Р Е Ш Е Н И Е
№ 260170 17.06.2021 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа
година,
в следния
съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д.№ 1184 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Р.П.Д., Ж.И.Д.
и С.И. ***, против решение № 260383/01.12.2020 г., постановено по
гр.д.№ 5096/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
С въззивната жалба първоинстанционното
решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на процесуалния закон.
Изложени са оплаквания, че
изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалните разпоредби
на чл.68 и чл.79 от ЗС са необосновани, поради неправилно установена фактическа
обстановка, дължаща се на изключване на правно - релевантни
факти и необсъдени доказателства.
Оспорват се като необосновани и
неправилни решаващите изводи на съда, поради които е отхвърлени
предявените искове, тъй като е приел, че ищците не са доказали пълно и главно намерението си да своят
идеалните части на останалите
сънаследници на общата наследодателка, както и не са манифестирали пред
ответниците завладяването на процесния имот, чрез отблъскване на владението им
върху същия.
Претендира се отмяна на решението
и постановяването на ново, с което предявените от въззивниците искове с правно
основание чл.124 от ГПК бъдат уважени и съдът признае за установено, че Р.П.Д., Ж.И.Д. и С.И.Г. са собственици на процесния
имот,
находящ се в с.М., местност „М.“, на основание придобивна давност.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не
e
постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни С.Т.Г., Е.Т.Р., Р.Т.Р.,
Д.Т.Р.-А., Я.Е.П., С.Т.И., И.П.И., С.А.В., С.М.И., Н.В.М., А.В.Д., Т.М.И., М.И.И.,
С.И.П., Т.Г.Х. и И.Г.Х..
В откритото съдебно заседание тримата въззивници се
представляват от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържат въззивната жалба и
пледират за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на ново, с което
предявените искове бъдат уважени.
Никой от въззиваемите не се явява лично и не се представлява от процесуален представител.
След
обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Р.П.Д., Ж.И.Д.
и С.И.Г. срещу С.Т.Г.,
Е.Т.Р., Р.Т.Р., Д.Т.Р.-А., Я.Е.П., С.Т.И., И.П.И., С.А.В., С.М.И., Н.В.М., А.В.Д.,
Т.М.И., М.И.И., С.И.П., Т.Г.Х. и И.Г.Х., с която са били предявени активно и пасивно субективно
съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици по силата на давностно
владение на следния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
№ 46098.38.16, находящ се в с.М., общ.С.З., обл.С.З., в местността „М. до
село“, с площ от 4001 кв.м., трайно предназначение на територията:земеделска и
начин на трайно ползване: нива, категория на земята ІV-та, номер по предходен
план : 038016, при съседи: имоти с идентификатори №№№ 46098.38.17, №
46098.38.18, № 46098.38.23, № 46098.38.35, № 46098.38.37, № 46098.38.36, №
46098.38.11, № 46098.38.13, 46098.38.14 и № 46098.38.15.
Ищците са изложили твърдения, че всички страни по делото са
наследници по закон на С.И. С. (П.)***, починала на 22.11.1995 г., която е
притежавала в собственост земеделски имот, представляващ нива от 4 дка, ІV-та
категория, м. „При корията“ (идентичен с м. „М. до село“), в землището на с.М.,
общ.С.З.. Твърдят, че с договор за покупко-продажба от 09.12.1954 г. общата на
страните наследодателка е продала на снаха си Ж.И.С.(съпруга на П.И.С.) този
имот, като от този момент Ж.С.и П.С.обработвали имота, а след смъртта им,
съответно през 1988 г. и 1983 г., владението върху имота преминало у техните
наследници И. П.С., заместен след смъртта си на 06.07.2010 г. от дъщерите си Ж.И.Д.
и С.И.Г., и Р.П.Д., които владеели нивата спокойно, несмущавано и явно. Твърди
се, че след придобиване на собствеността върху този имот той никога не е бил
национализиран, включван в ТКЗС или други подобни селскостопански организации,
но въпреки това е бил реституиран на наследниците на С.И. С., вместо на
наследниците на действителния собственик. В тази връзка се сочи, че с решение №
24039/08.12.1995 г. на ПК – С.З. на наследниците на С.И. С. е било възстановено
правото на собственост в стари реални граници на нива с № 38016 в землището на
с.М., общ.С.З., с площ от 4,001 дка, който бил идентичен с нивата от 4 дка,
ІV-та категория, м. „При корията“, в землището на с.М., общ.С.З.-предмет на
договора за покупко-продажба от 09.12.1954 г., като идентичността била
установена с протокол от 15.09.2019 г. за трасиране и координиране на поземлен
имот с идентификатор № 46098.38.16, находящ се в с.М., общ.С.З.,
обл.С.З.. Ищците твърдят, че след възстановяването на имота и въвеждането им
във владение на същия през м.ХІІ.1997 г., до настоящия момент единствено Р.П.Д. и брат й И. П.С., а след неговата смърт дъщерите
му Ж.И.Д. и С.И.Г., са го владели като собствен и са го обработвали, като
владението им е било явно, непрекъснато, и несмущавано, поради което с
изтичането на десетгодишен срок са го придобили по давност.
Отговор на исковата молба е подаден единствено от особения
представител на ответницата С.М.И., с който иска срещу нея е бил оспорен като
неоснователен, като са изложени възражения, че на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ са подлежали освен кооперираните, така и одържавените земи, поради което
липсвали доказателства дали имота не е бил одържавяван; че липсват
доказателства за идентичност на притежавания от Ж.И.С.имот и реституирания в
полза на всички наследници на С.И. С.
имот, както и че ищците не са доказали дали са владели са себе си имота,
отблъсквайки владението на ответниците.
В проведеното открито съдебно заседание ответниците Е.Р.,
Д.Р. – А. и С.Г. са заявили, че нямат становище по предявения иск, ответницата С.В.
е признала иска, а ответника М.И. е заявил, че поддържа исковата молба, а при
устните състезания всички те са заявили, че делото следва да бъде решено в
полза на ищците.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове, като е приел, че ищците не са доказали след установяване на
фактическата власт върху възстановения в полза на всички наследници на С.И. С.
имот да са отблъснали владението на ответниците и да са установили фактическа
власт върху целия имот само за себе си, довеждайки до знанието на останалите
съсобственици промененото си намерение.
Въззивният съд намира, че правно-релевантните
обстоятелства по делото са били правилно установени от първоинстанционния съд
след извършен цялостен и правилен анализ на всички събрани по делото
доказателства, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение в тази им част.
От събраните от Старозагорския
районен съд писмени и гласни доказателства, и приетото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява, че всички страни
по делото са наследници по закон на С.И. С., б.ж. на с.М., общ.С.З., починала
на 21.11.1955 г., като въззивниците Р.П.Д., Ж.И.Д. и С.И.Г. са наследници от
коляното на починалия на 23.02.1983 г. син на общата наследодателка - П.И.С.,
който е бил женен за Ж.И.С., починала на 10.05.1988 г. Р.П.Д. е дъщеря на П.И.С.
и Ж.И.С., а Ж.И.Д. и С.И.Г. са техни внуци, дъщери на сина им И. П.С., починал
на 06.07.2010 г. и неговата съпруга Е.Д.С., починала на 02.11.2017 г.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от
09.12.1954 г. на Старозагорския народен съд, обективиран в н.а. № 113, т.ІІ,
дело № 749/1954 г. С.И.П. е продала на Ж.И.С.нива с площ от 4 дка, находяща се в с.М., м.“При корията“.
С решение № 24039/08.12.1995 г. на ПК-С.З. на
наследниците на С.И. се възстановява правото на собственост в стари реални
граници върху нива от 4,001 дка, ІV-та категория, м.“М. до
село“, представляваща имот № 38016 по картата на землището на селото.
С протокол № 24039/03.12.1997 г. на ПК-С.З., И. П.С. е
бил въведен във владение на възстановения недвижим имот. Няма спор, че по
действащата кадастрална карта на с.М., общ.С.З. имотът представлява имот с идентификатор № 46098.38.16, като на 15.09.2019 г. е била извършена трасировка, означение и
координиране на границите му от правоспособен геодезист.
Съгласно неоспореното заключение на експертизата имотът
по нотариалния акт от 09.12.1954 г., описан в м.“При корията“ е частично
идентичен с имота по решение № 24039/08.12.1995 г. на ПК-С.З., т.к. имотите се
препокриват с площ от 1688 кв.м.
От събраните гласни доказателства, се установява, че
процесния имот, представлява нива, която се намира в м.“М.“ в с.М., и е бил
изключен от регулацията на селото към 1980 г. Този имот бил на П.С.и съпругата
му Ж., които си го стопанисвали и отглеждали в него зеленчуци и плодове. След
тяхната смърт децата им Р.П.Д. и И. П.С.
продължили да ползват имота, като всеки си имал своя част, която обработвал и
отглеждал зеленчуци. След смъртта на И. П.С. децата му Ж.И.Д. и С.И.Г.
започнали да отглеждат зеленчуци в имота, а стопанисването на целия имот
продължило до преди 5-6 години. След 1997 г. никой, освен Р.П.Д. и И. П.С. и дъщерите му Ж.И.Д. и С.И.Г., не бил
ползвал имота.
Въз основа на така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Въззивната
жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирани
страни, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен, в предвидения в закона
срок за обжалване.
В рамките на правомощията си въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и
допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:
С предявените активно и пасивно субективно съединени
искове за собственост въззиниците – ищци претендират, че са придобили правото
на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 46098.38.16, находящ се
в с.М., общ.С.З., обл.С.З., в местността „М. до село“, с площ от 4001 кв.м.,
трайно предназначение на територията:земеделска и начин на трайно ползване:
нива, категория на земята ІV-та, номер по предходен план : 038016, при съседи:
имоти с идентификатори №№№ 46098.38.17, № 46098.38.18, № 46098.38.23, №
46098.38.35, № 46098.38.37, № 46098.38.36, № 46098.38.11, № 46098.38.13,
46098.38.14 и № 46098.38.15, по силата на давностно владение, продължило в
периода от месец декември 1997 г. до предявяване на иска.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е
извършил подробен доказателствен анализ като е анализирал поотделно и в
съвкупност всички относими доказателства, а въз основа на тях е направил
обосновани правни изводи, съответстващи на материално-правните норми и
задължителната практика по приложението на закона, поради което на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение и в тази им част.
Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда възможността
правото на собственост върху недвижим имот да бъде придобито по силата на
давностно владение в продължение на 10 години. За да се реализира това
придобивно основание следва лицето, което претендира да е станало собственик,
да е упражнявало фактическа власт върху имота в предвидения в закона
десетгодишен период с намерението за своене. Съгласно чл.69 от ЗС намерението
на владелеца да държи имота като свой се предполага до доказване, че го държи
за другиго. Задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС разяснява приложението на чл.69 от ЗС, като съгласно нея
презумпцията на чл.69 от ЗС е приложима и в отношенията между съсобственици, но
следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е
установена фактическата власт показва съвладение. В този случай установилият
фактическа власт върху имота съсобственик е държател на чуждите идеални части
от съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се
покаже отричане владението на останалите съсобственици, като доказателствената
тежест за установяването на преобръщането на държането във владение е у
съсобственика, който претендира придобиването на частите на другите
съсобственици по давност.
В конкретния случай основанието,
на което е възникнала съсобствеността между страните е наследяване, което от
своя страна сочи на съвладение, поради което презумпцията на чл.69 от ЗС следва
да се счита за оборена. Това е така, т.к. в конкретния случай съсобствеността
върху процесната нива е възникнала между страните по делото по силата на
решението на ПК-С.З., с което имотът е възстановен в стари реални граници на
наследниците на С.И.. Това решение за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници има
конститутивно действие, т.к. с влизането му в сила възниква правното качество на обекта на собствеността -
индивидуализация на имота,
правото на собственост върху който се възстановява на правоимащите лица. С
въвеждането във владение на имота на И. П.С. на 03.12.1997 г., следва да се
приеме, че всеки един от наследниците на С.И. е установил владение върху
процесния имот, а при последващото упражняване на фактическа власт от страна на
И. С., а след смъртта му от Ж.Д.И. и С.И.Г., и на Р.П.Д. намира приложение презумпцията
на чл.69 от ЗС, т.е. намерението им, че държат частите на останалите
сънаследници като свои, се счита оборено до доказване на противното. Събраните
по делото доказателства, в частност гласните такива, не доказват при условията
на пълно доказване промяната в намерението и обръщането на държането във
владение. Извършването на фактически действия на ползване и плодоползване на
целия имот представляват обикновени действия на управление, които всеки един
съсобственик по силата на чл.30, ал.3 от ЗС има право да извършва и не обективират
непременно намерение за своене. Както вече бе посочено действията, с които
съсобственикът следва да покаже намерението си за своене частите на останалите
съсобственици, следва по ясен и недвусмислен начин да показват това и да са
доведени до знанието им. Доказателства за предприети от въззивниците-ищци и от
праводателя на Ж.Д.И. и С.И.Г. такива
действия, които да са достигнали до въззиваемите, по делото не са налице.
Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение, т.к. всички относими доказателства са били обсъдени от
първоинстанционния съд и въз основа на тях правилно са били установени относимите
факти, а въз основа на правилно установените относими факти, са изведени
съответни на закона и обосновани правни изводи.
Неоснователно е
твърдението на възивниците, че са придобили фактическата власт преди
постановяването на решението на поземлената комисия за възстановяване на
правото на собственост върху имота, и в дълъг период от време до преди това
техните праводатели, респ. те са владели и ползвали имота като свой, поради
което следва да намери приложение презумпцията на чл.69 от ЗС. На първо място
това обективно не е възможно, т.к. едва с влизането в сила на реституционното
решение на ПК-С.З. процесният имот е бил индивидуализиран като обект на правото
на собственост. Освен това при твърдения, че давностното владение е започнало считано
от м.декември 1997 г., т.е. от тогава е започнала фактическата власт върху имота,
нямат абсолютно никакво правно значение обстоятелствата от кога праводателите
на ищците владеят и ползват имота и с какво намерение. Владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ като своя, т.е. има обективен и
субективен елемент, които следва да се проявяват едновременно. Правен абсурд е
да се твърди упражняването на владение, при което намерението за своене се е
появило в съзнанието на праводателя на владелеца няколко десетилетия преди
установяване на фактическата власт върху имота от страна на последния.
На следващо място
неоснователно е и твърдението на въззивниците, че следва да се зачете правното
действие на договора за покупко-продажба от 1954 г. и упражняваната по силата
на тази сделка фактическа власт върху имота от праводателите им да се приеме като
доказателство за владелческо намерение. На първо място следва да се имат
предвид наличните доказателства, че
липсва пълна идентичност между имота, който въззивниците претендират да са
придобили по давност, и притежавания от наследодателката им Ж.И.С.недвижим
имот. На следващо място следва да се зачете конститутивното действие на
решението на поземлената комисия за възстановяване на имота на всички
наследници на С.И.. Предвиденият в закона правен ред за защита на правата на
засегнатите от това конститутивно действие на решението лица е установяването в
исков процес по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, че имотът е принадлежал на тях
или на техния наследодател, а не на общия наследодател в чиято полза е признато
правото на възстановяване или е възстановена собствеността върху имота. По
делото няма твърдения и доказателства въззивниците да са провели успешно
подобна защита на правата си и да са установили по съдебен ред, че подлежащия
на реституиране недвижим имот не е принадлежал на С.И., а на Ж. С.. Ето защо и
на това основание са без правно значение за основателността на предявените
установителни искове фактите от кога и кой е упражнявал фактическата власт
върху имота преди реституирането му по реда на ЗСПЗЗ.
Неоснователни са и
твърденията на въззивнициите, че безспорно са доказали субективния елемент на
владението. Както вече бе посочено по-горе в мотивите, до доказване при
условията на пълно доказване от тяхна страна, те се считат за държатели на
частите на останалите съсобственици. Доказателства
за предприети от Р.Д. и И. С., а след кончината му от Ж.Д.И. и С.И.Г., действия, които явно и
недвусмислено да показват отричане на владението на останалите съсобственици,
които да са достигнали до въззиваемите, по делото не са налице. Разпределянето
на имота на две части от И. С. и Р.Д. и дългогодишното му ползване по този
начин не представляват действия, които обективират намерение за своене, т.к.
няма доказателства тези обстоятелства да са били сведени до знанието на
останалите съсобственици и те да не са били допускани в имота от ползващите го.
От своя страна обстоятелството, че въззиваемите не са се интересували от имота
и не са го ползвали не води обуславя извод, че фактически ползващите го
съсобственици го владеят целия за себе си. Като индиция за липсата на промяна в
намерението следва да се приеме извънпроцесуалното поведение на въззивниците, които са се съгласили с
решението на поземлената комисия за възстановяване на имота на всички
наследници на С.И., вместо само на наследниците на Ж. С., и са зачитали
неговото действие близо 30 години, при изложени в исковата молба твърдения, че
винаги са владели и считали имота за свой. Обстоятелството, че някои от явилите
се по делото ответници заявяват искане за уважаване на исковата претенция също
не обуславя основателност на иска спрямо всички съсобственици.
В заключение следва да се посочи,
че обжалваното първоинстанционно решение не страда от твърдените във въззивната
жалба пороци и е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Разноски не се присъждат, т.к. с оглед изхода на делото
въззиваемите се явяват страните, които имат право на разноски, а те не са
сторили и поискали присъждането на такива.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл. І-во и чл.272 от ГПК Старозагорски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260383/01.12.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 5096/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/