№ 569
гр. Русе, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520201641 по описа за 2024 година
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1641/2024 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. Х. З. срещу наказателно постановление № BG 2024/4000-386/
09.08.2024 г. на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в
Териториална дирекция „Митница“ - Русе в Агенция „Митници“, с което му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 800 лв. за нарушение по чл. 238а ал. 1 от
Закона за митниците.
Жалбоподателят, редовно призован се явява с упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата.
Представителят на административнонаказващия орган поддържа наказателното
постановление.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не взема становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено:
На 25.06.2024г. около 10,15ч. жалбоподателят се явил на ГКПП „Дунав мост“ гр. Русе
на изход за Румъния, управлявайки товарен микробус „Пежо Боксер“ с ДК№ ****. Била
извършена проверка на това превозно средство, като в резултат на това се установило, че в
микробуса има изграден двоен под, в който се образувала кухина с размери 1350 мм,
дължина 2600 мм и височина 450 мм, като това пространство било празно. Също така било
установено, че в товарното помещение на превозното средство има изграден и двоен таван с
размери ширина 2000 мм, дължина 4200 мм и височина 350 мм. В тази открита кухина на
тавана били установени тринадесет лица, чужди граждани. На 26.06.2024 г. на
жалбоподателя било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 280 ал. 2 т. 1, т. 3, т. 4 вр.
ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 НК. За установените два тайника срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН, а въз основа на него административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение по чл. 238в ал. 1 от Закона за митниците
му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв.
Жалбата е допустима, защото е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 59
ал. 2 ЗАНН.
1
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
правилно е приложен материалният закон.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано
достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на
състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка сторил в развилото се съдебно
производство.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че
нарушението по чл. 238в ал. 1 от Закона за митниците е осъществено от обективна и
субективна страна. Това се установява от показанията на актосъставителя св. П. В., чиито
показания съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и доколкото изцяло се
подкрепят от другите събрани по делото доказателства. От показанията на св. В. също се
установява, че жалбоподателят е знаел за кухината на пода: „Водачът присъства през цялото
време на проверката, той ни съдейства да отворим кухината на пода, той знаеше за нея. С
негов инструмент я отворихме - с един винтоверт с накрайник, които той ни даде“,
показанията му на л. 40 от делото.
В този смисъл съдът намира, че по делото няма никакъв спор по фактите, видно
както от жалбата, така и от изявленията на жалбоподателя и защитника му в съдебно
заседание.
Възраженията, които прави защитата, се изразяват в това, че в случая е налице
хипотезата на чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК, тъй като между административнонаказателното и
наказателното производство има пълно тъждество на фактите и на това основание се иска
отмяната на наказателното постановление; също така се прави и възражението, че между
диспозитивната и обстоятелствената част на наказателното постановление е налице
противоречие.
Тези възражения са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.
Съгласно посоченото и цитирано в жалбата ТР № 3/2105г. на ОСНК на ВКС „…правната
квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е
значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и
субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem
изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на
правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време,
място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на
което е предприето поведението на дееца.“, уводната му част.
В случая съдът намира, че между престъплението по чл. 280 НК, за което е
привлечен към наказателна отговорност жалбоподателят и административното нарушение
по чл. 238в ал. 1 от Закона за митниците, за което е наказан в настоящото производство не е
налице фактическа идентичност, нито съществено сходство от обективна и субективна
страна. В този смисъл съдът намира, че за да се прецени дали е налице или посочената
идентичност, е необходимо да се прецени дали фактите, въз основа на които е наказан
жалбоподателят, са едни и същи и свързани ли са помежду си във времето и пространството,
въз основа на които се постановява наказването му с наказателно постановление. На първо
място следва да се посочи, че нарушението по чл. 238в ал. 1 от Закона за митниците е на
просто извършване като такова и за съставомерността му не е необходимо настъпване на
някакъв конкретен резултат и същото е довършено с реализация на изпълнителното деяние.
В случая деецът е санкциониран за това, че при преминаване на държавната граница в
управлявания от него автомобил са установени два изградени тайника по см. на § 1 т. 33 от
Закона за митниците, с което се е нарушава установеният митнически режим в страната. За
разлика от това, престъплението по чл. 280 НК е резултатно, като престъпният състав се
изразява в незаконно преминаване на превежданите лица през границата, в случая опит,
доколкото исканите от дееца общественоопасни последици не са настъпили по причини
2
извън него, т.е. нарушава се редът за преминаване през границата. За осъществяване на този
състав изобщо не е необходимо от обективна страна укритите лица да са укрити в тайник
или каквото и да е друго подобно място; единствено достатъчно за съставомерността и то на
квалифицирания състав е да е използвано някое от средствата, посочени в чл. 280 ал. 2 т. 4
НК. В този смисъл съдът намира, че в случая не се засяга фундаменталното правило за "non
bis in idem". В случая този принцип следва да се обсъди и на плоскостта на институтите,
регламентирани в чл. 23 НК и чл. 18 ЗАНН. Сравняването на предмета на двете
производства сочи на извод, че единственото общо събитие, което ги касае, е преминаването
на държавната граница с едно и също превозно средство. За разлика от настоящото
производство, в наказателното производство, за което жалбоподателят е привлечен към
наказателна отговорност, предмет на производството са различни фактически обстоятелства,
които са свързани с превеждане през границата на страната на група лица. Тези фактически
обстоятелства не са били предмет на административнонаказателното производство, като
това не се променя от факта, че в обстоятелствената част на наказателното постановление е
посочено, че такива са намерени. Следователно, не може да се направи извод за идентичност
на предмета на двете производства и в този смисъл е видно, че извършеното от
жалбоподателя не може да се прецени като деяние, с което са извършени административно
нарушение и престъпление в идеална съвкупност, а са налице две съвсем различни деяния.
В случая не е налице и никакво несъответствие между фактическата част на
обстоятелствената и диспозитивна част на наказателното постановление на практика,
защото фактическа част на диспозитивната част на наказателното постановление не
съществува.
Наказанието е правилно индивидуализирано, защото е определено в размер на 800
лв., което по-близо до максимума, т.е. административнонаказващият орган е отчел правилно
съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Към първата
група следва да бъде посочено съдействието на жалбоподателя при извършената проверка, а
към втората следва да бъдат причислени наличието не на един, а на два тайника и най-вече
наличието на 13 трафикирани лица. В този смисъл наказанието е съобразено с критериите
по чл. 27 ал. 2 ЗАНН.
По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди
изцяло, като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата
отмяна или изменение.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на административнонаказващия орган, жалбоподателят следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 вр. чл. 63д ал. 4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № BG 2024/4000-386/09.08.2024 г. на
началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална Дирекция
„Митница“ - Русе в Агенция „Митници“, с което на Б. Х. З. с ЕГН ********** му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лв. на основание чл.238в ал.1
от Закона за митниците.
ОСЪЖДА Б. Х. З. с ЕГН ********** да заплати на Териториална Дирекция Митница
Русе в Агенция „Митници“ сумата от 150 лв. за разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и административнонаказващия
орган.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3