ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 152412.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивX състав
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна И. Андреева
Членове:Пламен П. Чакалов
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно
гражданско дело № 20205300501939 по описа за 2020 година
-ти
Обжалвано е разпореждане на Пловдивския районен съд, ХVІІІгр. с.
постановено на 13.05.2020г. по ч. гр. д. № 3141/20г. в частта, с която се отхвърля
заявлението за присъждане на неустойка в размер на 229.29лв. за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 30.01.2018г. за периода 26.06.2016г. –
30.01.2020г.
Частният жалбоподател „Теленор България“ ЕАД, ЕИК130460283 моли съда да
отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
За да отхвърли заявлението в обжалваната му част районният съд е приел, че
претендираната неустойка се дължи по неравноправна клауза по смисъла на нормата
на чл. 146т. 5 от ЗЗП, понеже е необосновано висока.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод. В договора от 30.01.2018г. е
фиксиран максималния размер на дължимата неустойка, а именно до трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. При срок на договора от две години
неустойка в размер на три абонаментни месечни вноски с единичен размер от 25.82 без
включен ДДС не е необосновано висока.
В т. 12.3 от заявлението – „Обстоятелства, от които произтича вземането“ е
посочено, че се претендира сума от 151.83 лева, която представлява разлика между
стандартната цена на мобилно устройство по ценова листа от 30.01.2018г. без отстъпка
и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 30.01.2018г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Следователно, тази
1
сума не представлява неустойка и по отношение на нея е неприложима нормата на чл.
143, т.5 от ЗЗП. Тази сума се претeндира като дължима по договор за лизинг и няма
пречка за нея да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, без да се преценява
както нейната основателност, така и какви доказателства се представят в подкрепа на
това искане.
Изложеното дотук обосновава извода, че разпореждането в обжалваната част
следва да се отмени като делото се върне на първоинстанционния съд да издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за процесните суми.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
-ти
ОТМЕНЯ разпореждане на Пловдивския районен съд, ХVІІІгр. с. постановено на
13.05.2020г. по ч. гр. д. № 3141/20г. в частта, с която се отхвърля заявлението за
присъждане на неустойка в размер на 229.29лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 30.01.2018г. за периода 26.06.2016г. –
-ти
30.01.2020г.и ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, ХVІІІгр. с. за издаване
на заповед за изпълнение относно посочената сума.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2