Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260011
гр.Кюстендил, 17.08.2020 год.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1967/2019
г.КРС, за да се произнесе, взе в предвид следното:
А.Г.С.-П.,ЕГН **********
***, съдебен адрес-***-а,чрез адвокат С. Н.И., е предявила против М.Е. ***, иск
да бъде осъден да й заплати сумата от 353.44
/срвн.протоколно определение от о.с.з. на 05.08.2020 год.-л.63/
лева,представляваща необходимите средства за отстраняване на нанесени в кухнята
и банята на жилището на ищцата,находящо се на адрес- ***,щети,
в следствие на течове,изходящи от апартамента на ответника,ведно със законната
лихва върху същата,считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане на сумата,както и на сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва искът,не спори по
това,че е собственик на ап.№ 16,находящ се над този,собственост на ищцата,по
това че в период от около две години,предшестващ предявяването на иска в
собствената му баня се била спукала мека връзка на казанчето на тоалетната,като
повредата била отстранена веднага,като имало мокро петно в кухнята на
апартамента на ищцата.
Кюстендилският районен съд /КРС/,
след като се запозна с доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност
всички събрани по делото доказателства, при условията на чл. 235,ал.2 и 3 ГПК,намери за установено следното от
фактическа страна:
От договорите за дарение ,оформени в нот.акт № 126,том I,нот.дело
№ 256/1985 год.на Нотариуса при КРС /л.5/ и нот.акт № 29,том II,рег.№
3153,дело № 171 на Нотариус Б.А. с рег.0 325 при НК-София ,се установява че
страните са собственици ,съответно ищцата на ап.13,а ответникът на ап.№
16,двата намиращи се в блок на административен адрес ***,като не се спори по
това,че апартамента на ответникът се намира над този над ищцата.Показанията на
свидетелите К.Т. и Г.В. установяват,че в апартамента на ищцата преди две –три
години е имало мокри платна,че е бил извършван ремонт на банята,че в кухнята
над мивката е имало мокри петна,че били разлепени тапетите.Според показанията
на св.Т. А.,майка на ответника, преди две години е имало теч в банята на
собствения им апартамент,който е бил отстранен своевременно.Според експертно
заключение вх.№ 1334/20.01.2020 год./л.31-33/ на в.л. инж.Т.С.,в момента на
огледа в кухнята на ищцата течове не се констатират,съществуват петна от течове
от по-ранен период,които са причинили петно на минералноватово платно с площ от
4.08 кв.м.,необходимо е да се шпакловат 8.75 кв.м. на тавана в кухнята и тази
площ да се боядиса,да се подменат 12.12 кв.м. от тапетите в кухнята и са
частично повредени 2 бр.СКШ с размери 0.60 /0.90 м. и 1.00 /0.9 м.Вещото лице
инж.Д.Д. в експ.з-ние вх.№ 15699/28.07.2020 год./л.54-58/ заключава ,че общата
стойност за ремонт на целия таван в кухнята,банята и всимки стени в ткухнята
възлиза на сумата от 353.44 лв.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена от горните доказателства.
На основание на възприетата
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Искът
по чл. 45 от ЗЗД се основава на общата правна забрана да не се вреди другиму и
следващото от нея задължение за причинителя да поправи вредите, които виновно е
причинил. Основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки: причинени вреди; ответникът да е осъществил деяние в една от
двете форми – действие или бездействие; деянието да носи белега
противоправност; да е налице причинна връзка между противоправното деяние и
настъпилите вреди; да е налице вина на ответника. Последният елемент се
презюмира /оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Предявеният иск
намира правно основание в нормата на чл. 45 от ЗЗД,
а не в тази на чл. 50 от ЗЗД,
тъй като ищецът твърди, че претендираните от него вреди са настъпили в резултат
само на противоправното бездействие на ответниците, а не в резултат на особени,
специфични свойства на вещта. Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има
увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или
бездействие на едно или няколко лица, т.е. при установена причинна връзка между
виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до
доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/ и това доказване е в тежест на
ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. Ищецът следва да установи
наличието на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило
вреда и да установи причинна връзка между противоправното действие или
бездействие на дееца и вредоносния резултат. Причинната връзка не се
предполага, тя трябва да бъде доказана /вж. в т. см. Решение №243/10.06.2011г.
на ВКС по гр. д. №1398/2010г., III г. о., постановено по чл. 290 от ГПК/.
Ищцата доказа
несъмнено по делото, че в апартамента и преди около две
години са се появили течове по тавана и една от стените на кухнята и тавана на
банята.Ответникът не спори по обстоятелството,че преди именно около две години
в банята му е имало краткотраен теч,който е бил отстранен,което неизгодно за
него обстоятелство се подкрепя и от показанията на св.А.-негова майка, както и
от тези на свидетелите К.Т. и Г.В.,както и от експертното заключение на в.л.
инж.Т.С..Експ.з-ние на инж.Т.С. изключва наличието на твърдяната от ответника
повреда на общи части на сградата,които са причинили повредите в апартамента на
ищцата.
За уважаване
на иска по чл. 45 от ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на посочените
по-горе предпоставки, като липсата на който и да е от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане води до незавършен фактически състав, респ.
до неоснователност на претенцията за реализиране на деликтната отговорност по
отношение на ответниците и репариране на причинените вследствие на
непозволеното увреждане вреди. Доколкото
се установи наличието на противоправно деяние, извършено от ответникът в следствие на което са причинени
имуществени вреди на ищцата на стойност 343.44 лв.,приета от съда на основание неоспореното
експ.з-ние на в.л. инж.Д.Д.,искът ще се уважи . Предвид уважаването на главния иск,
основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху
търсеното обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.10.2019 г., до окончателното й изплащане,
както и за присъждане на направените от него разноски по производството. Искът е уважен практически за сумата от 353.44 лв. от
първоначално предявеният от 1000.00 лв.,като чрез прекратяване на
производството поради отказ за разликата над първоначално предявеният от
1000.00 лв.практически е уважен за 35.34 %.При това положение сторените от
ищцата разноски,възлизащи на сумата от 550.00-петстотин и петдесет лева и се
следват в размер от 194.39 лв.Разноски в размер на 245.69 лв.,на осн.чл.78,ал.4 ГПК,се следват и на ответникът,поради частичното прекратяване на производството
за разликата над първоначално предявената искова претенция от 1000.00 лв.,а
именно за сумата от 646.56 лв.,представляваща 64.65 % от първоначалната,поради
което такъв процент от общо сторените разноски от 380.00 /триста и
осемдесет/лева се следват и на ответника, конкретно сумата от 245.69 лв.Поради
липса на насрещни волеизявления за компенсиране на взаимно дължащи се
разноски,съдът не може да стори това служебно.
Водим от горното и на он.чл.45,ал.1 ЗЗД ,съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА М.Е. ***,ДА
ЗАПЛАТИ на А.Г.С.-П.,ЕГН ********** ***, сумата от 353.44/триста
петдесет и три лева и четиредесет и четири стотинки/,представляваща
необходимите средства за отстраняване на нанесени в кухнята и банята на
жилището на ищцата,находящо се на адрес- ***,щети, в следствие на
течове,изходящи от апартамента на ответника,ведно със законната лихва върху
същата,считано от 01.10.2019 год. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Е. ***,ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.С.-П.,ЕГН ********** ***,сумата
от 194.39/сто и деветдесет и четири и тридесет и девет/лева,съобразно уважената
част от исковата претенция.
ОСЪЖДА А.Г.С.-П.,ЕГН **********
***,ДА ЗАПЛАТИ на М.Е. ***,сумата от 245.69 /двеста четиредесет и пет и
шестдесет и девет/лева,представляваща сторените по делото разноски,съобразно
прекратената част от производството за сумата от 646.56 /шестотин и четиредесет
и шест и петдесет и шест/лева.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните чрез връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: