Присъда по дело №1851/2013 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 78
Дата: 5 октомври 2015 г. (в сила от 16 септември 2016 г.)
Съдия: Владимир Страхилов
Дело: 20134110201851
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 7 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

гр.***, 05.10.2015г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

*** районен съд, наказателна колегия, седми състав, на пети октомври две хиляди и петнадесета година, в открито съдебно  заседание,  в следния състав:

Председател : Владимир Страхилов

при секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията НЧХД №1851 по описа на **РС за 2013г.

Въз основа на доказателствата по делото и на закона съдът

 

П Р И С Ъ Д И :

 

Признава подсъдимия Г.Й.Г., роден на ***г. в гр.***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, осъждан-реабилитиран, работи, ЕГН **********  за НЕВИНЕН  в това,  на 07.05.2013г. в гр.*** да е причинил на частния тъжител С.С.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по обвинението по чл.130, ал.2 от НК.

Признава подсъдимия Г.Й.Г. за НЕВИНЕН в това, на 07.05.2013г. в гр.*** да е казал унизителни за честа и достойнството думи по отношение на частния тъжител С.С.Г. в негово присъствие, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по обвинението по чл.146, ал.1, пр.1 от НК.

Отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от частния тъжител С.С.Г. срещу подсъдимия Г.Й.Г. граждански иск за сумата 2000лева, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 07.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от частния тъжител С.С.Г. срещу подсъдимия Г.Й.Г. граждански иск за сумата 1000лева, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 07.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.146, ал.1, пр.1 от НК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК осъжда частния тъжител С.С.Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 515лв., от които : 500лв. в полза на подсъдимия Г.Й.Г. и 15лв. - в полза на държавата по сметка на **РС.

         Присъдата подлежи на обжалване пред **ОС в петнадесетдневен срок от днес.

 

Районен съдия :

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

            МОТИВИ ПО НЧХД №1851/13г. НА **РС

            Частният тъжител С.С.Г. е повдигнал и поддържа обвинение срещу подсъдимия Г.Й.Г. за извършени от последния престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл.146, ал.1, пр.1 от НК.

            По делото е предявен от частния тъжител С.С.Г. срещу подсъдимия Г.Й.Г. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 2000лв., в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 07.05.2013г. до окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.130, ал.2 от НК. По делото е предявен от частния тъжител С.С.Г. срещу подсъдимия Г.Й.Г. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 1000лв., в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 07.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.146, ал.1 от НК. В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез повереника си поддържа предявените граждански искове и моли съда да бъдат уважени в пълните претендирани размери като на подсъдимия се наложат и справедливи наказания за извършените престъпления.

            В съдебно заседание проведено в отсъствие на подсъдимия неговият защитник моли съда за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданските искове като неоснователни и недоказани.

            Съдът, след като обсъди и реши въпросите по чл.301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа страна следното :

            Частният тъжител С.С.Г. и подсъдимият Г.Й.Г. се познават във връзка с предишни съвместни бизнес отношения. Подсъдимият живее в с.***, осъждан-реабилитиран е. На 07.05.2013г., около 15.30 часа, в гр.***, кв."***", пред заведение на "***" частният тъжител се черпел със свой познат - свидетеля И.М.И.. Частният тъжител бил с шапка и очила. Към масата на двамата се приближил подсъдимият, който бил пристигнал в заведението заедно със  свои приятели - свидетелите К.А.А., П.А.Н., Т.И.К. и лице на име Р.. В заведението били и свидетелите Д.И.Ц. и К.Д.К.. Подсъдимият в рамките на няколко минути провел разговор на висок тон с неустановени реплики за неконкретизирани минали събития с частния тъжител. Свидетелят И.М.И. станал от масата, отишъл до тоалетна, взел си бира от заведението и се върнал, като подсъдимият вече си бил тръгнал. След това този свидетел отишъл в друго близко заведение като оставил на масата частния тъжител. През цялото това време свидетелят И.М.И. не забелязал никакви наранявания по частния тъжител, включително кръв по лицето и главата, не чул никакви обидни и заплашителни реплики. След разговора с подсъдимия частният тъжител отишъл в цветарски магазин в близост до заведението, в който продавач била свидетелката В.П.Р.. На последната частният тъжител споделил, че се е скарал с ортака си и я помолил да се измие. Изглеждал й притеснен, като свидетелката не обърнала внимание да има нещо по него.

            На следващия ден - 08.05.2013г. частният тъжител посетил съдебен лекар, на когото съобщил, че познато нему лице му е нанесло удари с юмрук по главата и лицето, извивана му била ушната мида и се оплаквал от глъхнене на дясното ухо. Десетина дни след 07.05.2013г. частният тъжител и свидетелят И.М.И. отново се срещнали като последният не забелязал следи от наранявания по лицето на първия. Известно време след 07.05.2013г. свидетелите Д.И.Ц. и К.Д.К. срещнали в града частния тъжител и коментирали случилото се.

            Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на частния тъжител са причинени оток 4/5см в дясната темпоро-париетална област, оточна дясна ушна мида с мораво-виолетово кръвонасядане, мораво-синкаво кръвонасядане с оток 8/9см в областта на външния долен страничен ръб на дясната очница и слепоочие, синкаво кръвонасядане от 6/7см по подочницата, червеникави кръвонасядания от по 1/2см по гърба на носа и ноздрите, две червеникави кръвонасядания от по 2/3см по лявата скула. Тези травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто се явява човешкия юмрук, от притискане на ушната мида и са довели до болка и страдание без разстройство на здравето с оздравителен период около 8-10 дни. Ударите са не по-малко от четири на брой, остатъците от кръвонасяданията са козметични и не показват давност, като не е възможно да са получени по-рано от посоченото в СМУ, а именно - 07.05.2013г.

            Съдът даде вяра на показанията на свидетелите И.М.И., В.П.Р., К.А.А., П.А.Н., Т.И.К..  Същите са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Не възникват съмнения за пристрастност; показанията на познати на частния тъжител - свидетелите И.М.И. и В.П.Р., не си противоречат с показанията на приятели на подсъдимия - свидетелите К.А.А., П.А.Н., Т.И.К.. Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите Д.И.Ц. и К.Д.К. в частта им за действията на подсъдимия. Тези свидетели са били в словесен контакт частния тъжител, обсъждайки случилото се, поради което съдът приема техните показания в коментираната по-горе част за компроментирани. Тези двама свидетели възпроизвеждат фактическа обстановка, не само различна от тази, изложена от горепосочените свидетели, на които съдът е дал вяра, но и различна от претендираната фактология в тъжбата. Същите не потвърждават претендираната в тъжбата фактическа обстановка и обективираното съставомерно поведение на подсъдимия. Твърденията за извиване на ухо на частния тъжител, за счупване на негови очила, за реплики "Ти си свинар", "Сега ще дойдем. Първо ще те ебем, после ще те запалим", твърдението, че подсъдимият казал на частния тъжител, че дължи суми на много хора, зададения от първия на втория въпрос дали ще отиде РУ"Полиция" да се оплаче", твърдението, че свидетелят И.М.И. попитал частния тъжител дали иска съдействие представляват непотвърдена от доказателствата по делото фактическа обстановка.  Свидетелите Д.И.Ц. и К.Д.К. не излагат в показанията си фактическите действия, посочени в горното изречение. Тези двама свидетели посочват, че частният тъжител е бит двукратно през кратък интервал от няколко минути с множество удари по главата вследствие на което му е потекла кръв. Свидетелят Д.И.Ц. не твърди първият път да са произнесени никакви реплики, а отбелязва, че втория път подсъдимият е обидил частния тъжител с репликите, че цял свят го търси, за да го убива и "ще те чукам" Свидетелят К.Д.К. твърди, че не чул целия разговор, а само реплика от подсъдимия към частния тъжител "повече в *** да не стъпваш". Предвид коментираните противоречия и съмненията за предубеденост съдът не даде вяра на показанията на свидетелите Д.И.Ц. и К.Д.К. в частта за действията на подсъдимия. На последно място съдът прие, че приетата за установена фактическата обстановка не се променя от показанията на свидетелката И.Г.Г., тъй като същата не е свидетел на случилото се.

            Гореизложеното не може да мотивира съда да приеме, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставите на престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл.146, ал.1, пр.1 от НК. Авторството на деянията, обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него от страна на подсъдимия се явяват недоказани. От обективна страна не се установява на 07.05.2013г., около 15.30 часа, в гр.***, кв."***", в заведение на "***", подсъдимият да е причинил на частния тъжител лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето и обективирана  в оток 4/5см в дясната темпоро-париетална област, оточна дясна ушна мида с мораво-виолетово кръвонасядане, мораво-синкаво кръвонасядане с оток 8/9см в областта на външния долен страничен ръб на дясната очница и слепоочие, синкаво кръвонасядане от 6/7см по подочницата, червеникави кръвонасядания от по 1/2см по гърба на носа и ноздрите, две червеникави кръвонасядания от по 2/3см по лявата скула. Няма доказателства подсъдимият да е извършил действия, насочени към увреждане на човешкото здраве, чрез нанасяне на множество удари - повече от четири на брой и извивайки ухото на частния тъжител. При това положение липсва и умисъл като субективно отношение към извършеното.  Затова на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по обвинението по чл.130, ал.2 от НК.

            От обективна страна не се установява на 07.05.2013г., около 15.30 часа, в гр.***, кв."***", в заведение на "***", подсъдимият да е казал по отношение на частния тъжител, в негово присъствие, унизителния за неговата чест и достойнство израз "Първо ще те ебем, после ще те запалим". Този израз е с двуяк обидно-заканителен характер, при което в обидната част - първата, преди запетаята, се изказва пренебрежителност към адресата и има циничен характер по отношение на личния избор на полов партньор. Както бе отбелязано по-горе, обаче, този израз няма доказателства да е употребен от подсъдимия. При това положение липсва и умисъл като субективно отношение към извършеното. Затова на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по обвинението по чл.146, ал.1, пр.1 от НК.

            Правните доводи на повереника и на частния тъжител за доказаност на обвинението съдът прие за неоснователни и ги остави без уважение. По отношение на доводите за достоверност на показанията на свидетелите Д.И.Ц. и К.Д.К. и недостоверност на показанията на останалите свидетели важи казаното по-горе. На следващо място пасивното процесуално поведение на подсъдимия чрез неявяване в съдебно заседание и неангажирането  лично от негова страна на доказателства за неизвършване на деянията не доказва авторството им в лицето на първия. Това е така, защото подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен и доказателствената тежест не се размества в негова вреда. Ето защо това възражение също бе прието от настоящата съдебна инстанция за неоснователно. Последният правен довод за доказаност на обвиненията, а именно, че по прекратена прокурорска преписка №1271/13г. на ВТРП, по същия правен въпрос е съставен предупредителен протокол на подсъдимия и същия е дал извънпроцесуални ръкописни обяснения, също бе оставен без уважение като неоснователен. Посочените доказателства са правноирелевантни, без процесуална стойност в разглеждания казус.

            По гражданските искове.

            По делото е предявен от частния тъжител С.С.Г. срещу подсъдимия Г.Й.Г. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 2000лв., в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 07.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.130, ал.2 от НК. По делото е предявен от частния тъжител С.С.Г. срещу подсъдимия Г.Й.Г. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 1000лв., в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 07.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

            С оглед на прието за установено и доказано, липсата на обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към извършеното от страна на подсъдимия  предявените два граждански иска бяха отхвърлени като неоснователни и недоказани.

            При този изход на делото на основание чл.190, ал.1 от НК частният тъжител бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 515лв., от които 500лв., представляващи адвокатско възнаграждение - в полза на подсъдимия и 15лв., представляващи изплатено възнаграждение на ВЛ за явяване в съдебно заседание - в полза на държавата по сметка на **РС.

            Водим от горното съдът постанови приложената присъда.

 

Районен съдия :