Р Е Ш Е
Н И Е
№ 316
27.10.2021 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на двадесет и осми септември, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря,
Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 398 по описа за 2021 г. на Административен
съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.118,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на С.Ю.Р. ***, подадена от адвокат К.Д., срещу Решение №
27/26.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалба
срещу Разпореждане № ********** от 14.06.2021г. на ръководителя „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич.
Жалбоподателят
счита, че решението е незаконосъобразно. Възразява, че същото е немотивирано,
не било ясно какви са изискванията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Счита, че следва да бъде
зачетен за осигурителен стаж и периодът от 15.09.1973г. до 01.11.1975г., който
е продължителност 2г.1м. 17 дни, през който е отбивал редовната си военна
служба. Моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени,
като незаконосъобразни, а преписката да се върне на ответника за ново
произнасяне. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Директорът на
ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че решението
и потвърденото с него разпореждане, с което се отказва пенсия на жалбоподателя
по реда на чл.68, ал.1,2 и 3 от КСО, са правилни и законосъобразни, предвид
трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателят, който му е зачетен, с
изключение за този който се спори за наборната военна служба. Ако той се добави
стажът за наборната военна служба, той би бил достатъчен.
Добричкият административен съд,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление за отпускане на
пенсия с вх. № 2113-24-717 от 09.06.2021 г. С.Ю.Р., роден на ***г. е поискал отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ръководителят на "Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич се е произнесъл по заявлението с Разпореждане
№ № ********** от 14.06.2021г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Длъжностното лице е зачело на С.Р. *** категория труд – 11 г., 7 м. и
21 дни и осигурителен стаж от трета категория труд – 4 г., 3м. и 19 дни, или
общ осигурителен стаж 15 г. 11 м. и 10 дни ( при приравняването на стажът от
втора категория труд), но в разпореждането е прието, че прослуженият стаж от 2
г. 1 месец и 17 дни военна служба следва
да се изключат, в резултата е изведен извод, че действителният осигурителен
стаж е 13 г. 9 месеца и 23 дни. Отказът
е мотивиран с изводите, че заявителят
отговаря на изискването за възраст по чл.68, ал.3 от КСО, което за мъжете през
2021г. 66 г. и 8 месеца, но не отговаря на изискването за най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, понеже му се признава 13 години 9 месеца и 23
дни, без военната служба.
В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1
от КСО разпореждането е обжалвано пред Директора на Териториално поделение на
НОИ - Добрич с жалба вх. № 1012-24-55/16.03.2021г.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич
се е произнесъл по жалбата с оспореното в настоящото съдебно производство Решение
№ 27/26.07.2021 г. като е отхвърлил жалбата срещу постановения с разпореждането
отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите
на решението е тълкувано изискването за „действителен стаж“ по чл.68, ал.3 от КСО.
Решението е връчено на 29.07.2021г.,
а жалбата срещу него е подадена на 05.08.2021г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
основателна.
Обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи -
ръководителя на териториалното поделение на НОИ в гр.Добрич и ръководителя на
пенсионното осигуряване, които са определени като компетентни органи да се
произнасят по искания за отпускане на пенсии и
по жалби срещу разпореждания, с които е отказано отпускане на пенсия с
нормите на чл.98, ал.1, т.1 и чл.117,
ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"а" КСО разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или
изменение на пенсиите се обжалват пред ръководителя на съответното териториално
поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им.
Решението и потвърденото с него
разпореждане отговарят на изискванията за форма на административните актове.
Съдът не установи в
административното производство да са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Решението и потвърденото с него
разпореждане са постановени в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредба на чл. 9, ал.
7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44, ал.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж от трета категория се
признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за
съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. Относима към спора е и разпоредбата на чл. 81 от отменения Правилник
за прилагане на Закона за пенсиите, съгласно която във всичките й редакции,
вкл. и в процесния период, изслужената наборна военна служба се зачита за
трудов стаж от III категория. След като стажът е положен при действието на
цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед нормата на § 9, ал. 1 КСО,
тъй като се касае за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби. Съгласно цитираните норми този осигурителен стаж се
признава за действителен по см. на чл.68, ал.3 от КСО.
В заключение съдът приема, че трудовият
стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна
служба, е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО вр. §
1, т. 12 от ДР на КСО и новата т. 12 в §1 от ДР на КСО не следва да се тълкува
в смисъл, че отпада задължението на държавата да зачете времето на наборната
военната служба за действително отработен осигурителен стаж.
Между страните не се спори, че ако
бъде зачетен стажът, положен при отбиване на наборна военна служба, жалбоподателят
ще отговаря на условията в чл.68, ал.3 от КСО да му се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Въпреки че всички условия за
пенсиониране по чл.68, ал.3 от КСО са били налице, административният орган е приел,
че на жалбоподателя не следва да се
отпуска пенсия. Тези изводи на административния орган противоречат на
материалния закон и на еднозначната съдебна практика на Върховния
административен съд, VІ отделение - решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д.
№ 1961/2016 г.; решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.;
решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от
11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI отд.,; решение на ВАС №
6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г. ; решение № 11681/03.10.2018 г. по
адм. д. № 10591/2017г.
По гореизложените съображения,
съдът намира жалбата за основателна, а решението и потвърденото с него
разпореждане за незаконосъобразни, постановени при неправилно прилагане на материалния
закон. Същите следва да бъдат отменени на основанието по чл.146, т.4 от АПК, а
на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на
административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване
на указанията, дадени в настоящото решение относно тълкуването и прилагането на
закона.
Основателна, при този изход на
спора, е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените в
производството разноски. Такива са доказани в размер на 500 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение по представен списък. Жалбоподателят е внесъл
недължима държавна такса от 10 лева, която следва да му се възстанови на
посочената от него с писмена молба банкова сметка.
***. 118, ал. 2 КСО във връзка с
чл. 172, ал. 2, предл. 2 , чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд -
Добрич, трети състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Ю.Р. РЕШЕНИЕ № 27/26.07.2021
г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу
Разпореждане № ********** от 14.06.2021г. на ръководителя „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА преписката на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Национален
осигурителен институт - Добрич за ново произнасяне по заявление за отпускане на
пенсия с вх. № 2113-24-717 от 09.06.2021 г., подадено от С.Ю.Р., съобразно
указанията в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ 30 дневен срок за
произнасяне по заявлението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да
заплати на С.Ю.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 500 лв. (петстотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: