№ 482
гр. Пазарджик, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20205200500596 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Панагюрски районен съд № 74 от 18.06.2020г.
постановено по гр.д.№970/2019г. по описа на същия съд са отхвърлени
предявените от С. Н. р., ЕГН: ********** с адрес: гр. п., ул. „р.к.“, № 7А
срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. с., ул. „п.“
№ 171А, представлявана от главен комисар н. Н. искове за заплащане на сума
в размер на 1 678 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016 г. до
01.12.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен
труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и
на обезщетение за забава в размер на 210 лв., дължимо за периода от първо
число на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019 г. Със
същото решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8
ГПК, С. Н. р., ЕГН: ********** с адрес: гр. п., ул. „р.к.“, № 7А е осъден да
заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. с., ул.
„п.“ № 171 А, представлявана от главен комисар н. Н. сумата в размер на 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца
1
С. Н. р. от гр.п. чрез пълномощника си адв. А. Д. от САК с доводи за
порочност на акта като незаконосъобразен, неправилен и неаргументиран,
постановен в противоречие със съдебната практика. Счита, че по делото е
установено наличието на служебно правоотношение между страните,
положения извънреден труд за исковия период в посочения размер,паричната
равностойност на този нощен труд в размер на 1678лв., в каквато връзка било
и заключението по съдебно-счетоводна експертиза. Не се споделя извода на
съда за съотношението по приравняване на нощния труд от 8ч. с коефициент
1/единица/, а не с предвидения коефициент 1.143. Тълкува се нормата на
чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР, установяваща нормална продължителност на
работното време за положен нощен труд в диапазона 22.00ч.-06.00ч. при
сумирано отчитане на работното време, която норма имала защитна функция
за служителя и за правото му да почива в достатъчно дълъг период, след като
част от работните часове на смяната му са отработени през този времеви
диапазон при забрана да се надвишава нормалната продължителност на
работното време от 8ч. за всеки 24часов период. И че нормата изисква след
всяка 24часова смяна на служителя да бъде осигурена 48часова почивка при
средна продължителност на работното време за общия 72часов период без да
се надвишава средно 8часа във времевия интервал от 22.00ч. до
06.00ч.Цитира се изричната препратка на чл.188 ал.2 от ЗМВР към КТ водеща
до прилагане на императивната норма на чл.140 ал.1 от КТ, която се определя
като единствената разпоредба в трудовото законодателство съдържаща
дефиниция за реалната времева продължителност на полагания нощен труд
във времевия интервал, като процесното време е времева рамка, в която
полагания труд се счита за нощен, а реалната продължителност на положения
от ищеца нощен труд не може да надвишава времевата рамка по чл.140 от
КТ-нощен труд до 7часа, поради което няма как да бъде дерогирано
действието на общата императивна норма на чл.140 от КТ. По отношение на
алгоритъма за определяне размера и методиката за изчисляване на реално
отработените часове нощен труд след превръщането им в дневен с
коефициент от 1.143 се поддържа, че в ЗМВР и подзаконовите му
нормативни актове, не се съдържа алгоритъм за изчисляването му.
Позовавайки се на чл.261 от КТ във връзка с чл.188 ал.2 от ЗМВР
жалбоподателят сочи, че положеният нощен труд се заплаща с увеличение
уговорено от страните по ТПО, но не по-малко от размерите предвидени от
2
МС-НСОРЗ и законовата делегация в §2 от ЗР на НСОРЗ, като методиката за
определяне на паричния размер на неотчетения и незаплатен извънреден
труд получен чрез превръщане на реално отработените часове нощен труд-
8ч. при съобразяване с максимално допустимата продължителност на същия-
7часа/чл.140 ал.1 от КТ/,по силата на препращащата норма на чл.188 ал.2 от
ЗМВР, е чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Неправилно съдът отказвал да приеме, че е
налице празнота в правото като основание за прилагане на НСОРЗ. Счита, че
алгоритъм за преизчисляването на нощния труд в дневен не е даден и с
наредбата от 07.01.2020г., поради което тази празнота следва да се запълни с
методиката за преизчисляване съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ с оглед исковия
период от време. По отношение преценката в коя част и в какъв размер
действително положения нощен труд се явява извънреден жалбоподателя
коментира нормата на чл.187 ал.5 от ЗМВР като преизчисляването е за
разликата между разрешените 7часа за работа през нощта и за горницата до
8часа, чрез прилагането на съответния коефициент. Навежда извода, че при
обща продължителност на работното време за тримесечен период на
сумирано изчисляване работното време, съответстваща на изискването за 7
часово работно време през нощта, прилагането на коефициента би послужило
за определяне на възнаграждението, равностойно на дневното. Посочва, че в
случая е налице превишение на продължителността от 7часа, определена на
база 8-часово работно време през деня и нощта и че горницата следва да се
заплати по правилата на заплащане на извънреден труд, както и че ползването
на коефициента не създава привилегия за служителите на МВР. Акцентира се
на противоречие на съдебния акт на ТР №6 от 05.11.2013г. постановено по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, посочило недопустимост на
възприемането на диференциран подход спрямо служители на МВР по
отношение на техни права; че ЗДСл има субсидиарно приложение и при липса
на изрична разпоредба на ЗМВР, като според чл.67 ал.3 от ЗДСл.
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за държавните служители, размерът на допълнителните
възнаграждения по чл.7 т.1-т.5 и редът на получаването им се определят с
Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Излага и примерна хипотеза за държавните служители в
звената на ГДИН към МП и работата им на същия сменен режим на
дежурства, на които също се заплаща преизчислено с коефициент 1.143
3
парично уравняване на действително отработените часове нощен труд след
превръщането им в дневни с посочения коефициент 1.143. Заключава, че е
предвиден еднакъв законов режим, на който се подчиняват две групи
държавни служители от ГДИН и служителите по ЗМВР, с което е прокаран
принципа за равенство, залегнал в Конституцията. Като последен довод
жалбоподателя акцентира на несъобразяване на съдебния акт с правото и
правната уредба на ЕС, формираща трудовите правоотношения –Директива
75/117 ЕИО въвеждаща принципа за равно третиране на работниците и
служителите и забрана за дискриминация по отношение на прилагането на
основните начала на трудовото право- за равен и равностоен труд-равна
заплата. Препраща се и към чл.157 от ДФЕС, т.2, относно разбирането какво
следва да се разбира под заплащане, както и задължение на държавите
членки да предприемат мерки, обезпечаващи спазването на принципа за
равно заплащане на равен труд или за труд с равна стойност, като се
акцентира на превес на нормите и принципите на правото на ЕС над нормите
от националното законодателство, обвързващи решаващия съд и които не
били съобразени от първоинстанционния съд постановил обжалваното
решение. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените
искове. Претендира присъждане и на разноски по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
ГДПБЗН-МВР чрез юрисконсулт С.. Излагат се доводи, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Коментират се и се повтарят част от мотивите на съда във връзка с
отхвърлената искова претенция на ищеца против дирекцията. Акцентира се,
че е спорен момента дали следва да се приложи чл.9 ал.2 от НСОРЗ-
подзаконов нормативен акт по прилагането на КТ, за служителите които
полагат свой труд на смени, имащи статут по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Отговаря се на всички доводи развити в жалбата, като се акцентира, че през
процесния период организацията на работата на държавните служители в
МВР се урежда с наредба на министъра на вътрешните работи № 8121з-776 от
29.07.2016г. касаеща реда за организацията, разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, която недопуска прилагането на общите
правила по КТ и НСОРЗ и че в случая не е налице непълнота на Наредбата на
4
Министъра на вътрешните работи, както и че правоотношенията по служба са
уредени в специален закон -ЗМВР заради специфичния статут на
служителите, като ищецът е работил при работна смяна от 24часа, а не 12часа
и същата е определена от ЗМВР, а не от КТ /максимална продължителност на
работното време от 12часа по КТ/, поради което счита, че е несъвместимо
прилагането на КТ и на НСОРЗ за служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР
поради изключителност на техния статут и различността му от този по КТ.
Поддържа се и довод за неприложимост на ТР №6 от 06.11.2013г- на ОСГТК
на ВКС, доколкото се отнася за статут на държавни служители в МВР с
полаган труд и със статут уреден по ЗДСл. Поддържа се, че липсва основание
за приемане на неравностойно положение на тази група служители като се
препраща към чл.48 ал.5 от КРБ и се поддържа, че нощният труд на ищеца е в
рамките на нормалната 8часова продължителност съгласно чл.187 ал.3 от
ЗМВР, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на
заповед №8121-з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по
0.25лв на час. Счита, че разграниченията в ЗМВР на нощния и на извънреден
труд кореспондират и с Директива 2003/88/ЕД на ЕПС. Препраща се и към
доводите изложени от страната в отговора на исковата молба. Като последен
аргумент се изтъква, че на ищеца са изплатени всички парични средства за
извънреден труд и че последният не е доказал наличието на незаплатен такъв.
Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на С. Н.
р. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.187
ал.5 т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ и по чл.86
от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба против Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и
защита на населението“ /ГДПБЗН / към МВР-с., ищецът С. Н. р., ЕГН-
**********, с постоянен адрес в гр.п., ул.“р.к.“ №7А с процесуален
представител адв. А. Д. от САК се твърди, че от 1992г. ищецът е служител в
Районна служба „ПБЗН“ гр.п., като в периода 01.12.2016г.-01.12.2019г. е
работил като началник дежурна смяна. Твърди, че службата е структурно
5
подчинена към ГД „ПБЗН“ в МВР гр.с. и че съгласно ЗМВР ищецът е със
статут на държавен служител. Твърди, че работата в системата на ГДПБЗН е
организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или
по 12часа, по предварително утвърдени графици за смените. Твърди, че през
периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г. р. е изпълнявал служебните си
задължения на смени, които включат полагането на нощен труд в часовия
интервал от 22.00ч до 06.00ч. на следващия дн и че по този начин за
процесния период положил приблизително 1626 часа нощен труд. Твърди се,
че положеният от него нощен труд при сумирано изчисляване на работното
време следва да се изчислява съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР-в работни дни
подневно, а за работещите на 8-,12-или 24часови смени-сумирано за
тримесечен период. Според чл.187 ал.5 от ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70часа на тримесечен период за служители работещи на смени.
От организацията на работа на служителя на 24- и 12 часови смени, следвало,
че при сумирано изчисляване на работното време следвало, че отношенията
се уреждали от нормата на чл.187 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, предвиждаща
компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за
извънреден труд за служители на смени. А съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служител извън
редовното време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките на
държавните служители се определяли от Наредба на министъра на
вътрешните работи. По тази причина ищецът сочи, че в конкретния случай
приложение намира и нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/НСОРЗ/ предвиждаща преизчисляване на
положения нощен труд. Твърди се, че през процесния период от време са
действали Наредба №8121з-592 от 29.05.2015г. и Наредба №8121з
776/29.07.2016г. като в чл.3 ал.3 и в двете наредби е записано, че „при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и
06.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8часа за всеки
24часов период. Твърди се, че и в двете наредби липсва изрична правна
уредба, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен, като според
ищеца липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР
6
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда и
организацията и разпределянето на работното време и на неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Според ищеца при наличие на такава непълнота в специалната уредба,
следва субсидиарно да се приложи чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време или коефициент 1.143. Твърди се, че
неприлагането на тази разпоредба би довело до недопустимо поставяне на
държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо останалите държавни служители. Поддържа, че са налице
основанията за уважаване на иска тъй като между страните е налице
действително служебно правоотношение; че основното задължение на
служителя да престира труд е изпълнено, като за процесния период е положен
и извънреден труд; че работодателят от своя страна не е изпълнил
задължението си за заплащане на уговореното допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд. Предвид изложеното ищецът счита, че следва да
бъде ангажирана отговорността на ГДПБЗН, която да изплати на служителя
си паричната равностойност на положените часове нощен труд за процесни
период след преизчисляването му с коефициент 1.143. Твърди се, че към
датата на исковата молба ищецът е отработил общо 1626 часа извънреден
нощен труд и след преобразуването му в извънреден с преизчисляване на
коефициент 1.143, изработените часове се увеличават до 1859, при което се
получава разлика от 233часа останали неизплатени, като всеки извънреден
час следва да се компенсира с 6.00лв. или задължението на ответника за
исковия период е от 1398лв върху която сума се следва лихва за забава
предвид задължението на работодателя да заплати трудово възнаграждение в
срок, поради което съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД е изпаднал в забава след
изтичане на срок за плащане на съответното възнаграждение. Моли ищецът С.
Н. р. да се осъди Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР с. да му заплати сумата от 1398лв представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.12.2016г.-01.12.2019г. ведно с лихвата за забава от 220лв върху главницата
7
от датата на изпадане на забавата-първо число на месеца, следващ този за
който се дължи, до момента на подаване на исковата молба и законна лихва
върху главницата от подаването на исковата молба до окончателно изплащане
на задължението. Претендира присъждане на разноските.
В срок по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор от ГДПБЗН към
МВР-с. , в който претенцията се квалифицира като допустима, но
неоснователна по същество. Оспорват се исковете по основание и по размер.
Претенцията на ищеца била неоснователна защото НСОРЗ се прилагала за
работниците и служителите по трудово правоотношение във всички
предприятия по смисъла на §1-т.2 от ДР на КТ с изключение на служителите
по трудово правоотношение в държавната администрация ,за която се
прилага чл.107а от КТ. Служебното правоотношение било уредено от
специалния ЗМВР; че правилото за преизчисляване на часовете положен
нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово
правоотношение, доколкото КТ регламентирал различна продължителност на
дневния и на нощния труд-нормална продължителност на дневното работно
време от 8ч. и работно време през нощта при 5дневна работна седмица до
7часа, каквато различна продължителност не била записана в ЗМВР където
нормалната продължителност на работното време и през деня и през нощта е
от 8часа, поради което нямало празнота на правната уредба. Извършването на
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл.187 ал.3 от ЗМВР регламентираща специалната
8-часова продължителност на нощния труд. Твърди се, че за периода
01.12.2016г. до 01.12.2019г. е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.
за реда за организацията и разпределянето работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, в сила от 02.08.2016г. като в чл.3 ал.3 на същата било
регламентирано, че за държавните служители в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00ч. като работните часове не следва
да надвишават средно 8часа за всеки 24-часов период /регламентация
съответстваща на чл.187 ал.3 от ЗМВР/. Възразява се по твърдението за
действие през периода на Наредба №8121з-592 от 25.02. 2015г. Счита, че
законодателно е определена в ЗМВР продължителност на нощния труд от
8
8часа. Затова поддържа довод, че няма основание за прилагане на общата
разпоредба на НСОРЗ, а приложение намира специалната норма на чл.187
ал.1 и ал.3 от ЗМВР. И издадена наредба в изпълнение на закона, поради
което не е налице основание за трансформиране на положен нощен труд в
рамките на 8часова продължителност в дневен такъв, а се заплаща съгласно
заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по
0.25лв на час. Признава се, че извън процесния период е действала Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г. в сила от 19.08.2014г. по която се е извършвало
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било
несъответно на ЗМВР, като това е поправено с Наредба №8121з-592 от
25.05.2015г., подход възприет и по наредбата от 2016г. Ответникът счита за
неоснователна претенцията на ищеца за преизчислените нощни часове с
коефициент 1.143, като реално отработени и че следва да му се заплатят като
извънреден труд. Коментира се нормата на чл.176 от ЗМВР за отделните
видове трудово възнаграждение от което се състои възнаграждението на
държавните служители и че ЗМВР прави разграничение между извънреден и
нощен труд, като се акцентира, че размерът на допълнителното
възнаграждение за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи-чл.179 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд се определят в чл.187
ал.6 от ЗМВР и представляват работа извън редовното работно време до
280часа годишно, което за ищеца се компенсира с възнаграждение
извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, тоест че възнаграждението за извънреден труд е посочено в
закона, а тези за нощен труд-в заповед на министъра на вътрешните работи.
Поддържа, че ищецът не прави разлика между извънреден и нощен труд и че
неправилно обосновава претенцията си с нормата на чл.187 ал.6 от ЗМВР като
търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер увеличение с
50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се следва,
защото по този ред се формирало размера на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд, положен извън/над установеното
работно време. Поддържа, че на ищеца не му се следва претендираното
възнаграждение защото положеният от него труд през процесния период е
правилно отчетен, правилно е определено полагащото му се възнаграждение
и е заплатен. По същите съображения претенцията за лихва за забава се
9
определя като неоснователна. Допълва, че ищецът полага труд при работна
смяна от 24часа, определена в ЗМВР , а по КТ тя е от 12часа, доказващо
според ответника несъвместимост на прилагането на КТ и НСОРЗ за
служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, и доколкото законодателят е
установил по-голяма нормална продължителност на работното време за
служителите на МВР през нощта предвид спецификата на работата им. Моли
да се отхвърлят заявените искови претенции.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът С. Н. р. е
държавен служител в МВР считано от 14.10.1992г. и заема длъжността
младши експерт, а към момента е Началник на Дежурна Смяна в Районна
служба “Пожарна безопасност и защита на населението“ п. към Регионална
дирекция “Пожарна Безопасност и защита на населението“-Пазарджик при
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ като за
периода от 01.12.2016г. до 01.12.2019г. служителят е изпълнявал служебните
си задължения на 24часов сменен режим /виж служебна бележка рег.
№101900-1944 от 27.12.2019г. на РДПБЗН-Пазарджик-л.25/.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която /вх.№1605 от 01.06.2020г.-л.130/ изготвено от
експерта л.н.а., което въззивният съд възприема изцяло като обективно,
обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се
установява, че през периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г. положеният от С. Н.
р. нощен труд е в размер на 1599 часа, нощните смени са 201 на брой, описан
по тримесечия в приложена към заключението таблица. Посочено е от
експерта, че положеният и отчетен нощен труд при 24-часово дежурство и
при 24 часова смяна за периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г. е в размер на
1599часа, след умножаване на часовете за нощен труд с коефициент 1.143,
съобразно разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преизчисляване с
коефициента става 1828часа, като разликата между преизчислените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време и отчетените
изработени нощни часове е 229часа/ 1828часа -1599часа/.След извършване на
съответните пресмятания на база предоставената счетоводна документация
експертът е изчислил размера на допълнителното брутно трудово
10
възнаграждение за извънреден труд за исковия период 01.12.2016г.-
01.12.2019г. което е от 1864.52лв, а нетното допълнително трудово
възнаграждение за същия исков период е от 1678.09лв, което не е изплатено
на ищеца. Общият размер на мораторната лихва за забава за периода от
01.01.2017г. до 01.12.2918г. с натрупване по тримесечия е от 209.28лв.
В последното съдебно заседание е допуснато изменение на претенциите
по размер като ищецът претендира присъждане на възнаграждение за сумата
от 1678лв представляваща нетното допълнително трудово възнаграждение и
сумата от 210лв лихва за забава.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната им компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес да установи, че е положил нощен
труд който не е бил трансформиран с предвидения за това коефициент в
дневен труд, в резултат на което се трансформира в извънреден труд и да му
се заплати полагащото му се трудово възнаграждение за посочения исков
период от време.
По същество исковата претенция е основателна в пълен размер.
Въззивният съд не споделя доводите развити в мотивите от
Панагюрския районен съд, като излага собствени правни и фактически
мотиви по допустимостта и основателността на исковете след самостоятелна
преценка на доказателствата и анализ на същите както и на правната уредба
по въпросите повдигнати от страните по делото в исковата молба и в отговора
по чл.131 от ГПК и поддържани в хода на производството.
Следва да се отбележи, че след пренасяне на делото пред въззивната
инстанция, същото е било спряно поради висящност на преюдициално
запитване отправено до СЕС във връзка с процесният правен спор и
тълкуването на нормите на Европейското право.
След постановяване на решението по отправеното преюдициално
запитване-Решение на съда /втори състав/ от 24.02.2022г. по дело С-262/20г.
на СЕС, въззивният съд е дал указания на страните за евентуално предявяване
на искания и за събиране на допълнителни доказателства, като от
последните са постъпили единствено писмени становища по приложението и
значението на постановеното решение от СЕС в светлината на разглеждани
11
правен спор.
С оглед на така установената фактическа обстановка се налага да бъдат
обсъдени няколко спорни момента от значение за правилното разрешаване на
спора от правна и от фактическа страна.
Основният спорен момент между страните е дали при отчитане и
заплащане положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими единствено разпоредбите на специалния ЗМВР, издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове или са приложими и общите
граждански закони-на КТ и НСОРЗ, и по конкретно чл.9 ал.2 за
превръщането на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Следва да се отбележи че по този въпрос е образувано
Тълкувателно дело №1/2020г. с разпореждане от 26.02.2020г на ВКС по което
няма постановено тълкувателно решение. Независимо от това, въззивният
съд намира, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР, както е в процесния случай, се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
като съгласно чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР към основното възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. Легалната дефиниция на извънреден труд е записана в
чл.143 ал.1 от КТ според която това е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител на работника или служителя извън
установеното за него работно време.
Действащата към исковия период разпоредба на чл.187 от ЗМВР е
предвиждала-чл. 187. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) Ал.1 Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Ал.2 За държавните служители, които изпълняват служебните си
задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се
установява намалено работно време.
Ал.3 Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
12
Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да
се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Ал.4 За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите
на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при
необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време.
Ал.5 Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с : т.1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; т.2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени.
Ал.6 Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Ал.7 Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно.
Ал.8 Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния
ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични
дни при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9.
Ал.9 Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Актуалната към настоящия момент редакция на закона е със
следното съдържане:
Чл.187. ал.1 (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.
13
Ал.2 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) За държавните служители, които
изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за
живота и здравето, се установява намалено работно време.
Ал.3 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г.,
относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение второ, в
сила от 1.02.2017 г., изм., бр. 60 от 2020 г.) Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-
часова смяна е по изключение.
Ал.4 (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време
през нощта по ал. 1.
Ал.5 (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм., бр. 85 от 2020 г., в
сила от 1.01.2021 г.) За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и
работещите на смени, се установява подневно отчитане на работното време.
Ал.6 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 5, бр. 60 от
2020 г., изм., бр. 85 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Държавните служители в
МВР при необходимост изпълняват служебните си задължения и след
изтичане на редовното работно време.
Ал. 7 (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., бр. 85 от 2020 г., в
сила от 1.01.2021 г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Ал.8 (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 7, бр. 60 от 2020
г.) Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и
280 часа годишно.
Ал.9 (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Държавните
служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна
почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и
по ред, определени с наредбата по ал. 10.
14
Ал.10 (Предишна ал. 9, изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.142
ал.1 т.1 и а.3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Измененията в закона /ЗМВР/ косвено потвърждават тезата, че в
закона е имало празнота, като законодателят не е уредил изрично нормалната
продължителност на труда през нощта съзнателно, приемайки, че намира
приложение общата разпоредба на КТ или поради пропуск.
Установява се, че преди процесния период, въз основа на делегация на
закона е издадена Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г . за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, време за отдих и почивките на държавни служители в МВР.
Предвидено е изрично в тази Наредба-в чл.31 и чл.34, че положеният труд в
периода от 22.00ч. до 06.00ч. при сумирано отчитане на работното време
общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава с 0.143
и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
Наредбата е действала по-малко от една календарна година след което е
отменена с последваща такава, влязла в сила на 01.04.2015г. -Наредба
№8121з-502 от 25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане /наредбата от 2015г./, като с
разпоредбата на чл.32 изрично е посочено, че извънредния труд се
компенсира по реда, посочен в ЗМВР, като не е предвидено прилагането на
коефициент. Тази наредба е отменена през следващата календарна година-
2016г. по съдебен ред ,с решение на ВАС по дело №5450/2016г. и е
последвало издаването на нова Наредба от 2016г. №8121з -776 от
29.06.2016г. за реда за организацията и разпределението на работното време,
неговото отчитане, като уредбата на извънредния и на нощния труд не е
променена и е идентична с тази по Наредбата от 2015г. Установява се, че
последната наредба от 2016г. е отменена по съдебен ред с решение на ВАС от
10.12.2019г. по дело №8601/2019г., обнародвано в ДВ от 14.01.2020г. и е
приета нова Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. за условията и реда за
15
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавни служители за
научна степен, полагане на труд през нощта от 22.00ч.-06.00ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение /наредбата от
2018г., в сила от 14.08.2018г./.
През календарната 2019г. е приета поредната Наредба №8121з-1059 от
26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждение на държавни служители за научна степен, полагане на труд
през нощта от 22.00ч.-06.00ч., за полагане на труд на официални празници и
за времето на разположение, в сила от 04.10.2019г., с която се отменена
предходната Наредба от 2018г.,като двете Наредби от 2018г. и 2019г. са с
идентично съдържане и режим по отношение уреждането правилата за
заплащане на нощния труд, положен от 22.00ч.-до 06.00ч., за който съгласно
чл.9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд.
Съответно за исковия период на заявената претенция са приложими
издадените от Министъра на вътрешните работи заповед от 2017г. и от 2020г.,
сочещ размер на ДВНТ /допълнителното възнаграждение за нощен труд/ от
по 0.25лв на час-по заповедта от 2017г. и от 1лв по заповедта от 2020г. ,
които са взети в предвид и съобразени от експерта при изготвяне на
експертното си заключение. Следва да се отбележи, че в посочените три
Наредби от 2016г., от 2019г. и от 2020г.,липсва изрично правило аналогично
на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., съгласно което при
сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд
между 22.00ч. и 06.00ч. за отчетния период се умножава по 1.143, като
полученото число се сумира с общи брой отработени часове за отчетния
период В следващите разпоредби на Наредби от 2015г. и от 2016г., в чл.31 е
предвидено, че отработеното време между 22.00ч и 06.00ч. се отчита с
протокол, посочени са лицата които го изготвят, срокове за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове, от което се налага извода, че няма
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР.
С протоколно определение от 21.09.2022г. постановено по настоящото
в.гр.д.№ 596/2020г. /л.49-л.51/, Окръжният съд е приел, че в §51 от Решение
на СЕС от 24.02.2022г. по преюдициално дело С-262/2020г., съдът
мотивирайки първия преюдициален отговор, е подчертал, че когато определят
16
необходимото равнище на защита на здравето и безопасността на
работниците, които полагат нощен труд, държавите членки трябва да следят
дали е гарантирано спазването на принципите на защитата на безопасността
и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в полза на
полагащите нощен труд работници дали има други мерки за закрила под
формата на ограничения в продължителността на работното време, по-високо
заплащане, осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки или сходни
средства, които да позволяват да се компенсират или да се ограничи
влиянието върху организма на особената тежест на този вид труд, по-
голямата и по-бързо натрупвана умора, подчертана и в Директива
№2003/88г., а съответно и да се съобрази естеството на нощния труд. В
определението на въззивната инстанция е посочено още, че при мотивиране
на втория преюдициален отговор, в §71-72 СЕС е дал насочващи пояснения
за допълнителни проверки, които националният съд следва да извърши, като
следва да определи каква категория работници ползва общия правен режим
по чл.140 от КТ и каква друга категория е изключена от обхвата му. Указал е,
че ще трябва да се провери дали националния законодател е решил да
изключи тази втора категория предвид в частност обективните
характеристики на функциите които изпълняват работниците от нея.
СЕС е указал още, че едва след такъв анализ може да бъде отговорено
конкретно на въпроса дали различното третиране е обосновано, тоест дали се
основава на обективен и разумен критерий. Посочил е още, че различното
третиране трябва да е свързано с допустима от закона цел и да е съразмерно
/пропорционално/ на тази цел. В тази връзка въззивният съд е дал указания на
страните, че в своето си решение съдът ще извърши преценка налице ли е
сходство в правната уредба на сходни длъжности с тази на ищеца в частния и
в публичния сектор по отношение на всички характеризиращи ги елементи и
е дал указания на страните, че имат възможност да изразят своята позиция по
така очертаните по-горе спорни въпроси в писмени становища, както да
представят или да поискат доказателства по следните въпроси: 1. Какъв е
пакетът от закрилни мерки /например формата на намалена продължителност
на работното време, допълнително заплащане, предоставяне и осигуряване на
безплатна храна, ободряващи напитки, предпазно облекло или други сходни
придобивки/, които позволяват да се компенсира или да се ограничи
влиянието върху организма на особената тежест на нощния труд, полаган от
17
ищеца, за да се гарантира защитата, безопасността и здравето на работниците
упражняващи подобна професия; 2.Кои работници от частния сектор имат
сходни функции като тези на полицаите и пожарникарите и каква защита на
нощния труд ползват същите, и 3.Какви съображения наред с
икономическите, са мотивирали промяната на нормативната уредба относно
отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители в МВР.
Страните не са предприели конкретни действия, не са представили
нови доказателства и не са поискали събирането на такива.
Въззивният съд за да прави извод за наличието или липсата на неравно
третиране на държавни служители по ЗМВР, е анализирал правния статут и
уредбата на нощния и на извънредния труд и наличието на закрилни мерки за
работещите по ЗМВР и работещите в частния сектор или други държавни
служители със сходни функции, каквито са лицата извършващи частна
охранителна дейност и лицата заемащи длъжността горски инспектор по
действащи Закон за горите. Съгласно чл.2 ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност /ЗЧОД/, частната охранителна дейност е търговска
дейност, насочена към опазване живота и здравето на физическите лица,
охраняване на имуществото физическите и юридическите лица, гарантиране
на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и
товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер
и вид мероприятия. От цитирана разпоредба се налага извода за очевидно
сходство на регламентираната с този закон дейност и тази изпълнявана от
служителите на МВР и регламентирана в ЗМВР. Според нормата на чл.50 ал.1
от ЗЧОД, ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност /ЧОД/
по чл.5 ал.1 т.1-т.8 може да бъде лице, което работи по основно трудово
правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз
основа на сключен трудов договор с ЕТ или ЮЛ. Съгласно ал.2 на същия
член ръководител или изпълнител на ЧОД по чл.5 ал.1 т.9 може да бъде лице,
което работи по основно или допълнително ТПО на длъжност, съответна на
изпълняваната дейност или въз основа на сключен трудов договор с ЕТ или
ЮЛ.
Според ал.3 на същия член физическото лице, регистриран като ЕТ,
член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото
лице или друго лице, оправомощено да ги управлява и представлява, може да
18
сключи трудов договор по ал.1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не
по-ниско от средно образование-за ръководител или изпълнител на ЧОД,
което отговаря на посочените в закона условия. Изводът който се налага е, че
според цитираните императивни правни норми лицата, осъществяващи частна
правоохранителна дейност по трудово правоотношение, което се подчинява
на нормите на КТ, в това число и нормите, уреждащи нощния и извънредния
труд, отпуските и почивките и целият пакет от закрилни средства, свързан с
полагането на този вид труд. По отношение дейността на лицата, заемащи
длъжността “горски инспектор“ следва да се посочи, че същата се
регламентира от Закона за горите от 09.04.2011г. и ал.2 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии/обн.ДВ бр.11 от
07.02.2012г., в сила от 07.02.2012г. /, която за 10календарни години и то
ежегодно е променяна само три пъти, в сравнение с наредбите касаещи най-
общо работното време и заплащането му в МВР, като според чл.196 ал.1 от
ЗГ. Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват
контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в
горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и
преработването на дървесина и недървесни горски продукти, а съгласно ал.3 -
Във връзка с осъществяването на контролните функции по ал. 1
Изпълнителната агенция по горите и Министерството на вътрешните работи
могат да сключат договор за сътрудничество.
В чл.200 ал.1 от ЗГ /Закона за горите/ е предвидено, че при
изпълнение на служебните си задължения горските инспектори имат право
да:1. отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в
най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните
работи;2. използват физическа сила и помощни средства само ако не могат да
изпълнят служебните си задължения по друг начин, при: а) противодействие
или отказ да се изпълни законно разпореждане; б) задържане на
правонарушител; в) нападения срещу служителите или граждани; г) групови
нарушения на обществения ред; Съпоставени така регламентираните
дейности на ИАГ и в частност на горските инспектори се сочи на сходство в
дейността, осъществявана от органите на МВР във връзка с опазване на
обществения ред, но по отношение на горските територии в Р България.
Следва да се отбележи и това, че съгласно чл.31 ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, назначаването
19
на горски инспектори се извършва след провеждане на конкурс, който
конкурс за длъжности по чл.35 ал.1 т.1-т.3 се провежда по реда на ЗДСл.
Предвидено е още, че назначаването на горски инспектори на длъжностите по
чл.35 ал.1 т.4-т.6 се извършва след провеждане на конкурс в съответствие с
реда, определен в КТ и изискванията на наредбата. Според параграф 4 от
Преходните и заключителни разпоредби на наредбата, законодателят е
предвидил в срок от 6месеца от влизане в сила на Наредбата, служителите на
ИАГ и нейните структури, които отговарят на изисквания за заемане на
длъжностите по чл.35 ал.1 т.4,т.5 и т.6 /главен специалист-горски инспектор,
старши специалист-горски инспектор и младши специалист-горски
инспектор/ от същата наредба и желаят да я заемат, да могат да се
преназначават без провеждане на конкурс.
Предвид така посочената и съществуваща законова регламентация за
заемане на длъжността, се налага извода, че при назначаването си горските
инспектори сключват трудов договор по КТ или договор по служебно
правоотношение съгласно ЗДСл., което означава, че полагането на
извънреден и нощен труд, както и закрилните мерки, свързани с този вид
труд, се подчиняват на нормите на ЗДСл. и на КТ/Кодекса на труда/.
Следва да се отбележи и това, че преценката дали е налице неравно
третиране на служителите на МВР с работниците и служителите, чиито ТПО
/трудови правоотношения/ са подчинени на ЗДСл и на КТ трябва да се
направи на база на правната уредба на нощния и извънреден труд в закони и
подзаконови нормативни актове и се извърши сравнителен анализ с уредбата
на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове.
Така съгласно най-високия по-степен ранг по отношение на тази
нормативна уредба /КТ/-чл.140 ал.1 от КТ, нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5дневна работна седмица е до
35часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7/седем/часа.
Съгласно ал.2 на същия член, нощен е трудът който се полага от 22.00ч.
до 06.00ч., а за работници и служители, ненавършили 16г.възраст от 20.00ч.
до -06.00ч. В ал.3 се разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на
работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други
облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. Следва да се
20
отбележи, че в чл.143 ал.1 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния
труд, както в ал.2 изрично е прогласена забрана за полагане на извънреден
труд. Изключенията от тази забрана са лимитирано посочени в чл.144 от КТ,
като в т.2 се съдържа изключение, относимо единствено към категорията
работещи в МВР-за извършване на работа от служители на МВР, свързана с
провеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане
при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации,
както и за друга работа, свързана със сигурността и опазването на
обществения ред. В чл.146 ал.1 от КТ е регламентирано, че
продължителността на извънредния труд през една календарна година за един
работник или служител не може да надвишава 150 часа, а в ал.2 е допълнено,
че с колективен трудов договор тя може да бъде увеличена двойно- до
300часа годишно. В чл.262 от КТ е посочен размерът на заплащане на
извънредния труд-50 на сто -за работа през работните дни; 75 на сто-за работа
през почивните дни и 100 на сто -при работа през дните на официалните
празници, както и 50 на сто-за работа при сумирано изчисляване на
работното време. Освен това съгласно чл.8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в редакцията си към посочения исков
период от време за всеки отработен нощен час или за част от него между
22.00ч.-06.00ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25лв, като с
изменението на посочената разпоредба от Наредбата с бр.66 от 24.07. 2020г. в
сила от 01.01.2021г. за всеки отработен нощен час или за част от него се
заплаща допълнително ТВ за нощен труд не по-малък от 0.15 на сто от
минималната работна заплата, установена в страната, но не по-малко от един
лев.
Според разпоредбата на чл.67 ал.7 от Закона за държавния служител във
връзка с чл.20 и чл.21 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, в сила от 01.01.2017г., допълнителното
възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него/след 22.00ч до
06.00ч./ е до 0.25лв, а за положения извънреден труд се заплаща
допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху
индивидуалната основна заплата в размер на 50% върху индивидуалната
работа заплата, като посочените размери не са променяни през исковия
период за който се претендира от ищеца трудово възнаграждение. Както се
21
посочи и по трите закона- ЗГ, ЗДСл и КТ на работниците или служителите
полагащи нощен труд, им се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната
равностойност.
В резултат на така направения сравнителен анализ на нормативната
уредба на нощния труд се налага извода, че ако регламентацията му в
ЗМВР е сравнима с тази регламентация в ЗДСл, то във всички случаи
нормите регламентиращи този вид труд в КТ защитават в значително по-
висока степен и сигурност правата на работниците и служителите, чиито
трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата
на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на Закона за
министерството на вътрешните работи. В тази връзка, освен че в КТ нощният
труд е ограничен до 7часа, което има определен и социален елемент, както и е
свързан с безопасността на труда и ефективното и точно изпълнение на
трудовите функции през този времеви отрязък /през нощта/ от съответния
работник или служител, заплащането на същия според този кодекс предвижда
увеличение в размер на 15% от минималната работна заплата, но не по-малко
от 1лев на час, докато със заповед №8121з-156 от 05.02.2020г. на Министъра
на вътрешните работи тази сума е фиксирана твърдо на 1/един/ лев и
липсва възможност заплащането да се определя на база МРЗ за работещите
в МВР, който механизъм в отделни случаи би позволил заплащането на този
вид труд да е значително по-високо от 1лев на час. Наред с това с последното
изменение на чл.187 ал.1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8часа за
всеки 24часа, което надвишава с 1час ограничението на нощния труд според
Кодекса на труда. Следователно частен охранител работещ по трудов договор
съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на
служител на МВР, е третиран много по-благоприятно от служителя на МВР,
което е недопустимо и не може да бъде оправдано по никакъв начин. Същото
се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори,
подчинени на КТ, и доколкото единствената компенсаторна мярка за
заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31
ал.2 от Наредбата №8121з-407 от 11.08.2014г. необяснимо не е
възпроизведена в следващите издадени наредби което е изключително
неблагоприятно за тази категория служители от МВР.
Следователно не може да бъде споделено възражението на ответната
ГДПБЗН-към МВР, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване
22
на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като
извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни
механизми -допълнително възнаграждение за прослужено време, /чл.178 ал.1
от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл.189 от
ЗМВР/,обезщетения за неизползван платен годишен отпуск/чл.234 ал.1 от
ЗМВР/, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение/чл.234 ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане
на извънредния труд според неговата продължителност/чл.187 ал.5, ал.6 и
ал.7 от ЗМВР и други. Касае се за предвидени компенсаторни механизми на
посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория
служители и същите не могат с категоричност и с достатъчна степен на
сигурност да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен и
извънреден труд при работа с високо нервно-психическо натоварване,
каквато безспорно е работата на служителите на МВР. Тези
компенсаторни механизми нямат нито пряко нито косвено отношение към
справедливото и пълно овъзмездяване на служителите за положен нощен и
извънреден труд при изпълнение на служебните си задължения, като по
делото не е установена наличието на пряка причинно-следствена връзка
между същите като доказан компенсаторен механизъм и непосредственото
овъзмездяване на посочения вид труд, полаган от служителите на МВР.
Съгласно указанията в решението на СЕС е да се установи дали по-
голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг
посочен в закона или наредбата начин с предвидени закрилни мерки
съотносими именно към този труд, каквито могат да бъдат намаленото
работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят пълно компенсиране на особената тежест на
полагания от служителите на МВР нощен труд. Следва изрично да се
отбележи, че такива доказателства също не бяха представени по делото,
въпреки дадените на страните указания.
На следващо място нито в ЗМВР, нито в мотивите за изменението му са
посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване
продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента
от 1.143 при приравняването на нощния труд към дневен труд, като при това
23
причините да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел,
като в случая социалният елемент е силно подценен и несъответен на
съществувалата до този момент правна регламентация на нощния и
извънреден труд, и на условията при които той се полага, което е определено
в ущърб на служителя от МВР. Или ако се съобрази регламентацията на
труда на частния охранител съгласно ЗЧОД, който изрично препраща към
нормите на КТ за уреждане на трудовите правоотношения с тези служители /
Няма ясен и еднозначен отговор въпросът на базата на какъв разумен
критерий ТПО на служителите на МВР, в частност нощния труд са уредени
по-неблагоприятно в сравнение с ТПО, свързани със същия вид труд полаган
от частния охранител/. Както вече се сочи СЕС в своето решение по
коментираното преюдициално запитване, макар че в чл.8 и чл.12, буква“а“ от
Директива 2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня, то при всички случаи на
такива работници трябва да има задължително други мерки за защита под
формата на допълнително заплащане именно за този вид труд, а не изобщо, да
има обезщетения или сходни придобивки именно за този вид труд, които да
позволяват напълно да се компенсира особената тежест на полагания от тях
нощен труд.
Предвид изложеното Пазарджишкият окръжен съд намира, че ще следва
да отмени изцяло обжалваното решение и да се уважат заявените искови
претенции, съответно в размер на 1678.09лв нетен размер на паричната
равностойност на действително положения и незаплатен и неотчетен от
работодателя извънреден труд от 229часа, / и обезщетение за забава от
209.98лв
При този изход на спора в полза на въззивника С. Н. р. ще следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение направени пред въззивната
инстанция в размер на 600лв, а за първата инстанция адвокатско
възнаграждение в размер на 362лв, за осъществена на страната безплатна
адвокатска помощ и съдействие под формата на процесуално
представителство и защита съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Ответникът ще следва да заплати разноските за вещо лице в размер на
24
80лв по сметка на бюджета на съдебната власт предвид уважаването по
същество на заявените срещу него искови претенции.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Панагюрски районен съд № 74 от 18.06.2020г.
постановено по гр.д.№970/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес: гр. с., ул. „п.“ № 171А, представлявана от главен комисар н. Н., ДА
ЗАПЛАТИ на С. Н. р., ЕГН: ********** с адрес: гр. п., ул. „р.к.“, № 7А
сумата в размер на 1 678 лв./ хиляда шестстотин седемдесет и осем лева/ ,
представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г.,
получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно
въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда-02.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, и
обезщетение за забава в размер на 210 лв./двеста и десет лева/, дължима за
периода от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи до
01.12.2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес: гр. с., ул. „п.“ № 171А, представлявана от главен комисар н. Н. ДА
ЗАПЛАТИ на С. Н. р., ЕГН: ********** с адрес: гр. п., ул. „р.к.“, № 7А
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
600лв/шестстотин лева/.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес: гр. с., ул. „п.“ № 171А, представлявана от главен комисар н. Н., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. К. Д., ЕГН-**********, от САК, с адрес на
кантората гр.с., ул.“и.д.“ №12-14, адвокатско възнаграждение в размер на
362лв /триста шестдесет и два лева/ за осъществена безплатно адвокатска
помощ и съдействие под формата на процесуално представителство на ищеца
С. Н. р., ЕГН-********** при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв, в
производството пред РС-п..
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен
адрес: гр. с., ул. „п.“ № 171А, представлявана от главен комисар н. Н., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт разноски за вещо лице в
размер на 80лв/осемдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
25
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26