РЕШЕНИЕ
№ 696
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110204149 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.
С. Т., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител- адв.С. И. против
Наказателно постановление 24-0436-000589, издадено на 25.09.2024г. от Началник
сектор в ОД на МВР -Варна, Ру 02 - Варна, с което са му наложени :
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто / лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяната на НП. Излагат се бланкетни твърдения, че НП е
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован при две от проведените
заседания чрез неговия процесуален представител, не се явява. Представлява се в две
от заседанията от адв.Св.И., който поддържа жалбата. Делото е приключило в
отсъствие на жалбоподателя и неговия процесуален представител, поради неоткрИ.ето
им на посочения по делото адрес и телефон.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът А. С. Т. е правоспособен водач на МПС от 1995г., като притежава
СУМПС за категории „А“, „В“,, и „АМ“. През периода от придобиване на
праваспособност до м.08.23г. срещу него били издадени и влезли в сила общо 14
наказателни постановления, както и 17 фишове за различни нарушения на ЗДвП.
На 28.08.2024 г., възз.Т. управлявал лек автомобил „Мерцедес СЛ 400“ с рег.№В
9356 ТЕ, негова собственост. Около 19:30ч. на същата дата , той се движел с
автомобила в гр.Варна, по крайбрежната алея- „Алея“-Първа на ул.“Капитан Георги
Георгиев“, с посока на движение Първа буна .
В същото време св.И. Р. И. и негов колега, двамата полицейски служители в ОД на
МВР-Варна, Сектор „Общинска полиция“ изпълнявали служебните си задължения. Те
били назначени като екип /велопатрул/, като обслужвали крайбрежната алея.
Служителите на реда били облечени с формени облекла. Двамата се намирали на КПП
буна 102, като разговаряли с намиращият се там служител на реда, който следял да не
преминават автомобили по крайбрежната алея. Щом забелязали възз., който преминал
покрай КПП и навлязъл с автомобила по алеята, служителите на Общинска полиция
му подали сигнал с ръка да спре. Тъй като автомобилът, управляван от възз. била
кабрио, те му разпоредили и устно да спре. Въззивникът възприел служителите на
реда и техните указания, въпреки което продължил движение и паркирал по-нагоре по
алеята , пред заведение „Кръчмата“. Органите на реда го последвали , без да губят
зрителен контакт към него. При излизане на възз. от автомобила те отпочнали
проверка, като усетили, че лъха на алкохол. Поради това на място бил извикан екип на
Второ РУ-Варна, в който участвал св. М. Н.. Проверката на възз. установила, че
същият управлява МПС под въздействието на алкохол.
При тези констатации, св.Н. съставил срещу възз. АУАН Серия GA
№1297579/28.08.2024г., като описал допуснатото според него нарушение на чл.103 от
ЗДвП. Св.Н. запознал въззивника със съдържанието на АУАН , като последният го
подписал без възражения. Възражения не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, което изцяло
възпроиело фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било
връчено на жалбоподателя лично на 09.10.2024г.
В хода на съдебното следствие бяха разпитан актосътавителят Н. и св.И. - очевидец
на деянието.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
2
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
справка за нарушител/ водач и др.които не навеждат на различни правни изводи.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на
депозирани в с.з. от свидетелите Н. и И.. Съдът не намери опора в обстоятелствата по
делото , за да не се довери изцяло на показанията на органите на реда. Двамата
свидетели са случайни очевидци на събитията, които съобщават. За тях не се събраха
данни, така щото да се счита, че те са заинтересовани пряко или косвено от изхода на
делото, или пък между тях и въззивиника да има отношения пораждащи съмнение в
безпристрастността им. Техните показания са взаимно допълващи се. Несъществените
разминавания в показанията им са напълно житейски логично оправдани. Все пак се
касае за органи на реда, които ежедневно се сблъскват с подобни прояви. Техните
показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че
възз. е бил водач на МПС и че не е спрял на подаден сигнал със стоп палка на
органите на полицията на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични
и взаимно допълващи се.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното
следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 21.10.2024г. видно от
вх.печат/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в
ОД на МВР-Варна , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор
при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетели очевидци, присъствал
при установяване на нарушението и съставянето на акта.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
3
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
С НП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
При проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този
пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП
не с посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение в тази му част, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй
като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от
теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени
доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно е посочено, че възз. не е спрял на
подаден ясен сигнал за спиране от контролен орган-униформен служител в най-
дясната част на пътното платно. Ясно и недвусмислено е административното
обвинение, че възз. не е спрял на сигнал за спиране, подаден от контролен орган.
Поради това съдът, че при издаването на НП не са нарушени административно
производствените правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
4
по АУАН не са направени. Щом като е издал НП, предмет на настоящото
производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни, което е и
отбелязано в НП.
Отговорността на въззивника по този пункт е ангажирана на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.103 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са
показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание свидетели Н. и И., които
свидетелстват, че на 28.08.2024г. въззивникът при управление на лек автомобил и на
описаното в НП място при подаден сигнал за спиране от полицейски служител- св.И.,
същият не е изпълнил задължението си, визирано в посочената разпоредба да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение. Видно от показанията на
свидетелите на възз. е подаден сигнал с ръка от униформен служител, като св.И. е
указал на водача, че трябва да преустановено движението. Въпреки горното, той е
продължил движение по забранена за движение алея. Даже и да приемем, че не е
посочено точно мястото на спиране от полицейския орган, въззивникът е бил длъжен
по закон да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. По безспорен и
категоричен начин, посредством преки и косвени доказателства, е установено че
именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. В тази връзка са
показанията на св.И., който свидетелства, че е възприел водача на автомобила, че го е
последвал, заедно със свой колега, с оглед спирането му, че впоследствие са го
настигнали и са установили самоличността му. Полицейският служител е категоричен,
че въззивникът е възприел сигналът за спиране. Съдът намира, че въззивникът не е
спрял на подадения сигнал, единствено с цел да осуети извършването на полицейска
проверка спрямо него, което безспорно е видно от цялостното му поведение в
процесната вечер, наложило да бъде преследван по забранена за движение на
автомобили алея във Варна, застигнат и спрян за проверка.
Съдът намира, че нарушението не било доказано по безспорен и категоричен
начин. За съда е несъмнено доказано, че именно въззивникът е управлявал процесния
автомобил, като не само, че не е изпълнил задължението си да спре при подаден
сигнал, впоследствие се е опитал да се укрие, като избяга от полицейските органи.
Съгласно чл.170, ал.3 от ЗДвП при спиране на пътно превозно средство за проверка
5
или за оказване на съдействие, служителят от органите за контрол подава
своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да
бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Съгласно същата разпоредба
униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на
сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет. В случая е безспорно доказано, че сигналът за
спиране е подаден от св.И. и негов колега с ръка, а и устно. Безспорно доказано е и ,
че на датата посочена в НП органите на Общинска полиция са носили униформа т.е. са
били униформени служители, както и че е управлявали велосипеди. От представените
по делото заповеди, в това число и Заповед на Кмета на Община
Варна№4079/23.11.2023г. е видно ,че св.И. като полицай в Общинска полиция има
вменено задължение за контрол над пътното движение и паркирането. Поради това и
съдът намира, че са спазени всички изисквания на визираната разпоредба, което прави
повдигнатото обвинение по този пункт от НП доказано по безспорен и категоричен
начин. Безспорно бе установено, че сигнал за спиране по предвидения в закона ред и
от компетентен орган е бил подаден към въззивника. Освен това същият е възприел
подадения сигнал за спиране, видно от обективните му действия. Показанията на
двамата служители на реда са в един и същ смисъл, че възз. е разбрал, че трябва да
спре за проверка, като дори е споделил с тях, че не е спрял , защото се притеснил, че
ще бъде проверен за употреба на наркотични вещества. Ето защо съдът намира, че
обвинението е доказано и от субективна страна.
При така установените факти, при положение, че е ясна волята на АНО за какво
се ангажира отговорността на възз., а именно че при подаден сигнал за спиране от
контролен орган, същият не е спрял на посоченото място или в най-дясната страна на
пътя, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на
основание чл. 175, ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Санкционната
разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. водач.
Съдът счита, че при индивидуализацията на административното наказание следва
да се съобрази, че нарушението на ЗДвП няма инцидентен характер, доколкото видно
от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят е наказван и
множество пъти с влезли в сила НП и фишове за допуснати различни нарушения на
разпоредбите на ЗДвП. При индивидуализация на наказанието следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че по безспорен и категоричен начин в хода на АНП е
установено, че въззивникът не само не е изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП,
но и е управлявал МПС след употреба на алкохол.
Всички горепосочени обстоятелства според настоящия въззивен състав повишават
обществената опасност на конкретния нарушител. Съдът счита, че в случая при
6
индивидуализация на двете кумулативно предвидени в закона санкции, с оглед
личната и генерална превенция и с оглед обуславящите отговорността обстоятелства
наказващия орган е приложил неоправдана снизходителност по отношение на размера
на наложените наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“. Подобно
нарушение предполага налагане на кумулативните санкции „глоба“ и „лишаване от
право да управлява МПС“ към максималния размер. Тъй като за съда съществува
забрана за влошаване положението на въззивника, НП следва да бъде потвърдено.
С оглед посоченото по-горе, и за прецизност , съдът следва да посочи още и че
намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима по отношение наказаното
лице. Очевидно наложените множество адм.наказания по ЗДвП не са успели да
превъзпитат въззивника към съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. Констатираното
поведение на въззивника, не би могло да се толерира, а следва да се накаже с цялата
предвидена в закона строгост. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо
конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би
култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което
обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а
именно индивидуална превенция на нарушенията.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на НП се е развило при
спазване на установените процесуални правила, , поради което и НП следва да бъде
потвърдено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
7
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 24-0436-000589, издадено на
25.09.2024г. от Началник сектор в ОД на МВР -Варна, Ру 02 - Варна, с което на А. С.
Т., ЕГН ********** са наложени : административно наказание „глоба“ в размер на 100
/сто / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месец на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. С. Т., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД
№4149/2024г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8