ф., като се твърди, че той няма право на собственост в режим на СИО досежно дворното място. В допълнение към отговора си ответницата М.Т. е поискала съдът да отмени Нотариален акт за дарение № ***, т. ***, дело № ***/15.11.1989 г. на нотариус при БРС, с който К.Ф. и И.Ф. са прехвърлили на сина си Г.Ф. ½ ид.ч. от притежаваната от тях идеална част от процесния имот, тъй като според ответницата прехвърлителите не са били собственици на дарения имот. В съдебно заседание се явява лично ответникът Д., като за двамата ответници се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа отговорите и моли на ответниците да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

 След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените по делото удостоверения за наследници, ищцата К.Д.Ф. заедно с братята си А.Д.Д. и Г. Д. Д. са наследници по закон на Д.Г.Д., починал на *** г., а ответниците М.Т. и Л.Д. заедно с Г.Д.П. и Е.Г.Д. са наследници по закон на П.Г.Д., починал на *** г.

Между страните по делото не се спори, че Д.Д. и П.Д. са били наследници на К. Д. Й., б.ж. на гр. Б., починала на *** г., а това се установява и от приложените две нотариални записки от 1949 г.

По делото е представено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от 23.10.1925 г., съгласно който К. Д. е купила следния недвижим имот: северно отделение от една къща, застроена върху 65,60 кв.м., една пристройка, застроена върху 12,90 кв.м., с дворно място на ул. „М.” от 51,35 кв.м. и заден двор от 41,20 кв.м., а всичко със застроено и незастроено дворно място от 171,05 кв.м., находящо се в гр. Б., на ъгъла на ул. „***” и ул. „***”, при граници: ул. „***”, ул.  „***”, н-ци на Г. К. и другото отделение на къщата на Д.К..

Видно от Записка за вписване на протокол за съдебна подялба на недвижим имот № 40/31.01.1949 г. на нотариус при Бургаски областен съд и от Записка за вписване на протокол за делба № 110/21.07.1949 г., през 1947 г. с протокол по ч.гр.д. № 1051/1945 г. по описа на Бургаски околийски съд наследниците на К. Д.Й. са поделили наследствените си имоти, както следва: Д.Д. е получил в дял втория етаж от къщата в гр. Б. заедно със застроеното и незастроеното дворно място от 171,05 кв.м., а П.Г.Д. е получил в дял първия етаж от къщата в гр. Б. със застроено и незастроено дворно място от 171,05 кв.м.

По делото е представено копие на Акт № ***/02.01.1964 г. за завземане на недвижим имот за държавен, съгласно който с Протокол № 6/1963 г. на ИК на БГНС и Протокол № 4046/24.12.1963 г. на С.П. „Жилищно строителство”- Бургас е бил одържавен имот, бивша собственост на н-ците на Х.А., Д.Г. и н-ците на П.Г., находящ се в гр. Б., ***, представляващ дворно място с площ от 457,50 кв.м.- парцел V в кв. 17 по действалия тогава план на гр. Б., срещу платено на собствениците парично обезщетение (видно от представеното по делото писмо вх. № 7200/24.12.1963 г. по описа на БГНС). На гърба на акта е направено отбелязване, че съгласно протокол № 1/23.01.1975 г. на ИК на БГНС са отменени отчуждаването на имота и отстъпеното право на строеж на ЖСК „Чайка”, тъй като строителството не е било осъществено в определения срок. Отбелязано е също така, че съгласно заповед № 756/21.04.1994 г. на кмета на Община Бургас от имота по акта се деактуват 171,05/457,50 ид.ч. от дворното място в полза на наследниците на П.Г.Д..

Като доказателство по делото е приложено и копие на препис-извлечение от протокол № 1/23.01.1975 г. от заседанието на ИК на ГНС-Бургас, в който е обективирано приетото решение за отмяна отчуждаването на парцел Х в кв. 17 по плана на гр. Б., отчужден с протокол № 6/24.04.1963 г. на ИК на ГНС, поради отпадане на предвиденото строителство, както и е отнето отстъпеното с протокол № 7/1963 г. на ИК на ГНС право на строеж на ЖСК „Чайка” върху п-л Х в кв. 17 по плана на гр. Б., тъй като строителството не е било осъществено в определения срок.

Със заповед № 756/21.04.1994 г. на кмета на Община Бургас (копие от която е представено по делото) е разпоредено деактуването на имот- собственост на наследниците на П.Д., представляващ 171,05/457,50 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо част от бивш парцел 5 в кв. 17 по действалия план на гр. Б., актуван с акт № 2804/02.01.1964 г. В мотивите на заповедта е посочено, че същото се издава на основание отмяната на отчуждаването на имот, находящ се в гр. Б., ***, съгласно протокол № 1/23.01.1975 г. на ИК на ГНС-Бургас и във връзка с молба вх. № 490/14.03.1994 г. от н-ци на П.Д., като е взето предвид и това, че сумата от 333,79 лв. е възстановена на Община Бургас. По делото е приложено и копие на уведомително писмо от 09.03.1994 г. по сметка № 15880/2, адресирано до Община Бургас, съгласно което сумата от 333,79 лв., представляваща режийни разноски- деактуване на земя в гр. Б., ***, е внесена чрез ДСК от Л.Д.Д..

Приложено е и удостоверение от 01.09.2011 г., издадено от Областна управа- гр. Бургас, съгласно което за останалите 286,45/457,50 кв.в. ид.ч. от горепосочения имот (извън деактуваните в полза на наследниците на П.Д. 171,05/457,50 кв.м.ид.ч.) няма издадена заповед за отписването им и същите са държавна собственост.

По делото е представен и протокол от 02.09.1975 г. по гр.д. № 1584 (без посочена година) по описа на БРС, с който е одобрена постигната между страните по делото спогодба в следния смисъл: в дял на К.Д.Ф. е поставен имотът- предмет на делбата, а именно 57,50/325,20 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 325,20 кв.м., находящо се в гр. Б., представляващо бивш п-л V-6708,6707 в кв. 7 по плана на гр. Б., заедно с втория етаж от застроената в парцела двуетажна къща, срещу дължими от нея уравнения на дяловете на останалите двама съделители Г. Д.Д. и А.Д.Д. в размер на по 1 800 лв. От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че към датата на така постигнатата съдебната спогодба съделителката К.Ф. е била в граждански брак с И.С.Ф., сключен на *** г., поради което и предвид поетото от нея задължение за заплащане на парично уравнение на останалите двама съделители следва да се приеме, че делбеният имот е придобит от К.Ф. в режим на СИО със съпруга й И.Ф..

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. ***, дело № ***/*** г., на 15.11.1989 г. К.Ф. и И.Ф. са дарили на сина си Г.Ф. ½ ид.ч. от дворно място, представляващо имот с пл. № 6708,6707 в кв. 51 по плана на гр. Б., бивш п-л V в бивш кв. 17 по плана на гр. Б., като урегулиран парцелът съдържа 457,50 кв.м., от които собствено място от 57,50 кв.м., при граници на имота: ул. „***”, ул. „***”, имот пл. № 6689 и имот пл. № 6706, ведно с ½ ид.ч. от втория етаж на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда.

Представен е и договор за доброволна делба, вписан в службата по вписвания на 16.12.1994 г., с който е извършена делба между Л. и С.Д., И. и К. Ф. и Г.И.Ф. на съсобствената им сграда, без дворното място, находяща се на адрес гр. Б., *** (ул. „***” № ***), представляваща масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, партер и три жилищни етажа, построена в имот пл. № 2266, в кв. 28 по плана на гр. Б., на площ от 171,50 кв.м., част от бивш п-л V в бивш кв. 17 по плана на гр. Б., като в дял на С. и Л. Д. е поставена източната обособена част от сутеренния етаж, целия партерен етаж и първия жилищен етаж на сградата, И. и К.Ф. са получили в дял втория жилищен етаж на сградата ведно с прилежащите му две избени помещения, а Г.Ф. е получил в дял третия жилищен етаж ведно с прилежащото му избено помещение.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, т. ***, рег. ***, н.д. № ***/02.12.2010 г., ответниците М.Т. и Л.Д. са признати за собственици на 171,05/457,50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по кадастралната карта на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ***, с номер по предходен план: 2265, в кв. 28, парцел 5, целият с площ от 347 кв.м., при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях.

Останалите представени и прието по делото доказателства съдът намира за ирелевантни за спора по делото, тъй като същите не установяват по никакъв начин твърденията на страните относно правнорелевантните факти.

При така ангажираните доказателства от правна страна съдът намира следното:

          Безспорно се установи по делото, че наследодателят на ищците Д.Д. и наследодателят на ответниците П.Д. през 1947 г. са поделили помежду си оставения им в наследство от тяхната майка недвижим имот в гр. Б., представляващ дворно място, находящо се на ул. „***” и ул. „***”, ведно с построената в него двуетажна къща, като всеки от тях е получил в дял по един етаж от къщата ведно със застроено и незастроено дворно място с площ от 171,05 кв.м.

          Установи се също така, че през 1963 г. цялото дворно място е било одържавено за строителство на ЖСК, като на собствениците е било изплатено парично обезщетение. През 1975 г. отчуждаването е било отменено, предвид неизпълнение на строителството в предвидения за това срок, а през 1994 г. в полза на наследниците на П.Д. са били деактувани 171,05/457,50 кв.м. ид.ч. от актуваното с акт № 2804/02.01.1964 г. дворно място, след като същите са възстановили платеното им при отчуждаването на имота парично обезщетение.

Предвид горното съдът намира, че наследниците на П. Д., двама от които са ответниците по делото, са собственици по наследяване на 171,05/457,50 кв.м. ид.ч. от дворното място, представляващо понастоящем поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по кадастралната карта на гр. Б., като по делото не се спори, че те владеят именно такава част от имота.

Същевременно от представените по делото съдебна спогодба от 1975 г. и нотариален акт за дарение от 1989 г. се установи, че ищците са собственици на процесните идеални части от дворното място, но съдът намира, че тези идеални части не са идентични и не представляват част от владяните от ответниците идеални части от имота, които както по-горе се установи, са собственост на наследниците на П.Д., а не на всички наследници на К. Д.. Поради това с настоящото решение следва да бъде уважена претенцията на ищците в установителната й част, но тъй като не се доказа имотът на ищците да се владее от ответниците, а същите владеят свои собствени идеални части от имота, съдът намира, че в частта му за ревандикация искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По същите мотиви следва да бъде отхвърлено и искането за отмяна на констативния нотариален акт, с който ответници са признати за собственици на 171,05/457,50 кв.м. ид.ч. от имота.

Предвид установеното право на собственост на ищците, неоснователно е искането на ответницата за отмяна на нотариален акт за дарение № ***, т. ***, дело № ***/15.11.1989 г. на нотариус при БРС, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

С оглед крайното решение на съда по съществото на спора, а именно частично уважаване на иска, съдът намира, че ответниците дължат на ищците общо 75 лв., която сума представлява половината от направените от тях разноски по делото, съответна на уважената част от иска, а ищците дължат на ответниците 700 лв., представляващи половината от направените от тях разноски, съответно на отхвърлената част от иска. Поради това и след прихващане на насрещните задължения ищците следва да заплатят на ответниците съдебно-деловодни разноски в размер на 625 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Т., ЕГН **********,***, и Л.Д.Д., ЕГН **********,***, че К.Д.Ф., ЕГН **********, и И.С.Ф., ЕГН **********,***, са собственици в режим на СИО на 28,75/457,50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., находящ се в гр. Б. ***, както и че Г.И.Ф., ЕГН **********,***, е собственик на 28,75/457,50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., находящ се в гр. Б., ***, като ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Д.Ф., И.С.Ф. и Г.И.Ф. против М.Д.Т. и Л.Д.Д. искове за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху собствените им идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б..

ОТХВЪРЛЯ искането на К.Д.Ф., ЕГН **********, И.С.Ф., ЕГН **********, и Г.И.Ф., ЕГН **********,***, тримата от гр. Б., ***, за частична отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, т. ***, рег. № ***, дело № *** от 02.12.2010 г. на нотариус И. К., с който М.Д.Т., ЕГН **********,***, и Л.Д.Д., ЕГН **********,***, са признати за собственици на 171,05/457,50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., находящ се в гр. Б., ***, в частта относно 57,50/457,50 кв.м. ид.ч. от имота.

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Д.Т., ЕГН **********,***, за отмяна на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. ***, дело № ***/1989 г. от 15.11.1989 г., в частта, с която К.Д.Ф., ЕГН **********, и И.С.Ф., ЕГН **********,***, са дарили на Г.И.Ф., ЕГН **********,***, ½ ид.ч. от дворно място, представляващо имот с пл. № 6708,6707 в кв. 51 по плана на гр. Б., бивш п-л V в бивш кв. 17 по плана на гр. Б., като урегулиран парцелът съдържа 457,50 кв.м., от които собствено място от 57,50 кв.м., при граници на имота: ул. „***”, ул. „***”, имот пл. № 6689 и имот пл. № 6706.

ОСЪЖДА К.Д.Ф., ЕГН **********, И.С.Ф., ЕГН **********, и Г.И.Ф., ЕГН **********,***, да заплатят на М.Д.Т., ЕГН **********,***, и Л.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 625,00 лв. (шестстотин двадесет и пет лв.), представляваща част от направените от тях съдебно-деловодни разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на евентуално предявения иск за приемане за установено по отношение на М.Д.Т., ЕГН **********,***, и Л.Д.Д., ЕГН **********,***, че К.Д.Ф., ЕГН **********, и И.С.Ф., ЕГН **********,***, са собственици в режим на СИО на 28,75/457,50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., находящ се в гр. Б.,***, както и че Г.И.Ф., ЕГН **********,***, е собственик на 28,75/457,50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., находящ се в гр. Б.,***.

Определението за частично прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата му част решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД