№ 1504
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110130882 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
02.02.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 30882/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Б. Г. Б. и С. Б. Б. в която се твърди, че
ответниците, като наследници на М. Й. Б., били потребители на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ................, като била доставена топлинна енергия,
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е
доставил топлинна енергия на стойност 538,02 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и
обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 100,93 лева за
периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата
дялово разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 12,96 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
1
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 4,31 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 11.05.2022 г. Иска
ответницата да бъде осъдена да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника Б., като
претенциите се оспорват по основание и размер. Твърди, че част от вземанията са погасени
по давност, което аргументира. Иска отхвърляне на претенциите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответницата Б.,
чрез особения представител, като оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че
наследодателят М. Б. не е имала качеството на потребител на топлинна енергия, което
обосновава подробно. Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, че М. Б. е
била собственик на процесния имот или лице с учредено вещно право на ползване, поради
което нямало и как да възникне облигационно отношение. Навежда доводи, че по делото не
били ангажирани никакви доказателства, че наследството е било прието. Излага
съображения, че от ангажирани доказателства по делото не можело да се направи извод, че
са установени материалните предпоставки на претенцията, вкл. че е доставена топлинна
енергия до имота, за което прави подробна обосновка с оглед представените писмени
доказателствени средства. Оспорва истинност на представени към исковата молба писмени
доказателствени средства. Твърди, договора между етажната собственост и ФДР е бил с
изтекъл срок, поради което не било ясно кой и кога е извършвал отчетите. Поддържа, че по
делото било недоказано, че ищецът действително е доставял топлинна енергия до имота,
съответно какво е количеството и качеството на последната. Развива аргументи, че се
дължало заплащането на реално доставеното количество топлинна енергия, като липсата на
каквито и да било параметри по договора по отношение на топлинната енергия водело до
неговата нищожност, поради липсата на предмет. Поддържа, че ищецът не бил доказал, че е
спазил чл. 78 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., което обосновава. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач е представило писмени доказателствени средства, като не е
изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, както и 3. че ответниците
са приели наследството на твърдените от ищеца праводатели, като последните са били
собственици на имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
2
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
От удостоверение за наследници изх. № РСЦ22-ВК08-1205/29.06.2022 г. се
установява, че М. Й. Б. е починала на 26.07.2017 г., като е оставила за наследници по закон
Б. Г. Б. (преживял съпруг – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН) и С. Б. Б. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Съдът констатира, че от представените по делото доказателства в това число писма от
Столична община (л. 12, л. 100 и л. 102 в кориците на делото) се установява, че няма данни
за документи за собственост на имота.
Следователно – по делото не е установена пълно и главно първата материална
предпоставка, че ответниците, респ. общият им наследодател са собственици на имота,
поради което не може да се направи и извод, че е налице пълно и главно доказване, че е
3
възникнало облигационно отношение по силата на правилото на чл. 153 ЗЕ. При това
положение, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК.
За пълнота трябва дас е отбележи, че искането за СУ от страна на ищеца о. с. з. от
23.01.2022 г., не е необходимо, тъй като с оглед данните по делото се установява, че
Столична община очевидна няма информация, съответно препис от титула за собственост на
наследниците на ответниците. Отделно от това трябва да се отбележи, че удостоверението от
СО за деклариране на данни по ЗМДТ може да се ползва единствено за данъчни цели.
Наличието или липсата на декларация само по себе си има други правни последици – за
данъчно цели, като данъчната декларация може да се ползва единствено като индиция за
доказването на собствеността на един имот. Всяко лице може да декларира определен имот
с оглед изискванията на данъчния закон. Това не доказва пълно и главно материалните му
права върху него. Ето защо и съдът е счел доказателственото искане на ищеца за не
необходими, вкл. предвид останалите доказателства по делото, които не индицират права
върху имота, а напротив индицират, че общият наследодател не е имал такива или ако
някога такива са били налице то е за период доста отдалечен от процесния. Друг е въпросът,
че очевидно процесуалният представител на ищеца не знае или не полага достатъчно
процесуална грижа да ангажира доказателства извън тези достъпни от Столична община.
Предвид факта, че останалите претенции са акцесорни, доколкото са обусловени от
претенцията за главницата за топлинна енергия, то след като обуславящата претенция е
неоснователно, то такива се явяват и обусловените искове.
С оглед гореизложеното съдът намира, че претенциите на ищеца за главници и
мораторни лихви следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ответниците.
Ответникът Б. е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че е
сторил такива, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата
от 400,00 лева – представляващи дължимо адвокатско възнаграждение. В случая съдът е
уважил възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е направено още в исковата
молба, тъй като настоящото производство не представлява фактическа и/или правна
сложност, която да обуславя възнаграждение по-голямо от предвидения минимум по чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ.
По отношение на ответницата Б., последната не е поискала присъждане на деловодни
разноски и не е доказала, че реално е сторила такива, поради което и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК не следва да й се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес
на управление: гр. ..................... срещу Б. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
................... за заплащане на сумата от 403,52 лева, представляващи незаплатена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за недвижим имот, находящ се в гр. София, ................, както и
сумата от 75,70 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г., както и сумата от 9,72 лева,
4
представляващи цени на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г., както и сумата от 3,23 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.05.2019 г. до
11.05.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес
на управление: гр. ..................... срещу С. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
................... за заплащане на сумата от 134,50 лева, представляващи незаплатена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за недвижим имот, находящ се в гр. София, ................, както и
сумата от 25,23 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г., както и сумата от 3,24 лева,
представляващи цени на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г., както и сумата от 1,08 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.05.2019 г. до
11.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ............... да заплати
на Б. Г. Б., ЕГН: **********, сумата от 400,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановени при участието на трето лице-помагач „Н“ ЕАД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5