РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Търговище, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500094 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца И. С. С. от гр.Варна, действащ
чрез процесуалния си представител адв.А. Л. от САК против решение
№528/25.11.2024г. по гр.д.№851/2023г. на Районен съд-Търговище в частта му,
с която като неоснователни са отхвърлени предявения срещу ответницата М.
Й. Й.а от гр.София иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД в частта му над сумата от
761.22лв.-дължими наем, консумативи и обезщетение за неспазено
предизвестие по договор за наем от 19.08.2022г., до пълния предявен размер
от 4 179.95лв., както и предявения срещу ответницата И. Б. Ц. от с.Л..,
общ.Търговище иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД в размер на 2 294.95лв. за наем,
консумативи и обезщетение за неспазено предизвестие по договор за наем от
19.08.2022г., като на ответниците са присъдени направените по делото
разноски в размер на 494.22 лв., респ. в размер на 900 лв. С доводи за
нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на исковете в пълен
размер.
1
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК процесуалният
представител на ответниците адв.З. Й. от ВАК оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД са обосно-вани с
обстоятелствата, че ответниците не са изпълнили задълженията си по договор
за наем от 19.08.2022г. на имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Г....“№..., ет.5,ап.10,
мезонет от 92.35 кв.м.на четвърти и пети надпартерен етаж, срещу 800 лв.
месечно+ 50 лв. за домашен любимец, до 14.02.2023г., както следва:
ответницата И. Ц. – наем в размер на 1 065лв., а от ответницата М. Й.а- в
размер на 2 950лв.; за ВиК-по 566.60лв. от двете; за ел. енергия-по 95лв. от
двете, за такси към „Овергаз“ - по 508.35лв. от двете, както и по 60лв. от всяка
ответница за ремонт на комарник и реглаж на дограма, или общо задължения в
размер на 2 294.95лв. от И. Ц. и в размер на 4 179.95лв. от М. Й.а.
С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците оспорват
исковете с възражения за изпълнение на задълженията им по наемното
правоотношение, прекратено на от тях с едномесечно предизвестие от
09.01.2023г., евентуално-с възражение за прихващане със сумата 1 171лв., от
които 800лв.-невърнат депозит, 160лв. за ключарска услуга, 130лв. за ремонт
на ел.уреди и 81лв.-консуматив за газов котел.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
С писмен договор за наем от 19.08.2022г. на имот, находящ се в
гр.Варна, ул.“Г....“№..., ет.5,ап.10, ищецът предоставил на ответниците
ползването на мезонет от 92.35 кв.м.на четвърти и пети етаж, срещу 800 лв.
месечно+ 50 лв. за домашен любимец, заплащане на консумативните разходи
и виновно причинените щети, като в периода 10.09.2022г.-06.12.2022г. е имало
и трети наемател-свидетелката на ищеца Н.Д.Н. и наемната цена се разделяла
на три равни части, при липса на условие за солидарност.Св.Николова е
посочена и разпитана по искане на ищеца, като показанията й установяват
2
действителните отношения между страните, а именно, че същата е била в
наемни правоотношения не с двете ответници, а с ищеца. Първата ответница
освободила имота с едно-месечно предизвестие от 09.01.2023г., а втората- от
15.02.2023г., чийто срок следва да се приеме за меродавен, с оглед
противоречието в чл.20 и чл.21 от договора, предвид уговореното
обезщетение в размер на един месечен наем, поради което следва да се
прецени наличието на дължими от тях суми в периода до 09.02.2023г.-за
първата и до 15.03.2023г.-за втората ответница.
Съгласно приложените по делото платежни документи,
ел.кореспонденция и заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, след приспадане на дължимите от третия наемател
суми за времето 10.09.2022г.-06.12.2022г., ответницата И. Ц. е надплатила
сумата от 628.08лв., а ответницата М. И. дължи наем в размер на 232.75лв.; за
електрическа енергия двете дължат по 62.62лв.; за газоподаване за отчетен
период от 01.09.2022г. до 28.02.2023г. дължат по 441.21лв.Предвид
констатирания теч в имота при наемането му, неотстранен от наемодателя, то
дължимите разходи за вода са в размер на по 65.13 лв. за периода след
отстраняване на теча от 14.12.2022г. до 13.02.2022г. Или след прихващане,
надплатената от ответницата И. Ц. сума е в размер на 59.12лв., а ответницата
М. И. е задължена за наем и консумативи в общ размер на
801.72лв.Същевременно, комарникът е бил повреден при наемане на имота и
ответниците не следва да носят отговорност за разходите по ремонта му на
15.05.2023г.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза,
направените от ответниците разходи са в размер на 160.00лв. за ключарска
услуга, 81.00лв. за ремонт на газов котел и полифосфатна течност, 55.00лв. за
електротехник, т.е.неизправности, за които наемодателят отговаря, подлежащи
на прихващане, наред с депозираната сума от 800 лв., чието предаване сам
наемодателят е удостоверил с подписа си при сключване на договора-чл.15 от
същия, при което ответницата И. Ц. е надплатила 304.62лв., т.е предявените
срещу нея искове са неоснователни, а ответницата М. Й.а остава задължена за
наем и консумативи в размер на 761.22лв., до който размер следва да се
уважат предявените срещу нея искове.В тази насока, първоинстанционният
съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят от настоящия състав на
възвинтата инстанция, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд
3
извършва препращане към същите.
Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му
отхвърлителна част е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите страни
направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на по 750
лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №528/25.11.2024г., постановено по гр.д.
№851/2023г. по описа на Районен съд-Търговище в обжалваната му
отхвърлителна част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ищеца И. С. С. от гр.Варна, ЕГН7********** да заплати на
ответниците И. Б. Ц. от с.Л.., общ.Търговище, ЕГН:********** и М. Й.а Й.а от
гр.София направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер
на по 750 лв.
В необжалваната му осъдителна част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4