Решение по КНАХД №309/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Ш. М. чрез адв. Р. К. против Решение № 38 от 29.07.2025 г. по АНД № 47 / 2025 г. по описа на Районен съд – Тутракан, с което е изменено Наказателно постановление № 10 от 07.03.2025 г. на Началник на Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на МВР – Силистра.

Чрез касационната жалба се въвеждат оплаквания за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Уточнява се, че се атакува решението само в частта на мотивите в потвърдителната част и се моли за отмяната му в тази част. Според касатора, порокът на първоинстанционното решение е, че не е отчетено обстоятелството, че административно-наказващият орган не се е занимавал с въпроса дали е маловажен или не случаят, което е самостоятелно отменително основание. Оспорва се изводът на въззивния съд, че процесната хипотеза за нарушение е от обичайните и обикновените, поради което не е налице маловажен случай. Според касатора, обикновеният случай на ловуване е резултатно нарушение, реално, действително използване на ловно оръжие на ловен терен и извършване на лов. В процесния случай, навлизането краткотрайно по грешка или не в чуждо ловно поле без да се извършва реално ловуване, е можело и следвало да се приеме като маловажен случаи.

Ответникът – Началник на Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на МВР – Силистра, чрез гл.юрисконсулт В. А., оспорва жалбата като неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Събран е обилен доказателствен материал включително и чрез разпит на свидетели. Фактическата обстановка е изяснена. Съобразени са и са обсъдени всички доказателства по делото. Деянието не е малозначително. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Силистра, чрез прокурор П. П. счита касационната жалба за неоснователна.

Въз основа на фактическите установявания на въззивната инстанция, Административен съд – Силистра извежда следните правни изводи:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт бил е неблагоприятен, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Касационната инстанция извършва проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактическите установявания на районния съд. Последните се свеждат до следното:

На 25.09.2024 г. директорът на ДГС „Сеслав“ гр. Кубрат издал Разрешително за групов лов серия СЦ-П № 0059759 по отношение на група ловци, повечето от които членове на Сдружение ловно-рибарско дружество (СЛРД) „Сокол“ гр. Кубрат. Ръководител на лова бил М. К., а измежду ловците били и жалбоподателят А. М., св. А. И., св. А. К. (единственият, който не бил член на СЛРД, но бил поканен на лова, тъй като дружината не разполагала с ловни кучета), св. М. М. и Б. М.. Ловът следвало да се проведе на 05.10.2024 г. в ловностопански район „Тертер“, а мястото на ловуване следвало да бъде ловище „Кариерата“.

Сутринта на 05.10.2024 г., в хода на провеждане на лова, жалбоподателят М. и Б. М., придвижващи се с лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], предвождайки управлявания от св. К. лек автомобил, в който пасажер бил св. И., навлезли от път II-49 (км. 90+600 м.) по черен коларски път в местността „Ангелово“, част от ловния район на Ловна дружина „Старо село“, ловците от която членували в ЛРД „Сокол“ гр. Тутракан. Там, на координати широчина 43.93 и дължина 26.56, четиримата ловци слезли от автомобилите, носейки през рамо ловните си оръжия, които били сглобени и извадени от калъфите си.

Същевременно свидетелите Т. И. и Й. Г. (членове на ловна дружина „Старо село“), също участвали в групов лов. Двамата установили, че ловците от СЛРД „Сокол“ гр. Кубрат били навлезли на територията на ЛРД „Старо село“, поради което св. Г. подал сигнал на телефон 112. Уведомени за това били още св. Р. Ш. (служител в ДГС гр. Тутракан, назначен за придружител и проверяващ по лова) и св. Л. Г. (служител на ДГС гр. Тутракан и член на ЛРД Старо село), които пристигнали на място. На посоченото място дошли и свидетелите М. М. и А. А. - служители в РУ-Тутракан, които били назначени в наряд същия ден. Всички новопристигнали свидетели установили, че в автомобилите на ловците от гр. Кубрат се намирали сглобени ловни оръжия, които не били поставени в калъфи. На място пристигнали още актосъставителят Т. Т. и св. Н. Н. - също служители на РУ - Тутракан, които били ангажирани с извършването на проверки на лицата,притежаващи огнестрелно оръжие и боеприпаси, във връзка с откриването на груповия лов на дива свиня.

Актосъставителят съставил АУАН серия АД,бл.№ 0660157/05.10.2024 г., с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД. С акта като доказателство било иззето ловното оръжие на жалбоподателя [Марка], тип „А612С“, кал. 12, с фабр.№ 11А26564/11А26564. Бил съставен протокол за изземване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с рег. № 10511/08.10.2024 г., удостоверяващ изземването на оръжието. С мотивирана резолюция № 362р-13011/04.12.2024 г., издадена на основание чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, АНО прекратил образуваното административно-наказателно производство до преценка дали простъпката не съставлява и престъпление. След отказ за образуване на наказателно производство, на 10.12.2024 г. актосъставителят Т. Т. съставил нов АУАН № 10, серия АД, бл. № 0660169, с който повдигнал обвинение на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Жалбоподателят отказал да подпише акта, както и да получи препис от същия, което било удостоверено с подписа на свидетел.

На 07.03.2025 г. било издадено атакуваното НП № 10, което било връчено на жалбоподателя на неустановена по делото дата.

За да измени процесното наказателно постановление районният съд извел извод, че изпълнителното деяние е осъществено, тъй като оръжието е било извадено от калъф и деянието попълва всички елементи от фактическия състав на изпълнителното деяние по чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.Легалната дефиниция на термина „ловуване“ по чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД изрично сочи съдържанието и вложения от законодателя лексикален смисъл: престой или движение на лица извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали оръжието е заредено или не. Законът изрично предвижда, че няма значение дали оръжието е заредено или не и дали е използвано.

Потвърждавайки акт, с който законосъобразно административно-наказващият орган е упражнил правомощието си, районният съд е постановил акт в съответствие с материалния закон, който следва да се потвърди.

Отменителната част от решението, с която НП се отменя поради нарушаване на материалния закон, касаеща конфискуването на ловното оръжие, не е предмет на касация, тъй като жалбоподателят няма правен интерес от оспорването й, поради което не следва да бъде и обект на проверка.

По делото не се спори, че определените наказания съответстват на повдигнатите обвинения. Установените по делото факти – ловуване чрез престой с извадено и сглобено ловно оръжие, независимо че не е заредено, без да се притежава разрешително за лов за съответното ловище с наложените наказания – глоба в размер на 50 лева, отнемане на правоспособност за ловуване за срок от три години. При осъществени хипотези по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 94, ал. 1, пр. 1 от ЗЛОД от ЗЛОД следва прилагане и на предвидената в нормата диспозиция.

Относно института на чл. 28 от ЗАНН - в случая действително не се разпознават признаци за маловажност на нарушението. Деянието е типичен случай на бракониерство. То не се отличава от обичайните хипотези за нарушения от същия вид. Несъстоятелно е твърдението за „навлизане по грешка в чуждо ловище и то за малко“.

По изложените съображения, касационният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН на ОД на МВР-Силистра, в качеството на юридическо лице, в чиято структура е включено РУ на МВР-Тутракан, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - 150. 00 лева.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Силистра

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 38 от 29.07.2025 г. по АНД № 47 от 2025 г. по описа на Районен съд – град Тутракан, с което е изменено наказателно постановление № 10 от 07.03.2025 г. на Началник на Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на МВР – Силистра.

ОСЪЖДА А. Ш. М., с [ЕГН], от гр. Кубрат, обл. Разград, [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 28 да заплати на ОДМВР - Силистра, сторените разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лв.

Решението е окончателно.