№ 15224
гр. ***, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110175857 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск от *** с ЕИК ***, с която е предявен осъдителен иск по чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ срещу ***. Иска се заплащането на 672,37 лева заради щета № *** по попадане
на МПС *** с рег. № *** в необезопасена дупка на *** в гр. ***, движейки се в района на
кв. ***, по ул. *** към бул. ***. Водачът имал застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца.
Причинената щета не могла да се вмени във вина на водача. След оценка на щетите с
платежно от 16.04.2024г. и от 17.05.2024г. са изплатени общо 672,37 лева на ощетеното лице.
Претендира законна лихва от подаването на исковата молба и разноски.
Ответникът *** оспорва изцяло иска. Излага подробни съображения. Оспорва механизма на
ПТП, оспорва самия протокол за ПТП, оспорва обстоятелствата по наличие на дупка
изобщо. Алтернативно иска намаляване на исканото обезщетение поради съпричиняване и
нарушаване от страна на водача на чл. 20 от ЗДвП. Моли искът да бъде отхвърлен и
претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Установяват се обстоятелствата по наличие на валиден договор за застраховка
„Каско“ между ищеца и собственика на МПС *** с рег. № *** – ***, също плащането от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. Водач на автомобила при
настъпване на ПТП е Е. С. Д., дала показания като свидетел по делото.
Видно от приетия Протокол за ПТП № ***/*** същият е попълнен в присъствието
само на *** А. Г. и не е подписан от нито един свидетел. Възпроизвежда твърдяната от
водачката на МПС фактическа обстановка, описана по-горе.
1
Приетата по делото САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди по повредения
автомобил, застрахован при ищеца, по пазарната стойност са в размер на 660,37 лева и са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Механизмът на същото е изяснен –
попадане на автомобила в дупка на пътя и увреждане на предна и задна лява гума и джанта,
като уврежданията могат да настъпят и при движение с ниска скорост. Съдът кредитира
заключението като компетентно и безпристрастно.
Свидетелят по делото – водачът на увреденото МПС Е. Д. дава сведения, че тя е
управлявала автомобила на процесната дата и си спомня как е попаднала в необезопасено
препятствие на пътя – дупка. ПТП става в тъмната част на денонощието – след 20,00 часа
през м. април. Твърди, че е шофирала с около 20 км / час, не минавала за първи път оттам.
При преминаването през дупката от дясната страна имало контейнери, които за първи път
били изнесени „толкова встрани“. От другата страна пък имало паркирали коли и нямало как
да се заобиколи дупката. Извикала КАТ и те дошли след два часа, „констатирали“ , че имало
дупка. Сочи още, че нямало как да избегне дупката.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
За да възникне правото на регсрес и да се присъди заплатеното от ищеца на
увреденото лице обезщетение, следва да е доказано, че щетите са настъпили, че са в този
размер и в причинно-следствена връзка с ПТП. По отношение на пътния участък – той
доказано е на територията на град ***.
В случая е доказано, че щетите може да са следствие от попадането в дупката, установени са
по размер малко по-нисък от претендирания, а именно – 660,37 лева, който размер съдът
намира за доказан.
Що се касае до доказване на съществения елемент – деликтно поведение от страна
на ответника чрез действие или бездействие съдът намира следното. По направените от
страна на ответника *** конкретни оспорвания – по протокола на ПТП, по механизма и по
поведението на водача, ищцовата страна не заяви, съответно не се събра нито едно
доказателство. Видно от протокола същият е съставен без свидетели, той няма материална
доказателствена сила и в случай на оспорването му, страната, в чиято тежест е доказването,
следва да съумее да проведе пълно и главно доказване на фактите, отразени в него. Това
ищецът не стори. Въпреки ясното и своевременно оспорване /заявено в срока по чл. 131
ГПК с отговора/ и на механизма, и на обстоятелствата, доказателства в тази посока не бяха
поискани, съответно – събрани. Така недоказани са : фактите, че има действително дупка в
посочени размери, че избягването й е обективно невъзможно, че водачката е имала
поведение, съобразено с условията на пътя. Според настоящия състав не се отчитат и
характеристиките на самия автомобил – видно от снимковия материал доста ниско
2
разположен от пътя, т.е. какъвто следва да бъде шофиран с много повече внимание и по-
ниска скорост при налични препятствия. И най-същественото: има 100 % съпричиняване и
конкретно неспазване на законова норма на чл. 20 от ЗДвП, защото св. Е. Д. – водач на МПС
не е отчела, че в тъмното може да има препятствие и следва да премине възможно най-
бавно. Освен това по дадените от нея показания се приема, че тя не за първи път минава
оттам и че „за първи път контейнерите били изнесени толкова встрани“, което ясно доказва,
че тя е знаела, че там има препятствие, знаела е как да го заобиколи, но казва, че не е могла
заради контейнерите. Това означава, че тя обективно е възприела, че трябва да предприеме
нещо, но е взела субективно решение да не го прави. Не го е направила, защото не се
доказва и че е шофирала със съобразена с пътните условия скорост. В случая може да е било
необходимо тя да е 5 км/час, а не 20 км./час, с колкото твърди, че се е движела, но това също
остана недоказано.
Изобщо пасивното откъм доказателствени искания поведение на ищцовата страна е
единствената причина при така събраните доказателства съдът да достигне до извод за
отхвърляне на претенцията поради недоказаност. Процесуалните възможности бяха
гарантирани поравно за всяка от страните. Призоваването на единствен свидетел водачът на
увреденото МПС не е достатъчно. Недоказани останаха твърденията, че за тази дупка е
подаден и отработен сигнал, дали и кога е запълнена и т.н. Това се все факти, които
подлежат на доказване с всички допустими по ГПК средства, което ищецът не стори.
По разноските
При горните изводи и по направеното искане на ответника се дължат разноски.
Съдът приема по осъщественото процесуално представителство му се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300,00 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с ЕИК ***, със седалище: гр.***, ***, срещу ***, с адрес: гр.
***, ***, иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ сумата 672,37 лева, ведно със
законната лихва от 19.12.2024г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
от ПТП на ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата
300,00 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
3
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4