№ 11713
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110114778
по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД осъждане на ответник да заплати на ищеца
непогасен остатък от главница, договорна лихва и лихва за забава, произтичащи от Договор
за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти, сключен с
наследодателя на ответника.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и наследодателя на ответника е
сключен договор за предоставяне на кредит посредством кредитна карта, по силата на който
кредитодателят е предоставил на ответника кредит срещу задължението на ответника да
върне получената сума, ведно с уговорената договорна лихва. Поддържа, че наследодателят
на ответника не е изпълнил в цялост задължението за връщане на заетата сума, поради което
счита, че му се дължи и обезщетение за забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения от съда особен
представител депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като
излага твърдени, че ответникът е недостоен да наследява, поради извършено убийство на
наследодателя си. Посочва, че правото на наследяване не е упражнено от ответника, поради
което не може да се направи заключение, че последният е приел наследството. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между него и наследодателят на
ответника е сключен договор за заем, по силата на който праводателят му предоставил на
ответника парична сума в претендирания размер, че наследодателят на ответника е усвоил
процесната и за него е възникнало задължение да я върне, ведно със уговорената договорна
лихва.
Между страните по делото не е спорно е видно от представените по делото писмени
1
доказателства, в това число договор за кредитна карта № CCIR-267-00023-2016 от 18.09.2018
г., договор за представяне на платежни услуги, искане за издаване на кредитна карта на
физически лица от 22.02.2016 г., искане за издаване на кредитна карта за физически лица и
увеличаване на кредитния лимит от 18.09.2018 г., както и от Анекс № 1/18.09.2018 г., между
ищецът и И. Г. Р. е сключен договор за кредитна карта, като ищецът се е съгласил да
предостави на кредитополучателя кредит с кредитен лимит до 2 000 лева, като е уговорено
усвояването да се извърши еднократно или на части до лимита, който може да бъде
използван посредством предоставената карта. В чл. 2.2 от договора за платежни услуги е
уговорено, че действието на договора е до 29.02.2020 г., в който и кредитополучателят се
задължава да върне заетата сума. Видно от представените извлечения към момента на
приключване на устните състезания кредитът е усвоен в целия отпуснат размер. Погасяване
не се твърди и установява да е извършено.
Не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че
кредитополучателят И. Р. е починал преди образуване на настоящото производство, а
именно на 18.02.2019 г., като е оставил за свой единствен наследник ответника Г. И. Г..
От постъпилото по делото писмо от СО, Район ******* се установява, че ответникът
Г. Г. няма правно ограничение и същият не е вписан в списъка на лицата, поставени под
запрещение, поради което възражението на назначения от съда особен представител на
ответника за недопустимост на производството е неснователно.
Следва да се посочи обаче, че видно от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът е убил наследодателя си И. Г. Р., поради което възражението на
ответника за недостойнство за наследяване е основателно.
Нормата на чл. 3, ал. 1, б. "а" ЗН е императивна и не зависи от желанието на
заинтересувана страна да се позове на нея или не. Законодателят не е предвидил и
специален ред, нито исково или друго съдебно производство за изключване от кръга на
наследниците на лице поради недостойнство. Ето защо, не може да се поставя като условие
за приложението на чл. 3, ал. 1, б. "а" ЗН изричното обявяване от съда на недостойния да
наследи, че е изключен от кръга наследници на лицето, което е убил.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не притежава качеството на
наследник на кредитополучателят, поради което същият не следва да отговаря за
задълженията по него, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от **********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление в **********, против Г. И. Г. с ЕГН ********** и адрес в ***** *******,
***********, иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 721,73 лева, ведно със
законна лихва от 21.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща
непогасена главница по Договор за кредитна карта, сключен с И. Г. Р., сумата в размер на
66,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.03.2019 г. до 22.05.2019 г.,
сумата в размер на 579,65 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
22.05.2019 г. до 20.03.2022 г., както и сумата в размер на 72 лева, представялаваща разходи
2
за уведомяване, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3