Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 05.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното
от съдия Симеонова в.гр.дело № 5268 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.01.2020 г. по гр.д. № 36151/19 г., СРС, ГО, 27 с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** 23Б, искове с правно
основание чл. 422 ТПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че В.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, Ю.И.С., ЕГН **********, с адрес ***
и С.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, дължат
разделно (при квоти 4/6 за В.А.И. и по 1/6 за Ю.И.С. и С.И.И.)
на Т.С. ЕАД, от следните суми: сумата от 2
737,57 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от
7.2.2019 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 453,34 лв. за периода от 14.9.2016г. до
28.1.2019 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 12.02.2019г. по ч.гр.д. № 7529/2019г. по описа на
СРС, 27 състав, като е отхвърлил исковете за сумата от 44,40лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със
законната лихва от 07.02.2019г., както и за сумата от 7.33лв., представляваща мораторна лихва за забава върху услугата за дялово
разпределение, начислена за периода от 14.09.2016г. до 28.01.2019г. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК В.А.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** 23Б, разноски по
настоящото производство в размер на 162,25лв., както и разноски по ч.гр.д. №
7529/2019г. в размер на 75,34лв. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Ю.И.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т.С.“
ЕАД,ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** 23Б, разноски по
настоящото производство в размер на 162,25лв., както и разноски по ч.гр.д. №
7529/2019г. в размер на 18,83 лв. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК С.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на
управление *** 23Б, разноски по настоящото производство в размер на 162,25лв., както
и разноски по ч.гр.д. № 7529/2019г. в размер на 18,83 лв.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от ответниците В.А.И., ЕГН
**********, Ю.И.С., ЕГН ********** и С.И.И., ЕГН **********,
тримата с адрес: *** в осъдителната част с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи, че решението е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материания и процесуалния
закон и при непълнота на доказателствения материал. Съдът
е приел, че осъдителната сума е сборът от стойността на ТЕ, отдадена за сградна инталация и ТЕ за ГБВ, но
не е обсъдил възражението, че всички тръби по вертикала на входа, в който се
намира процесиня имот са затапени, по тях не
преминава ТЕ, за да бъде начислявана такава. Назначената по делото СТЕ е
работила само по документи и е извършила изчисление за сградна
инсталация по съответната формула. Незаконосъобразно съдът не е допуснал
искането на ответниците да се назначи допълнителна
задача на вещото лице, което да извърши на място проверка за липса на ТЕ по
вертикалните и хоризонталните тръби във входа, поради което според въззивниците делото е останало неизяснено от фактическа
страна. Правят същото доказателствено искане и във въззивната инстанция. Молят съда да постанови решение, с
което да отмени решението в обжалваната му част и да бъдат отхвърлени исковете
за ТЕ за сградна инсталация, като недоказани.
Претендират присъждане на разноски.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
СГС приема, че въззивната
жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между него и ответниците
възникнало договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за
битови нужди, като те имат качеството на потребители по смисъла на чл. 153, ал.
1 на ЗЕ по отношение на следния имот: гр.София,
ж.к. „******, аб. № 214851 за п ериода
от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. Твърди се, че ответниците
дължат разделно на ищеца пи квоти 4/6 за В.И. и по 1/6 за Ю.С. и С.И. сумата от
2737,57 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 7.2.2019г.
до изплащане на вземането, наказателна лихва в размер на 453,34 лв. за периода
от 14.9.2016 г. до 28.1.2019 г., сумата от 44,4 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018
г. ведно със законна лихва от 7.2.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,33 лв. за периода от 14.9.2016
г. до 28.1.2019 г. и 114,85 лв. разноски по делото, а именно: 64,85 лв.
държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. В срока по чл.414 ГПК са
били подадени възражения от длъжниците, поради което
в изпълнение на дадени от съда указания по чл.415, т.1 ГПК , ищецът е предявил
настоящия иск.
Ищецът сочи, че за процесния период действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в
гр. София. В Общите условия е определен реда и срока, в който купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед така
установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното
задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на
паричната сума, считано от изтичане на последния ден от месеца, следващ месеца
на доставката. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ответниците в срока по чл. 131 от
ГПК са депозирали писмен отговор, в който са оспорили предявените искове по основание и размер с твърдението, че в процесния имот не се ползвала ТЕ. Оспорили
са и годността на средствата за измерване.
Третото лице помагач не
е взело становище по исковете.
По делото е бил приет договор за продажба на жилище
по реда на чл.9а от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО № 166, том XXII,
от 15.06.1989г., от който се установява, че И.СИ. и В.А.И. закупуват недвижим
имот, an. № 9, находящ се в гр.София, ж.к. ******, което се
потвърждава от приетото писмо от Министерство на отбраната per. № 11-00-104/20.02.2015г., съгласно което И.СИ. и В.А.И. ***. От
удостоверение за наследници № 002721/29.08.2003г. се установява, че И.СИ.
починал на 25.08.2002г., като оставил за наследници В.А.И., Ю.И.С. и С.И.И.. По делото е депозирано Заявление от В.А.И. с посочен
адрес ***.12.2014г., в което е поосчено, че се
отказва от договора и не желае доставяне на топлинна енергия в имота за
отоплителен сезон 2014-2015г. Приета е СТЕ,
от чието заключение се установява, че в процесния
период в имота е била доставяна топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, която е начислявана, както и е била начислена топлинна енергия
за сградна инсталация, като вещото лице е дало
заключение, че стойността на ползваната топлинна енергия е в общ размер на 2737,57лв.
Разпитано в открито съдебно заседание на 12.2.2019 г., вещото лице заявява, че
изключването на отоплението във входа, където се намира процесния
апартамент, не влияе на сградната инсталация, чиито
обем се начислява по формула. Косвено обаче, поради намаляването на инсталираната
мощност, количеството на ТЕ за сградната инсталация
намалява, тъй като е спаднала мощността на демонтираните радиатори и в този
смисъл на абонатите се разпределя по-малко количество ТЕ за сградната
инсталация. Това е направено в конкретния случай, като за процесния
период при изчисляването на сградната инсталация са
отчетени всички демонтирани устройства, включително и тези на стълбището.
От правна страна:
Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод,
че ответниците, като собственици и по силата на
наследствено правоприемство се
явяват битов клиент по смисъла на горецитираната
разпоредба за процесния имот.
По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран.
Според разпоредбата
на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл.
106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за
продажба, съответно одобрение с Решение
ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение
№ ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата
на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление
на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ
и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена се установява
от индивидуални справки от ФДР, документи за главни
отчети, извлечение от сметки за
начислени прогнозни суми от ищеца,
изравнителни сметки, приетата по делото
СТЕ. От нея се установява, че за процесния недвижим
имот и за процесния период е била доставена ТЕ за сградна инсталация и за топла вода, остойностена
на сумата от 2737,57 лв. Относно претендирани суми за отдадена топлинна енергия за сградна
инсталация, следва да бъде посочено, че с Решение № 5 от 22.04.2010 година на КС по к.д.№
15/2009, обн. В ДВ, бр.34/2010 година
е прието, че „разпоредбите на
чл.153, ал.1 и ал.6 от Закона
за енергетиката, касаещи топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация
и тази за отопление на уредите
в общите части, не противоречи на чл. 19, ал.2 от Конституцията, като изпълнява конституционните изисквания да защитава правата
на потребителите за ползване на топлинна енергия.” „Сградната инсталация
е обща част по смисъла на
ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици
и носители на вещни права следва
да се считат
за потребители и да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. Това е конституционносъобразно,
защитава потребителите и е справедливо.”/т.5
от решението/. Въззивната
инстанция е оставила без уважение доказателсвеното
искане на въззивниците/ответници
за допускане на допълнителна задача на вещото лице да извърши на място проверка за липса на ТЕ по вертикалните и
хоризонталните тръби във входа, тъй като се явява преклудирано.
В открито съдебно заседание на 12.12.2019 г. ответниците са заявили, че нямат други доказатествени
искания. Освен това, от направеното от вещото лице пояснение в това съдебно
заседание се установява, че в конкретния случай, за процесния период при изчисляването на сградната
инсталация са отчетени всички демонтирани устройства, включително и тези на
стълбището. При намаляването на инсталираната мощност, количеството на ТЕ за сградната инсталация намалява, тъй като е спаднала
мощността на демонтираните радиатори и в този смисъл на абонатите се разпределя
по-малко ктоличество ТЕ за сградната
инсталация, което е било направено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 04.01.2020 г. по гр.д. № 36151/2019г. по описа на СРС, І ГО, 27
състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Б. Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.