ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260189
гр.Добрич, 04.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на четвърти март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Теменуга Стоева
Членове: 1. Павлина Паскалева
2.
Георги Пашалиев
Като разгледа
докладваното от съдия Павлина Паскалева въззивно
частно гражданско дело №83/2021г. по описа на ДОС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.413, ал.2 вр.чл.275 от ГПК.
Подадена
е частна жалба от “Банка
ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Московска”
№19 срещу разпореждане №260431/31.12.2020 г.
по ч.гр.д.№717/2020 г. на
БРС, с което е отхвърлено заявлението на “Банка ДСК” АД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Н.С., ЕГН **********
*** за сумата в размер на 157.77 лв.,
представляваща заемни такси. Изложени са доводи за
незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната
му и за издаване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и за горните суми, респ. за разноските в заповедното производство в пълен
размер. Претендират се и разноските сторени в настоящото производство.
Жалбата е допустима. Депозирана е
от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът
след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира
следното:
По подадено заявление от “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Московска” №19 в развилото се производство по ч.гр.д.№717/2020 по описа на БРС е
издадено разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
срещу длъжника
Г.Н.С., ЕГН ********** ***, за следните суми: 1000 лв. - главница по договор за
кредит от 22.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 29.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; 173,16 лв. – договорна/възнаградителна лихва за периода от
20.12.2019г. до 16.12.2020г.; 1,67 лева – обезщетение за забава за периода от
16.12.2020г. до 22.12.2020г. ; 26,66 лв. – съдебно-деловодни разноски и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. За същите суми са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
С обжалваното
разпореждане е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата
в размер на 157.77 лв., представляваща
заемни такси.
За да отхвърли
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ - извлечение от сметка на банката жалбоподател, районният съд е приел,
че претендираната от кредитора такса е такава по управление на кредита и
уговарянето й е в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК, който забранява на
кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Нарушена била и императивната разпоредба на
чл.33, ал.1 от ЗПК.
Като се запозна
с подаденото заявление, придружено с извлечение от сметките на банката и
договора за банков кредит, общите условия към него и тарифата за стойността на
услугите, извършвани от банката по процесния кредит, съдът приема следното:
Сумата от 157,77
лв. съставлява сбора от три такси, дължими от потребителя по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 22.07.2019 г., а именно: 75 лв. – такси
за невнесени минимални суми за револвиране; 31 лв. - такси за теглене на пари в
брой от ПОС на гише на Банка ДСК и 51,77
лв. – годишна такса за основна карта, дължими на основание Приложение U23 към Общите условия към договора.
Докато таксите за теглене на пари
в брой от ПОС на гише на Банка ДСК и годишната такса за основна карта безспорно са за услуги,
предоставени на клиента и регламентирани
в приетите от него общи условия и тарифа на банката, то таксата за
нереволвиране, според съда представлява неустоечно задължение за забава при
внасяне на минималната сума за револвиране на кредита от 15 лв. месечно,
съгласно чл.8 от договора за кредит и чл.53, ал.1 от Общите условия и
приложената към общите условия тарифа за услугите на банката.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Таксите
за теглене на
пари в брой от ПОС на гише на Банка ДСК и годишната такса за основна карта безспорно са предназначени
за възнаграждение за предоставена на клиента допълнителна услуга и уговарянето им
е допустимо. Те не са такси за усвояване и управление на кредита.
Таксата за
нереволвиране има санкционен характер и не се отнася до допълнителна услуга,
предоставяна от банката на потребителя, като с нея се заобикаля правилото на
чл.33 ал.1 от ЗПК, че при забава кредиторът по потребителски договор има право
само на законната лихва за забава за периода на забавата. Добавянето на
допълнително неустоечно задължение съставлява неравноправна клауза, тъй като
поставя потребителя в неравностойно положение спрямо по-силната икономически
страна и като такава е нищожна.
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът
не издава заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това.
С тези мотиви обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част за сумата от 82,77 лв., включваща сумите: 31
лв. - такси за теглене на пари в брой от ПОС на гише на Банка ДСК и 51,77 лв. – годишна такса за основна карта, а
в останалата част - за дължимата такса нереволвиране като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено. Разноски за заповедното производство не следва да се присъждат, тъй като с
обжалваното разпореждане, макар да не е уважил претенцията изцяло, съдът е
присъдил разноските в пълния им размер.
С оглед основателността на жалбата, следва да
се уважи и искането на частния въззивник за определяне на разноски за
въззивното производство – държавна такса в размер на 15 лв. Тези допълнителни
разноски следва да се възложат на длъжника на основание чл. 81 ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. Определените от въззивния съд разноски следва да се включат в
заповедта при изпълнение на въззивния акт.
Въззивното
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №260431/31.12.2020
г. по ч.гр.д.№717/2020 г. на БРС, с което е
отхвърлено заявлението на “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. ”Московска” №19 за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Н.С.,
ЕГН ********** *** в частта за сумата в размер на 82,77 лв., представляваща заемни такси, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде от Районен съд Балчик заповед за
незабавно изпълнение в полза на “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ”Московска” №19 срещу Г.Н.С., ЕГН **********
*** за сумата от 82,77 лв., включваща
сумите 31 лв. - такси за теглене на пари в брой от ПОС на гише на Банка
ДСК и 51,77 лв. – годишна такса за
основна карта.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение, с оглед на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивното производство
в размер на 15 лв. – държавна такса в полза на “Банка ДСК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Московска” №19, която сума
да се включи в издаваната заповед.
ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №260431/31.12.2020 г. по ч.гр.д.№717/2020 г.
на БРС в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.