Р Е Ш Е Н И
Е № 81
гр.
В., 17.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС ….………………… гражданска
колегия в публичното заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : А.П.
Членове :В.М.
Г.Й.
при секретаря Н.К. и в присъствието
на прокурора ………………...… като разгледа докладваното от съдията В.М. в.гр. дело № 116 по описа за 2021год. и за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 и сл. ГПк.
Образувано по въззивна
жалба от адв. М.Н. -ВрАК, представител на заинтересованата страна
П.И.М. против:
Решение № 632/29.12.2020 г.по Гр. д. № 1501/2020 г. на Районен съд В., с което е
уважена молбата на Дирекция „*“ - гр. В.
за настаняване детето М.П. в професионално приемно семейство, за
отглеждане и възпитание за срок от две години, считано от 07.08.2020 г.
Считат решението е неправилно и незаконосъобразно.Съгласно Чл. 25, ал. 2
ЗЗДет., настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за
закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане. Аналогична е и съдържанието в
Чл. 23 от ППЗЗД.
Съдът не се е съобразил
с факта, че бабата на детето по майчина линия Марияна Ангелова, изразява
желание и съгласие за отглеждането му и възпитаването му от нея. Това съгласие
и желание е потвърдено и пред Районния съд в съдебно заседание и е декларирано пред
Дирекция „*“. Бабата на детето притежава необходимия капацитет и възможност да
се грижи за внучката си в семейството си. По този начин детето ще има
възможност да се отглежда в семейна среда, която е най-благоприятната за едно
дете.
Ищцовата страна не е доказала по категоричен начин установен риск за живота и здравето на детето,
за да предприемат мярката за извеждане на детето от семейната среда.
От представеното по делото Удостоверение, издадено от д-р Д., майката на
детето П.И. не е агресивна, не е опасна за себе си и за околните, така че риск
за детето не съществува.
Моли Съда да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното
решение и постанови ново такова, с което настани детето М.П. за отглеждане при
неговата баба по майчина линия, която да полага необходимите грижи в семейна
среда.
Постъпил
е писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна- Дирекция „*“ – гр.В.,
в който се подържа, че решението е правилно и обосновано и следва да бъде
потвърдено.
От представените писмени доказателства към исковата молба, се установява, че детето М. произхожда от
непълно семейство с майка П.И.М. и баща неизвестен.ОЗД при ДСП Л., С. познава и
работи със семейството на П.М. от месец юни 2020 г., във връзка с постъпил на
30.06.2020 г. устен сигнал от II САГБАЛ „*“, с молба за предприемане на мерки
за защита правата и интересите на детето М.П.М., тъй като майката на детето П.М.
вероятно е с шизофрения и е направила криза. В изготвения социален доклад от
ОЗД Л. е изложено, че е извършено спешно социално проучване по случая от ОЗД
към ДСП М. и установено, че при проведени разговори с майката на детето, същата
се държала неадекватно и агресивно. По данни на ДСП М. г-жа П.М. е лице с
увреждане и притежава ЕР на ТЕЛК с 80 % ТНР с водеща диагноза - Шизофрения, не
работи. Бабата по майчина линия М.А.М. е изразила желание да отглежда
новородената М. в семейна среда, като е подала молба на 24.07.2020 г. за
ползване на СУ - ЦОП Р. за оценка на родителски капацитет. Във връзка с
подадената молба бабата г-жа М. е насочена с Направление за ползване на СУ за
срок от шест месеца.Установило се, че предвид здравословното състояние на
майката на детето и факта, че тя и бабата на М. обитават едно и също жилище,
поставят в риск новородената М. Също така е констатиран риск за живото и
здравето, риск от неглижиране и риск от психо-емоционално състояние на детето.
Със Заповед
№ЗД/Д-С-ЛС-042/07.08.2020 г. на Директора на ДСП Л., детето е настанено в
приемно семейство на М.Л.С. и Д.Б.Т., с цел извеждане на детето от рисковата за
него среда.
На 18.02.2021 г. в ОЗД
към ДСП В. е получено придружително писмо с вх. №СЛ/Д- ВН/922-025/18.02.2021 г.
от ДСП М. в което е приложен Социален доклад за оценяване на родителски капацитет и
приключване на социалната услуга ЦОП Р. от потребителя М.М. - баба по майчина
линия на детето. От заключението на специалистите
от ЦОП Р., въпреки родителските данни на г-жа М., фактор сигурност не е налице,
което е и предпоставка към констатиране на незадоволителен родителски
капацитет. В тази връзка е установено, че и към настоящия момент не е налице
възможността за промяна мярката за закрила за детето М.П., а М., чрез
настаняване в семейството на роднини и близки.
Посочва
се, че РС-В. правилно е преценил, че са налице достатъчни данни, за да се приеме, че съгласно
чл. 25, ал. 1, т.1, т.З и т. 4 от Закона за закрила на детето е налице
основание за настаняване на детето извън семейството, като най-добрия интерес
на детето за настаняване в приемно семейство.
Предвид гореизложеното считат, че Заповедта на Директора на ДСП Л.
съответства и с целта на закона - да се охраняват интересите на детето.
Молят Съда да постанови съдебен акт по
силата на който да потвърди изцяло Решение №632 от 29.12.2020 г., постановено
по гр. д. № 1501/2020 г. по описа на Районен съд – В., като правилно,
мотивирано и постановено в съответствие с материално-правните и процесуални норми.
ВОС, като взе предвид
постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки
данните по делото, прие за установено следното :
Производството е по чл. 26, ал. 1 от Закон за закрила на детето.
С Решение № 632/29.12.2020 г. по Гр. д.
№ 1501/2020 г. Районен съд В. настанява детето М.П.М., ЕГН*, в професионално
приемно семейство на М.Л.С. и Д.Б.Т., двамата с
постоянен адрес ****, за отглеждане и възпитание за срок от две години, считано от 07.08.2020г.
При условията на чл. 20 от Наредба за УРКПУПСНДТ детето М.П.М.
, ЕГН*, има право да ползва и социална услуга „заместваща приемна
грижа“ във всеки случай на нужда или краткосрочна, временна невъзможност на
приемното семейство да полага грижи за него.
От
данните по делото се установява, че детето М. произхожда от непълно семейство
с майка П.И.М. и баща неизвестен.
ОЗД при ДСП Л., С.
познава и работи със семейството на П.М. от месец юни 2020 г., във връзка с
постъпил на 30.06.2020 г. устен сигнал от II САГБАЛ „*“, с молба за
предприемане на мерки за защита правата и интересите на детето М.П.М., тъй като
майката на детето П.М. вероятно е с
шизофрения и е направила криза. В изготвения социален доклад от ОЗД Л. е
изложено, че е извършено спешно социално проучване по случая от ОЗД към ДСП М.
и установено, че при проведени разговори с майката на детето, същата се държала
неадекватно и агресивно. По данни на ДСП М. г-жа П.М. е лице с увреждане и притежава ЕР на ТЕЛК с 80
% ТНР с водеща диагноза - Шизофрения, не работи.
Бабата
по майчина линия М.А.М. е изразила
желание да отглежда новородената М. в семейна среда, като е подала молба на
24.07.2020 г. за ползване на СУ - ЦОП Р. за оценка на родителски капацитет. Във
връзка с подадената молба бабата г-жа М. е насочена с Направление за ползване
на СУ за срок от шест месеца.
С оглед Становище от
страна на компетентната ДСП М. по местоживеене на майката и бабата на детето, е
установено, че предвид здравословното състояние на майката на детето и факта,
че тя и бабата на М. обитават едно и също жилище, поставя в риск новородената
М. Също така е констатиран риск за живото и здравето, риск от неглижиране и
риск от психо-емоционално състояние на детето.
От изложеното в социалния доклад е установено
по категоричен начин, че малолетната М. ще живее в изключителни условия на риск
за живота и здравето й. Предвид констатирана необходимост от промяна мярката за
закрила, социалния работник воден от интереса на детето, установения риск за
живота и здравето момичето, фактическата обстановка, изложена в социалния
доклад и спешната нужда от запазване живота и здравето й, е предприета
подходяща мярка за закрила по реда на чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗД за осигуряване на
сигурна, безопасна и здравословна среда на развитие на детето. При извършено
спешно проучване от страна на ДСП Л. и след обсъждане с екипа по приемна грижа
към ОЕПГ В. във връзка с възможност за настаняване на малолетната М. в приемно
семейство, с профил подходящ за детето, което да може да задоволи спешната му
нужда от закрила е установено, че на територията на ДСП В. има свободно приемно
семейство, в което може да бъде настанена малолетната М.
По силата на Заповед
№ЗД/Д-С-ЛС-042/07.08.2020 г. на Директора на ДСП Л., детето е настанено в
приемно семейство на М. Л. С. и Д. Б. Т., с цел извеждане на детето от
рисковата за него среда.
От представените писмени
доказателства по делото, както и от описаните факти и обстоятелства в
социалните доклади е видно, че към момента на издаване на заповедта, съществува
сериозна опасност от увреждане на физическото и психическото
развитие на детето, като са налице основанията по чл. 25, ал.1, т.1, т.З и т.4
от ЗЗД за настаняването му в професионално приемно семейство, което е в негов
"най-добър интерес" по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1,
т. 5 от ДР ЗЗДет.
На 18.02.2021 г. в ОЗД
към ДСП В. е получено придружително писмо с вх. №СЛ/Д- ВН/922-025/18.02.2021 г.
от ДСП М. в което е приложен Социален доклад с приложени към него:
Информационна карта, Формуляр за отбелязване на информация при индивидуално
оценяване на родителски капацитет и приключване на социалната услуга ЦОП Роман
от потребителя М.М. - баба по майчина линия на детето.
Видно
от заключението на специалистите от ЦОП Р., въпреки родителските данни на г-жа
М., фактор сигурност не е налице, което е и предпоставка към констатиране на
незадоволителен родителски капацитет. В тази връзка е установено, че и към
настоящия момент не е налице възможността за промяна мярката за закрила за детето
М.П. а М., чрез настаняване в
семейството на роднини и близки.
В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 25, ал.1, т.1, т.З и
т.4 от ЗЗД, с оглед непротиворечивите доказателства за невъзможността на
родителя за полагане на адекватна грижа за детето. Така, посредством
предприетата мярка (предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД) се постига целта на
закона, да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и
физическо здраве. Събрани са съотносими писмени доказателства - Социално проучване,
Социални доклади и други доказателства, потвърждаващи наличието на риск за
детето. Тези факти са обосновали извод, че съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо и социално развитие. При наличието на тези
обстоятелства, законосъобразно е прието, че следва да се приложи временната
мярка по чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗД - настаняване в професионално приемно
семейство.
РС-В.
правилно е преценил, че са налице достатъчни данни, за да се приеме, че съгласно чл. 25, ал. 1,
т.1, т.З и т. 4 от Закона за закрила на детето е налице основание за
настаняване на детето извън семейството.
Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете извън семейството се извършва от Съда, като до
неговото произнасяне Дирекция "*" по настоящия адрес на детето
извършва временно настаняване по административен ред, което става със заповед
на директора (чл. 27, ал.1 от ЗЗД.). Предвид гореизложеното Заповедта на Директора на ДСП Л. съответства и
с целта на закона - да се охраняват интересите на детето. Посредством
предприетата мярка се постига целта на закона, визирана в чл. 3, т.З, т.4 и
т.13 от ЗЗД да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и
физическо здраве.
На 14.07.2020г. М.А.М. - баба на детето по майчина линия, е декларирала,
пред Дирекция „*“ М., съгласие детето да бъде настанено в семейството й. В хода
на социалните проучвания са констатирани обстоятелства относно риск за живота и
здравето на детето, риск от неглижиране и риск за психо-емоционалното състояние
на детето, предвид заболяването на майката и съвместното живеене на същата с М.А.
М. М.А.М. е ползвател на дългосрочна
социална услуга от 10.08.2020г. за изготвяне на оценка на родителски капацитет
във връзка с роденото дете и невъзможността на П.И.М. да полага грижи за детето. Становището на
Център за обществена подкрепа - Община Р. е, че е необходимо по- дълъг период
от време за продължаване на работата с потребителя на социалната услуга за
постигане на пълна, качествена и изчерпателна оценка.
Пред въззивната инстанция беше разпитана М.А.М. , като показанията й
напълно кореспондират със социалните
проучвания и становището на Център за
обществена подкрепа - Община Р.
При тези данни ВОС счита, че искането на Директора на Дирекция "*”-
гр. В. е основателно и правилно е уважено РС-В.
Решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВОС :
Р
Е Ш И :
Потвърждава Решение № 632/29.12.2020 г.по Гр. д. № 1501/2020 г. на Районен
съд В.
Решението е окончателно.
Председател
: Членове : 1.
2.