Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 140 04.04.2022г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 20 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ЛЕО ФРУКТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Славянски“
бл.1, вх. „А“, ет.7, ап.25, представлявано от управителя А.К.К., подадена чрез
пълномощника му адв. А.А. ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-365-0016838 от 10.11.2021г., издадена от и.д Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК-223/ 03.12.2021г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
С оспорената
заповед на
„ЛЕО ФРУКТ“ ООД, гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – магазин плод-зеленчук, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
„Отец Паисий“ № 36 и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят не оспорва установеното при извършената проверка като
допуснатото нарушение в стопанисвания от „ЛЕО ФРУКТ“ ООД, гр. Стара Загора търговски обект, но поддържа, че
това нарушение, макар формално да осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б
„а“ от ЗДДС, в конкретния случай не може да обуслови налагането на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Твърди, че
определената продължителност на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като
изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни, формални и основани на
неверни констатациите относно местонахождението на обекта, обема на
осъществяваната търговска дейност и възможността за реализиране на значителен
оборот. Счита, че
обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на
ПАМ не кореспондира
нито с тежестта, нито с евентуалните вредни последици за фиска от обуславящото налагането на ПАМ установено нарушение,
като се оспорват фактическите констатации за наличие на обстоятелства, сочещи
на възможност за нанасяне на съществена вреда на фиска и на охраняваните
обществени отношения. Направено е
искане оспорената ЗНПАМ №
ФК-365-0016838 от 10.11.2021г. да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ в търговския обект, обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на
обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-365-0016838 от
10.11.2021г., при
определяне продължителността на срока на мярката съобразно тежестта на
нарушението и последиците от него, за което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
08.11.2021г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив,
са извършили проверка на търговски обект – магазин плод-зеленчук, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Отец Паисий“ № 36, стопанисван от „ЛЕО ФРУКТ“ ООД, гр. Стара Загора. Съгласно Протокол за извършена
проверка /ПИП/ сер. АА № 0016838/ 08.11.2021г., съставен
на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК /л.40 и сл. по делото/, при
проверката е била извършена контролна покупка на круши, банани и домати на обща
стойност 9.80 лева, платена в брой от М.К. – проверяващ, на Д.П. –
подавач-консултант, за която продажба не е издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни
касови бележки. При проверката е установено, че разчетената касова наличност от
фискалното устройство в обекта, към момента на проверката, е 101.88лв., а
фактическата касова наличност – 188.00 лева.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-365-0016838 от 10.11.2021г., издадена от и.д Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
на „ЛЕО
ФРУКТ“ ООД, гр. Стара Загора е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин плод-зеленчук, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Отец Паисий“ № 36 и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От
фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна
административна мярка се основават на констатациите от извършената на 08.11.2021г.
оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин
плод-зеленчук, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Отец Паисий“ № 36, стопанисван
от „ЛЕО ФРУКТ“ ООД, при която е установено, че търговецът, в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство,
с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е
установено при извършената преди легитимацията на контролните органи на 08.11.2021г.
в 15.09ч контролна покупка на круши, банани и домати на обща стойност 9.80 лева,
платена в брой от М.К. – проверяващ, на Д.Д.П. – подавач-консултант, за която
продажба не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в
обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се
сочи за доказано и от установената положителна разлика в касовата наличност в
размер на 86.12 лева, при установена фактическа наличност 188.00 лева, а по
данни от ФУ – 101.88лв., съгласно генериран дневен отчет от ФУ за 08.11.2021г.
до момента на проверката, което сочело на неотчитане на продажби, а нарушението
водело до неотразяване на приходи. За установените факти и обстоятелства се
сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК ПИП сер.
АА № 0016838 от 08.11.2021г. Въз основа на констатациите е направен извод, че „ЛЕО
ФРУКТ“ ООД“, гр. Стара Загора, не
е издало съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Извършеното
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, е възприето като основание за налагане със заповед по
чл.186, ал.3 от ЗДДС на принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-365-0016838 от
10.11.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, е обжалвана по
административен ред, като с Решение № ГДФК-223/ 03.12.2021г. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, жалбата е
отхвърлена, като неоснователна.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на
обжалваната ЗНПАМ №
ФК-365-0016838 от 10.11.2021г., в т.ч ПИП
сер. АА № 0016838 от 08.11.2021г., Акт за установяване на административно нарушение № F634113
от 09.11.2021г. и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок по чл.149, ал.3 от АПК и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с
която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за
приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, са определени началниците на отдели „Оперативни
дейности" в Дирекция „Оперативни дейности" в ГД „Фискален
контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваната Заповед за
налагане на ПАМ №
ФК-365-0016838 от 10.11.2021г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства
за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. В обстоятелствена част на заповедта е описано
фактическото основание за осъщественото публичното право за налагане на
ограничителната административна мярка, с обосноваване от фактическа и правна
страна на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото
извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на срока на
мярката. С оглед на
което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно
производство. Преди издаването на заповедта са изяснени всички релевантни факти
и обстоятелства за произнасянето на решаващия орган от гл.т съществуването на
възприетото материалноправно основание за налагане на ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма следва извода,
че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е самостоятелна и отделна
процедура от тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на
нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.
Предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от
органа, който я е наложил, при заплащане на следващата се за извършеното
нарушение глоба или имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването
на заповедта за налагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката. В
приложимия специален материален закон – ЗДДС, издаването на наказателно
постановление не е предвидено като изискуема се материалноправна предпоставка
за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни
санкции /по реда на ЗАНН/ и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/,
са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по
отношение на другото.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
На
оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1,
б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на
лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се
отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начинът за
издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани в издадената
въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По аргумент от
чл. 25, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, задълженото лице
издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на
плащане чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на
изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира във фактическия
състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ
по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС.
В случая от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява /а и не се оспорва от
жалбоподателя/ описаната в оспорената заповед фактическа обстановка, а именно
че на 08.11.2021г. при извършена от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, отдел „ОД”
– Пловдив, оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – магазин плод-зеленчук, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Отец Паисий“
№ 36, стопанисван от „ЛЕО ФРУКТ“ ООД, е констатирано, че търговецът, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския
обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство – за извършена контролна покупка на круши, банани и
домати на обща стойност 9.80 лева, платена в брой от М.К. – проверяващ, на Д.Д.П.
– подавач-консултант, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Посочените
обстоятелства са удостоверени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0016838/
08.11.2021г., който протокол, съставен по установения ред и форма от органите
по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Отделно от това фактът
на нерегистрирането и неотчитането на продажбата се доказва и от отпечатания
дневен отчет от ФУ, видно от който продажбата не е отразена като регистрирана
чрез издаване на фискален бон от ФУ. По изложените по-горе съображения за липса
на преюдициалност на производството за налагане на административни санкции по
реда на ЗАНН, по отношение на производството за
налагане на ПАМ по реда на АПК, доказването на наличието на хипотезата
на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС не е обусловено от влизане в сила на
издадено наказателно постановление за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр.
с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Правилно установеното
при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на извършена в обекта
продажба на стоки чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка/, е квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл.118,
ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и
съответно като юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно
с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта. Следва да се отбележи, че при установено нарушение -
неиздаване на съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, правоприлагащият
административен орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка „запечатване
на търговския обект“, за обекта, в който е осъществена противоправната
деятелност – т.е органът действа в условията на обвързана компетентност. Законът
не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да извършва
преценка дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да
наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Доколкото налагането на ПАМ не е
обвързано с настъпването, респ. с възможното настъпване на вреди за фиска и
съотв. наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от състава на
нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, нито представлява предпоставка за прилагането на ПАМ по
чл.186, ал.1 от ЗДДС, наличието, респ. липсата на вреди, съотв. на възможност
за тяхното настъпване, е обстоятелство, относимо единствено към
продължителността на срока на налагане на ПАМ, но е ирелевантно за упражняване
на административното правомощие по прилагане на мярката.
Предвид така установените по делото факти съдът намира,
че административният орган обосновано е приел, че допуснатото в проверения
търговски обект нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, съставлява основание за издаване на
заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС и в
условията на обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ № ФК-365-0016838 от
10.11.2021г. принудителна
административна мярка запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при
същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до
30 дни. В случая наложена на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин плод-зеленчук,
е за срок от 14 дни. Съдът приема, че при определяне на срока на наложената ПАМ,
не е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е
в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на
принудителна административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното
облагане, и засегнатите интереси на дружеството. Неоснователни
са оплакванията в жалбата за немотивираност на акта в частта му досежно
продължителността на срока, за който се налага ПАМ. Продължителността на
срока на мярката решаващият административен орган е мотивирал с тежестта на
извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за
реализираните продажби и при съобразяване, че това нарушение има за последица
неотчитане на приходи. Определянето на срока на ПАМ като такава от 14 дни /т.е около
предвидения среден размер/, е обосновано и от гл.т на целите на налаганото
ограничение - промяна в начина на извършване дейността в търговския обект, като
прекият резултат е правилно отчитане на дейността чрез регистрирането и
отразяването на реалния търговски оборот и спазването на отчетността, а
индиректният - недопускане на вреда за фиска. Касае се за законоустановена цел,
тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Като релевантно за определяне продължителността на
срока на ПАМ, правилно е преценено и обстоятелството, че при извършената
проверка е констатирана фактическа наличност в касата в размер на 188 лева (от
които 50лв. оборотни средства в началото на работния ден), при разчетена касова
наличност /регистрираните във ФУ суми към момента на проверката/ - 101.88 лева
по дневен отчет от ФУ (от които 50 лв. служебно въведени суми) т.е налице е разлика
в касовата наличност в размер на 86.12 лева.
Тази констатация сочи, че към момента на проверката над 60% от оборота в търговския
обект, е формиран от нерегистрирани и съотв. неотчетени чрез ФУ продажби на
стоки, което релевира допуснати множество нарушения /предвид вида и
стойността на предлаганите стоки/, свързани с неиздаване на отчетен документ за
извършените продажби и сочи на потенциална възможност реализираните приходи да не
се отчитат по надлежния ред. Това създава вероятност и да не могат да бъдат
установени действителните задължения на търговеца за данъци респ. да не се
внесат дължими данъци от реализирани приходи, което се свързва с вреда за
републиканския бюджет. Размерът на установените при проверката като неотчетени
чрез фискалното устройство приходи от продажби /86.12лв./, спрямо стойността на
регистрираните продажби /51.88лв, съгласно дневен отчет и дневен оборот/,
правилно е прието като сочещо на системност в поведението на търговеца, макар и
не в юридическия смисъл на думата. Поради което ако и да се касае за първо по
ред констатирано нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, очевидно неиздаването на ФКБ за извършената контролна покупка не представлява
единичен и изолиран случай, съотв. нарушението на фискалната дисциплина не може
да бъде определено като незначително или несъществено. В този смисъл
възприетата от правоприлагащия орган индикация за възможност /вероятност/ за
настъпване на вреди за фиска в резултат на нерегистрирането и неотчитането чрез
ФУ на реализирани в обекта обороти от продажби на стоки и нарушаването на
фискалната дисциплина, не представлява недопустимо презюмиране на вредни
последици. Констатираната разлика в касовата наличност и формирането на над 60%
от фактически реализирания към момента на проверката оборот в търговския обект,
от нерегистрирани и съотв. неотчетени чрез ФУ продажби на стоки, релевира не
само системно антифискално поведение на търговеца, насочено към укриване на
приходи, имащо за последица неправилно определяне на дължими преки и косвени данъци,
но и за установена в търговския обект практика продажбите да не се извършват по
установения за това ред и при отчетност на приходите. С оглед на което правилно
е прието, че е необходима промяна в организацията на работата в обекта, за
обезпечаване отчетност на приходите и за преустановяване на констатираната
противозаконна практика в дейността на проверяваното лице. Действително част от
изложените мотиви не са относими за срока на ПАМ, а са свързани по-скоро с
целите на упражнената административна принуда. Но доколкото са посочени и обсъдени
конкретни и относими факти и обстоятелства, от значение за индивидуализиране
срока на ПАМ, определената със заповедта продължителност на срока на действие
на мярката, се явява обоснована. Следва да се отбележи че срокът, за който се
налага ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената
продажба, а със самият факт на нерегистрирането й в контекста на другите установени
при проверката обстоятелства, индициращи нееднократно извършване на
констатираното нарушение /нерегистриране и неотчитане чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ на множество извършени в обекта продажби на стоки/, имащо
за последица укриване на приходи, които
не могат да бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната
съвкупност. Ето защо съдът приема, че продължителността на срока на наложената
ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна административна
мярка обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на
стоки и услуги в търговските обекти и респ. с фискалните интереси на държавата,
която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да
се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Правилна, законосъобразна, съответна на целите
по чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.4, ал.2 от АПК и на принципа за съразмерност по
чл.6 от АПК е преценката на правоприлагащия административен орган, че за
осигуряване защитата на обществения интерес от гл.т спазването от задълженото
лице на фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на
ограничението следва да бъде за срок от 14 дни. Оспореният административен акт
се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като
прилагането по отношение на „ЛЕО ФРУКТ“ ООД на обжалваната ПАМ, освен че е
фактически, правно и доказателствено обосновано от гл.т наличието на законово
регламентираната материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1
от ЗДДС, се основава и на необходимост от налагането на мярката за постигане на
предвидената в закона цел. В този смисъл наложената с обжалваната заповед ПАМ не налага необосновани
и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава.
С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „ЛЕО
ФРУКТ“ ООД, гр. Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на разноски
за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.143, ал.3 от АПК и
чл.37 от ЗПП.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛЕО
ФРУКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
бул. „Славянски“ бл.1, вх. „А“, ет.7, ап.25, представлявано от управителя А.К.К.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-365-0016838 от 10.11.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „ЛЕО ФРУКТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.
„Славянски“ бл.1, вх. „А“, ет.7, ап.25, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от
100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: