и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по искане за промяна на взетата по отношение на обвиняемия Стефан Лалов, подадена от защитника му – адв.Белев по ДП №322/2011 г. на РУ”Полиция” при МВР - Кърджали мярката му за неотклонение от „домашен арест” в по-лека такава. Съдът, след като изслуша доводите на страните и се запозна с материалите по делото, съобрази следното: Стефан Иванков Лалов е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.214, ал.1 от НК. С Определение от 04.05.2011 г., постановено по ЧНД № 495/2011 г. по описа на Районен съд - Кърджали, е взета мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Лалов „домашен арест”, като съдът е съобразил обстоятелствата по делото, касаещи наличието на обосновано предположение, че именно Лалов е извършител на престъплението, предмет на обвинението, както и за наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Съобразил е също така и здравословното състояние на обвиняемия във връзка с представените по делото медицински документи. Окръжен съд – Кърджали с определение по ВЧНД №77/2011 г.е потвърдил взетата мярка „домашен арест” по ДП № 322/2011 г. на РУ”Полиция” - Кърджали. С постановление от 03.06.2011 г. на Прокурор при ОП-Кърджали, ДП №322/2011 г. по описа на РУ”Полиция” – Кърджали е прието по компетентност в ОП-Кърджали, като е прието, че разследването следва да продължи за извършено от Стефан Лалов деяние по чл.214, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.213а, ал.2, т.1 от НК. Окръжния съд, след като се запозна с доказателствата по делото прецени, че от момента на вземане на мярката за неотклонение от съда до настоящия такъв, не се установява настъпване на каквито и да било нови обстоятелства при наличието на които определената мярка за процесуална принуда по отношение на обвиняемия Лалов да бъде изменена в по-лека такава, респективно които да правят взетата мярка незаконосъобразна или прекомерна. В тази връзка следва да се посочи, че липсват данни обвиняемият да страда от тежко психическо заболяване, което да налага своевременното му лечение в психиатрично заведение, както липсват и такива, които да обосновават опасност за здравето му или от действия на обвиняемия да съществува заплаха за живота на близките му. Напротив от изготвената след освидетелствуване на лицето комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза се установява, че при извършеното изследване на обв.Лалов не са установени данни за наличие на психично заболяване, както и наличие на данни за принудително лечение. В заключението е посочено още, че обв.Лалов не е бил лишен от годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на извършване на деянието, състоянието му не е отговаряло и не отговаря на критериите за разстройство на съзнанието и не е било болестно мотивирано. По делото липсват нови данни, които да променят извода за участие на обвиняемия в извършването на деянието, предмет на обвинението, както и такива, че няма да извърши престъпление. Липсата на обстоятелства налагащи изменение на взетата мярка за неотклонение „домашен арест” в по-лека такава, е и факта, че разследването по делото продължава по квалифициран състав на съставомерното деяние, а именно по чл.214, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.213а, ал.2, т.1 от НК, предвиждащ наказание „лишаване от свобода” от две до десет години. Видно от приложеното свидетелство за съдимост обв.Лалов е осъждан многократно. Следва да се посочи още, че изтеклият период от първоначалното вземане на мярката за неотклонение „домашен арест” е в разумните граници с оглед разследването на делото до този етап, а и не се представят каквито и да било доказателства, които съдът да съобрази, с оглед разпоредбата на ал.3 на чл.56 от НПК, и които да мотивират съдът евентуално да измени определената на обв.Лалов мярка за неотклонение в по-лека такава. Що се отнася до твърденията за влошено психическо състояние и нужда от лечение в специализирано здравно заведение и представеното в тази връзка медицинско удостоверение, то следва да се посочи, че мярката за неотклонение „домашен арест” не препятства възможността за лечение. Токова може да бъде проведено по предвидения за това ред в НПК. От изложеното до тук следва да се направи извода, че промяната на обстоятелства от вземане на първоначалната мярка за неотклонение са отегчили правно положение по разследването спрямо обв.Лалов и липсват каквито и да било данни, които да налагат изменението на взетата мярка за неотклонение в по-лека. Предвид изложеното, съдът намира, че искането е неоснователно и мярката за неотклонение “домашен арест” е тази, която може да постигне целите съобразно чл.57 от НПК, като се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, поради което и продължаването й не е самоцелно, а се обосновава с наличието на законовите предпоставки за това. Ето защо и на основание чл.65, ал.3 и ал.4, във вр. с чл.62, ал.2 от НПК, Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА Определение №13 от 04.05.2011 г., постановено по ЧНД № 495/2011 г. на РС-Кърджали, с което спрямо Стефан Иванков Лалов с ЕГН ********** е взета мярката за неотклонение „домашен арест” по досъдебно производство №322/2011 г. по описа на РУ”Полиция” – Кърджали. Определението подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Пловдив в тридневен срок, считано от днес, като в случай на жалба или протест насрочвам открито съдебно заседание пред АП-Пловдив за 04.08.2011 г. от 10.00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|