№ 8612
гр. /.../, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110104873 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 68726/13.10.2021 г.,
с която ЗЕАД „/..../” АД, ЕИК /.../ е предявило срещу „/.../” АД, ЕИК /.../,
установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ за сумата от 12195,92 лева, представляваща регресна
претенция във връзка с изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
12.05.2021 г., около 22:15 часа, в гр. /.../, в района на кръстовището на бул. /.../ и
бул. /.../, по вина на водача на лек автомобил Ситроен, рег. № /.../, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са
причинени вреди на лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../, застрахован по
имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от
12.10.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума на 16.10.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по гр.д. № 58348/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 67864/12.10.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „/.../” АД, ЕИК /.../ за сумата от
12195,92 лева, представляваща регресна претенция във връзка с изплатено по
1
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 12.05.2021 г., около 22:15 часа, в гр. /.../, в района
на кръстовището на бул. /.../ и бул. /.../, по вина на водача на лек автомобил
Ситроен, рег. № /.../, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени вреди на лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.10.2021 г. до окончателното й изплащане. На
16.10.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение
по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. Ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на
31.01.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 12.05.2021 г., около 22:15 часа, в гр. /.../, водачът на
лек автомобил Ситроен, рег. № /.../ се движил по бул. „/.../“, с посока на движение
от бул. „/.../“ към бул. „/.../“ и на кръстовището с бул. „/.../“, преминал на забранен
/червен/ сигнал на работещата в автоматичен режим светофарна уредба, при което
реализира ПТП с движещия се по бул. „/.../“, с посока на движение от бул. „/.../“
към ул. „/.../“ и преминаващ на разрешителен /зелен/ сигнал на работещата в
автоматичен режим светофарна уредба, лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../.
Поддържа, че в резултат на горепосоченото ПТП на лек автомобил Киа Сийд, рег.
№ /.../ били причинени имуществени щети. Сочи, че за процеснот ПТП бил
съставен Констативен протокол за ПТП № К-195/12.05.2021 г. от органите на
МВР. Поддържа, че процсното пътно-транспорно произшествие било реализирано
по вина на водача на лек автомобил Ситроен, рег. № /.../, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника. Твърди, че към датата на
реализиране на процесното ПТП лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../, бил
застрахован по имуществена застраховка при ищеца. Поддържа, че след
настъпването на застрахователното събитие в ЗЕАД „/..../” АД, ЕИК /.../ е
постъпило уведомление за щета, понеже към момента на настъпване на
процесното ПТП увреденото МПС – лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../, е било
застраховано при ищеца по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ –
застрахователна полица № 4704190200005986/3, със срок на застрахователно
покритие 17.04.2021 г. – 17.04.2022 г. Твърди се, че при ищцовото дружество е
било подадено искане за оценка на причинените вреди по увреденото МПС и е
образувана преписка по щета № 470421212122628, заведена пред ЗЕАД „/..../” АД,
ЕИК /.../, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били
щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и същите били
2
отстранени за сметка на ищцовото дружество от „/.../ /.../“ АД. Сочи, че за
отстраняване на щетите по увреденото в резултат на процесното ПТП,
застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от 12170,92 лева, като
ликвидационните разноски били в размер на 25,00 лева. Поддържа, че е поканил
ответника да му заплати извънсъдебно претендираното в настоящото
производство регресно вземане, но от последното бил постановен отказ за
изплащане на обезщетение.
Моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът „/.../” АД, ЕИК /.../ дължи в полза на ищеца ЗЕАД „/..../”
АД, ЕИК /.../, сумата от 12195,92 лева, представляваща регресна претенция във
връзка с изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие и разноските по определянето му, настъпило на 12.05.2021 г., около 22:15
часа, в гр. /.../, в района на кръстовището на бул. /.../ и бул. /.../, по вина на водача
на лек автомобил Ситроен, рег. № /.../, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени вреди на лек автомобил Киа
Сийд, рег. № /.../, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /12.10.2021 г./ до
окончателното й изплащане, за която сума на 16.10.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по гр.д. №
58348/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „/.../” АД,
ЕИК /.../ е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище по
предявените искове, като същите се оспорват по основание и размер. Във връзка с
оспорването по основание се навеждат доводи, че липсва деликт, понеже не са
установени всички елементи от фактическия състав на деликта. Оспорва се да е
настъпило ПТП при описаните в исковата молба участници и механизъм. Оспорва
се вина за процесното ПТП да има водачът на лек автомобил Ситроен, рег. № /.../,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на
проишествието. Отделно, искът се оспорва и по размер, като ответникът счита, че
сумата заплатена от ищеца по процесната щета, не отговаря на действителния
размер на щетите, причинени на застрахования при ищеца автомобил в резултат
на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие. Оспорва, че е налице
причинно-следствена връзка между твърдяното в исковата молба пътно-
транспорното произшествие и всички твърдяни от ищеца в исковата молба шети
по процесния лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../. Поддържа се, че ищцовото
3
дружество е определило и изплатило застрахователно обезщетение в завишен
размер, който не съответства на средните пазарни цени, по които е могло да бъде
отремонтиран, застрахованият при него по имуществена застраховка лек
автомобил Киа Сийд, рег. № /.../.
Моли, за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че към датата на реализиране на твърдяното в исковата молба
ПТП /12.05.2021 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил
Ситроен, рег. № /.../, включително на водача З. Д. М., е била застрахована при
ответното дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ за признаване за установено
между страните в производството, че ответникът дължи на ищеца сумата от
12195,92 лева, представляваща регресна претенция във връзка с изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 12.05.2021 г., около 22:15 часа, в гр. /.../, в района
на кръстовището на бул. /.../ и бул. /.../, по вина на водача на лек автомобил
Ситроен, рег. № /.../, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени вреди на лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска /12.10.2021 г./ до окончателното й
изплащане, за която сума на 16.10.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по гр.д. № 58348/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
4
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По делото е представена и приобщена към доказателствения материал
застрахователна полица № 4704190200005986/3 по сключена застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ между ЗАД „/..../“ АД /понастоящем ЗЕАД „/..../“
ЕАД/ и собственика на лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../, със срок на
застрахователно покритие 17.04.2021 г. – 17.04.2022 г., от която се установява в
производството, че лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../ е бил застрахован при
ищеца по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ към датата на настъпване на
процесното застрахователно събитие /12.05.2021 г./.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че към датата на реализиране на твърдяното в исковата молба
ПТП /12.05.2021 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил
Ситроен, рег. № /.../, включително на водача З. Д. М., е била застрахована при
ответното дружество.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
платежно нареждане от дата 21.06.2021 г. се установява, че на същата дата
ищцовото дружество е заплатило в полза на /.../ /.../ АД /дружеството извършило
ремонта на застрахования при ищеца лек автомобил Киа Сийд, рег. № /...// сумата
от 12 170,92 лева, представляваща стойността на извършения ремонт на лек
автомобил Киа Сийд, рег. № /.../. Установеното въз основа на обсъденото по-горе
писмено доказателство, обстоятелство, се подкрепя и от останалия събран по
делото доказателствен материал, а именно от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира, като ясно, обосновано и
отговарящо в пълнота на поставените към вещото лице въпроси. От заключението
на вещото лице по приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза се
установява по делото, че на 21.06.2021 г. ищцовото дружество е е заплатило в
полза на /.../ /.../ АД /дружеството извършило ремонта на застрахования при ищеца
лек автомобил Киа Сийд, рег. № /...// сумата от 12 170,92 лева, представляваща
стойността на извършения ремонт на лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../. От
5
заключението на вещото лице се установява още, че дължимата застрахователна
премия по застрахователна полица № 4704190200005986/3 по сключена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ между ЗАД „/..../“ АД /понастоящем
ЗЕАД „/..../“ ЕАД/ и собственика на на лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../, е в
размер на 2157,68 лева и е била напълно изплатена от застрахования.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от събраните по делото
доказателства, в това число Констативен протокол за ПТП № К-195/12.05.2021 г.,
документите съдържащи се в АНП № 21-4332-012559/23.06.2021, образувана въз
основа на Констативен протокол за ПТП № К-195/12.05.2021 г. /в това число Акт
за установяване на административно нарушение № 415385, издаден на 12.05.2021
г. на З. Д. М.; Наказателно постановление № 21-4332-012559 от 23.06.2021 г.,
издадено на З. Д. М.; Скица на пътно-транспортно проишествие към Констативен
протокол за ПТП № К-195/12.05.2021 г./, заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна
автотехническа експертиза, както и показанията на свидетелите ЕМ. К. В. /водач
на лек автомобил Киа Сийд, рег. № /...// и З. Д. М. /водач на лек автомобил
Ситроен, рег. № /...//, от които се установява следния механизъм на реализиране
на процесното ПТП: на 12.05.2021 г., около 22:15 часа, в гр. /.../, лек автомобил
Ситроен, рег. № /.../ се движи по бул. /.../, с посока на движение от бул. /.../ към
бул. /.../ и на кръстовището с бул. /.../, водачът преминава през кръстовището на
червен сигнал на автоматичната светофарна уредба и реализира ПТП с идващия от
дясната му страна лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../.
Описаният механизъм на реализиране на процесното ПТП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Безпротиворечиви са показанията на разпитания по делото
свидетел, а именно ЕМ. К. В. /водач на лек автомобил Киа Сийд, рег. № /...//. В
показанията си пред съда свидетелят изрично заяви, че в качеството си на
таксиметров шофьор е управлявал лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../, както и че
като водач на същия автомобил е участвал в ПТП, реализирано в гр. /.../, на
кръстовището на бул. /.../ и бул. /.../. В тази връзка свидетелят посочи, че се е
движил от пилоните на НДК в посока кв. /.../, като се престроил за извършване на
ляв завой към бул. /.../. При извършване на маневрата, преминавайки на зелен
/разрешителен/ сигнал на светофарната уредба и навлизайки в кръстовището, пред
управлявания от него автомобил се появил друг автомобил, като свидетелят В.
опитал да избегне удара, но не успял, при което бил реализиран удар между
6
предната част на лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../ и странична дясна част /в
областта на предна и задна десни врати/ на лек автомобил Ситроен, рег. № /.../.
Свидетелят В. заявява още, че другият участвал в проишествието автомобил се
движел с посока на движение от НДК към Пирогов, т.е. намирал се от лявата му
страна, като към момента на удара пресичал бул. /.../, където и на кръстовище с
бул. /.../ е настъпил ударът. Свидетелят В. посочва, че на това кръстовище има
отделна секция на светофарната уредба за завиване надясно за автомобилите,
движещи се по бул. /.../ и завиващи надясно по бул. /.../, като често се е случвало
шофьорите да се бъркат и да преминават през кръстовището без да има
разрешаващ сигнал за продължване движението направо.
Показанията на свидетеля В. са ясни, последователни, безпротиворечиви и
пресъздават негови лични възприятия за начина и причината за реализиране на
процесното ПТП, като същевременно се подкрепят и от останалия събран по
делото доказателствен материал, Констативен протокол за ПТП № К-
195/12.05.2021 г., документите съдържащи се в АНП № 21-4332-
012559/23.06.2021, образувана въз основа на Констативен протокол за ПТП № К-
195/12.05.2021 г. /в това число Акт за установяване на административно
нарушение № 415385, издаден на 12.05.2021 г. на З. Д. М.; Наказателно
постановление № 21-4332-012559 от 23.06.2021 г., издадено на З. Д. М.; Скица на
пътно-транспортно проишествие към Констативен протокол за ПТП № К-
195/12.05.2021 г./ и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа експертиза.
Действително в показанията си пред съда свидетелят З.М. заяви, че по нейни
възприятия е преминала на зелен /разрешителен сигнал/ на светофарната уредба.
Същевременно, обаче, съдът намира, че не следва да кредитира показанията на
свидетеля М. в тази им част, доколкото не само не се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал, но и напълно се опровергават от
същия в тази им част, включително от показанията на свидетеля В., Констативен
протокол за ПТП № К-195/12.05.2021 г., документите съдържащи се в АНП № 21-
4332-012559/23.06.2021, образувана въз основа на Констативен протокол за ПТП
№ К-195/12.05.2021 г. /в това число Акт за установяване на административно
нарушение № 415385, издаден на 12.05.2021 г. на З. Д. М.; Наказателно
постановление № 21-4332-012559 от 23.06.2021 г., издадено на З. Д. М.; Скица на
пътно-транспортно проишествие към Констативен протокол за ПТП № К-
195/12.05.2021 г./ и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа експертиза.
7
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните в производството съдебна автотехническа
експертиза, се установява по делото, че причина за реализиране на процесното
ПТП е поведението на водача на лек автомобил Ситроен, рег. № /.../, който е
навлязъл в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба.
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се
установява в производството, че причина за реализиране на произшествието, е
именно поведението на водача на лек автомобил Ситроен, рег. № /.../, който е
навлязъл в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба,
където реализира ПТП с навлизащия в кръстовишето и извършващ маневра ляв
завой, лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Констативен протокол за ПТП № К-195/12.05.2021 г.,
документите съдържащи се в АНП № 21-4332-012559/23.06.2021, образувана въз
основа на Констативен протокол за ПТП № К-195/12.05.2021 г. /в това число Акт
за установяване на административно нарушение № 415385, издаден на 12.05.2021
г. на З. Д. М.; Наказателно постановление № 21-4332-012559 от 23.06.2021 г.,
издадено на З. Д. М.; Скица на пътно-транспортно проишествие към Констативен
протокол за ПТП № К-195/12.05.2021 г./, заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна
автотехническа експертиза, както и показанията на свидетелите ЕМ. К. В. /водач
на лек автомобил Киа Сийд, рег. № /...// и З. Д. М. /водач на лек автомобил
Ситроен, рег. № /...//, съдът намира, че са установени по делото, при условията на
пълно и главно доказване, настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм,
участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника
и вината на същото за настъпване на процесното ПТП от 12.05.2021 г.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../, са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП от 12.05.2021 г. Спорно е и дали изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на размера
необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил Киа Сийд,
рег. № /.../ в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
8
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил Киа
Сийд, рег. № /.../ и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек
автомобил Киа Сийд, рег. № /.../, определена на база средни пазарни цени /към
датата на ПТП/ е в размер на 12947,56 лева. От заключението на вещото лице по
приетата и неоспорена от страните в производството съдебна автотехническа
експертиза се установява още, че стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил Киа Сийд, рег. № /.../, изчислена на база цени само на алтернативни
резервни части и средно пазарна цена на труд от доверени сервизи към датата на
реализиране на процесното ПТП е в размер на 12576,08 лева. От заключението на
вещото лице се установява още, че няма дублирани и два пъти заплатени детайли
и ремонтни операции във връзка с отстраняването на щетите по процесния лек
автомобил Киа Сийд, рег. № /.../, както и че всички детайли, определени от
представители на ищеца за подмяна, както и всички ремонтни операции, описани
в опис-заключение по претенция № 50-01600-6284/21 и факура №
**********/15.06.2021 г., е било необходимо да бъдат подменени/извършени за
възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил Киа Сийд, рег. №
/.../, получени в резултат от процесното ПТП. Установява се също, че
действителната стойност на процесния лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие /12.05.2021 г./
е 19948,00 лева, като стойността необходима за възстановяване на лек автомобил
Киа Сийд, рег. № /.../, представлява 64,91 % от неговата действителна стойност
към датата на проишествието, поради което настоящият съдебен състав намира,
че в процесния случай не е налице тотална щета по отношение на лек автомобил
Киа Сийд, рег. № /.../.
9
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.
О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
10
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 12 947,56 лева, като към тази сума следва да се прибавят 25,00
лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на 12
972,56 лева. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-малък размер, а именно
12 195,92 лева, то предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ се
явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 12
195,92 лева, респективно следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено, че ответното дружество дължи да заплати в полза на ищеца
горепосочената сума, ведно със законна лихва, считано от 12.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 243,91 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 200,00 лева; за заплатен депозит за вещо лице по
изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200,00
лева; за заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в размер на 60,00
лева.
От името на ответника своевремнно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирано от ищеца
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Същото не следва да
бъде разгледано, доколкото от ищеца не се претендира адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 4873/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „/.../” АД,
ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление гр. /.../, бул. „/.../” № 1, следва да
11
бъде осъден да заплати в полза на ищеца ЗЕАД „/..../” ЕАД, ЕИК /.../, със
седалище и адрес на управление гр. /.../, пл. „/.../“ № 5 сумата от 703,91 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 4873/2022 г., по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 58348/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав за
заплатена държавна такса в размер на 243,91 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 635,00 лева, като са представени и доказателства за
извършването на тези разноски.
Ответникът не се е възползвал от възможността да подаде частна жалба
срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските, поради
което и по становище на настоящия съдебен състав, възможността за предявяване
на възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, в хода на исковото
производство, по отношение на разноски, претендирани в заповедното
производство, е преклудирана, предвид липсата на подадена частна жалба срещу
заповедта за изпълнение, в частта за разноските.
Дори да се приеме, че съдът следва да разгледа направеното от името на
ответника възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, то същото се явява и
неоснователно, доколкото претендираният размер на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 58348/2021 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав е 635,00 лева, т.е. в рамките на минималния предвиден
за съответния вид работа, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно защитимия от страна на
ищеца материален интерес в настоящото производство.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „/.../” АД,
ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление гр. /.../, бул. „/.../” № 1, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца ЗЕАД „/..../” ЕАД, ЕИК /.../, със
седалище и адрес на управление гр. /.../, пл. „/.../“ № 5 сумата от 878,91 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 58348/2021 г.,
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, от ЗЕАД „/..../” ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление гр. /.../, пл. „/.../“ № 5 против „/.../” АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес
на управление гр. /.../, бул. „/.../” № 1, положителен установителен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, че „/.../” АД, ЕИК /.../ дължи в полза на ЗЕАД
„/..../” ЕАД, ЕИК /.../ сумата от 12 195,92 лева, представляваща регресна
претенция във връзка с изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
12.05.2021 г., около 22:15 часа, в гр. /.../, в района на кръстовището на бул. /.../ и
бул. /.../, по вина на водача на лек автомобил Ситроен, рег. № /.../, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са
причинени вреди на лек автомобил Киа Сийд, рег. № /.../, застрахован по
имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска /12.10.2021 г./ до окончателното й изплащане, за
която сума на 16.10.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по гр.д. № 58348/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „/.../” АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление гр. /.../,
бул. „/.../” № 1 да заплати в полза на ЗЕАД „/..../” ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление гр. /.../, пл. „/.../“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 878,91 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 58348/2021 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „/.../” АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление гр. /.../,
бул. „/.../” № 1 да заплати в полза на ЗЕАД „/..../” ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление гр. /.../, пл. „/.../“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 703,91 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
4873/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13
14