Решение по адм. дело №1031/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215,ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба на Д. А. Ч., [ЕГН], с адрес в [населено място], чрез адв. Т. против Заповед № КС-225А-5/28.02.2025 г. издадена от кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Каменна ограда“, изградена в поземлен имот с [идентификатор] и в поземлен имот с [идентификатор], находящи се в област Варна, община Варна, СО „Прибой“, с възложител Д. А. Ч..

С жалбата се настоява, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материални закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че актът е необоснован, като неправилно е прието, че оградата е построена в периода 2016 г.- 2023 г. Оспорва изводите, че част от оградата е построена в общински имот, като сочи, че в периода, когато е изградена, този участък не е бил отреден за общинска земя. Счита, че оградата представлява „търпим строеж“ и не подлежи на премахване. Оспорва и изводите, че оградата е плътна, вкл., че каменната зидария е около 20 метра и височина около 2 метра. Сочи се, че не е установена дължината на оградата, нейната дълбочина и височина, което рефлектира в законосъобразността на оспорената заповед. Оспорва и констатациите в приложения констативен протокол. Отделно сочи, че не е конкретизирана засегнатата част от общинския имот, предназначен за улична регулация. Оспорва и изводите, че оградата създава пречки за безопасността и сигурността на движение, както и , че на около 3 метра от зидарията били поставени бетонни колчета с телена мрежа. Сочи се, че липсва пълна и точна индивидуализация на подлежащия на премахване обект. Сочи и на неяснота в разпоредителната й част. Посоченото според жалбоподателя нарушава правото му на защита. Счита, че са допуснати нарушения на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като не са изяснени всички факти от значение за случая. Сочи се, че не е установен периодът на изграждане на оградата, което е необходимо за преценката относно търпимостта на строежа. Моли за отмяна на оспорената заповед и претендира сторените разноски. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът – кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна оспорва жалбата в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л.. Счита, че строежът не попада в хипотезата на търпим строеж, за което излага подробни съображения. Счита, че в заповедта е дадено пълно описание на подлежащия на премахване строеж, като са събрани достатъчно доказателства, че оградата представлява „плътна ограда“. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган и в хода на административното производство е спазен процесуалния закон, като е предоставено на жалбоподателя да упражни правото си на защита. Счита за правилен и обоснован изводът, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване. Искането е да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирана страна с правен интерес от оспорване на издадения индивидуален административен акт, чийто адресат се явява и в рамките на законоустановения срок по оспорване, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Административен съд - Варна, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е придобил право на собственост при условията на пар.4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху поземлен имот с настоящ [идентификатор] по КККР на [населено място] , находящ се в [населено място], кв. „Аспарухово“ съгласно Заповед № 1824/13.12.2004 г., издадена от зам.-кмета на Община Варна и Протокол за въвод във владение № 5-П/04.10.2016 г. ( л.8-9 от адм. преписка). Поземленият имот е частна собственост, вид територия-урбанизирана, с начин на трайно застрояване- за ниско застрояване ( до 10 м), площ 600 кв.м, стар номер 1329.

Поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], район „Аспарухово“ е публична общинска собственост, вид територия-земеделска, категория 4, НТП за селскостопански, горски, ведомствен път, площ 4549 кв.м, стар номер 180.

Административното производство за премахване на строежа е започнало със съставяне на Констативен акт № 13/14-08.2024 г. на основание чл.225а,ал.2 от ЗУТ. На 14.08.2024 г. работна група в състав: инж. Т. С. Г.- главен инспектор „Контрол по строителството“ в район „Аспарухово“ при Община Варна и И. К. К.- главен инспектор „Контрол по строителството“ в район „Аспарухово“ при Община Варна е извършила проверка на място и по приложени документи на строеж: „Каменна ограда“, изграден около поземлен имот с [идентификатор], която попада в поземлен имот с [идентификатор], изпълнен без строителни книжа и документи. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № 13 от 14.08.2024 г. ( л.15-18 от адм. преписка).

Видно от съдържанието на КА № 13/14.08.2024 г. строежът е изграден пред и около поземлен имот с [идентификатор] и попада изцяло в поземлен имот с [идентификатор]- път- общинска публична собственост. От извършената проверка по документи и в архива на район „Аспарухово“ е установено, че за СО „Прибой“ има действащ ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 273-6 от Протокол № 6/28.03.2012 г., който не е приложен по отношение на ПИ с [идентификатор]. За ПИ с [идентификатор] няма одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план – ПУП-ПРЗ. За извършения строеж: „Каменна ограда“ няма издадено разрешение за строеж и одобрени проекти, акт за узаконяване или удостоверение за търпимост. Установено е, че възложител на строежа е Д. А. Ч..

Съобразно констатациите в КА № 13/14.08.2024 г. оградата е плътна, изпълнена е от каменна зидария с дължина около 20,00 м, ширина около 0,25 м и височина около 2,00 м. На разстояние около 3 м от зидарията са поставени бетонни колчета с телена мрежа. Оградата е собственост и се ползва от Д. А. Ч..

Установено е , че строителството на оградата е извършено в периода месец октомври 2016 г. до месец март 2023 г., като е съобразен Протокол за въвод във владение № 5-П/04.10.2016 г. и жалба- подписка рег. № РД23006968ВН/29.03.2023 г. подадена до кмета на Община Варна.

Видно от КА № 13 към момента за имот с [идентификатор] няма одобрен и влязъл в законна сила ПУП-ПРЗ, поради което същият е неурегулиран и поради височината на оградата около 2 метра плътна част, е неприложим чл.151,ал.1,т.11 от ЗУТ. Установено е, че изградената „каменна ограда“ попада изцяло в пътя – ПИ с [идентификатор]- публична общинска собственост, без да има отстъпено право на строеж от страна на Община Варна.

Прието е, че изградената ограда е строеж, съгласно пар.5,т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът е шеста категория, съгласно чл.137,ал.1,т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Установено е, че според предвижданията на общия устройствен план на Община Варна: Жм2- жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания, разположена в територии със сложни теренни форми и с високи природни качества ( Жм2), съгласно ОУП на [населено място] одобрен със Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на министъра на МРРБ , с показатели за устройство и застрояване към правилата и нормативите за прилагане на плана:

- Макс. Плътност на застрояване – 20%;

- Макс. Кинт-0,6%;

- Озеленяване- 70%; начин на застрояване – „е“ /свободно/ застрояване в индивидуални УПИ.

За СО „Прибой“ има действащ ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 273-6 от Протокол № 6/28.03.20212 г. на Общински съвет-Варна. За [ПИ] няма разработен подробен устройствен план. Имотът попада в зона с наложена строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС и е вписан в регистъра по чл.95,ал.2 от ЗУТ.

Установено е , че без издадено разрешение за строеж и без представено становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението му, е извършен строеж „Каменна ограда“ с дължина около 20,00 м и ширина около 0,25 м, изграден около поземлен имот с [идентификатор]-частна собственост, която ограда попада в поземлен имот с [идентификатор]- път-общинска собственост, находящ се в [населено място], район „Аспарухово“, СО „Прибой“. Прието е, че установените нарушения на разпоредбите на чл.48,ал.8 от ЗУТ, чл.147,ал.2,предл.1 от ЗУТ и чл.148,ал.1 от ЗУТ, квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ.

КА № 13/14.08.2024 г. е връчен на Д. А. Ч. на 21.10.2024 г., видно от известие за доставяне на л.10 от адм. преписка. На 16.12.2024 г. жалбоподателят е подал възражение срещу констативния акт ( л.21-22 от адм. преписка). В същото е посочил, че констатациите в акта не отговарят на действителната фактическа обстановка. Оспорил е годината на изграждането на оградата, като е посочил, че е построена през 1994 г. Изложил е доводи за приложението на пар.16 от ПЗР на ЗУТ и пар.127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ, като твърди, че строежът е търпим и не подлежи на премахване. Сочи , че не е конкретизирана частта на оградата, която подлежи на премахване. Счита, че има неяснота относно собствеността на имота, в който е прието, че е изградена оградата, като няма данни, че попада в общински терен. Счита, че има неяснота относно размерите на оградата. Сочи, че относно констатациите, че е завзел част от общински имот, то завзетата част е придобил по давност, като е облагородявал и стопанисвал имота. В условие на алтернативност моли за отлагане издаването на заповедта, поради предстоящия зимен период.

Кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна е издал оспорената Заповед № КС-225А-5/28.02.2025 г. , с която е наредил да бъде премахнат незаконен строеж „Каменна ограда“, изграден в поземлен имот с [идентификатор] и в поземлен имот с [идентификатор], находящи се в обл. Варна, общ. Варна, СО „Прибой“ ( л.27-28 от адм. преписка). Въпреки, че възражението срещу КА № 13/14.08.2024 г. е постъпило извън 7-мо дневния срок, изложените в същото доводи са разгледани в съдържанието на заповедта. Прието е, че дори строежът да е изграден през 1994 г. , е в нарушение на чл.40,ал.2 от ЗТСУ( отм.), във вр. с чл.180,ал.7 от ППЗТСУ ( отм.) . Прието е, че строежът не е търпим строеж по пар.127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като същият не е допустим по тогава действалите разпоредби на ЗТСУ и ППЗТСУ през 1994 г., нито по сега действащите разпоредби на ЗУТ, тъй като е изграден в нарушение на чл.48,ал.8 от ЗУТ.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К. К. И.. Свидетелят е заявил, че е в близки отношения с жалбоподателя. Ходил е в имота му повече от 50 пъти. Придобил е имота пред 1990 г., като по това време е бил ограден с временна ограда от мрежа с колове. Заедно с жалбоподателя и лице на име И. са започнали изграждането на оградата през 1990 г., като продължили и през следващата година. Завършена е изцяло към края на лятото на 1991 г. Оградата представлява каменен зид, в който има отвори със сводове, които са 1,30-1,40 метра. Оградата е на стъпала от 1,60 до 1,80 метра, дълга е около 15 метра. Оградата не е плътна, като от сводовете има видимост към двора. Оградата от камък се намира на около метър, метър и двайсет от жере на Енергото, там има храсти и временната ограда е махната, жерето остава извън имота и между жерето и каменната ограда има около метър разстояние. Между жерето и оградата има около метър разстояние, но там няма тротоар. Мястото е обрасло с храсти и трънки, и ако се изчисти ще могат да минават хора. Мястото, където да бъде изградена оградата било посочено от съседка на име Г., която е работила в кметство „Аспарухово“ . Свидетелят е заявил, че знае относно производството срещу жалбоподателя, като лично е водил човек от кметството, за да му покаже, че оградата не е плътна. Заявил е, че няма знание дали оградата навлиза в общински път.

С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, прави следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По валидността на акта:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмет на район „Аспарухово“ съгласно оправомощителна Заповед № 4152/28.11.2023 г. издадена от кмета на Община-Варна ( л.35 от адм. преписка). Спазена е установената с чл.225а,ал.1 от ЗУТ компетентност за издаване на заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория. Заповедта е издадена в писмена форма и няма пороци , които да водят до извод, че актът е нищожен.

По приложението на материалния и процесуалния закон:

С процесната заповед се постановява премахване на строеж – "каменна ограда", находяща се в поземлен имот с [идентификатор] и в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с описаните в констативния акт и в заповедта параметри – плътна, изпълнена от каменна зидария, с дължина около 20,00 м, ширина около 0,25 м и височина около 2,00 м, установен като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като в оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е посочено, че строежът, предмет на разпореденото премахване, е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Посочената норма - чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ регламентира, че шеста категория са строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147. Съответно, в чл. 147, ал. 1, т. 7 като такива строежи са посочени плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0. 60 м. до 2. 20 м., с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9. С оглед описанието на строежа и най-вече предвид височината на плътния цокъл от каменна зидария на оградата – 2,00 м е ясно, че тя попада именно в обхвата на чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ и като такава се явява строеж от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Оградата не попада в изключенията по чл. 48, ал. 9 от ЗУТ, която регламентира, че строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство, доколкото в конкретния случай, за тази ограда няма никакви строителни книжа, най-малкото индивидуален архитектурен проект.

Оспорената заповед, на следващо място, е издадена при спазване на изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискванията за нейното съдържание, като същата съдържа всички изискуеми се реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК - наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на административния орган. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в оспорената заповед ясно е посочено, коя е материалноправната норма, въз основа на която установеният строеж е квалифициран като незаконен, а именно - тази на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, която регламентира, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Освен това, за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен по смисъла на горецитираната норма, в мотивите на заповедта са изложени и съответните релевантни факти и обстоятелства, както и обосновано е прието, че описаната в заповедта ограда представлява строеж по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадено в нормата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Съдът намира, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в специалния ЗУТ и в АПК и не се констатира в хода на административното производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на заповедта само на това основание. Административният орган е следвал установените административнопроизводствени правила по ЗУТ – въз основа на извършена проверка от длъжностни лица - служители за контрол по строителството в администрацията на Община Варна, в съответствие с правомощията им по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, е съставен Констативен акт № 13/14.08.2024 г., в съответствие с изискването на чл. 225а, ал. 2, предл. I/първо/ от ЗУТ. В този констативен акт са посочени всички факти и обстоятелства, установени при проверката, детайлно е описан самият строеж, посочено е точното му местонахождение, посочен е извършителят на строежа, чия собственост е той, както и нарушените законови разпоредби, вкл. в същия са налице и окомерна скица на разположението, размерите в план и във височина на обектите и снимков материал на изпълнения строеж. Констативният акт е съставен в отсъствие на соченото за извършител на строежа лице – жалбоподателя , но е бил изпратен до него с препоръчана пощенска пратка и съответно получен лично от него, на датата 21.10.2024 г. , което е надлежно удостоверено с приложеното на л.20 от адм. преписка известие за доставяне на "Български пощи" ЕАД.

В указания 7-дневен срок от връчването на констативния акт, жалбоподателят не е упражнил правото си на възражение против него, подал е възражение извън този срок, като същото е било обсъдено при издаването на оспорената заповед за премахване на констатирания незаконен строеж.

Нареденият за премахване строеж е индивидуализиран в достатъчна степен и не може да стане объркване по въпроса кой е обекта на изпълнение. Това ясно личи и от становищата и възраженията на самия жалбоподател, направени още в хода на административното производство, поради което и не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Както бе посочено и по-горе, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, като за строежи от четвърта, пета и шеста категория, кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт, издава заповед за премахването на такъв незаконен строеж или части от него.

Материалноправните предпоставки, т. е. релевантните факти, които обуславят издаването на административен акт, на основание чл. 223, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т. е. заповед за премахване на незаконен строеж са: 1. строежът или част от него да е извършен или да се извършва без одобрени инвестиционни проекти или без разрешение за строеж или без двете, т. е. и без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж и 2. строежът да е от четвърта, пета и шеста категория. Съдът намира, че в настоящия случай, всички тези правнорелеватни факти са налице, т. е. налице са материалноправните предпоставки за издаването на такава заповед за премахване на незаконен строеж.

Съдът намира най-напред за безспорно установено по делото, че извършеното строителство представлява "строеж" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като "оградите" изрично са посочени в направеното в тази разпоредба изброяване на обектите, които представляват "строеж". Това обстоятелство всъщност не се оспорва от жалбоподателя, а и дори това да беше така, събраните и приети по делото доказателства, безспорно сочат на извода, че извършеното строителство представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

На следващо място, безспорно е че строежът - ограда, предмет на оспорената заповед, е бил завършен към деня на проверката и съответно, на съставянето на Констативния акт № 13 от 14.08.2024 г. , което обстоятелство не се оспорва. Строежът е бил констатиран като незаконен, т. е. като извършен без наличието на одобрени строителни книжа, в т. ч. без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Съгласно чл.48,ал.8 от ЗУТ поземлените имоти, за които няма одобрен план за регулация и застрояване се водят неурегулирани части на населените места и за тях се допуска ограждане с леки огради. Съгласно чл.151,ал.1,т.11 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот. Основният спор между страните е относно вида на изграденото и дали същото е в хипотезата на разрешителен режим. В тази връзка съдът следва да посочи, че относно данните за характеристиките на оградата, кредитира КА № 13/14.08.2024 г., който като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила. В частта относно материалите е посочено, че оградата е плътна, изпълнена от каменна зидария и същата не попада в изключението на чл.151,ал.1,т.11 от ЗУТ. Не се установиха твърденията на жалбоподателя, че оградата представлява ажурна ограда. Именно това противоречие се опита да преодолее съдът с допусната в настоящото производство СТЕ, но същата беше заличена по искане на жалбоподателя, въпреки указаната доказателствена тежест. Предвид това, съдът намира, че не е доказана в настоящото производство тезата на жалбоподателя относно вида на изграденото. Следва да се посочи, че данните относно характеристиките на строежа, така както са отразени в КА № 13/14.08.2024 г. не се опровергаха със събраните гласни доказателства. Самият свидетел е заявил, че оградата е висока на места 1,60 до 1,80 м, като представлява каменен зид, в който има отвори със сводове.

Съдът намира за недоказан и неоснователен доводът в жалбата, че процесната ограда представлявала търпим строеж, който не подлежи на премахване. В жалбата по никакъв начин не е обосновано, защо жалбоподателят счита, че процесната ограда представлява търпим строеж и не подлежи на премахване. По делото не е представено удостоверение за търпимост на този строеж, което да е издадено от компетентния за това орган – главният архитект на Община Варна.

В депозираното възражение срещу КА № 13/14.08.2024 г. жалбоподателят сочи, че годината на изграждане на оградата е 1994 г. От събраните гласни доказателства се установява, че строежът на оградата е завършен през 1991 г. В оспореният акт е обсъдено твърдението на жалбоподателя относно изграждането на оградата през 1994 г. и са направени изводи относно търпимостта на строежа по действалите към този период разпоредби.

Разпоредбата на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ изисква строежите да са били изградени до 7 април 1987 г., поради което тази норма е неприложима за конкретния случай. Неприложими са и следващите хипотези на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ДР на ЗУТ, доколкото по делото не се установява, а и не се твърди, че строежът "каменна ограда" е била декларирана за узаконяване в съответните срокове.

Съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. За да са налице предпоставките на цитираната норма и на даден строеж да се придаде качеството "търпим строеж", следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изграден до 31.03.2001 г., за него да няма строителни книжа, т. е. да е незаконен, но същият да е бил допустим по действащите разпоредби по време на извършването му, или съгласно разпоредбите на действащия закон - ЗУТ.

За строежите изградени в периода 1991-1994 г. е действал Закона за териториалното и селищното устройство ( отм.) Съгласно разпоредбата на чл.40,ал.2 от ЗТСУ ( отм.) извън строителните граници на населените места се разрешават строежи, видът, размерът, разположението и предназначението на които се определят с правилника за приложение на закона. В приложимата редакция на чл. 108,ал.7 от ППЗТСУ ( обн. ДВ , бр.53 от 10.07.1987 г.) е предвидено, че в местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите специални разпоредби и в личните селскостопански имоти, извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 35 кв.м. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет определят зоните, в които може да се разрешава строителството на такива постройки. Строителството им се извършва по утвърдени проекти и с разрешение за строеж. Вместо индивидуални постройки в райони, определени с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, съответно на Столичния народен съвет, и по утвърдени типови проекти могат да се строят на подходящи места общи сгради (гардероби), в които да се предвиждат помещения за съхраняване на селскостопанския инвентар и продукция на отделните стопани. При незаконно строителство в такива места се прилагат санкциите, предвидени в Закона за териториално и селищно устройство , а предоставеното право на ползуване на имота се отнема, без да се дължи обезщетение за направените подобрения.

Строежът не е търпим по смисъла на пар.127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като не е допустим по действалите за периода 1991 г.-1994 г. разпоредби на ЗТСУ ( отм.) и ППЗТСУ ( отм.), както и е изграден в нарушение на действащата към настоящия момент разпоредба на чл.48, ал.8 от ЗУТ.

Доводите на жалбоподателя относно изпълнението на премахването на строежа не са предмет на настоящето производство, поради което не следва да се обсъждат.

С оспорената заповед е осъществена намеса в правото на собственост, но тази намеса на държавата в случая е допустима и пропорционална, предвид факта че се отнася до незаконен строеж и разпореденото премахване е в съответствие с целта на ЗУТ да не се допуска изграждането на незаконни строежи. Всъщност никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. В този смисъл не са нарушени и принципите за съразмерност, последователност и предвидимост.

Съдът намира, че е налице и съответствие на оспорената заповед с целта на закона. За да се приеме противното, т. е. че е налице такова несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. В конкретния случай, административният орган е действал в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. След като административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК, съответно, оспорената заповед са явява издадена в съответствие с целта на закона.

Изложеното води до извод за неоснователност на жалбата поради отсъствието на отменително основание по чл.146,т.1-5 от АПК и следва да бъде отхвърлена.

Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че при наличието на всички тези предпоставки, строежът - предмет на процесната заповед, се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а жалбоподателят е собственик на този незаконен строеж и същевременно е посочен като извършител на същия към момента на съставяне на констативния акт, като обстоятелството че е собственик на този строеж не се оспорва и от самия него и като такъв собственик, същият правилно е посочен като адресат на заповедта, съответно и като носител на задължението, след влизането в сила на същата, да премахне доброволно незаконния строеж в указания в нея срок.

С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт – Заповед № КС-225А-5/28.02.2025 г. на кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, е издаден от материално и териториално компетентен орган, при спазване на установената от закона форма и изискуемо се съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, като при това положение актът се явява издаден и в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената срещу административния акт жалба от Д. А. Ч., за неоснователна и недоказана, поради което и с решението по делото, същата следва да бъде отхвърлена като такава.

С оглед изхода на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено. Предвид това, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено такова юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200. 00/двеста/ лева, тъй като делото не разкрива голяма фактическа или правна сложност. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на Община Варна, която съгласно чл. 14 от ЗМСМА, е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. ІV/четвърто/, във връзка с чл. 172, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗУТ, Административен съд-Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Д. А. Ч., [ЕГН], с адрес в [населено място], чрез адв. Т. против Заповед № КС-225А-5/28.02.2025 г. издадена от кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Каменна ограда“, изградена в поземлен имот с [идентификатор] и в поземлен имот с [идентификатор], находящи се в област Варна, община Варна, СО „Прибой“ , с възложител Д. А. Ч..

ОСЪЖДА Д. А. Ч., [ЕГН], с адрес в [населено място] да плати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 ( двеста) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.