Присъда по дело №35/2015 на Окръжен съд - Добрич

 

М О Т И В И  към присъда № 13 от  21.09.2018г. по

нохд № 35/ 2015г. по описа на Окръжен съд-гр.***

 

Производството пред съда е образувано  по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура–гр.***. Същият е изготвен след запознаване с материалите  от досъдебно производство № 58/2010г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.***. С този обвинителен акт е повдигнато обвинение на Д.М.Х. с ЕГН ********** за това, че в условията на продължавано престъпление :

I. 1. На 22.12.2006год. в гр. ***, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област–*** /назначен с решение №732 от 01.09.2005г. на Министерски съвет/, нарушил служебните си задължения предвидени в чл.71,ал.1,т.1 (”Продажба на държавни жилища се извършва за задоволяване жилищните нужди на настанените в тях наематели, които отговарят на следните условия: 1. не притежават друго жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или над 1/2 идеална част от такъв имот”) от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост във връзка с чл. 46, ал.2 от ЗДС /ред.към ДВ бр.64 от 08.08.2006г. (”Държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията могат да придобиват без търг недвижими имоти-жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона.”), като подписал договор №332/22.12.2006год. за продажба на имот, описан в Акт за държавна собственост № 3937/17.10.2006год., без да са налице условията на чл. 46, ал.2 от ЗДС, във вр.с чл. 70 ал.1, от Правилника за прилагане на ЗДС, с цел да набави облага за П.Л.Г. с ЕГН **********, изразяваща се в закупуване  на имота  от Пл.Г. на цена 21 100 лева от последния и от това са настъпили значителни вредни последиции -имуществени за държавата в размер на 36 000 лева и престъплението по чл. 282 от НК е свързано с продажба на държавна собственост.

   2.На 03.07.2007год.в гр.***, като извършител, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област-***,/назначен с решение №732 от 01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. -като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне договор №355/03.07.2007г./, нарушил служебните си задължения, предвидени в чл.85,ал.2от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (”Когато имотът, върху който е изградена сградата е поделяем, областният управител предприема необходимите действия за разделяне на имота и може да извърши продажбата по чл.84, ал.1, само след като имотът бъде разделен с влязъл в сила подробен устройствен план”) във връзка с чл. 44 ал.2 от ЗДС („ Продажбата на земя – частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред определени с правилника за прилагане на закона” /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./) като подписал договор № 355/ 03.07.2007год. за продажба на имот, описан в Акт за държавна собственост №***/03.05.2007год. без да са налице условията на чл.44, ал.2 от ЗДС и чл.85, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДС, с цел да набави облага за „В.„ ЕООД, представлявано от В.Г.Н. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена 15 850,80 лева и от това са настъпили значителни вредни последици - имуществени за държавата в размер на 120 800 лева и престъплението по чл.282 от НК е свързано с продажбата на държавна собственост.

3.На 10.02.2008год в гр.***, като извършител, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение-Областен управител на Област -***,/назначен с решение №732 от 01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г., като помагач (съгласувал процедурата по изготвяне договор №390 /10.02.2008г.), нарушил  служебните си задължения регламентирани в чл. 84, ал.2 и ал.3, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост  (Продажбата на земя-частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея се извършва от областния управител  по местонахождение на имота. Ал.3 -Към молбата по ал.1 заинтересуваните лица по ал.2 прилагат: т.3 удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно построена.) и чл. 44 ал.2 от ЗДС/отм./ (Продажбата на земя-частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и ред определени с правилника за прилагане на закона /ред.към ДВ бр.113 от 28.12.2007г/), като подписал договор № 390/10.02.2008год., с който продал на Г.Х.К. с ЕГН **********, И.Й.И. с ЕГН *********** и П.С. Ш. с ЕГН **********  имот по  АДС № ***/05.02.2008год. с площ 1263 кв.м., ПИ 83017.506.400 по КК в землището на гр.***, без да и налице законно построена сграда собственост на купувачите, с цел да им набави имотна облага, изразена  в разликата между действителната пазарна цена – 34 300 лева и платената от тях 4 146,72 лева, от което са настъпили  значителни вредни последици - имуществени за държавата в размер на 34 300 лева,като настъпилите значителни  вредни последици са в размер общо на 191 100 лева и престъплението по чл.282 от НК е свързано с продажба на държавна собственост – престъпление по чл. 283а т.1 във вр. с чл.282 ал. 2 пр.1 и 2, във вр. с чл. 282 ал.1, във вр. с чл.26 ал. 1, във вр. с чл 20 ал.2 от НК и

II. За това ,че в условията на продължавано престъпление:

   1.На 04.07.2007год.в гр.***, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област *** /назначен с Решение №732 от 01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. - като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне  договор №356/04.07.2007г./, превишил властта и правата си предвидени в чл.104 ал.1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права-държавна собственост”), във вр. с чл.68 от ЗДС („За имотите –държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост във връзка с чл.44 ал.2 от Закона за Държавната собственост /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ (”Продажбата на земя частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”) като извършил действия от  компетентността на СБР „Т.”ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването - чл.2 ал.4 от ЗДС(„Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения (”С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество-държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружествата.”), като подписал договор №356/04.07.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4149/20.06.2007г., без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена, с  цел да набави облага за П.П.П. с ЕГН-********** ***, изразяваща се в купуване  на имота  от последния на цена от 3 285,36 лева и от това са настъпили значителни вредни последици - имуществени за СБР „Т.” ЕООД  в размер на 48 200 лева.

   2.На 11.12.2007год. в гр. ***, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област *** /назначен с Решение №732 от 01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. - като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне  договор №366/11.12.2007г./, превишил властта и правата си предвидени в чл.104 ал.1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права-държавна собственост”), във вр. с чл.68 от ЗДС („За имотите –държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост във връзка с чл.44 ал.2 от Закона за Държавната собственост /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ (”Продажбата на земя частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”) като извършил действия от компетентността на СБР „Т.”ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването - чл.2 ал.4 от ЗДС  („Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения (”С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество-държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружествата.”), като подписал договор № 366/11.12.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4316/15.11.2007г., без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена, с  цел да  набави облага за „***..” АД –гр.В., представлявано от Г.А.Г. с ЕГН-**********, изразяваща се в купуване  на имота  от последния на цена от 9 352,44 лева и от това са настъпили значителни вредни последици -имуществени  за СБР „Т.” ЕООД  в размер на 241 400лв.

   3. На 11.12.2007год. в гр. ***, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област *** /назначен с Решение №732 от 01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. - като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне  договор №367/11.12.2007г./, превишил властта и правата си предвидени в чл.104 ал.1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права-държавна собственост”), във вр. с чл.68 от ЗДС („За имотите –държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост във връзка с чл.44 ал.2 от Закона за Държавната собственост /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ (”Продажбата на земя частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”) като извършил действия от  компетентността на СБР „Т.”ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването - чл.2 ал.4 от ЗДС  („Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения (”С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество-държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружествата.”), като подписал договор №367/11.12.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4317/15.11.2007г., без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена, с  цел да набави облага за „***..” АД –гр.В., представлявано от Г.А.Г. с ЕГН-**********, изразяваща се в  купуване  на имота от последния на цена от 4 184,64лв. и от това са настъпили значителни вредни последици-имуществени  за СБР „Т.” ЕООД в размер на  99 800 лева.

   4. На 11.12.2007год. в гр.***, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област *** /назначен с Решение №732 от 01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. - като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне  договор №368/11.12.2007г./, превишил властта и правата си предвидени в чл.104 ал.1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права-държавна собственост”), във вр. с чл.68 от ЗДС („За имотите –държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост във връзка с чл.44 ал.2 от Закона за Държавната собственост /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ (”Продажбата на земя частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”) като извършил действия от  компетентността на СБР „Т.”ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването - чл.2 ал.4 от ЗДС  („Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения (”С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество-държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружествата.”), като подписал договор №368/11.12.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4326/22.11.2007г. без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена,  с цел да набави облага за „***..” АД гр.В. - представлявано от Г.А.Г. с ЕГН-**********, изразяваща се в купуване  на имота от последния на цена от 4 204,92 лева и от това са настъпили значителни вредни последици -имуществени  за СБР „Т.” ЕООД в размер на  100 300 лева. 

   5. На 11.12.2007год. в гр. ***, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област *** /назначен с Решение №732 от 01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. -като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне  договор №369/11.12.2007г./, превишил властта и правата си предвидени в чл.104 ал.1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права-държавна собственост”), във вр. с чл.68 от ЗДС („За имотите –държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост във връзка с чл.44 ал.2 от Закона за Държавната собственост /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ (”Продажбата на земя частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”) като извършил действия от  компетентността на СБР „Т.”ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването - чл.2 ал.4 от ЗДС  („Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения (”С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество-държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружествата.”), като подписал договор № 369/11.12.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4318/15.11.2007г. без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построен, с цел да набави облага за „***..” АД гр.В. - представлявано от Г.А.Г. с ЕГН **********, изразяваща се в купуване  на имота от последния на цена от 4 517,76 лева и от това са настъпили значителни вредни последици за СБР „Т.” ЕООД – имуществени в размер на  107 700 лева.

6. На 11.12.2007год. в гр. ***, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Областен управител на Област *** /назначен с Решение №732 от 01.09.2005г. на Министерски съвет/ в съучастие с П.Л.Г. - като помагач /който съгласувал процедурата по изготвяне  договор №370/11.12.2007г./, превишил властта и правата си предвидени в чл.104 ал.1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006г./, (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права-държавна собственост”), във вр. с чл.68 от ЗДС („За имотите –държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост във връзка с чл.44 ал.2 от Закона за Държавната собственост /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ (”Продажбата на земя частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”) като извършил действия от  компетентността на СБР „Т.”ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването - чл.2 ал.4 от ЗДС  („Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения (”С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество-държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружествата.”), като подписал договор №370/11.12.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4319/15.11.2007г. без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена, с цел да набави облага за„***..” АД гр.В. - представлявано от Г.А.Г. с ЕГН **********, изразяваща се в купуване на имота от последния на цена от 4 111,44 лева и от това са настъпили значителни вредни последици за СБР „Т.” ЕООД – имуществени в размер на 98 000 лева, като общата стойност на настъпилите значителни вредни последици – имуществени за СБР „Т.” ЕООД  е в размер на 695 400 лева и случаят е особено тежък и престъплението по чл.282 от НК е свързано с продажба на собственост на юридическо лице  - СБР „ Т. „ЕООД- престъпление по чл.283а т.1 във вр. с чл.282 ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с чл.282 ал. 1, във вр. с чл.26 ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2  от НК,

         на П.Л.Г. с ЕГН ********** - за това, че  условията на продължавано престъпление :

I. 1. На 04.07.2007год.в гр. ***, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр. ***,  /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на Д.М.Х./последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор №356/04.07.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4149/20.06.2007г., без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена, с което улеснил Д.М.Х. да превиши властта и правата си предвидени в  чл.104,ал.1 от ППЗДС / в сила от 26.09.2006год./ (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права –държавна собственост”) във връзка с чл.68 от ЗДС („За имотите -държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост във вр.с чл.44 ал.2 от ЗДС /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./(„Продажбата на земя -частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота, без търг, при условия и по ред определени с правилника за прилагане на закона”) и да извърши действия от компетентността на СБР „Т.”ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването -чл.2 ал.4 от ЗДС (”Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанка цел, дори ако държавата е била едноличен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения („С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103 предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество, държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружества”), с цел да набави облага за П.П.П. с ЕГН********** ***, изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена - 3 285,36 лева и от това са настъпили значителни вредни последици – имуществени за СБР „Т.” ЕООД  в размер на 48 200лв.

   2.На 11.12.2007год. в гр.***, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение -Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр. ***, /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на Д.М.Х./последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор № 366/11.12.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост №4316/15.11.2007г., без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена, с което улеснил Д.М.Х. да превиши властта и правата си, предвидени в чл.104 ал.1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006год./ (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права – държавна собственост”) във връзка с чл.68 от ЗДС („За имотите - държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост във вр. с чл.44 ал.2 от ЗДС /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ („Продажбата на земя-частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред определени с правилника за прилагане на закона”) и да извърши действия от компетентността на „СБР Т.” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването - чл. 2,ал.4 от ЗДС (”Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанка цел дори ако държавата е била едноличен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения („С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество, държавна или общинска собственост включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружества”), с цел да набави облага за „***..” АД –гр.В., изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена от 9 352,44 лева и от това са настъпили значителни вредни последици – имуществени за „СБР Т.” ЕООД  в размер на  241 400 лева.

   3.На 11.12.2007год. в гр. ***, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр. ***,/назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на Д.М.Х./последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор № 367/11.12.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4317/15.11.2007г., без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена, с което  улеснил Д.М.Х. да превиши властта и правата си, предвидени в  чл.104 ал.1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006год./ (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права – държавна собственост”) във връзка с чл.68 от ЗДС („За имотите - държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост във вр. с чл.44 ал.2 от ЗДС /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г.(„Продажбата на земя - частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред определени с правилника за прилагане на закона”) и да извърши действия от компетентността на „СБР Т.” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването - чл. 2,ал.4 от ЗДС (”Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанка цел дори ако държавата е била едноличен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения („С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество, държавна или общинска собственост включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружества”), с цел да набави облага за „***..” АД – гр.В., изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена - 4 184,64 лева и от това са настъпили значителни вредни последици –имуществени за СБР „Т.” ЕООД  в размер на  99 800лв.

4. На 11.12.2007год. в гр. ***, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр. ***,  /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на   Д.  М.Х.  /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор № 368/11.12.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4326/22.11.2007г., без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена, с което  улеснил Д.М.Х. да превиши властта и правата си, предвидени в  чл.104 ал.1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006год./ (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права – държавна собственост”) във връзка с чл.68 от ЗДС („За имотите - държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост във вр. с чл.44 ал.2 от ЗДС /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ („Продажбата на земя - частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред определени с правилника за прилагане на закона”) и да извърши действия от компетентността на „СБР Т.” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването - чл. 2,ал.4 от ЗДС (”Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанка цел дори ако държавата е била едноличен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения („С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество, държавна или общинска собственост включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружества”), с цел да набави облага за „***..” АД – гр.В., изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена от 4 204,92 лева и от това са настъпили значителни вредни последици –имуществени за СБР „Т.” ЕООД  в размер на  100 300 лева.

5. На 11.12.2007год. в гр. ***, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр. ***, /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на Д.М.Х. /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор №369/11.12.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4318/15.11.2007г. без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена, с което  улеснил Д.М.Х. да превиши властта и правата си, предвидени в  чл.104 ал.1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006год./ (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права – държавна собственост”) във връзка с чл.68 от ЗДС („За имотите - държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост във вр. с чл.44 ал.2 от ЗДС /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ („Продажбата на земя - частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред определени с правилника за прилагане на закона”) и да извърши действия от компетентността на „СБР Т.” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването - чл. 2,ал.4 от ЗДС (”Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанка цел дори ако държавата е била едноличен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения („С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество, държавна или общинска собственост включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружества”), с цел да набави облага за „***..” АД – гр.В., изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена 4 517,76лв. и от това са настъпили значителни вредни последици – имуществени за СБР „Т.” ЕООД  в размер   на   107 700 лева.

6. На 11.12.2007год. в гр. ***, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение -Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр. ***,  /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на   Д.  М.Х.  /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор №370/11.12.2007год. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4319/15.11.2007г. без да е налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена, с което  улеснил Д.М.Х. да превиши властта и правата си, предвидени в  чл.104 ал.1 от ППЗДС /в сила от 26.09.2006год./ (”Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права – държавна собственост”) във връзка с чл.68 от ЗДС („За имотите - държавна собственост се съставят актове за държавна собственост”) и чл.84 ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост във вр. с чл.44 ал.2 от ЗДС /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ („Продажбата на земя -частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред определени с правилника за прилагане на закона”) и да извърши действия от компетентността на „СБР Т.” ЕООД в лицето на Министъра на здравеопазването - чл. 2,ал.4 от ЗДС (”Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанка цел дори ако държавата е била едноличен собственик на прехвърленото в тях имущество”) и чл.104 от Закона за лечебните заведения („С преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество, държавна или общинска собственост включено в балансите на здравните заведения въз основа на които се преобразува, преминава в собственост на дружества”), с цел да набави облага за „***..” АД – гр.В., изразяваща се в закупуване на имота от последния на цена от 4 111,44лв. и от това са настъпили значителни вредни последици –имуществени за СБР „Т.” ЕООД  в размер на   98 000 лева, като общата стойност на настъпилите значителни вреди за СБР „Т.” ЕООД  са в размер на 695 400 лева, като  случаят е особено тежък и престъплението по чл.282 от НК е свързано с продажбата на собственост на юридическо лице СБР  „ Т.” ЕООД- престъпление по чл.283а т.1 във вр. с чл.282 ал. 3, във вр. с чл.282 ал. 2, във вр.с чл.282 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4  от НК  и

II. За това че в условията на продължавано престъпление :

1. На 10.02.2008год в гр. ***, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр. ***, /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./, в съучастие, като помагач на Д.  М.Х. /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на  договор   № 390/10.02.2008год. за продажба на имот описан в АДС №***/05.02.2008год. с площ 1263 кв.м., ПИ 83017.506.400 по КК в землището на гр.*** без да налице представено удостоверение от общинска администрация гр.***, че сградата е законно построена, с което улеснил Д.М.Х. да наруши служебните си задължения, предвидени в чл. 84 ал.2 и ал.3 т.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (”Продажбата на земя – частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея, се извършва от областния управител по местонахождение на имота”, ал.3 - Към молбата по ал.1, заинтересуваните лица по ал.2, прилагат: т.3 удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно построена”) във вр. с чл.44, ал.2 от ЗДС / ред.към ДВбр.113 от 28.12.2007 („Продажбата на земя-частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона”), с цел да набави облага за Г.Х.К. с ЕГН ********** от гр.***, И.Й.И. с ЕГН ********** *** и П.С.Ш. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в закупуване на имота от последните на цена от 1 479,12лв. и от това са настъпили значителни вредни последици - имуществени  за държавата в размер на 34 300 лева и престъплението по чл. 282от НК е свързано с продажба на държавна собственост.

2.На 03.07.2007год.в гр. ***, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение-Директор на Дирекция „Административен контрол,регионално развитие и държавна собственост” при Областна администрация гр.*** /назначен със заповед № РД-11-07-44 от 20.02.2007г./ в съучастие, като помагач на Д.М.Х. /последният извършител/, съгласувал процедурата по изготвяне на договор № 355/ 03.07.2007год. за продажба на имот, описан в Акт за държавна собственост № *** /03.05.2007год., без да са налице условията на чл.44 ал.2 от ЗДС и чл. 85 ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДС, с което улеснил Д.М.Х. да наруши служебните си задължения, предвидени в чл.85, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (”Когато имотът върху който е изградена сградата е поделяем, областния управител предприема необходимите действия по разделяне на имота и може да извърши продажбата по чл.84 ал.1 само след като имотът бъде разделен с влязъл в сила подробен устройствен план”) във  връзка с чл.44 ал.2 от ЗДС /ред.към ДВ бр.41 от 22.05.2007г./ (”Продажбата на земя-частна държавна собственост на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда изградена върху нея се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред определени от правилника за прилагане на закона”), с цел да набави облага за „В. „ ЕООД – представлявано от В.Г.Н. с ЕГН********** ***, изразяваща се в закупуване на имота  от последния на цена от 15 850,80 лева и от това са настъпили значителни вредни последици –имуществени за държавата в размер на 120 800 лева, като общата стойност на настъпилите значителни вреди за държавата са в размер на 155 100 лева и престъплението по чл. 282 от НК е свързано с продажбата на държавна собственост – престъпление по чл.283а, т.1, във вр. с чл.282 ал.2, във вр. с чл.282 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4 от НК

  и  на К.В.К.  с ЕГН ********** - за това, че в условията на продължавано престъпление :

1. На 11.12.2006год. в гр. ***, в качеството на длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение /назначен със заповед № Р -59/28.12.2000г. - Началник отдел „Създаване и поддържане на кадастъра в Служба - Кадастър гр. ***”/, нарушил служебните си задължения, предвидени в чл.54, ал.1 от ЗКИР /Изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г./ (Измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.), като подписал скица №13074/11.12.2006год., без да са налице условията по чл. 58, ал.3, т.8 от Наредба 3 /28.04.2005г./ (Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват: 1.По молба на заинтересуваното лице или на негов представител до началника на службата по кадастъра, ал.3. Към молбата се прилагат: т.8 документ за собственост или друго вещно право върху недвижимия имот), с цел да набави облага за „В.” ЕООД гр.***, представлявано от В.Г.Н. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в издаване на АДЧ№ ***/03.05.2007г. и в последствие закупуване на имота и от това са настъпили значителни вредни последици - имуществени  за държавата в размер на 104 949 лв.

2. На 03.10.2007год  гр. ***, в качеството на длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение - Началник служба по кадастъра в гр. ***, /назначен със заповед № Р -59/28.12.2000г. - Началник отдел „Създаване и поддържане на кадастъра  в Служба - Кадастър гр. ***”/, нарушил служебните си задължения, предвидени в чл.54, ал.1 от ЗКИР /Изм. - ДВ,бр. 29 от 2006 г./ (Измененията в кадастралната карта по чл.53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс) във вр. с чл.53 от ЗКИР, като не издал заповед за изменения в КК, като подписал скица № 15713/03.10.2007год., без да е налице представен документ за собственост по реда на чл.58, ал.3, т.8 от Наредба 3 /от 28.04.2005г./ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с цел да набави облага за Г.Х.К.  с ЕГН ********** от гр.***,  И.Й.И. с ЕГН ЕГН ********** *** и П.С.Ш. с ЕГН ********** *** изразяваща се в закупуване на имота от последните на цена от 1 479, 12 лева и от това са настъпили значителни вредни последици - имуществени  за държавата в размер на 30 154 лева.като общата стойност на настъпилите значителни вреди за държавата са в размер на 135 103 лева - престъпление по чл. 282,ал.2 във вр. с чл.282, ал.1от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителя на ОП-гр.*** поддържа обвинението, изложи становище за неговата доказаност и предложи на подс.Х. за деянието по пункт първи от обвинението да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което наказание на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от 4 години, както и „глоба“ в размер на  2000лв и „лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7“, а именно лишаване от право да заема обществена или държавна дейност свързана с управление на държавно или обществено имуществено за срок от 2 години, а за деянието по пункт 2 от обвинението да му бъде наложено наказание три години „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66 от НК да се отложи с петгодишен изпитателен срок, както и „глоба“ в размер на 3000лв и „лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7“. На основание чл. 23 ал.1 от НК да бъде наложено едно общо най-тежкото наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, като на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от пет години. На подс.Г. за деянието по пункт първи от обвинението прокурорът настоява да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок  от  три години, което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от пет години, както и да се наложи „глоба“ в размер на 3000лв и „лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7“, а именно: да заема обществена или държавна дейност свързана с управление на държавно или обществено имущество за срок от 2 години, а за деянието по пункт 2 от обвинението да му бъде наложено „лишаване от свобода“ за срок от  три години, което на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от пет години, както и „глоба“  в размер на 3000лв. На основание чл. 23, ал.1 от НК да бъде наложено едно общо най-тежкото наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години с изпитателен срок от пет години, „глоба“ в размер на 3000лв и „лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7“, а именно:  да заема обществена или държавна дейност свързана с управление на държавно или обществено имущество за срок от 2 години. На подс.К. представителят на обвинението предлага да бъде наложено за престъплението по 282,ал.2,във вр.с чл.282,ал.1,от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК с приложение на чл. 54, ал. 1 от НК наказание  „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл.  66, ал. 1 от НК да бъде отложено изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Х. се явява лично и с редовно упълномощен защитник. Х. не се признава за виновен. Защитникът му с доводи за липса на субективна съставомерност пледира за признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаване по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Г. се явява лично и с редовно упълномощени защитници. Подсъдимия Г. не се признава за виновен и настоява да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, а защитниците му  с наведени доводи за обективна и субективна несъставомерност пледират да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият К. се явява с редовно упълномощен защитник, не се признава за виновен и настоява да бъде постановен оправдателен акт спрямо него. С наведени доводи за липсата на обективна и субективна съставомерност на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, защитникът на подс.К. настоява той да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение.

***кият окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка:

     С решение на Министерски съвет на Р България № 732 от 01.09.2005г. /л.192-197, т. 38 д.п. / подс.Х. е бил назначен за областен управител на област *** и освободен от тази длъжност на 08.05.2008г. Със заповед № РД-11-140 от 01.04.2004г. на Областен управител област *** /л.198, т. 38 д.п./ подс.Г. е бил назначен на длъжността Младши експерт в дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ в Областна администрация –гр.***. Със заповед № РД-11-01 от 03.01.2006г. на Областен управител област ***- подс.Х., подс.Г. бил назначен на длъжност младши експерт „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“. След по-малко от месец отново със заповед на подс.Х.  № РД -11-77 от 26.01.2006г. /л.200 т. 38 д.п./, подс.Г. е бил назначен на длъжността „Началник отдел“ в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“. Със заповед № РД -11-07-41 от 12.01.2007г. на подс.Г. било възложено да изпълнява по вътрешно съвместителство длъжността Директор в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ /л. 203, т. 38 от д.п./, която длъжност подс.Г. изпълнявал до 09.09.2009г. Подс.К. е бил назначен за държавен служител на длъжността  Началник отдел „Създаване и поддържане на кадастъра“ в Службата по кадастъра –*** със заповед № Р-59/28.12.2000г. /л.3 т. 30 д.п./. С предизвестие № ЧР-33-20/09.06.2015г. /л. 570 нохд/ подс.К. е бил предизвестен, че след изтичане на едномесечен срок от получаване на предизвестието, ще му бъде прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал.1 ,т.6 от ЗДСл, поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

         Видно от акт за държавна собственост № 3412 от 28.03.2005г. държавата е притежавала имот – земя 456 кв.м., представляваща поземлен имот с № 02508.86.021 /стар УПИ № ІХ-2047, кв. 109/ по кадастралната карта на гр.***, находящ се в гр.***, ул.“Приморска“ № 16 /л.69 т. 25д.п./. Пазарната стойност на този имот към 17.05.2005г. съгласно изготвено експертно становище от лицензиран оценител /л.91 т. 25 д.п./ е била 98 400 лв. Въз основа на заповед № РД-11-508/10.07.2006г. на областния управител –подс.Х. било наредено да бъде извършена замяна на този имот с апартамент № 9 в ж.к.”***”, бл.46, вх.Д, ет.5, собственост на „***”ООД-гр.В. /том25, л.64 д.п./. Със заповедта подс.Х. наредил да бъде извършена замяна между държавата и „***” ООД, като апартаментът, който„***” ООД заменил бил с посочена пазарна оценка от 61000лв,  а имотът ЧДС –земя 456кв.м бил оценен от лицензиран оценител на 69 000лв. Разлика между стойностите на двата имота в размер на 8000лв е следвало да бъде заплатена от „***” ООД-В. в едномесечен срок. След замяната бил издаден АДС №3937/17.10.2006год. / л. 72 т. 25 д.п./, с който имот - апартамент№ 9, в ж.к.”***” бл.46, вх.Д бил актуван, като частна държавна собственост, като правно основание била вписана заповед № РД-11-508/10.07.2006год. на областния управител и била посочена цена на имота 20664,20лв.

На 11.12.2006г.  подс.Г. подал заявление до областния управител, с което на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за държавната собственост поискал да му бъде разрешено да закупи държавно жилище - гореописания апартамент. На заявлението била положена ръкописна резолюция ”да” със същата дата. / т. 25,л.71/. На 15.12.2006г. подс.Х. издал заповед № РД-11-921, с която наредил да се продаде на подс.Г. жилището описано в АДС № 3937/17.10.2006г. на цена съгласно данъчна оценка на имота в размер на 21 100лв. Заповедта била последвана от подписване на договор № 332/22.12.2006г. между купувача подс.Г. и продавача – подс.Х. в качеството му на областен управител, по силата на който апартаментът частна държавна собственост, станал собственост на подс.Г.. Подс.Г. закупил държавния имот без да е проведен търг и като заплатил цена, равняваща се на данъчната оценка имота. Подс.Г. е нямал изискуемият най-малко три години стаж в съответната администрация, за да може придобие недвижимият имот без търг, както и не е бил наемател в държавното жилище.

   Със заповед №РД-11-04-21/04.06.2007г. подс.Х. в качеството си на областен управител  наредил да се продаде на „В.“ ЕООД – гр.***, представлявано от св.В.Н. право на собственост върху земя, описана в АДС №***/03.05.2007г., цялата с площ 629кв.м, представляваща ПИ 72624.614.1741 по Кадастралната карта на гр.***, одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005г., находящ се в гр.***, ул.”Б...”№19, /в т.16, стр.66 д.п./. За този имот е съществувал АДС № 773/14.12.1966г., като след създаването на Областна администрация гр.***, на 16.07.2002г. бил съставен Акт за частна държавна собственост № 2273/16.07.2002г., видно от който е, че в имота нямало съсобственици и на запад граничел с парцел VI -1740/ ,„В.” ЕООД –***. / т.16,стр.89 д.п. /

     От одобрената Кадастрална карта на гр.*** по Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. се установява, че в имота с административен адрес гр.***, ул.”Б...”№19, е нямало сгради, а на запад граничел с ПИ№1740,1 и 2, видно от Скица на имота №/18.0620110г., актуална към 12.05.2005г./ т.16,стр.18 /

            От подс.В. в качеството му на началник на служба по кадастъра гр.*** била подписана Скица №13074/11-12.2006г. С нея било извършено изменение на КК по отношение на ПИ 72624.614.1740 и ПИ 72624.614.1741, изразило се в присъединяване на сграда с идентификатор 72624.614.1740.2 към ПИ 72624.614.1741, като същата получила идентификатор 72624.614.1741, както и изправяне на имотната граница на ПИ 72624.614.1741 в южната част на същия. След това изменение ПИ 72624.614.1740 станал с площ 195кв.м, а ПИ 72624.614.1741-с площ 629кв.м. Това положение на имотите било отразено в издадената от СГКК *** скица № 13074/11-12.2006г. Скицата е била издадена без правно основание и в нарушение на Закона за кадастъра и имотния регистър и Наредба 3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /отм./. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, измененията в КК по чл. 53 се одобрявали със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се съобщавала на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс. А Съгласно §1, т.13,от ДР на ЗКИР/редакция ДВ, бр. 29 от 2006г./ „заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1" са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. За  извършената промяната на кадастралната карта е нямало подадена молба от собственика на имота–Областен управител, липсвал и изискуемият документ за собственост съгласно чл.58, ал.3, т.8 от Наредба 3, не е била издадена и заповед. Изготвената скица е послужила за издаването на АДЧС № ***/03.05.2007г. и била актувана земя с площ от 629 кв.м, прилежаща площ на сграда, ”Бизнесцентър с магазини”, представляваща ПИ 72624.614.1741. Но изграденият обект „Бизнесцентър с магазини и снек-бар” попадал в ПИ 72624.614.1740, а не в ПИ 72624.614.1741.

За извършената промяна в кадастралната карта освен, че е нямало депозирана молба от собственика на имота –Областен управител, липсвал документ за собственост съгласно чл. 58, ал. 3, т.8 от Наредба 3, не  била издадена заповед, но  и от страна на Областна администрация -*** е нямало подадено и регистрирано искане към Службата по кадастър за издаване на актуална скица на поземлен имот с идентификатор 72624.614.1741. Отделно от това заявление вх.№Д-99-6297/15.12.2006г.,  е било оформено върху бланка на Службата по кадастъра и е без изх.номер на Областна администрация-гр.***. В заявление вх.№ Д-99-6297/15.12.2006г. подписът за заявител е положен от подс.Х.. 

След изготвянето на скицата, с подадено заявление вх.№ ДС 10-03-1537/20.04.2007г. до Областния управител, ЕООД ”В.”-гр.*** поискало закупуване на „придаваемата” част държавна земя-имот 72624.614.1741. Заявлението било резюлирано от подс.Г. до св.К. /старши експерт, главен експерт и Началник на Отдел „ДС” при Областна управа в периода 2000-2008г./  за изготвяне на акт за държавна собственост на имота, заведен с № ***/03.05.2007г., в който земята с площ от 629кв.м в ПИ-кратък  номер 1741 е била описана като прилежаща площ на сграда „Бизнес център с магазини” и като съсобственик е било посочено „В.” ЕООД. Впоследствие на 03.07.2007г. бил сключен договор № 355 със страни подс.Х. в качеството му на Областен управител и продавач и „В.” ЕООД ***, представлявано от св.В.Н.  като „купувач”. С този договор продавачът продал на купувача правото на собственост върху земя, описана в АЧДС№ ***/03.05.2007г., цялата с площ от 629 кв.м , представляващи ПИ 72624.614.1741 по Кадастралната карат на гр.*** за сумата от 15 850,80 лв.

Тази сделка подс.Х. е реализирал с активното съдействие от страна на подс.Г., който съгласувал необходимите документи и ги представил за подпис на областния управител.

Съгласно заключението на изготвената по делото технико-икономическа експертиза пазарната стойност на продадения  имот възлизала на 120 800лв. А от заключението по изготвената по делото Съдебно-графическа експертиза е видно, че подписът за „Началник служба по кадастър в представената скица № 13074/11.12.2006г., издадена от Агенция по кадастъра е положен от подс.К. / т. 37,стр.5/.

На 03.11.2010г. в РС –гр.*** е била подадена искова молба от държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощник–Ж.Ж. ***, и е било поискано обявяване нищожността на договор № 355/.03.07.2007г. за продажба правото на собственост върху недвижим имот-ЧДС земя-629кв.м.-ПИ 72624.614.1741 по КК на гр.*** /т. 25 д.п, л.37-39 долу/. С Решение №34/12.12.2012г. на РС-гр.***, влязло в сила на 12.06.2013г. е било признато за установено по отношение на „В.” ЕООД, че Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област *** е собственик на недвижим имот –ПИ с площ 499кв.м.и идентификатор № 72624.614.1741 по КК на гр.*** / т. 38д.п.,стр.166-172/.

Със заповед №РД-11-03-08/07.02.2008г. и Договор № 390/10.02.2008г. е била извършена продажба на имот ПИ 830175.506.400 с площ от 1 263кв.м. по Кадастралната карта на гр.***, Къмпинг *** –Е., описана в Акт за ЧДС № ***/05.02.2008г. Имотът бил продаден на св.Г.Х.К. /зет на св.Д.Б./, на П.С.Ш. /съпруга на подс.К./ и на И.Й.И. /кум на подс.Г./. Характерно за този имот е, че е граничещ с морския бряг / с пясъчната и плажна ивица/, на по-малко от 100 м от него, или находящ се на т.н. първа линия.

   ПИ 83017.506.400 с площ от 1,233декара не е съществувал, а е съществувал имот № 83017.506.109 с площ от 5,175декара, с трайно предназначение – горска територия, собственост на МЗГАР – Държавно лесничейство /т.16 д.п., стр.17/. През 2003г. съгласувано с Държавна дивечовъдна станция-гр.***, Община-гр.*** е предприела действия по изработване на кадастрален план за територията на къмпинг „***”, включващ и настоящия имот. В началото на 2004г. е имало скица-проект за разделяне на ПИ № 109, в който като №399 и №400 са били посочени номерата на горските подотдели, а линията пунктир показвала границите между тях, но проектът не бил реализиран, поради невъзможност да се определят имотни граници на монтираните там 38 бунгала, които били разположени нагъсто. От изисканите и приложени към делото документи от Община гр.***, по плана на застрояване в района е видно, че не е имало имот, който да бъде идентифициран с граници на ПИ № 83017.506.400, като част от територията му попадала в зелена площ /градина/, а останалата част попадала на улица, които представляват публична общинска собственост. /т. 25 от д.п.,стр.11/

В скица №8470/18.05.2007г. издадена от Службата по кадастъра неправомерно са били обособени имоти с кратки № 399 и № 400, като границата на горския подотдел съществувала в пунктирната линия била нанесена, като непрекъсната линия, т.е.обособена граница на двата ПИ. Подписът за „изработил“ тази скица е бил от св.З.Т.. /т. 34 л. 86 от д.п./

От подс.К. била издадена и скица № 15713/03.10.2007г., съгласно която границата между ПИ 83017.506.399 и ПИ 830175.506.400  вече не била права линия, а начупена линия в северозападната част /стр. 89, т.34 д.п./. За тази промяна е нямало издадена заповед на изпълнителния директор на АГКК или на овластен от него началник на СГКК, както и за промяната в кадастралната карта е нямало подадена молба от собственика на имота – МЗГАР – Държавно лесничейство, не бил приложен документ за собственост, нито пък промяната в КК била съобщена на собственика на земята – МЗГАР –Държавно лесничейство. В тази скица като собственик на курортна туристическа сграда с площ 33 кв.м бил вписан св.Г.К.. Впоследствие за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот по писмени доказателства Нотариус С.А. *** е съставила НА№154, т. VIII вх. Рег.№ 5130, д.№ 1000/16.10.2007г., в който било посочено, че сградата е била построена върху държавен поземлен имот /към този момент е нямало акт за собственост на земята/, без да е била изследвана формата на собственост, без да са налични разрешително за строеж или представяне и на др.документи.  Предходната скица от №8470/18.05.2007г. е била нужна за да се оформи имот с номер, за който да бъде съставен договора за покупко-продажба. В последствие въпросният имот, който е представлявал дървен навес за складиране на рибарски инвентар и е бил заснет, като квадратче на кадастралната карта, е бил премахнат.

    За да се обособи ПИ № 83017.506.400 е била извършена промяна на одобрената със Заповед № РД -18-15-29.03.2006г. кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на гр.***. На 18.05.2007г. св.Д.К.Д. подал заявление вх. № Ш-94-313/18.05.2007г. в СГКК гр.*** за издаване на скица на ПИ 506.109, като се отрази делба. ПИ 83017.506.400 бил образуван след разделянето на ПИ 830175.506.109 на два имота, а именно ПИ 83017.506.399 и ПИ 830175.506.400 .

    От приложените по делото нотариални актове №198 и 199/04.05.2007г. за удостоверяване на право на собственост на Д.П.Б. и Красимира Дончева Байчева върху сгради и от описаните в двата акта приложени към тях скици, издадени от АК-СК гр.*** става ясно, че към 19.04.2007г. в кадастралната карата е съществувал ПИ 830175.506.109,  което означава, че ПИ 830175.506.399 и ПИ 83017.506.400 са били образувани след извършена промяна в кадастралната карта състояща се в разделянето на ПИ 830175.506.109 на два нови имота.  За тази промяна подс.К. в качеството на началник на СГКК гр.*** не е издал заповед.

         С нотариални актове с № 33 и № 34/28.11.2007г. по описа на Нотариус С.А., св.Г.К. продал по 1/3 идеална част от сградата на св.П.Ш. и на св. И.И./ том 18, стр.52-54/.

   На 15.01.2008год. в Областна администрация-гр.*** било подадено заявление с вх. № ДС-10-03-110, подписано от св.Г.К., св.Ив.И. и П.Ш. за закупуване на прилежащата земя към поземлен имот с идентификатор 830175.506.400 с площ от 1263,00кв.м /т.25, стр.13/. Заявлението било резюлирано от подс.Г. до св.М.К. ***  на удостоверение за данъчна оценка, преди да бъде съставен АДС. След получаването на данъчната оценка и след справка в кадастъра, имотът е бил актуван, като частна държавна собственост съгласно АЧДС № ***/05.02.2008г. и бил вписан в Службата по вписванията гр.КаВ.. В този случай в скицата от кадастъра /№ 409/11.01.2008г., л. 9, т. 25 д.п./ било отразено, че този имот е собственост на Областната администрация. АЧДС № ***/05.02.2008г. бил изготвен от св. М.С.М.-Н. /към него момент старши експерт в Дирекция „АКРРДС”, Отдел „ ДС”/.

         След два дни, на 07.02.2008год подс.Х. със заповед № РД -11-03-08 наредил да се продаде на собствениците на „Курортно туристическа сграда”/свидетелите К.,И. и Ш./ ПИ № 830175.506.400 по КК –***, целият  с площ от 1263кв.м на цена от 4 146,72лв. Като последица на 10.02.2008г. бил подписан и договор №390 /л. 24 т. 25 д.п./ между подс.Х. в качеството му на областен управители и св.Йорадн Г.Й.-директор на дирекция „АПОФУС” при Областна администрация, като продавачи и свидетелите К., И. и Ш., като купувачи на процесния имот.

И тази сделка подс.Х. е реализирал със съдействието на подс.Г., който участвал в подготвянето на всички документи и окомплектоването  и съгласуването на преписката. Инициалите ”ПГ” в заповедта на областния управител и договора за продажба сочат, че тези документи са били изготвени от подс.Г., след което са били представени на подс.Х. за подпис.

   От изготвената по делото технико-икономическа експертиза  се установява, че пазарната стойност на имота продаден с договор № 390/10.02.2008год.,  ПИ 830175.506.400 по КК на гр.*** с площ от 1 263кв.м, възлиза на стойност 34 300лв.

От заключението по СГЕ № 11 от 31.01.2013г. се установява, че подписът за „Началник служба по кадастър в Скица № 15713/03.10.2007г., издадена от Агенция по кадастъра, Служба по кадастъра гр.*** е положен от подс.К. / т.37д.п.,стр.5/.

   На 20.06.2001г. е бил издаден акт №1756 за частна държавна собственост на недвижим имот, находящ се в землището на гр.***, м.“Т.“, общ.***, обл.*** - Санаторно курортен комплекс Т.. Имотът бил описан под № 000164, ЕКАТТЕ 02508  в землището на гр.*** -земя от 122 885 кв.м. Този имот включвал освен описаната земя и сгради, а също и санаториум, физиотерапия, управление, котелно, гаражи и др., между които и бараки, описани като такива с едноетажна паянтова кострукция. Бивш собственик на имот № 000164 е била  държавата. Съгласно решение №1927/10.05.2000г. и реш.№ 375/12.02.2001г. по ф.д.646/2000г. на ОС-гр.*** имотът бил включен в капитала на търговско дружество „Специализирана болница за рехабилитация –Т.“ ЕООД. В капитала на дружеството бил включен и имот № 000625 /с площ 16 995кв.м, който представлявал плажна ивица и бил изключителна държавна собственост и част от имот № 000161 с площ 46 120 кв.м, представляващ държавен горски фонд, а имот № 000165 с площ 11 3073кв.м, представляващ калолечебно езеро бил изключителна държавна собственост и не е бил  включен в капитала на дружеството. /т.10 стр. 100 – долна номерация д.п./

   В имот с №000164 през 80-те години,  били поставени 48 броя /бунгала, бараки/ по предоставен списък от архива на СКК „Т.” ***, на различни ТКЗС-та и предприятия за отдих на работниците. През 90-те години някои от председателите на ликвидационните съвети на дружества, правоприемници на АПК започнали разпродажбата на имуществото  и по този начин част от свидетелите по делото се сдобили с процесните бунгала, всяко с площ около 50-60кв.м, поставени върху камъни, без бетонна основа, позициноирани на различни места в имота - зад бариерата, в гората, в непосредствена близост до морето и лечебните кални езера. Друга част от свидетелите по делото са закупували от предприятия, сдружения или физически лица бунгала, които сами са поставяли в посочения имот.

   От 2000г. датирали споровете на Община гр.*** и Държавата в лицето на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и ЕООД „СБР-Т.”, относно собствеността върху земята, включена в капитала на дружеството.

         На 12.07.1991г. бил съставен АДС№ 608 за недвижим имот: масивни сгради със застроена площ 5 970 кв. м.,езера от 84 000 кв. м. и незастроена площ от 180 030 кв. м. или обща квадратура от 270 000 кв.м. и същият бил предоставен за управление и  стопанисване от СКК „Т.” гр. ***. /т.8д.п. стр. 15/. Оригиналът на АДС № 608 от 12.07.1991г. бе предоставен от св.И.П. в проведено по делото съдебно заседание на 10.06.2015г., като съдът разпореди да бъде изготвено копие и приложено към материалите по делото, а оригиналът да остане на съхранение в касата на административния секретар на ОС – гр.***. Във връзка с изготвяне на този акт и по искане на защита на подс.Г. в качеството на свидетел бе разпитан И.Е.Б..

ЕООД „СБР-Т.” било регистрирано с решение № 1927/10.05.2000г. и  решение № 375/12.02.2001г. по ф.д.646/2000г. на ДОС и изцяло е поело активите и пасивите на Санаторно-курортен комплекс „Т.” гр.*** по баланса му към 30.09.1999год., като негов правоприемник. Дружеството се управлявало и представлявало от св.д-р К.К.С..  С решение №375/12.02.2001г. била вписана промяната в обстоятелствата по партидата на дружеството, а именно увеличаване на капитала на дружеството с непарична вноска в размер на 558 000лв, представляваща право на собственост върху имот с обща застроена и незастроена площ от 186 000кв.м находящ се в м. „Т.” гр.***, съглъсно АДС № 608/ 1991г.

   С решение № 2025 от 27.10.2000г., Поземлена комисия-гр.*** е признала и е възстановила на Община *** правото на собственост върху земеделска земя на площ от 128,856декара в месността „Т.”, съставляващ имот № 4 по изработения през 1975г. кадастрален план в цифров модел на м. „Т.”. На основание чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост и посоченото решение на  Поземлена комисия-гр. ***, е бил съставен акт № 500/13.11.2000г. за частна общинска собственост по отношение на незастроен терен с площ от 128,856декара, представляващ имот № 4 от кадастралния план на местността „Т.” .

         Наличието на съставен предходен акт за държавна собственост № 608/1991г., послужил като основание на Областния управител на област *** със заповед № РД-11-274/09.04.2001г.  да отмени акта за общинска собственост. С решение 8231/06.11.2001г. по адм. д.№ 4040/2001г. на ВАС е оставил в сила решение № 1366/15.02.2002г. по адм. д. 10368/2001г. на петчленен състав на ВАС и е отхвърлил жалбата на Община *** против горецитираната заповед.

Докато спорът относно законосъобразността на посочената заповед между държавата и общината е бил висящ, имотът е бил актуван повторно като държавен. На основание чл.68, ал.1, от ЗДС и чл.148, ал. 1 от ППЗДС е бил съставен акт №1756/20.06.2001г. за ЧДС относно земя от 122 885кв.м, представляваща имот № 000164 по плана за земеразделяне на гр.***, както и на 11 броя сгради, обслужващи санаториалното калолечение, който имот е бил включен в капитала на търговското дружество.

През 2002г. В РС –гр.*** е било образувано гр. д.№169 по искова молба на Община ***, представлявана от Кмета против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и ЕООД „Специализирана болница за рехабилитация –Т.“. С исковата молба се настоявало да бъде установено по отношение на ответниците, че земеделска земя с площ 128,856 декара, представляваща имот № 000164 по плана за земеразделяне на гр.*** е общинска собственост. Съдът е отхвърлил иска на Община *** и признал за установено по отношение на Държавата и ЕООД„СБР–Т.“, правото им на собственост върху имот-земеделска земя с площ 128,856декара, представляваща имот № 000164 по плана за земеразделяне на гр.***. Постановеното от РС-гр.*** било обжалвано от Община ***, като с Решение №251/10.12.2005г. по гр.д. № 65/2004г. ОС – гр.*** оставил в сила решение №199/19.11.2003г. на РС-гр.***. А с решение № 1294/29.01.2007г. по гр. д. № 2140/2005г. на ВКС Р България било оставено в сила въззивното решение 251/2005г.на ОС-гр.***./т. 31,стр.122-130 и т. 32,стр.1-3/

     На 13.10.2003г. била извършена проверка на три имота от служители на ДНСК и били съставили констативни протоколи за наличие в тях на обекти, без надлежни разрешения, включително и за имот № 000164 в землището на гр.***. Видно от писмо изх.№ РД- 02-0900-1 от 18.11.2003г. служителите на ДНСК-*** установили следните обстоятелства в имота държавна собственост- имало разположени 13 броя бараки, нетрайно закрепени към терена, същият бил свлачищен и имал наложена забрана. Началникът на РДНСК-*** уведомил Кмета на Община *** с нареждане да бъдат предприети съответните действия. Фактът, че имот № 000164 в землището на гр. ***, ведно с построените в него сгради се явявал частна държавна собственост било констатирано с АДС –частна № 1756/20.06.2001г. /т.8д.п. стр.122/

      Последвала заповед на Кмета на Община ***-№132/ 26.02.2004г. за принудително премахване на бараките след изтичане срока за доброволното им премахване, както и за незабавното прекъсване на електричеството и ВиК захранването им./т.13д.п.,стр.11/.В заповедта били посочени 13 обекта за премахване, което дава яснота колко са били налични в имота при проверката на служителите на ДНСК –*** към 13.10.2003г. Същите били описани както следва:№1-метален контейнер –сиво син на цвят с р-ри 2,50/5,00м, №2-полуразрушена дървена барака ,син на цвят р-ри 2,50/2,50м, №3 метален фургон-шейна,сиво-зелен на цвят р-ри 9,10/3,50м, №4-тухлена тоалетна, № 5 дървена барака ,сиво-кафявас р-ри 4,40/6,20м,№6 –дървена барака,сиво-кафява с р-ри 4.00/2.80м,№ 7 навес,покрит с интернит и импр.плат с р-ри 5.60/3.00м,№8 дървена барака р-ри 3.70/3.00м,№9 тухлена тоалетна с р-ри 1.90/1.80м,№ 10 дървена барака ,зелен цвят ,покрита с керемиди и покрита веранда с р-ри 3.10/4.00м,№11 дървена барака ,зелен цвят с веранда,с р-ри 4.40/ 3.10м,№ 12 навес от метални конструкции ,ограден от двете страни с р-ри 3.60/2.70м и№ 13 дървена барака ,св. Кафява с р-ри 7,00/7,00м.

   По депозирана срещу Заповедта на Кмета жалба от собственици на посочените в заповедта обекти  било образувано адм.д.№ 196/2004г. По описа на ОС-гр.***. Един от жалбоподателите бил св. И.В.А., който в хода на съдебното производство прехвърлил своето право на собственост върху обект № 13 от заповедта с нотариален акт на „***..” АД-В.. По тази причина дружеството също било конституирано като ищец по делото. В хода на съдебното производство вещо лице е дало заключение, че част от обектите били закрепени трайно към терена и нямат статут на преместваеми обекти по смисъла  на чл.56, ал.1 от ЗУТ. Като такива били  посочени обект№13 от заповедта, №3, неидентиф.обект, собственост на св. Ив. А., два обекта № 4 и № 5 и № 9-собственост на св. Н.Н.. За останалите обекти, описани в заповедта еккспертът изразил становище, че не са трайно прикрепени и свързани с терена. С решението си по адм.д.№ 196/2004г. ОС-гр.*** отменил заповедта на Кмета на Община *** по отношение на обекти №4,9,10,11,12,13, като в останалата част я оставил в сила. Това решение не е било обжалвано.   Част от жалбоподателите и свидетели по делото по това дело са предприели действия за продажбата на обектите, като в подписаните от тях договори за продажба част са заявили, че описаните сгради са движими вещи.

С договор за покупко-продажба на движима вещ, с ноториална заверка на подписите рег.№1479/26.08.2005г. на нотариус Д.Б. /л. 18 т. 3 д.п./ св.И.В.А. прехвърлил на св.Станка И.Д.-майка на св.А.Д. собствеността върху дървена тристайна вила-Т.. Този договор е бил представен в СГКК – гр.*** от св.Р.Г. ведно със заявление за издаване на скица с вх.№ 94-2619 от 29.08.2005г. За този имот била издадена скица №4598/29.08.2005г., в която сградата е била идентифицирана от СГКК гр.*** и  описана, като сграда за обитаване с площ-59 кв.м./т.3д.п. стр.16/

С нотариално заверен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.10.2005г. с рег.№4627/25.10.2005год на нотариус Ц.А./л. 25 т. 3 д.п./ св.И.С.И. продал на св. П.П. недвижим имот-бунгало с обща застроена площ 80кв.м., ведно с право на строеж, нанесено под № 3 на кадастралния план на гр.***. Св. П.П. подал заявление в СГКК гр.*** с вх.№94-3265 от 27.10.2005г./т. 3 д.п., л. 24/ за издаване на скица за имота. За имота била издадена скица № 5845/27.10.2005г. /л. 23 т. 3 д.п./, в която имотът е описан като друг вид сграда за обитаване с площ от 72кв.м.

       С договор за покупко-продажба на движима вещ от 07.11-2005г. /т. 3 д.п., л. 78/ Д. Л.Д. прехвърлил на П.Й.П., Т.П.Т. и Г.А.Г. собствеността на следната движима вещ- бунгало, което се намира в югоизточната част на местността „Т.”в ПИ № 164.Договорът бил нотариално заверен с рег.№4707 от 07.11.2005г. от нотариус С.И.. Новите собственици на имота възложили на инж.В.А. изработването на скица –проект на имота и геодезическо заснемане. На сградата бил даден идентификатор по КК на гр. *** 02508.62.14.15 и е вписан с площ 42 кв.м. /т.3д.п.,стр.79-81/. На 10.11.2008г. в СГКК гр. *** било подадено заявление от името на св. П.П.. Представен бил проект за изменение на КК на гр.*** за нанасяне на съществуваща дървена постройка с площ от 44кв.м, изработен от инж.В.А..На сградата бил даден идентификатор 02508.62.14.16./ т.3 д.п. стр.82-83/

На 27.10.2005г. от името на св.С.С.Д. било подадено заявление за издаване на скица вх.№ 94-3268 от СГКК гр.***, в което били описани и идентификаторите на сградите 02508.62.14.15, 02508.62.14.16 и 02508.62.14.18 по КК на гр.***. Заявлението било подадено чрез пълномощник – св.Р.Г. /л.65, т.3 д.п./. Представен бил договор за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг от 22.05.1993г. /л.66 т.3 д.п./, съгласно който „В.” ООД гр.** /в ликвидация/ прехвърлил на св.С.Д. 3 бр.вилни сгради /бараки/ № 30, 31 и 33 в местността „Т.”, всяка една с приблизителна застроена площ около 60кв.м. В т. 2 от този договор била посочена дата на договора за цесия-19.05.2005г. Изисканите скици / л.67-69 т.3 д.п./ са били приложени по нотариалното дело, образувано във връзка със съставянето на констативен нотариален акт №35, т.8, нотариално дело1290/2005год. на нотариус О. и нотариално дело 1312/2005г., образувано по повод изготвянето на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58 от 28.10.2005г., съгласно който св.С.Д. продал на „Б.” ООД гр.В. трите сгради описани от нотариуса, като масивни.

На 08.12.2005г.в СГКК–*** било подадено вх.Заявление № 94-3717 от името на св.Г.И. ***, с което било искано вписването му, като собственик на сгради 62.14.13, 62.14.10 и 62.14.19/62.637.1/.т.3 стр.58д.п./. Представен бил договор за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг от 21.05.1993г. /л. 59 т. 3 д.п./, според който „В.” ООД- гр.***/в ликвидация/ прехвърлил на св.Г.Г. 3 бр. вилни сгради/бараки/ в местността „Т.”, всяка една с приблизителна застроена площ от около 60 кв.м. Издадени били от СГКК гр.*** скици с № 6781, №6783 и № 6782/л.55-57 т. 3 д.п./,  и трите с дата 09.12.2005г., в които собственик на сградите бил вписан св. Г.Г..

         На 13.08.2007г. от СГКК гр.*** била издадена скица № 12835, в която св.Г. бил вписан, като собственик на сграда 62.635.1/стар идентификатор 62.14.17./. Представена е била пред нотариус О. във връзка със съставяне на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80 от 13.08.2007г.

С нотариално заверено пълномощно № 22718/ 22.12.2005г. св.Г.И.Г. упълномощил Ю.И.К. да продаде притежаваните от Г. недвижими имоти описани като: сграда № 23,26,34, всички построени в поземлен имот № 02508.62.14 по КК одобрена със заповед № 300-5/04.02.2004г. на Изпълнителния Директор на АК /л. 63 т. 27 д.п./. На 28.12.2005г. св. Г.И.Г., чрез пълномощник -Ю.И.К. продал на К.С.Д. една от сградите, описана като масивна сграда № 26 /нотариален акт № 94/28.12.2005г., т. 27, стр.60 д.п./. На 01.03.2006г. с нотариален акт /л. 76 т. 27 д.п./ Р.Г. С. в качеството на пълномощник на К.С.Д. продала на „Б.” ООД-В. /чрез П.Б.Н. – управител и представляващ дружеството/ същия имот.

На 16.08.2007г. с нотариален акт за замяна на недвижими имоти  /л. 118 т. 27 д.п./ „***“ АД  с изпълнителен директор – Г.А.Г. чрез пълномощника си- Р.Р.Г. прехвърлило на Г.И.Г. и Д. А. Й.- Г. чрез пълномощника им – Ю.И.К. масивна сграда  № 19, построена в ПИ с идентификатор 02508.62.46 по КК на гр.***, с.к.“Т.“. В замяна на така прехвърления недвижим имот Г.И.Г. и Д. А. Й.- Г. чрез пълномощника им–Ю.И.К. прехвърлили на „***“ АД  с изпълнителен директор – Г.А.Г., чрез пълномощника си- Р.Р.Г., масивна сграда № 32, построена в ПИ с идентификатор 02508.62.635 по КК на гр.***.

         На 08.12.2005г.от СГКК гр.*** била издадена скица за имот 02508.62.14.19, в която за собственик на сградата бил вписан св.Г.Г., въпреки това на 22.02.2006г. от СГКК-гр.*** била издадена нова скица № 1152 на сграда 02508.62.14.19, в която за собственик бил вписан К.С.Д., съгл. Нотариален акт №149 от 29.12.2005г. на Службата по вписванията гр. ***. Св.К.Д. е син на св.С.Д..

         С нотариален акт №147/01.03.2006г. С.Д., представляван от пълномощника си –св.Р.Г. прехвърлил на „Б.“ ООД гр.В. сграда № 62.14.19.

С нотариален акт за покупко-продажба №140 от 31.01.2007г. /т. 9 стр. 74-76 долу от д.п./ П.Б.Н., като управител и представляващ „Б. „ООД продала на „***..” АД шест сгради: масивна сграда № 26, построена в ПИ с идентификатор 02508.62.14, масивна сграда № 34, построена в ПИ с идентификатор 02508.62.114, масивна сграда № 19, построена в ПИ с идентификатор № 02508.62.46, масивна сграда № 30, построена в ПИ с идентификатор 02508.62.114, масивна сграда № 31, построена в ПИ с идентификатор 02508.62.114 и масивна сграда № 33, построена в ПИ с идентификатор 02508.62.114. Същите били разположени в непосредствена близост една до друга.

   След придобиване на постройките започнали действия от страна на собствениците им за закупуване на прилежащата земя към тях.

На 11.05.2007г. свидетелят П.П.  депозирал в Областна администрация –гр.*** заявление с вх. № ДС 10-02-1778/л.14-долу, т. 9 д.п./. Заявлението било резюлирано до подс.Г.. Със заявление  до Службата по кадастър гр.*** вх. № ДС -10-02-1778 от дата 11.05.2007г. /л. 22-долу т. 9 д.п./ е било поискано разделянето на имот 62.14 на три нови  и издаване на скица за новообразуваните имоти 62.627,62.626 62.14. Към заявлението бил приложен проект за изменение на кадастралната карта  изготвен от инженер Г.Н.

    За обособяването на имота ПИ № 02508.62.627 по КК на землището на гр.*** била извършена промяна на одобрената със заповед № 300-5-5804.02.2004г. кадастрална карта и кадастралните регистри на землището на гр.***, която промяна била одобрена със заповед № КД-14—08-Б-921/28.05.2007г./л. 51долу  т. 9 д.п./.  

   Към 18.05.2007г. ПИ № 02508.62.14, който произхожда от ПИ 000164 по плана за земеразделяне на землището на гр. *** е бил  включен в капитала на „СБР-Т.”, видно от АДС № 1756/20.06.2001г. и е престанал да бъде държавна собственост.

След извършената промяна в КК бил съставен АЧДС№ 4149/20.06.2007г. подписан от Областния управител – подс.Х. за земя-507 кв.м, представляваща ПИ 02508.62.627 по КК на землището на гр.*** с.к.”Т.” /т. 9 д.п.,стр.32-долу/. Издадена била и заповед № РД-11-04-23/26.07.2007г. за продажба на ПИ 02508.62.627 с площ от 507кв.м от областния управител, с която е било наредено да се продаде на св.П.П. право на собственост върху земя описана в АЧДС№4149/20.06.2007г./т. 9д.п. стр. 43-44 долу/. Видно от поставените инициали, заповедта е била изработена от подс.Г.. Последвало сключване на договор № 356/04.07.2007г./л.38-39 долу т. 9 д.п./ между Областния управител на гр.***- подс.Х., като „продавач” и св.П.П.П., като „купувач”,  с който договор продавачът продал на купувача право на собственост върху земя, описана в АЧДС№4149/20.06.2007г., цялата с площ 507кв.м, на цена от 3 285,36лв. Видно от поставените инициали договорът е бил изработен от подс.Г.. От изготвената по делото технико-икономическа експертиза е видно, че пазарната стойност на имот ПИ 02508.62.627 с площ от 507кв.м е  48 200лв.

На 07.08.2007г. в Областна администрация гр.*** било подадено заявление с вх. № ДС 10-03-2781 от „***.. „АД гр.В. за закупуване на прилежащата площ към следните сгради: 02508.62.633, 02508.62.634, 02508.62.635, 02508.62.636, 02508.62.637 и 02508.62.630 по реда на ЗДС и Правилника за прилагането му./ т.9д.п. стр.71 – долу/. За обособяването на ПИ 02508.62.633 отново е била извършена промяна на. кадастрална карта и кадастралните регистри на землището на гр.***, която промяна е била одобрена със заповед № КД 14-08-Б-1339/26.07.2007г. /л.104 т. 32 д.п./. Със заявление вх.№99-3158/25.07.2007г. подадено от „***..”АД  /т.32д.п.,стр.105/ се искало разделяне на ПИ 02508.62.114 на нови шест ПИ, а именно: 02508.62.633, 02508.62.634, 02508.62.635,  02508.62.636,  02508.62.637 и   02508.62.629, промяна на КР за ПИ 62.114, както и издаване на скици за новообразуваните имоти. Без да е собственик на ПИ 02508.62.114, „***..“ АД е заявило искане за промяна в КК, състояща се в разделянето на ПИ 02508.62.114 на шест нови ПИ, като бил приложен единствено нотариален акт№ 140/31.01.2007г. /л. 106, т. 32д.п./, с който „***..“ АД е закупило 6 броя бунгала, описани като масивни сгради: № 26,34,19,30,31 и 33. И  в този случай при разделянето на новите шест ПИ не  имало подадена молба от собственика на имота-„СБР-Т.“ ЕООД. „***..“ АД не е приложило документ за собственост на недвижимия имот съгласно  чл. 58 от Наредба 3, както и липсват данни промяната в КК да е била съобщена на собственика на земя.

    След  като  били издадени от СГКК нови 6 броя скици по заявлението на  „***..“ АД, Областният управител  на ***  издал и подписал: 1. АЧДС№4316/15.11.2007г. с площ-2 302км.м и с договор № 366/11.12.2007г. продал на „***..“ АД–В. представлявано от св.Г.А.Г., право на собственост върху земята описана в АЧДС№4316/15.11.2007г. на цена от 9 352,44лв. От изготвената по делото технико-икономическа експертиза е видно ,че пазарната стойност на имот ПИ 02508.62.633 площ от 2 302 м2 възлиза на 241 400лв. 2. АЧДС№ 4317/15.11.2007г. с площ 1 030кв.м  и с договор 367/11.12.2007г. продал на „***..“ АД–В., представлявано от свидетеля Г.А.Г. право на собственост върху земята описана в - АЧДС № 4317/ 15.11.2007г. на цена от 4 184,64лв. От изготвената по делото технико-икономическа експертиза е видно ,че пазарната стойност на имот ПИ 02508.62.634 с площ от 1 030кв.м възлиза на 99 800лв. 3. АЧДС № 4326/22.11.2007г. с площ 1 036кв.м и с договор №368/11.12.2007год. продал на „***..“ АД–В., представлявано от св.Г.А.Г., право на собственост върху земята описана в АЧДС №4326/22-11.2007г. на цена от 4 204,92лв. От изготвената по делото технико-икономическа експертиза е видно, че пазарната стойност на имот ПИ02508.62.635 с площ от 1 036кв.м възлиза на 100 300лв. 4.АЧДС№ 4318 /22.11.2007г. за земя с площ 1 112кв.м и с договор 369/11.12.2007г. продал на „***..“ АД –В., представлявано от свидетеля Г.А.Г. право на собственост върху земята описана в - АЧДС № 4318/ 22 15.11.2007г. на цена от 4 511,76лв. От изготвената по делото технико-икономическа експертиза е видно, че пазарната стойност на имот ПИ02508.62.636 с площ от 1 112кв.м възлиза на 107 700лв. 5.АЧДС № 4319/22.11.2007г. за земя с площ от 1 012кв.м  и с договор № 370/11.12.2007г. продал на „***..“АД–В., представлявано от свидетеля Г.А.Г. право на собственост върху земята описана в АЧДС № 4319/22.11.2007г. на цена от 4 111,44лв. От изготвената по делото технико-икономическа експертиза е видно ,че пазарната стойност на имот ПИ 02508.62.637 с площ от 1 012кв.м възлиза на 98 000лв.

За да бъдат осветлени фактите по делото не може да бъде пренебрегната Преписка №ДС-10.2899/08.09.2005г. /л. 3-14/най-горе/ т. 23 д.п./, заведена в Областна управа –*** по молба  на  Х.И. Д.  за закупуване на прилежащата площ към дървена барака в местността „Т.” гр.***. От съдържащите се в преписката документи е видно, че на 08.09.2005г. Х.И. Д. депозирал молба до Областния управител на област ***,  в която като изложил следното: обяснил, че с договор за покупко-продажба с ТКЗС„ ***” – с.***/в ликвидация/ през 1993год. закупил вила-бунгало намиращо се в местността „Т.” –***, чрез талони за дялово участие. Влязъл във владение веднага, а на 08.06.2005г. се сдобил и с нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства № 92/л. 5 т. 23д.п./. Към молбата Д. приложил копие на цитираните документи и се интересувал  чия е собствеността на поземления имот ПИ 02508.62.14, където попадала и неговата сграда, като посочил, че се интересува във връзка с желанието му да закупи прилежащата площ под сградата. С писмо № ДС-10-2899 от 13.09.2005г. на Областен управител област ***, Д. бил уведомен, че собствената му барака № 20 попада в границите на имот 000164, който е включен в капитала на „СБР –Т.“ ЕООД и не е държавна собственост. /л. 10 т. 23 д.п./.

На 26.02.2007г. Х. Д. отново подал заявление до Областния управител на област ***, като отново направил запитване решен ли е съдебния спор и чия собственост е земята, като декларирал отново желание да закупи прилежащата земя, като заявил, че и други собственици и рибари проявяват интерес с оглед създаване на рибарско селище /т.23,стр.27д.п./. На 03.05.2007г. областният управител- подс.Х., подписал писмо до Д., с което го уведомил: че  по повод на заявлението му е била извършена служебна проверка, относно принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр.*** , местност „Т.” и с акт за ДС № 1756/20.06.2001г. е бил актуван недвижим имот-земя с площ 122.885дка и сгради, изброително посочени в графа „3” от цитирания акт за ДС, находящ се в землището на гр.***, местност„Т.”. Имотът се водил по баланса и е бил включен в капитала на еднолично търговско дружество „Специализирана болница за рехабилитация-Т.“ ЕООД на основание решение № 1927/10.05.2000год. и реш. № 375/12.02.2001год. по ф.д.646/2000год.на ОС-гр.***. По отношение на възникналия материалноправен спор за установяване правото на собственост по чл.97 от ГПК между Община *** срещу Държавата и „СБР-Т.”ЕООД *** и след окончателното приключване на делото, ВКС е отхвърлил исканията на Община ***. Имайки предвид действащите материалноправни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър, следвало имотът да бъде вписан в имотния регистър, като държавна собственост и отразен по кадастралната карта на гр.***, като „…до приключване на процедурата няма да се предприемат действия касаещи разпореждането с недвижимия имот“./т. 23д.п., стр.28/

Във връзка със заявлението на Д. било изготвено и становище от св.Д. В./л. 29-30 т. 23 д.п./, в качеството й на старши юрисконсулт на дирекция „АПОФУС” до Директора на Дирекция „АКРРДС” при ОА-***-подс.Г.. В това становище свидетелката изрично е подчертала, че „..в случая се касае за имот, който не е държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал.4 от ЗДС. Съгласно последния  не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Наред с това, с преобразуването на публичните здравни заведения в търговски дружества, на основание чл.104 от Закона за лечебните заведения предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество–държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, преминава в собственост на ново възникналото дружество. Преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества е свързано с промени относно собствеността. Държавата губи собствеността върху веществения състав на имуществото, включено в балансите тези дружества. Правото й на собственост се преобразува в право на собственост върху капитала на търговските дружества. Притежателят на капитала придобива освен това управленски и контролни права, но носител на всички вещни права е търговското дружество, като самостоятелен правен субект, а не собственикът на капитала на дружеството….”/т. 23д.п.,стр.29/.

          Хронологически след това възприето от Областната управа становище и два месеца след изготвянето му – на 04.07.2007г. е била извършена първата разпоредителна сделка с продажба на прилежаща земя и бил подписан договор № 356/04.07.2007г. за продажба на имота описан в Акт за държавна собственост № 4149/20.06.2007г., като земята е била продадена на св.П.П.П., земя, която е била включена в капитала на„СБР–Т.„ЕООД. А по-късно и на 11.12.2007г. били реализирани идентични още пет разпоредителни сделки, с които земя, включена в капитала на„СБР–Т.“ ЕООД е била продадена на „***..”АД-гр.В..

От заключението по изготвената и приета от съда техническа експертиза се установява какви документи  по повод на промяна на границите на имоти: ПИ 83017.506.400 по КК на гр.***, ПИ72624.614.1741 по КК на гр.***, ПИ 02508.62.627 по КК на гр.***, ПИ 02508.62.633 по КК на гр.***, ПИ 02580.62.634 по КК на гр.***, ПИ 02508.62.635 по КК на гр.***, ПИ 02508.62.636 по КК на гр.*** и ПИ 02508.62.637 по КК на гр.*** са били представени в СГКК – гр.***, съобразени ли са със ЗКИР извършените промени по кадастралната карта, какви документи са издавани въз основа на тях и съответстват ли тези документи на нормативната уредба. /стр.36-63 т. 37 д.п./.

От заключението по изготвената и приета от съда Графическа експертиза №11/31.01.2013г. /стр. 2-12, т. 37 от д.п./ се установява, че: 1.Подписите след „Утвърждавам“ и над „Областен управител“ в представените за изследване: АДС № 3937/17.10.2006г., АДС № ***/03.05.2007г., АДС № 4149/20.06.2007г., АДС № 4317/15.11.2007г., АДС № 4326/22.11.2007г., АДС № 4318/15.112007г. и АДС № 4319/15.11.2007г. са положени от Д.М.Х.. От него са положени и подписите  за „Продавач“ /Областен управител/ в представените договори: договор № 332/22.12.2006г., Договор № 355/03.07.2007г., Договор № 356/04.07.2007г., Договор № 367/11.12.2007г., Договор № 368/11.12.2007г., Договор № 369/11.12.2007г. и Договор № 370/11.12.2007г. 2. Подписите за „началник службата по кадастър“ в представените: скица № 13074/11.12.2006г. и Скица № 15713/03.10.2007г., двете издадени от Агенция по кадастъра, Служба по кадастъра  - гр.***, са положени от подс.К.В.К..

Експертното заключение по изготвената и приета от съда графическа експертиза №108/03.10.2012г./стр.17-31 т. 37 д.п./ сочи, че: подписите  за заявител в представените две заявления от Областна администрация гр.*** до Службата по кадастър, едното вх. № Д-99-297/15.12.2006г. и второто вх. № ДС10-02-1778/11.05.2007г. са положени от Д.М.Х.. Заявление вх. № Д-99-6297/15.12.2006г. е попълнено от П.Л.Г.. Заявление вх. № ДС 10-02-1778/11.05.2007г. не е попълнено от никое от тези две лица.

От заключението по назначената технико-икономическа експертиза /л.69-109 от т. 37 от д.п./ се установява, че: 1. Пазарната стойност на недвижим имот -  апартамент № 9 с идентификатор 72624.621.30.1.82, находящ се във вх. Д на бл. 46 в ж.к.“***“ гр.***, частна държавна собственост, към датата на разпоредителната сделка възлиза на 36 000 лв. 2. Пазарната стойност на Поземлен имот с идентификатор 72624.614.1741 по КК и КР на гр.***, частна държавна собственост, находящ се в гр.***, ул.“Б...“ № 19, към датата на издаването на заповед № РД-11-04-21/04.06.2007г. за продажба на имота, възлиза на 120 800 лв. 3. Пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор 83017.506.400.1 по КК на гр.***, описан в АДС № ***/05.02.2008г., представляващ земя с площ 1 263кв.м, частна държавна собственост, към датата на издаване на заповед № РД-11-03-08/07.02.2008г. за продажба на имота, възлиза на 34 300 лв. 4. Пазарната стойност на поземлен имот с площ 507км.м с идентификатор 02508.62.627 по КК на гр.***, м.“Т.“ към датата на издаване на Заповед № РД-11-04-23/26.06.2007г. за продажба на имота, възлиза на 48 200 лв. 5. Пазарната стойност на поземлен имот с площ от 2 302кв.м и с идентификатор 02508.62.633 по КК на гр.***, м.“Т.“ към датата на издаването на Заповед № РД-11-04-38/05.12.2007г. за продажба на имота, възлиза на 241 400 лв. 6. Пазарната стойност на поземлен имот с площ от 1 030кв.м с идентификатор 02508.62.634 по КК на гр.***, м.“Т.“ към датата на издаването на Заповед № РД-11-04-36/05.12.2007г. за продажба на имота, възлиза на 99 800 лв. 7. Пазарната стойност на поземлен имот с площ от 1 036 кв.м и с идентификатор 02508.62.635 по КК на гр.***, м.“Т. към датата на издаването на Заповед № РД-11-04-39/05.12.2007г. за продажба на имота, възлиза на 100 300 лв. 8. Пазарната стойност на поземлен имот с площ от 1 112 кв.м и с идентификатор 02508.62.636 по КК на гр.***, м. „Т.“ към датата на издаването на Заповед № РД-11-04-37/05.12.2007г. за продажба на имота, възлиза на 107 700 лв. 8. Пазарната стойност на поземлен имот с площ  1012кв.м  и с идентификатор 02508.62.637 по КК на гр.***, м.“Т. към датата на издаването на Заповед № РД-11-06-40/05.12.2007г. за продажба на имота, възлиза на 98 000 лв.

По искане на защита на подс.Г. с протоколно определение по делото в съдебно заседание от 04.05.2016г. бе назначена тройна съдебно-почеркова експертиза/л. 1237-1243 нохд/. От изготвеното и прието от съда заключение по тази експертиза се установява, че подписът, положен  на позиция „Одобрявам“ в Акт за държавна собственост на недвижими имот № 608/12.07.1991г. , изследван в оригинал е положен от св.И.Е.Б..

С протоколно определение по делото в съдебно заседание от 03.11.2016г. и по искане на защита на подс.Г. бе назначена допълнителна съдебно-графологическа експертиза. От изготвеното и прието от съда заключение по тази експертиза – /л. 1457-1473 от нохд/ се установява, че : 1. Изследваният текст „ПИ 614 1741“ в заявление от Областна администрация гр.*** до службата по кадастър гр.*** вх. № Д-99-6297/15.12.2006г. вероятно е изпълнен от П.Л.Г.. 2. Химикалната паста, с която е изпълнен изследвания текст – „ПИ 614 1741“ е с еднакви физико-оптични свойства с химикалната паста, с която е изпълнен останалият текст на документа без този, с който е изписан входящия му номер.

С протоколно определение по делото в съдебно заседание от 06.12.2017г.  и по искане на защита на подс.Г. бе назначена тройна съдебно-почеркова експертиза. От изготвеното и прието от съда засключение по тази експертиза се установява, че в „Регистър за справки и услуги /урбанизирана територия/ община ***, 2006г.“, в графа „получил“ ръкописният текст „12.12.2006г.“, касаещ искане на Областна администрация за издаване на скица на поземлен имот 614.1741, подадено с молба с вх. № Д-99-6297/15.12.2006г. не е написан нито от св.В.К., нито от подс.Г..

С протоколно определение по делото в съдебно заседание от 06.12.2017г. и по искане на защита на подс.Г. бе назначена строително-техническа експертиза. От изготвеното и прието от съда заключение по тази експертиза се установява, че сградата с предназначение физиотерапия е с метална конструкция, построена през 1985г. Подобен начин на строителство е типичен за средата на осемдесетте години при изпълнението на сезонни постройки. Подобно строителство има  и е имало на територията на КК А., в местност ***, край с.***, общ.КаВ. и др. Постройките-бунгала са с дървена конструкция. Според вещото лице в по-голямата си част са изпълнени преди 1977-1980г. Това изпълнение е характерно за сезонните постройки в къмпингите, пионерските лагери и др. Сградата с предназначение физиотерапия в имот с идентификатор 02508.62.51.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, общ.***, обл.***, одобрена със заповед № 300-5-5 от 04.02.2004г. на изпълнителния директор на АГКК не е аналогична и сходна като построяване или строеж с процесните обекти, касаещи СБР „Т.“./л. 2015-2021  от нохд/.

В хода на съдебното производство бе назначена и изготвена програмно-техническа експертиза със задача да се извлече на хартиен носител съдържащата се информация в три броя CD, неразделна част от т. 33 от д.п./ л.2091-2297 т. 6 от нохд/.

Гореизложената фактическа обстановка се установява събраните по делото гласни доказателства – показания на всички разпитани по делото свидетели, писмени доказателства, заключенията на експертите, както и на база доказателства, приети по реда на чл. 283 от НПК.

Подсъдимите са с гарантирано от закона процесуално право на защита и в този смисъл съдът възприе депозираните и от тримата обяснения в хода на съдебно производство. Подс.Х. се счита за невинен по всички предявени му обвинения, като заявява, че фактическите действия, които държавното обвинение му вменява не са извършени умишлено от негова страна. Твърди, че в дейността си е бил подпомаган от  специализирана в различни области администрация, като е разчитал на професионализма и опита на съответните служителите. Подс.Г. също отрича да е виновен по повдигнатите му обвинения. Казва, че е работил съобразно правилата, спазвайки относимите към дейността му нормативни актове. По отношение на закупения апартамент – не отрича, че не е бил наемател в това жилище и заявява, че в по-късен етап го е продал. По  повод подаденото заявление в служба по кадастъра, касаещо имота по ул. „Б...“ твърди, че скицата е била законово изискуема за прилагане към преписката. Отрича да е имало практика за предварително съгласуване на процедури и документи с областния управител, включително и за сделките касаещи имотите в Т. и ***. Отговаря, че не познава страните по сделките в Т., а по сделките в *** – познава св.И.И.. На въпрос на защитника си разяснява последователността на действията по преписки във връзка със заявено искане за закупуване на земя към сграда, като обяснява, че след изготвяне на заповед, тя преминава  за съгласуване през директор на правна дирекция, главен секретар и областен управител. Отделно от това подс.Г. твърди, че е имало ежегодни разпореждания от Министерски съвет за продажба на имоти с цел попълване на държавния бюджет. Подс.К. депозира обяснения, отрича да е виновен.  Пояснява, че за всяко изменение в кадастралната карта служител подготвя преписка със заповед, скица, други документи, които на него се предоставят единствено за подпис. Твърди още, че изменението в кадастралната карта, касаещо имота по ул.“Б...“ е изготвено от св.К., който му е поднесъл за подпис скицата и подс.К. само е положил подпис, без да обърне внимание, оправдавайки се, че на ден е подписвал по стотици скици. На въпрос на защитника си пояснява, че са му поднасяни за подпис само скиците, без преписките, по които са изготвени. Нещо повече на въпрос на съда отговаря, че служителите са нямали задължение да му предоставят цялата преписка. На въпрос на прокурора отговаря, че задължение на служителя, на който е възложена работата по съответната преписка е, да уведоми заинтересованите страни за издадената нова скица. В същата насока са и обясненията му касателно имота в ***. Твърди още, че не е  познавал св.В.Н. преди да бъде издадена скица за имота по ул.“Б...“. 

От показанията на св. М.А.Г. – бивша съпруга на подс.Г. се установява, че тя и бившият й съпруг не са били наематели в апартамента в кв.“***“, който съпругът й закупил,  както и, че впоследствие апартаментът е продаден. Обстоятелството ,че подс.Г. не е бил наемател в това жилище се потвърждава и от писмо изх. № РкД-36-26/13.03.2004г. на Областен управител област ***, в което изрично е заявено, че липсва сключен писмен договор за наем по отношение на продадения с договор № 332/22.12.2006г. апартамент на П.Л.Г., както и няма документи за извършени плащания по наемно правоотношение/л. 301 т. 38д.п./ Нещо повече подс.Г. също заявява, че не е бил наемател в жилището, както и потвърждава ,че в по-късен етап го е продал.

Фактическата обстановка относно сделката с имота по ул.“Б...“ се доказва от показаният на св. Е.И.Е., св.В.Г.Н., св.В.П.Д., св.М.М. Качановаи др., както и от приобщените писмени доказателства и експертните заключения. След предявяване в съдебно заседание, проведено на 10.06.2015г. на заявление  до СГКК гр.***и от името на „Е.. К..“ ООД /л. 31  т. 17 от д.п./, св.Е. е категоричен, че подписът за заявител в заявлението не е положен от него, твърди, че не е  подавал това заявление, както и почеркът не е негов. Св.В.Д., строителен техник във „В.“ ООД твърди, че е имала конктаки и с Общината, и с Областна управа, когато се налагало да депозира заявления, документи и др., нещо повече –  тя е имала и пълномощия в тази насока. Д. не отрича, че при  подаване  заявлението до Областния управител за закупуване на прилажащата част на държавна земя – ПИ кратък номер 1741 се е срещала с подс.Г., който лично е слязъл в информационния център и се е запознал с представените му документи. От съдържанието на писмо Изх. № РД-09-616 от 27.03.2012г./т.21д.п,стр.30/, от Областен управител на област ***–Ж.Ж. се установява, че при извършена в Областна администрация гр.*** проверка е било констатирано, че от страна на Областна администрация *** е нямало подадено и регистрирано искане към Службата по кадастър за издаване на актуална скица на поземлен имот с идентиф.72624.614.1741, находащ се в гр.***. А заявление вх№Д-99-6297/15.12.-2006г., е било оформено върху бланка на Службата по кадастъра и не притежава изх.номер на Областна администрация ***, каквато е била практиката. В цитираното писмо се сочи, че заявлението вероятно е било подадено и попълнено от Пл.Г., тъй като последният е работел по това време по разпоредителните сделки в администрацията. По експертен път  е установено, че в заявление вх№Д-99-6297/15.12.2006г. подписът за заявител е бил положен от подс.Х., а заявлението е било попълнено от подс.Г., като  допълнително изследваният текст „ПИ 614 1741“ е вероятно попълнен от подс.Г., но пък химикалната паста, с която е изпълнен изследвания текст – „ПИ 614 1741“ е с еднакви физико-оптични свойства с химикалната паста, с която е изпълнен останалият текст на документа без този, с който е изписан входящия му номер.

В показанията си св. Д.К.Д. описва действията, които е предприел по повод закупуване на прилежащата земя към  притежаваното от него бунгало в къмпинг ***. И св.Д., както и св.К.Т. твърдят, че им е било известно, че прилежащата към бунгалата територия е била собственост на Министерство на земеделието, Държавно горско стопанство. Св.Д.И. споделя, че също е закупила имот в къмпинг „Е.“ – сенник и беседка, които преустроила в бунгало, но научавайки, че е невъзможно да закупи терена прилежащ към бунгалото, го продава на св.К.С.. Св.С. от своя страна е бил собственик и на още няколко бунгала. И той, разбирайки, че не може да придобие прилежащата към тях земя, ги продава, едното от които - на св.Г.К.. Подробности около предприетите стъпки по закупуване на прилежащата към бунгалото /собственост на св. К./ земя, споделя св.Б. /тъст на К./. Св.Б. заявява, че е търсил съдействието на подс.К., обяснява и как съпругата на подс.К. – П.Ш.  /възползвала се и от предоставената й от закона възможност съобразно чл. 119 от НПК и отказала да свидетелства в съдебно заседание/ и св.И.Й.И. са станали съсобственици на св.К.. В показанията си пред съда св. И.Й.И. дава общо формулирани и  не особено ясни отговори на поставените въпроси, като демонстрира липса на спомен за конкретни факти - кой му е предложил да закупи имот, извършвал ли е съвместна сделка със св.К. и П.Ш., с кого е ходил на място да огледа имота. Поради това съдът цени показанията му дотолкова, доколкото в тях се съдържат твърдения за познанството му с подсъдимите  Г. и К. и участието му като страна по сделката.

От показанията на свидетелите П.Д.П. /закупил бунгало/, В.И.П. /закупила бунгало/, Н.А.Н. /закупил бунгало/, Г.И.Г. /притежавал бунгало/, К.К.К. /притежавал бунгало/, С.С.Д. /закупил бунгала/ и др., се извлича информация относно състоянието на бунгалата, тяхната конструкция, месторазположението им в местността Т., начините на придобиването им, тъй като това са лица, които по различно време придобили бунгала в м.Т..

Св.П.П.П. / л. 270 от нохд/ заявява, че от св.А.Б.Д. е научил, че е възможно да закупи прилежащата към бунгалото му земя, като подчертава, че преди това е посещавал Областна управа, от където получил категоричен отказ за възможност за закупуване на земята. Свидетелят твърди още, че е подал заявление, както и е имал среща с подс.Г.. От показанията на св.Г.Р.Г. /също притежател на бунгала в м.Т./ става ясно, че в лични срещи с подс.Г. и Х. им е предложил да им прехвърли две бунгала срещу заплащане, като пояснява, че е прехвърлил бунгалата на лице, посочено от подс.Г.- св.Д.К.. От показанията на св.С.Г.С. /л.354-358 нохд/ става ясно, че е притежавал пет бараки, като твърди, че  Г.Р. му  е предложил да ги изкупи. Нещо повече заявява, че Г.Р. е  намерил и осигурил купувачите на бунгалата, той подготвил и документите. Св.С. е бил наясно, че бунгалата се купуват с идеята  да се закупи впоследствие и прилежащата към тях земя. Отделно от това твърди, че Г.Р. е имал уговорка с областния управител за закупуване на прилежащата земя. Св.Т.Д., споделя, че съпругът й – Х. Д./ собственик на бунгало/ два пъти е правил опит чрез депозиране до Областния управител на заявления за закупуване на прилежащата земя, от където бил насочен към управителя на „СБР Т.“. Заявеното от св.Д. кореспондира и с писмените документи  приложени по делото, изготвени по повод заявленията на Х. Д.. Горното се потвърждава и от показанията на св. Д.А.Д. /л. 507нохд/, изготвила становище във връзка с депозираното от Х. Д. заявление. Св.И.П. изрично заявява, че след като научил за сторените продажби, е провел среща с подс.Г., като се опитал да му обясни, че областният управител няма правомощие да продава земи, включени в капитала на търговското дружество, на което подс.Г. отвърнал, че държавата е лош собственик и затова щял да продаде всички земи на Т.. Нещо повече, св.П. споделя, че е имал среща  и с началника на кадастъра в ***- подс.К. по повод сделките със земя в Т..

Съдът кредитира показанията лицата, от които една част са служители в Областна администрация гр.*** /св.М.М.К., св.В.С.Т., св. Р.Г.Б. св. Д.Д.Д. и др./,  друга част – служители в  Служба по кадастъра  - гр.***/ св.М.И.О., св. П.К.М., св.П.М.И., св.В.Д.К., св.М.В.Т. и др./, както и показанията всички останали разпитани по делото лица. Преценени в съвкупност показанията на свидетелите допринасят в една или друга степен за изясняване на приетата от съда фактическа обстановка.

Съдът се доверява напълно и на експертните заключения по всички назначени в хода на досъдебното  и съдебното производство експертизи. Макар и оспорено от защитниците на подсъдимите, съдът прие и кредитира в цялост заключението по назначената и изготвена техническа експертиза с вещо лице – геодезист /М.Х./. Действително поставената от разследващия орган на експерта задача не е била прецизно формулирана, но пък  изложението в изготвеното експертно заключение е пълно и обстойно и изяснява на обстоятелствата по делото, които без ползването на специални знания не биха били осветлени.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по назначената и изготвена технико–икономическа експертиза, като отчете, че за фактологическа база, ползвана при изграждане на експертните  изводи  на вещото лице са послужили не само материалите по делото, но  проучени и допълнително представени в съдебното заседание пазарни аналози. Съобразявайки се в всички тези данни и след интерпретирането им от позицията на специалната му научна подготовка, експертът е изчислил пазарните стойности на всеки един от имотите, предмет на обвинението.

Не на последно място изключително ценни за изясняване на обективната истина са и всички приобщени, както в хода на досъдебното производство № 58/2010г., така и в процеса на разглеждане на нохд № 35/2015г. писмени документи.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК съдът  намери, че подс.Х.  от обективна и субективна страна е осъществил съставите на престъпленията по чл. 283а, т. 1, във вр. с чл. 282,  ал. 2, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 283а, т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 3, във вр. с чл. 282, ал. 2,  във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдът намира за безспорно доказани всички елементи на визираните престъпни състави. Времето и мястото на извършване на престъпленията се доказват от събраните писмени и гласни доказателства. Няма спор, че подсъдимият е извършил престъпленията в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение по смисъла на  чл. 282, ал. 2 НК. Следва да се спомене, че в НК липсва легална дефиниция за това какво представлява "отговорно служебно положение”, съдържанието му се извлича по тълкувателен път, като  съдебната практика е постоянна, че въпросът се решава конкретно за всеки отделен случай в зависимост от конкретните факти, като се съобразяват характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната от дееца длъжност, важността на осъществяваните от него правомощия и функции, а също и характерът на учреждението, предприятието или организацията, в която работи.  Приема се, че такива са  длъжностни лица по смисъла на чл.93, ал.1,  т.1 ,б.” а” и „б” от НК, които имат по-широк кръг от права и задължения, заеманите от тях служби са на по-високо място в служебна йерархия и служебната им дейност има важно значение за учреждението или държавния орган. Такива са длъжностните лица, заемащи ръководни длъжности в министерствата, централните ведомства и другите държавни органи, както и тези, на които са възложени ръководни, организационни и контролни функции. Безспорно е, че подсъдимият Х. в качеството си на Областен управител на Област *** е длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, предвид законодателно предоставените му от държавата функции по осъщестяване на изпълнителната власт на местно ниво.

Разпоредбата на чл. 283а, т.1 НК е своеобразен състав на общите длъжностни престъпления по чл. 282 и чл. 283 НК, като обективните и субективни признаци на престъпната злоупотреба по служба се отнасят и до този престъпен състав. Практически престъплението по  чл.283а НК се явява по-тежко квалифициран случай на общите длъжностни престъпления по тази глава, поради въведени от законодателя допълнителни признаци, свързани с трансформацията на публична собственост след 1991г. Особеността на този престъпен състав е в това, че изпълнителното деяние по  чл. 282 НК трябва да е свързано с правно-регламентирани дейности, каквито са приватизацията, продажбата, даване под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и коопертивна собственост, както и на собственост на юридически лица. В случая доколкото предмет на продажбите са имоти държавна собственост  /имотите, касаещи деянията по първия пункт от осъждането на подс.Х./  и  имоти собственост на търговско дружество /“СБР- Т.“ ЕООД, предмет на деянията по пункт ІІ от осъдителиня диспозитев за подс.Х./,  то е налице и този елемент от състава на престъплението.

           По своята същност разпоредбата на чл.282, ал. 2 във вр. с  ал.1 от НК представлява бланкетна наказателно правна норма. Тази правна техника се е наложила с оглед характера на престъплението, установено в чл. 282 НК - общото престъпление по служба, приложимо единствено при липсата на друго конкретно престъпление от посочените в НК. Целта на законодателя е била чрез тази законодателна техника да се обхване разнообразието на бързопроменящите се административни отношения, защитавани от престъплението по служба. Именно това е причината съставът на престъплението по служба, установено в чл.282 НК да се допълва с норми от други закони и подзаконови актове. Като бланкетна наказателноправна норма, разпоредбата на чл.282 НК препраща към разпоредби от закони и подзаконови актове, които определят елементи от състава на престъплението, в които нормативни актове следва да се търсят конкретните задължения и права, чието нарушаване, превишаване или неизпълнение би могло да доведе до възникване на основанията за наказателната отговорност от извършилия престъпление. Съотнесено към разглеждания случай, то в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно, подс.Х. като подписал договор № 332/22.12.2006г. за продажба на имот, описан в АДС № 3937/17.10.2006г. без да са налице били условията  на  чл. 46, ал. 2 от ЗДС „Държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона.“ във вр. с чл. 70, ал. 1 от ППЗДС “ При условията и по реда на тази глава се извършват:1. продажба на жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи - частна държавна собственост, на настанените в тях наематели;2. замяна на държавни жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи с жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи - собственост на работниците и служителите на ведомството.“, е нарушил служебните си задължения, визирани в  чл. 71, ал. 1 ,т. 1 от ППЗДС, съгласно който :“Продажбата на държавни жилища се извършва за задоволяване жилищните нужди на настанените в тях наематели, които отговарят на следните условия: 1. Не притежават друго жилище или вила, години за постоянно обитаване, или над ½ идеална част от такъв имот;“. Или в нарушение на тази разпоредба, без подс.Г.  да е имал изискуемия три годишен стаж, без да е бил наемател в жилището, без да е проведен търг, подс.Х. е сключил горецитирания договор за продажба на имот, държавна собственост.

            Подс.Х. като подписал договор №355/03.07.2007г. за продажба на имот, описа в АДС № ***/03.05.2007г. е допуснал нарушение на служебните си задължения, визирани в чл. 44, ал. 2 от ЗДС / „Продажбата на земя- частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“/ във вр. с  чл. 85, ал. 2 от ППЗДС /„ Когато имотът, върху който е изградена сградата, е поделяем, областният управител предприема необходимите действия за разделянето на имота и може да извърши продажбата по чл. 84, ал. 1 само след като имотът бъде разделен с влязъл в сила подробен устройствен план.“

            Подс.Х., подписвайки договор №390/10.02.2008г. за продажба на земята, описана в АДС № ***/05.02.2008г. е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл. 84, ал. 2 и 3, т. 3 от ППЗДС /„(2) Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея, се извършва от областния управител по местонахождение на имота. (3) Към молбата по ал. 1 заинтересуваните лица по ал. 2 прилагат:…3. удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно изградена;“/ и чл. 44, ал. 2 от ЗДС /„ Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица,притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея,се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“/.

            Безспорно от престъплението, описано в пункт І от осъдителния диспозитив, сторено от подс.Х. са настъпили значителни вредни последици по смисъла на чл. 282, ал. 2 от НК. Същите са не само с имуществен характер – възлизащи в общ размер на 150 002, 48 лв, но и с неимуществен такъв. Преценявайки отражението на това престъпление в обществеността, то неминуемо в обществото е формирано сериозно съмнение за начина на  организация на работата във изключително отговорна и значима държавна институция каквато е Областната администрация, в частност Областния управител. Несъмнено в обществото се е изградила убеденост за безпроблемна възможност с помощта на подсъдимия да бъдат материално облагодетелствани определени лица и това да се случва с цената на реализирано престъпно посегателство. Ето защо съдът намира, че е налице обективния признак настъпили значителни вредни последици.

               Престъплението е извършено от подс.Х. с пряк умисъл, действайки по описания начин, подсъдимият е бил с ясното съзнание, че нарушава определени свои задължения, а безусловно и е предвиждал настъпването и на значителните вредни последици. Подсъдимият с оглед длъжността, която е заемал, предоставяща му възможност за достъп до информация от различен характер, както и  достъп до редица документи,  е нямало как да не е наясно, че процедирайки по описания начин  логично е да настъпят значителни вредни последици.  Или подс.Хадживе е действал с ясното съзнание за общественоопасния характер на действията си, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Престъплението му е сторено и при наличната специална цел- да набави за другиго /лицата придобили горецитираните имоти по цени в пъти по-ниски от пазарните им такива/ облага.

            Деянията по т. 2 и т. 3 от престъплението по пункт І от осъждането, подс.Х. в качеството си на извършител е извършил в съучастие  с подс.Г., който е действал като помагач /окомплектовал преписките, подготвял документи, провеждал необходимите разговори с определени лица/.

            Безспорно престъплението по пункт І подс.Х. е извършил в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като се касае за три отделни деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, реализирани са през непродължителни периоди от време и при еднородност на вината, като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното. 

               Извършвайки престъплението, описано в пункт ІІ, подс.Х. отново е действал в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Извършвайки действия от компетентността на „СБР Т.“ ЕООД, в лицето на Министъра на здравеопазването  - чл. 2, ал. 4 от ЗДС/„ Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.“/ и чл. 104, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /„С преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 101, 102 и 103 предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество- държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата.“/,  и като подписал договори - №356/04.07.2007, № 366/11.12.2007, № 367/11.12.2007г., № 368/11.12.2007г., № 369/11.12.2007г. и № 370/11.12.2007г., е превишил властта и правата си, предвидени в чл. 104, ал. 1 от ППЗДС/„Актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни права - държавна собственост:

 

 

 

 

1.  обекти - изключителна държавна собственост;

 

 

 

 

2.  защитените територии - държавна собственост;

 

 

 

 

3.  всички обекти с национално значение - държавна собственост;

 

 

 

 

4.  гори и земи от държавния горски фонд и построени върху тях сгради;

 

 

 

 

5.  земеделски земи от държавния поземлен фонд и построени върху тях сгради;

 

 

 

 

6.  язовирите;

 

 

 

 

7.  имоти - държавна собственост извън страната;

 

 

 

 

8.  незастроени урегулирани и неурегулирани поземлени имоти;

 

 

 

 

9.  сгради, обекти в сграда, идеални части от сграда или от обект в сграда (жилищна сграда, жилище, гараж, ателие, магазин, работилница, склад, сграда за административни нужди, обект за административни нужди, сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни и здравни дейности, хотели и други сгради за подслон, места за настаняване, заведения за хранене и  развлечения, производствена сграда или обект, друга сграда) и прилежащия към тях поземлен имот;

 

 

 

 

10.  ограничени вещни права върху имоти.“

във вр. с чл. 68, ал.1 от ЗДС /„За имотите - държавна собственост, се съставят актове за държавна собственост.“/ и чл. 84, ал. 3, т. 3 от ППЗДС / „Към молбата по ал. 1 заинтересуваните лица по ал. 2 прилагат:…3. удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно изградена;“/, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗДС /„ Продажбата на земя - частна държавна собственост, на лица ,притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“/.

            И от престъплението по пункт ІІ, сторено от подс.Х. са настъпили значителни вредни последици по смисъла на чл. 282, ал. 2 от НК. Същите са не само с имуществен характер  -  възлизащи в общ размер на 665 743, 44 лв, но и с неимуществен такъв.  Това престъплението подс.Х.  също е извършил с пряк умисъл, действайки по описания начин той ясно е съзнавал и  е имал пълна представа, че превишава властта и правата, регламенитиращи неговите задължения, безусловно и е предвиждал настъпването и на значителните вредни последици. Престъплението му е сторено и с цел да бъде набавена за другиго облага, а именно за лицата, придобили гореописаните имоти, закупени на цена много по-ниска от пазарната им такава. Престъплението по пункт ІІ подс.Хадживев е извършил в съучастие като извършител с подс.Г., който е действал като помагач /окомплектовал преписките, подготвял и съгласувал нужните документи, провеждал разговори с лица/.

            И престъплението по пункт ІІ подс.Х. е извършил в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като се касае за шест отделни деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, реализирани са през непродължителни периоди от време и при еднородност на вината, като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното. 

               Реализираното от подс.Х. престъпление по пункт ІІ съставлява и особено тежък случай. Съгласно разпоредбата на  чл.93, т.8 на НК "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Или на първо място законодателят е  поставил настъпилите вредни последици и едва след това други отегчаващи отговорността обстоятелства, разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Сама по себе си установената стойност на причинените вредни последици – в общ размер на 665 743,44лв сочи на изключително високата обществена опасност и на деянието, и на дееца, тъй като за обществената опасност на последния се съди и от конкретното извършеното от него деяние. Изключително високата обществена опасност на престъпното посегателство се обосновава и от факта, че се касае за шест деяния в продължаваното престъпление, както и че същите са реализирани при наличието на квалифициращи обстоятелства.

Съдът  прие, че подс.Г.  от обективна и субективна страна е осъществил съставите на престъпленията по чл. 283а, т .1, във вр. с чл. 282, ал. 3, във вр. с чл. 282, ал. 2,  във вр. с чл. 282, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК  и по чл. 283а,  т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20,  ал. 4  от НК. Съдът намира за  доказани всички елементи на двата престъпни състави, за които подсъдимият е наказан. Времето и мястото на извършване на престъпленията се доказват от събраните писмени и гласни доказателства. Без да преповтаря казанато по-горе в този смисъл, съдът намира, че и подсъдимият Г. е извършил престъпленията в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение по смисъла на  чл. 282, ал. 2 НК, доколкото е изпълнявал длъжността директор на дирекция «Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост» при Областна администрация –гр.***.

Сторените от подс.Г. престъпления и по двата пункта покриват състава на чл. 283а, т. 1 от НК, тъй като предмет на продажбите са имоти, собственост на търговско дружество /“СБР- Т.“ ЕООД/ - за деянията по пункт І от осъдителния диспозитив за подс.Ганиев и  имоти държавна собственост  -  за деянията по втория пункт от осъждането на подс.Г..

            Престъпления и по пункт І и по пункт ІІ подс.Г. е извършил в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като се касае за шест отделни деяния /включени в състава на престъплението по пункт І/ и две деяния /част от престъплението по пункт ІІ/, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, реализирани са през непродължителни периоди от време и при еднородност на вината, като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

            И от двете престъпления, сторени от подс.Г. са настъпили значителни вредни последици по смисъла на чл. 282, ал. 2 от НК. Същите са не само с имуществен характер  -  възлизащи в общ размер на 665 743, 44 лв /за престъплението по пункт І/ и в общ размер на 135 102, 48 лв /за престъплението по пункт ІІ/, но и са с неимуществен такъв. Преценявайки отражението на това престъпление в обществеността, то неминуемо в обществото е предизвикано сериозно съмнение за начина на  организация на работата във изключително отговорна и значима държавна институция каквато е Областната администрация, в частност на неин служител – Директор на дерекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост». Несъмнено в обществото се е изградила убеденост за безпроблемна възможност с помощта на подсъдимия да бъдат материално облагодетелствани определени лица и това да се случва с цената на реализирано престъпно посегателство, което неминуемо е довело до уронване авторитета на учреждението и накърнило доверието на гражданите в служителите на  областната администрация. Ето защо съдът намира, че е налице обективния признак настъпили значителни вредни последици.

            Реализираното от подс.Г. престъпление по пункт І съставлява и особено тежък случай. Съгласно разпоредбата на  чл.93, т.8 на НК "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Или на първо място законодателят е  поставил настъпилите вредни последици и едва след това други отегчаващи отговорността обстоятелства, разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Сама по себе си установената стойност на причинените вредни последици – в общ размер на 665 743,44лв сочи на изключително високата обществена опасност и на деянието, и на дееца, тъй като за обществената опасност на последния се съди и от конкретното извършеното от него деяние. Изключително високата обществена опасност на престъпното посегателство се обосновава и от факта, че се касае за шест деяния в продължаваното престъпление, както и че същите са реализирани при наличието на квалифициращи обстоятелства.

          И двете престъпления са извършени от подс.Г. умишлено с ясното съзнание , че с дейността си подпомага подс.Х. да превиши властта и правата  си / касателно деятелността по пункт І / и умишлено подпомага подс.Х. да наруши служебните си задължения /относно престъплението по пункт ІІ/. Подс.Г. е предвиждал настъпването и на значителните вредни последици. Вредата  е  пряка  и  непосредствена  последица от нарушаване и неизпълнение на  служебните  задължения, с които се е целяло набавянето на облага за посочените лица.  Престъпленията му са извършени и при наличната специална цел- да набави за другиго /лицата придобили горецитираните имоти по цени в пъти по-ниски от пазарните им такива/ облага. Прекият умисъл при извършване на престъплението се установява безспорно от наличието в съзнанието на подсъдимия Г.  на знание за служебните му задължения, произтичащи от длъжностната му характеристика, с която той бил запознат и това е писмено удостоверено /л. 173-181 от нохд/. С регламентираните му в длъжностната характеристика задължения  подс.Г. е следвало да съобразява служебното си положение и поведение и изпълнение на трудовите си функции. Конкретно част от служебните му задължения са били:  да контролира придобиване и разпореждането, както и стопанисването и управлението на държавното имущество на територията на областта; да осъществява контрол при съставянето на АДС на държавните имоти в областта;да осигурява защита на държавните интереси при неправомерно ползване на държавни имоти от физически и юридически лица на територията на областта; да подпомага областния управител при осъществяване на правомощията му за общ надзор и контрол по изпълнение на Закона за общинската собственост; да упражнява входящ и изходящ контрол на кореспонденцията. Очевидно е, че подсъдимият умишлено и грубо е нарушил и неизпълнил вменените му с длъжностната характеристика задължения. Или дейността на подс.Г. като помагач на  подс.Х. се е изразила в предприетите от подс.Г. действия по съгласуване на процедурите и по изготвяне на договорите. Тези действия са били регламентирани в длъжностната характеристика за ръководна длъжност-директор на дирекция „АККРДС“, съгласно която основа цел на длъжността е да подпомага и осигурява осъществяването на провомощията на областния управител и провеждането на държавната политика на територията на областта: като организира разработването на областните планове и програми за регионално развитие; координира и подпомага дейността на териториалните звена на органите на изпълнителната власт и общинските администрации; разпределя и контролира работата на отдел „АККР” и експертите работещи в областта на държавната собственост. Нарушавайки служебните си задължения  по съгласуваните процедурите и изготвените договори, които са в разрез със законовите разпоредби, пряко относими към длъжностните му функции, безспорно подс.Г. е предвиждал и настъпването на значителните вредни последици, като и е бил с ясното съзнание, че процедирайки по този начин ще набави облага за конкретни лица, т.е. имал е изградена представа, че съгласувайки процедурата по изготвените договори ще облагодетелства купувачите по тях.  Или от обективна страна, подс.Г., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение е действал  като съучастник - помагач  по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК на подс.Х..

            По отношение възражението на защитника на подс.Г. -адв.В., съдът намира за нужно да подчертае, че наличните по делото доказателства – АДС № 1556 от 20.06.2001г., АДС № 608/12.07.1991г., както и решенията по ф.д. № 646/2000г. по описа на ОС – гр.*** водят до единствения извод, че земята в имот № 000164 ЕКАТТЕ в землището на гр.***, м.Т. е собственост на“СБР –Т.“ ЕООД. В тази връзка всички наведени от защитата доводи намира за изцяло несъстоятелни. Действително оригиналът на АДС № 608/12.07.1991г. бе представен в съдебно заседание от св.П.. Отговорите на въпросите защо актът не е вписан в актовата книга, защо главната книга /регистър/ не е била попълвана след 1987г. /л.1164 от нохд/ и защо АДС № 608/12.07.1991г.  не се съхранява в областна администрация, нямат отношение към настоящото производство. Биха могли да се  правят предположения за  евентуално проявена немарливост  от съответно длъжностно лице или лица, имащи задължения по вписването, съхраняването и опазването на  този акт, но това е дейност оставаща извън обсега на настоящото дело. Все в тази връзка и по повод депозираните от св.И.Б. показания /допуснат до разпит по искане на защита на подс.Г./  следва да се подчертае, че няма как споделеното от този свидетел да внесе конкретика и яснота относно изготвянето и подписването на АДС№608/12.07.1991г. Отчитайки обстоятелството, че св.Б. дава показания  за събития, развили се преди повече от петнадесет години, напълно нормално е той  да няма спомен дали е положил подписа си върху този акт, доколкото изпълняваните от него функции тогава са били неминуемо съпътствани с подписване на много и различни по вид документи. В заключение по този въпрос следва да се спомене, че макар и оспорено от защитата, съдът прие заключението по назначената с определение на съда тройна съдебно почеркова експертиза /л. 1237-1243/ като пълно, научно обосновано и защитено. Нужно е да се акцентира, че при защитата на заключението в с.з. от 22.06.2016г. вещото лице Р. заявява,че при обследването на подписа на св.Б. са установили устойчивост на елементи, които са уникални. /л. 1256 от нохд/ .

          Изцяло неоснователни съдът намира и възраженията от защитниците на подс.Г.  относно годността на обвинителния акт  да очертае рамките на обвинението. Следва да се отбележи, че обвинителният акт, дал началото на нохд № 35/2015г. отговаря в пълна степен на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. В обстоятелствената му част се съдържа нужното по обем изложение касателно извършените от тримата подсъдими престъпления, времето, мястото и начинът на извършването им, пострадалото лице, данни за личността на обвиняемите,  обстоятелствата, които смекчават или отегчават отговорността, както и са посочени доказателствените материали. Като продължение и по повод изтъкнатото възражение, че само на подс.Г. е повдигнато обвинение, а е следвало и с оглед съгласувателния режим /включващ освен подписа на подс.Г., но също и подписите на директора на дирекция „АПОФУС“ и ръководителя на правния отдел/ да бъдат привлечени към наказателна отговорност и други длъжностни лица, съдът пояснява, че изцяло в правомощията на  държавното обвинение е преценката  кои лица да бъдат привлечени към наказателната отговорност. Или прокурорът е този, който решава в кой момент, на кого и за какво престъпление да повдигне обвинение. Изцяло в разрез с доказателствата по делото е тезата, че тримата подсъдими са действали в съдружие. Видно от предявените обвинения е, че съучастническа дейност е налице само между подс.Г. и подс.Х.

Съдът намери, че подс.К. от обективна и субективна страна е осъществил престъпното посегателство  по чл. 282, ал. 2 във вр. с чл. 282, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът намира за доказани всички елементи на извършеното от подс.К.  престъпление. Времето и мястото на извършване на престъплението се доказват от събраните писмени и гласни доказателства. Подсъдимият е извършил престъплението в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение по смисъла на  чл. 282, ал.2 НК. Доколкото в НК липсва легална дефиниция за това какво представлява "отговорно служебно положение”, то съдържанието му се извлеча по тълкувателен път, като  съдебната практика е постоянна, че въпросът се решава конкретно за всеки отделен случай в зависимост от конкретните факти, като се съобразяват характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната от дееца длъжност, важността на осъществяваните от него правомощия и функции, а също и характерът на учреждението, предприятието или организацията, в която работи.  Приема се, че такива са  длъжностни лица по смисъла на чл.93, ал.1, б.” а” и „б” от НК, които имат по-широк кръг от права и задължения, заеманите от тях служби са на по-високо място в служебна йерархия и служебната им дейност има важно значение за учреждението или държавния орган. Няма спор, че това са длъжностните лица, заемащи ръководни длъжности в министерствата, централните ведомства и другите държавни органи, но също и тези, на които са възложени ръководни, организационни и контролни функции. Тук и повод наведеното от защитата на подс.К. възражение, съдът приема, че  този подсъдим в качеството си на Началник служба по кадастъра *** е длъжностно лице по смисъла чл. 93, ал.1, т.1 от НК предвид  предоставените му от функции- да ръководи, организира, планира, контролира, отчита и отговаря за дейността на службата като съставно звено от Агенцията по кадастъра. Съдът счита, че като такъв подс.К. е действал като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение. И това е така, защотото видно от длъжностната му характеристика е, че са му били възложени и допълнителни специфични функцици, свързани с ръководството, координирането и контролирането на изпълнението на допълнително възложени задачи от изпълнителния директор на Агенцията по Кадастъра.

По своята същност разпоредбата на чл.282, ал. 2 във вр. с  ал.1 от НК представлява бланкетна наказателно правна норма. Тази правна техника се е наложила с оглед характера на престъплението, установено в чл. 282 НК - общото престъпление по служба, приложимо единствено при липсата на друго конкретно престъпление от посочените в НК. Целта на законодателя е била чрез тази законодателна техника да обхване разнообразието на бързопроменящите се административни отношения, защитавани от престъплението по служба. Именно това е причината съставът на престъплението по служба, установено в чл.282 НК да се допълва с норми от други закони и подзаконови актове. Като бланкетна наказателноправна норма, разпоредбата на чл.282 НК препраща към разпоредби от закони и подзаконови актове, които определят елементи от състава на престъплението, в които нормативни актове следва да се търсят конкретните задължения и права, чието нарушаване, превишаване или неизпълнение би могло да доведе до възникване на основанията за наказателната отговорност от извършилия престъпление. Или подс.К., подписвайки скица №13074/11.12.2006г. без да са налице условията на чл. 58, ал. 3, т. 8 от Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието , създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /отм./- „Към молбата се прилагат: …8. Документ за собственост или друго вещно право върху недвижим имот;“  е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл. 54, ал. 1 от ЗКИР„Измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.“ . Подс.К. не издавайки заповед за изменения в КК като подписал скица № 15713/03.10.2007г., без да е бил налице представен документ за собственост съгласно нормата на чл. 58, ал. 3, т. 8 от Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на  кадастралната карта и кадастралните регистри /отм./- „Към молбата се прилагат: …8. Документ за собственост или друго вещно право върху недвижим имот;“  е допуснал нарушения на задълженията си визирани, в чл. 54, ал. 1 от ЗКИР „Измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.“ във вр. с чл. 53 от ЗКИР“(1) Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят:  1.  когато съдържат непълноти или грешки; 2.  когато са одобрени при нарушение на закона; 3.  когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34,ал. 1.   (2) Непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално

право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. (3)Непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място

от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици.“

            От престъплението, извършено от подс.К. са настъпили значителни вредни последици по смисъла на чл. 282, ал. 2 от НК. Същите са не само с имуществен характер – възлизащи в общ размер на 135 102, 28 лв, но и с неимуществен такъв. Преценявайки отражението на това престъпление в обществеността, то неминуемо в обществото е предизвикано сериозно съмнение за начина на  организация на работата във изключително значимо държавно учреждение, каквато е Службата по кадастъра, в частност  в дейността на ръководителя на тази служба. Няма как обществото да не е изгубило доверие в законосъобразното осъществяване на функциите на тази служба, както и да не е формирало убеденост за безпроблемна възможност с помощта на подсъдимия да бъдат материално облагодетелствани определени лица и това да става с извършване на престъпно посегателство. Ето защо съдът намира, че е налице обективния признак настъпили значителни вредни последици.

            Инкриминираната проява подс.К. е извършил в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като се касае за две отделни деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, реализирани са през непродължителен период от време и при еднородност на вината, като вотрото се явява от обективна и субективна страна продължение на първото.

               Престъплението подс.К. е извършил умишлено, съзнавал е обществено опасния характер на стореното, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им. Доколкото подс.К. е бил запознат, както с длъжностната си характеристика, така и с нормативните актове, пряко относими към служебните му функции, то в съзнанието си е имал ясна представа, че грубо пренебрегвайки ги, ще причини вредоносния резултат. Действията на подс.К. са били подчинени на специалната цел – да причини облага на лицата, придобили имоти  по сделките, предмет на осъждането му. 

               Съдът като взе предвид, че съгласно сключените договори за продажби недвижимите имоти са били придобити на цени, много по-ниски от действителните им пазарни такива, но съобразявайки обстоятелството, че договорената за всеки един от имотите цена е била платена от купувачите, призна за невиновни и оправда по първоначално повдигнатите им обвинения за причинени значителни вредни последици  за горницата над сумите, съответно: подс.Х.  - за горницата над сумата от 150 002, 48 лв / за престъплението по пункт І/ и за горницата над сумата от 665 743, 44 лв /за престъплението по пункт ІІ/, подс.Г. -  за горницата над сумата от 665 743, 44 лв /за престъплението по пункт І/ и за горницата над сумата от 135 102, 48 лв / за престъплението по пункт І/ и подс.К. – за горницата над сумата от 135 102, 28 лв.

Основна причина за извършване на престъпленията и от тримата подсъдими е грубото незачитане на правовите порядки, в частност нармативните актове, регламентиращи техните служебни функции.

При определяне на наказанията на всеки от тримата подсъдими съдът взе предвид всички смекчаващи и отегчаващи  вината обстоятелства, степента на обществена опасност на извършеното  от тях и данните за личността им.

Подсъдимият Д.М.Х. е българин, български гражданин, с висше образование, работи, неосъждан, срещу него няма други висящи наказателни производства, с добри характеристични данни. Като отегчаващи обстоятелства  при този подсъдим съдът отчете  високата степен на обществена опасност на извършените престъпления с оглед характера на засегнатите отношения, начина на извършването им, както и размера на причинените вреди. Касае се за престъпление, което засяга устоите на държавността. Обект на посегателство са обществените отношения, регулиращи нормалното и законосъобразно функциониране на държавните органи,  в частност на областната администрация и областния управител, като лице, провеждащо държавната политика в областта. Смекчаващи обстоятелства са  липсата на други висящи наказателни производства, добрите характеристични данни,  а също и изключително дългият период от време, който е изтекъл от извършване на престъплението до настоящото изправяне на подсъдимия пред съда, което не е по вина на подсъдимия. Касае за престъпления извършени в периода 2006-2008г., за които обвинителният акт в съда е внесен през 2015г. Това обстоятелство съдът намира, че се явява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. С оглед на това съдът намери, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало за осъдения несъразмерно тежко. Предвид изложеното и наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, както и личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът счита, че наказанието на подсъдимия Х. следва да бъде индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по пункт І от осъдителния диспозитив – по чл. 283а, т.1 във вр. с чл. 282, ал. 2, пр.1 и 2, във вр. с чл. 282, ал.1от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7, поради което съдът наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години и наказание „глоба“ в размер на 2000 лв, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложи кумулативно предвиденото наказание „ лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7”. При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Х. не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от четири години и вземайки предвид най-вече данните за личността и трудовата му заетост.  За извършеното от подс.Х. престъпление по  чл. 283а, т.1 във вр. с чл. 282, ал. 3 и 2, във вр. с чл. 282, ал.1от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7, поради което съдът наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години шест месеца и наказание „глоба“ в размер на 2500 лв, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложи кумулативно предвиденото наказание „ лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7”. При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Х. не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от пет години и вземайки предвид най-вече данните за личността и трудовата му заетост.  Поради това, че двете извършени от подс.Х. престъпления са реализирани в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, т.е. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, съдът определи за изтърпяване най-тежкото наказание от двете, а именно: наказанието „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи с изпитател срок от пет години. На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът постанови изцяло присъединяване към така определеното общо наказание, на наказанието „глоба” в размер на 2500 лв.

Подсъдимият П.Л.Г. е българин, български гражданин, с висше образование, работи, неосъждан.  Като отегчаващи обстоятелства  при този подсъдим освен  високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, реализирано и в условията на продължавано престъпление и в съучастие, съдът отчете и наличното друго висящо наказателно производство, по което е внесен обвинителен акт на 27.08.2014г.  по чл. 321, ал.6 от НК /л. 2057 нохд/, както и недобрите характеристични данни. И при този подсъдим съдът намира че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелството – изтеклия продължителен период от време от извършване на престъпленията  до изправянето му пред съда, което не е по вина на подсъдимия. С оглед на това съдът намери, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало за осъдения несъразмерно тежко. Предвид изложеното, при наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, както и съобразявайки личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът счита, че наказанията на подсъдимия П. Ганеве и за двете престъпления следва да бъдат индивидуализирани с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по по чл. 283а, т.1 във вр. с чл. 282, ал. 3 и 2, във вр. с чл. 282, ал.1от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от три до десет години, „глоба“ от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7, поради което съдът наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години шест месеца и наказание глоба в размер на 2500 лв, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложи кумулативно предвиденото наказание „лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7”. При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Г. не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от пет години и вземайки предвид най-вече данните за личността,  трудовата му заетост и факта, че това осъждане се явява първо по ред осъждане на „лишаване от свобода“. За престъплението по чл. 283а, т. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, пр.1 и 2, във вр. с чл. 282, ал.1от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7, поради което съдът наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години и наказание глоба в размер на 2000 лв, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложи кумулативно предвиденото наказание „ лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и 7”. При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Г. не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от четири години, като отчете данните за личността, трудовата му заетост и факта, че това се явява първо ред осъждане на „лишаване от свобода“. Поради това, че двете извършени от подс.Г. престъпления са реализирани в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, т.е. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, съдът определи за изтърпяване най-тежкото наказание от двете, а именно: наказанието „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи с изпитател срок от пет години. На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът постанови изцяло присъединяване към така определеното общо наказание, на наказанието „глоба” в размер на 2500 лв.

Подсъдимият К.В.К. е българин, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан.  Като отегчаващи обстоятелства  при този подсъдим съдът отчете наличето и на друго висящо наказателно производство, по което е внесен обвинителен акт на 27.08.2014г. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК /л. 2055 от нохд/, високата степен на обществена опасност на извършените престъпления с оглед характера на засегнатите отношения, начина на извършването им, както и размера на причинените вреди. Смекчаващи обстоятелства са  липсата на минали осъждания, добрите характеристични данни,  а също и изключително дългият период от време, който е изтекъл от извършване на престъплението до настоящото изправяне на подсъдимия пред съда, което не е по негова вина. Касае за престъпление извършено в периода 11.12.2006-03.10.2007г., за което обвинителният акт в съда е внесен през 2015г. С оглед на това съдът намери, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало за осъдения несъразмерно тежко. Предвид изложеното и наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, както и личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът счита, че наказанието на подсъдимия К. следва да бъдат индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по по чл. 282, ал.  2, във вр. с чл. 282, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал.1, т. 6, поради което съдът наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на девет месеца. При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия К. не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от три години и вземайки предвид най-вече данните за личността,  неговата възраст и факта, че това осъждане се явява първо по ред осъждане на лишаване от свобода.

Така индивидуализираните наказания съдът намира, че съответстват изцяло на тежестта на извършените престъпления, обществената опасност на извършителите и ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК.

В тежест на подсъдимите и съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК се възложи да заплатят солидарно сторените по делото разноски: по сметка на ОД на МВР- гр.*** по досъдебно производство № 58/2010г. по описа на Сектор“ПИП“ сумата от 2 285,30 лв и по сметка на ОС – гр.*** сумата от 1 952,12лв.

Веществените доказателства: картонен плик с три броя CD, съдържащи информация от АГКК- гр.***, съдът постанови да останат към делото; оригиналът на Акт за държавна собственост на недвижим имот № 608 от 12.07.1991г. на Общински народен съвет – гр.*** – след влизане на присъдата в сила, съдът постанови да бъде върнат на Областна администрация – гр.***.

Предвид изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                       СЪДИЯ: