Р Е Ш Е Н И Е № 1872
гр.Пловдив, 15.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Иванка Чорбаджиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15544 по
описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ за заплащане на сумата от
51.40 лева, представляваща изплатено
по застраховка обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на …г. при движение в гр. П., по б.. А. С. № … и ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване
на сумата и на сумата от 6.42 лева- мораторна лихва
за периода …г.-…г.
Ищецът- „ОЗК Застраховане” АД твърди, че в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие–
ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахован при него а. „…” с
рег. № …. Твърди, че причина за
настъпване на ПТП е преминаването на а. през необозначена и необезопасена дупка, в резултат на което
са настъпили увреждания на гума и джанта. Твърди, че във връзка
със застрахователното събитие е било изплатено обезщетение в размер на 36.40
лева на собственика на а. Твърди, че отговорност за вредите носи
ответникът- О. П. Счита също, че
с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, ведно с ликвидационни разноски от 15 лева. Дружеството изпратило покана за доброволно
изпълнение, но такова не постъпило. Иска се претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът- О. П.,
е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва предявените искове. Оспорва съществуването на дупката, настъпването на ПТП и нанасянето на
описаните щети. Оспорва причинно-следствената връзка и механизма. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, поради управление на
МПС с несъобразена скорост, като се позовава на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Оспорва размера на
иска и претенцията за плащане на 15 лева ликвидационни разноски. Иска да бъде
отхвърлена претенция. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ:
В тежест на ищеца
е да докаже в кумулативност следните факти: че е
сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря
ответникът, е настъпило събитие,
за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, както и твърдяния механизъм на ПТП, в причинна връзка с който
са нанесени посочените вреди
на а. и размера на обезщетението.
От приетите по делото доказателства се
установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика
на а. за застраховка „Каско”, обективирана
в полица от …г. за л.а. „…”, с рег. № …, с период на валидност от …г. до …г. Същата
е била валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие-
…г.
От протокол за ПТП от …г. се установява, че
на посочената дата в гр. П. на б.. „А. С.“ № …, управляваният от водача Г.Р.
лек а. „…”, попада в дупка с размери 40/20/15 см. Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно посочения в него механизъм на
ПТП, тъй като произшествието не се е осъществило пред длъжностното лице. Последният
обаче се установява от събраните гласни доказателствени средства. С. Р. сочи,
че е преминала през констатирана в протокола дупка, която не е била обозначена
по някакъв начин и след това е отбил, поради констатираните повреди. С. е пряк
очевидец на реализиралото се ПТП, изложените от него обстоятелства са конкретни
и последователни, като се подкрепят от останалите събрани доказателства, в това
число от протокола за ПТП и приетата САТЕ. Ето защо показанията му следва да
бъдат кредитирани.
От приетата по делото САТЕ, която
настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява наличието на пряка
причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.
На …г., в изпълнение на задълженията си по
КЗ, собственикът на а., е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно
събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено
застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него а.
вреди, като е определил сума от 36.40 лева, изплатена на …г.- лист 16.
След извършването на плащането на основание
чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното
право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е
реализираното произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона
за пътищата (факт отделен като безспорен в доклада на делото), поради което и
на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП. О.та като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката
до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност
за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация
срещу ответника. Обемът на регресното вземане се
определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ стойността
имуществените вреди на а. от настъпилото ПТП е 94.80 лева. Посочената стойност
на действителните вреди е по-висока от изплатеното застрахователно обезщетение
от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер.
Не може да се сподели и възражението, че
водачът на увреденото МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Същата предвижда, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. По делото обаче не се установява, а не се и твърди от страна на ответника, че препятствието на пътя е
било сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да
попадне в хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на
водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране
за наличие на такива.
Съгласно чл. 410, ал. 1 ЗК, застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. От приложените към исковата молба документи се установява,
извършването на разноски за определяне на обезщетението, тъй като е направен
оглед и експертиза за оценка на щетата. Поради това и тази претенция се явява
установена по основание. Относно размер й следва да се съобрази становището на
вещото лице при изслушването в о.с.з, че стойността на дейностите за
приключване на щетата е по-голяма от 15 лева.
Предвид всичко изложено до момента
предявената претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Задължението на делинквента
за заплащане на изплатеното от застрахователя обезщетение е задължение без срок
за изпълнение, към което, с оглед регресния характер
на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ответникът изпада в забава след покана от страна на кредитора,
каквато в настоящия случай е била получена на …г. и е бил предоставен
едноседмичен срок за изпълнение. Не се установява да е настъпило погасяване на
вземането, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва за периода от …г. до …г. Обезщетението изчислено с електронен калкулатор се
равнява на сумата от 6.42 лева съгласно представената и неоспорена
справка.
По разноските:
С оглед изхода от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в размер на 100 лева ДТ, 160 лева за САТЕ, и адв. възнаграждение. По отношение на последното
е направено възражение за прекомерност, което се явява
основателно. Делото не се характеризира
с фактическа и правна сложност и адв. възнаграждение следва да бъде намалено
до определения в закона минимум от 300 лева, като се присъдат и 60 лева за ДДС.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О. П., БУЛСТАТ …, с адрес: гр. П., пл. „С. С.” № …,
представлявана от к. И. Т., да заплати
на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК …,
сумата от 51.40 лева /петдесет и един лева и четиридесет стотинки/-
главница регресно вземане, съставляващо
размера на застрахователното обезщетение, платено от ищцовото
дружество на основание договор за застраховка "Каско”, сключена със застрахователна полица от …г. за лек а. „…”, с рег. № …, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на …г. в гр. П.на б.. „А. С.“ № …, при което лекият а., преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и ликвидационни разноски и сумата
от 6.42 лева /шест лева и четиридесет и две стотинки/- обезщетение за
забавено плащане на главното парично задължение за периода от …г. до …г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда- …г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА О. П., БУЛСТАТ …, с адрес: гр. П., пл. „С. С.” № …, представлявана от к. И.
Т., да заплати на „ЗАД
ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК …, сумата от 620.00 лева /шестстотин
и двадесет лева/- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ